Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, .........07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Б въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.
съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Симеонова в. гр. дело № 2786 по описа на съда за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 06.06.2019 г., обективирано в протокол от открито съдебно заседание от същата дата, по гр. д. № 4572/2019 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, е осъдено ЗД „Б.И.“ АД да
заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД сумата от 579,80 лв., ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2019 г. до датата на изплащането, както и разноски - 810 лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач В.И.Н., ЕГН **********.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от третото лице - помагач на страната на ответника - В.И.Н., чрез адвокат Б.М., с оплаквания за
нищожност, евентуално неправилност на решението. Излагат се съображения,
че съдът не е изложил мотиви в решението си, липсва каква е установената
фактическа обстановка, няма анализ на доказателствата и правни изводи, липсва и
правно основание в диспозитива на решението. Не е ясен механизмът на ПТП, както
и защо въззивникът е приет за виновен. Твърдят се допуснати процесуални нарушения
- не е дадена възможност на въззивника да се запознае с представените от
ответника преди съдебно заседание доказателства, което не може да стане в рамките
на 15 минути, дадени от съда. Освен това, в открито съдебно заседание е било
прекратено производството по обратния иск и съдът незаконосъобразно е
постановил решението си в същото съдебно заседание, без да изчака
определението, с което е прекратено производството по обратния иск да влезе в
сила. Моли се за отмяна на решението.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, чрез адвокат А.Б.,
с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде
оставена без уважение. Твърди се, че спорен по делото е единствено размерът на
застрахователното обезщетение /предвид направеното от ответника частично
плащане/, като при постановяване на решението си съдът е обсъдил всички
доказателства по делото и относно механизма на ПТП, пряката причинна връзка с
настъпването на вредите. Моли се за потвърждаване на решението и за присъждане
на разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Неоснователни
са оплакванията на въззивника, че обжалваното решение е нищожно. Нищожността е най - тежкият
порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната
практика и теория се приема, че съдебното решение е нищожно,
когато е постановено от незаконен състав,
излиза извън пределите на правораздавателната
власт на съда, когато не е изразено в писмена форма или не е подписано, или
когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, включително по пътя на тълкуването
- в този смисъл са решение №
355/03.10.2012
г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, І г. о.,
решение №
123/04.04.2012
г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, І г. о.
и др. Нищожност на решението е налице и когато с него се постановява
изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява
изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато
съдебното решение постановява нещо, което противоречи на добрите
нрави. Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да
породи правни последици, поради което това е единственият порок, който освен по
пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно
- чл. 270, ал. 2 ГПК. Съдебната практика приема,
че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде
припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. В посочената практика се приема, че
липсата на мотиви не се приравнява
на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност
на съдебното решение.
В случая въззивният съд намира, че е налице
надлежно изявление на съдебния състав, постановил обжалваното решение - то е постановено в
рамките на правораздавателната власт на съда, в законен състав, в писмена форма и е подписано, а
волята на съда /макар и при кратките
изложени мотиви/ е ясна и
разбираема - прието е, че става
въпрос за челен удар по причина на влизане на управлявания от В.Н.И. автомобил
в насрещното за него платно, по което се е движил застрахованият при ищеца
автомобил; съдът е съобразил заключението на съдебно - автотехническата
експертиза /САТЕ/ относно размера на щетите, както и принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес. Дадените от въззивника съображения, обосноваващи извода му за
нищожност на съдебния акт на първата инстанция, касаят нарушения на изискването
за мотивиране на съдебния акт, а не са такива за неразбираемост и невъзможност
смисълът на решението да се изведе чрез тълкуване. Констатираният недостатък
касае друг порок на решението, а не нищожност. Обжалваното решение не е нищожно на основание липса на мотиви, поради което въззивният
съд дължи произнасяне по неговата правилност с оглед конкретните оплаквания на
въззивника. Разгледано по същество, решението
на СРС е правилно, като е
необходимо да се добави и следното:
За
основателността на предявения иск с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ в тежест на
ищеца е да установи три
групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с
увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди,
както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на
увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД -
т. е., че вредите са причинени от делинквента,
с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между
делинквента и ответника.
