№ 190
гр. Ловеч, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА А.
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500262 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 73/ 11.03.2022 година, постановено по гр.дело № 685/ 2021 година
по описа на Ловешкия районен съд, е отхвърлен, предявеният от "Първа
Инвестиционна Банка" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******,
представлявана от Изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., чрез пълномощника си
юрисконсулт П.К. срещу В. С. Р., ЕГН **********, и А. Р. Р., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: **** положителен установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.1, чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на В. С. Р. и А. Р. Р., че дължат на „Първа Инвестционна Банка"АД
следните суми, дължими към 07.08.2020 год. (датата, на която е подадено в съда
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК), а именно:
просрочена главница - 12 500 евро с левова равностойност: 24 447,87 лева; просрочени
договорна лихва - 