Спорния между
страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с механизма на настъпването на процесното ПТП.
На първо място
следва да се посочи, че механизмът на настъпване на ПТП не е бил спорен между
дружествата застрахователи и главни страни по делото. От страна на третото лице
– помагач е заявено бланкетно оспорване на иска в открито съдебно заседание от
11.04.2019 г. Независимо от това, въззивният съд приема, че механизмът на
настъпване на ПТП е установен по делото посредством събраните доказателства -
Констативен протокол № К-390/15.06.2018 г., в който са описани участващите при
ПТП автомобили, нанесените щети, както и обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП, а именно на 15.06.2018 г. в гр. София, на бул. „Самоковско шосе“, в
района на около 1600 м след ресторант „Златна рибка“, водачът на МПС „Рено Лагуна“,
с рег. № *******- В.И.Н., поради движение с несъобразена скорост с релефа и
състоянието на пътя /мокра пътна настилка/ е реализирал ПТП, при което е бил
увреден лек автомобил „БМВ 318и“ с рег. № *******/щетите са цялостна деформация
на предна част - предна броня, маска, 2 бр. счупени фара с пътепоказатели, лява
гума с джанта, преден ляв калник, челно стъкло, предна лява врата и др./.
Съгласно трайната практика на ВКС относно характера и доказателствената сила на
протокола за ПТП - напр. р. по т. д. № 423/2011 г. на първо т. о. и по т. д. №
194/2012 г. на второ т. о., неоспореният констативен протокол за пътно - транспортното
произшествие, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни
задължения съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална
доказателствена сила както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и за самото
удостоверително изявление. Тази обвързваща формална доказателствена сила на
протокола за пътно - транспортно произшествие не освобождава съда от
задължението му да изследва механизма на същото с други доказателства, вкл.
чрез назначаване на специализирана автотехническа експертиза. В случая такава е
била назначена и приета от първоинстанционния съд без оспорване от страните и
въззивният съд я кредитира като компетентно изготвена и обоснована. От експертното
заключение се установява, че от техническа гледна точка е налице съответствие и
пряка и непосредствена зависимост между посочените в опис на уврежданията щети
и механизма на получаването им според приложените по делото доказателства,
щетите са в причинна връзка с процесното ПТП, а
тяхната стойност възлиза на 2 756 лв. При липса на каквито и да било доказателства, поставящи
под съмнение настъпването на ПТП по начина, описан в исковата молба, въззивният
съд приема, че механизмът на ПТП е установен по делото.
Не е спорно, че към датата на настъпване на
ПТП за лек автомобил „БМВ 318и“ с рег. № *******/със собственик И.Я./ е имало
сключена застраховка „Каско +“ при ищеца
„ДЗИ - О.З.“ ЕАД - по комбинирана застрахователна полица № 440117213085309, със
срок на действие от 12.07.2017 г. до 11.07.2018 г.; че след подадено
уведомление при ищеца е образувана щета № 44012131820300, изготвени са опис и
оценка на щетите, калкулация и доклад по щета, при което е констатирана тотална щета и на собственика на
увредения автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
2 642,70 лв., с платежно нареждане от 20.08.2018 г., с приспадане на
запазените части, възлизащи на 25 % от действителната стойност на автомобила -
в този смисъл са приетите по делото писмени доказателства - уведомление за щета
№ 44012131820300, подадено от И.Г.Я., калкулация по претенция
44012131820300/20.06.2018 г., опис заключение по щета №
44012131820300/20.06.2018 г., ликвидационен акт по преписка 44012131820300/20.06.2018
г., нареждане за групово плащане от 20.08.2018 г., ведно с опис към него.
От приетия по
делото Констативен протокол за ПТП № 390/16.06.2018 г., съставен от полицейски
инспектор при ПТП - Отдел „ПП“ - СДВР се установява, че ПТП е настъпило по вина
на шофьора на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № *******. Не е спорно, че за
последния е сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“ по полица BG/02/117001919774 между ЗД „Б.И.“ АД и
собственика на автомобила, със срок на застрахователно покритие
от 09.07.2017 г. до
08.07.2018 г.
Страните не
спорят по факта, че въз основа на изпратена от ищеца до ответника покана за
заплащане на сумата от 2 657,70 лв. /с включени 15 лв. - ликвидационни
разноски за обработка на щетата/ ответното дружество е признало сумата от
2 077,90 лв., като след извършено прихващане на насрещни вземания на
страните, е останал незаплатен остатък от 579,80 лв. - за която сума е
предявена исковата претенция - видно и от приетите по делото уведомително писмо
за извършване на прихващане на насрещни вземания с изх. № 92-4287/20.11.2018 г.
от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД до ЗД „Б.И.“ АД, ведно с платежно нареждане и регресна
покана изх. № 0-92-11686/27.08.2018 г.
В този смисъл СГС приема, че по делото е
доказано, че действията на водача на лек автомобил „Рено Лагуна“ - В.И.,
съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата, свързани със скоростта на движение - несъобразена с релефа /десен завой/ и
състоянието на пътя /мокра настилка/, за което му е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 492647/16.06.2018 г. за виновно
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, въз основа на което е издадено Наказателно постановление №
18-4332-012806/06.07.2018 г., за което му е
наложена глоба в размер на 200 лв.
Деянието на посочения водач е противоправно и в пряка причинна връзка от него
са настъпили твърдените увреждания на застрахования при
ищеца лек автомобил. Вината се предполага - чл.
45, ал. 2 ЗЗД. Налице е оборима законова презумпция, при която се обръща
тежестта на доказване или ответникът - застраховател /респективно третото лице - помагач/
следва да обори презумпцията за вина на
делинквента. В случая не са
ангажирани никакви доказателства в тази насока, поради което фактическият състав на непозволеното увреждане е
доказан. Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл.
45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят - ищец е встъпил в правата на увредения по силата на
факта, че е заплатил обезщетение за причинените с
деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента, респ. срещу
неговия застраховател по застраховка „гражданска
отговорност”. Следва да се посочи, че
ответното застрахователно дружество е заплатило частично сумата по процесната
щета, с което е признало правото на ищеца на обезщетение за нанесените на
застрахования при него лек автомобил щети.
Употребата на
наркотични вещества - канабис от виновния водач и дали същият е бил под
въздействие на наркотични вещества към момента на произшествието, във връзка с
което е била образувана административно - наказателна преписка, би могла да има
значение във вътрешните отношения между ответника и третото лице - помагач,
които отношения са предмет на обратен иск с правно основание чл. 500 КЗ, който
обаче е отделен от настоящото производство /в
какъвто смисъл са и мотивите на СРС/. Поради това за основателността на
иска по чл. 411 КЗ е без значение изхода по административно - наказателната
преписка, образувана срещу В.Н.И. и причините, поради които последният е
навлязъл в насрещното платно. Неоснователни са и оплакванията, че районният съд
е допуснал процесуално нарушение като не е дал възможност на въззивника да се
запознае с преписката от МВР - СДВР, отдел „Пътна полиция“ - в открито съдебно
заседание на 06.06.2019 г. съдът е дал на процесуалния представител на
въззивника 15 минути, за да се запознае с преписката. От страна на адвоката е
направено заявление, че се отказва от дадената възможност и държи делото да
бъде отложено за друга дата, без да са изложени твърдения, които да налагат
отсрочване на делото. Въззивникът сам е отказал да се запознае с представените
нови доказателства, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение, а
освен това посочената преписка не би променила окончателния извод за основателност
на исковата претенция по изложените по – горе съображения.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства въззивният съд намира, че процесното ПТП е настъпило по
твърдените в исковата молба време и начин, както и е
предизвикало сочените от ищеца увреждания по лекия автомобил. Механизмът на ПТП и вината за него не са
спорни между застрахователните дружества, а този
извод не се разколебава и от процесуалното поведение на третото лице - помагач,
което не е ангажирало никакви доказателства за оборване на фактическите
твърдения на ищцовото дружество. Поради това искът по чл. 411, ал. 1 КЗ е доказан по
основание.
Обемът и съдържанието на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител
на вредите, респективно срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“, са
изрично определени в чл. 411 КЗ, според който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на
платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
В случая причинените по застрахования обект - лек
автомобил „БМВ 318 и“,
рег. № *******вреди са констатирани в протокола за ПТП, описани
са в опис - заключение по щета № 44012131820300 и в калкулация на претенция. Съгласно САТЕ действителната стойност на претърпените вреди, като се
съобрази пазарната стойност на части, труд и материали и действителната
стойност на автомобила към момента на настъпване на произшествието, както и
размера на запазените части е 2 756 лв. при условията на тотална щета.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания
срещу изводите на районния съд за размера на обезщетението. При обосноваване на изводите си за размера на
обезщетението районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна
норма, поради което и при съобразяване на ограниченията
по чл. 269 ГПК съдът приема за установено по делото,
че размерът на обезщетението възлиза на 2 756
лв.. Районният съд е съобразил извършеното от
ответника плащане в размер на 2 077,90 лв. и конкретно заявената претенция
от ищеца, като е уважил иска в пълен размер за сумата от 579,80
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Относно
оплакванията, касаещи обратния иск:
С определение
от 05.03.2019 г., по реда на чл. 140 ГПК, съдът е конституирал като трето лице
- помагач на страната на ЗД „Б.И.“ АД В.Н.И. и е допуснал за разглеждане
предявения срещу него обратен иск. В открито заседание от 11.04.2019 г. съдът е
разделил производството по делото, като е постановил, че производството по
обратния иск спира до приключване на наказателното производство срещу третото
лице - помагач на страната на ответника. В открито съдебно заседание на
06.06.2019 г. съдът е констатирал, че не е внесена държавна такса по обратния
иск, поради което е прекратил производството по обратния иск, но е дал ход по
същество и е постановил решението си. Определението за прекратяване на
производството по обратния иск е обжалвано с частна жалба от третото лице -
помагач, оставена без разглеждане с определение № 25037/28.10.2019 г. по в. ч.
гр. д. № 13586/2019 г. на СГС, I г. о., влязло в сила на 09.02.2021
г., след връщане на частната жалба срещу него. Обстоятелството, че районният
съдия е постановил решението си преди да изчака стабилизиране на определението,
с което производството по обратния иск е било прекратено, не е основание за
отмяна на обжалваното решение, доколкото производството по обратния иск е било отделено.
Освен това, при евентуална отмяна на определението за прекратяване на делото по
обратния иск, няма пречка да бъде постановено решение по същество и по обратния
иск, което в случая не би променило изводите на съда по главния иск.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на
крайните изводи на въззивния съд с тези на районната инстанция,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, но при посочване от
въззивния съд в диспозитива на решението на правното основание на иска, с оглед
силата на пресъдено нещо на решението.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 10 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер
на 360 лв. /с ДДС/.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.06.2019 г. по гр.
д. № 4572/2019 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, с което е осъдено на основание чл.
411 КЗ ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК*******да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******
сумата от 579,80 лв., представляваща незаплатен остатък от застрахователно
обезщетение по щета №
44012131820300/20.06.2018 г. за реализирано на 15.06.2018 г. ПТП, вследствие на виновно поведение на водача
на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № *******- В.И.Н., настъпило в гр. София,
на бул. „Самоковско шосе“, в района на около 1600 м след ресторант „Златна
рибка“, при което са нанесени щети на лек автомобил „БМВ 318и“ с рег. № *******застрахован
в „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2019 г. до датата на изплащането, както и разноски по делото в
размер на 810 лв.
ОСЪЖДА В.И.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******“,
бл. *******да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 10 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер
на 360 лв. /триста и шестдесет
лева/ с ДДС.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач В.И.Н., ЕГН **********.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/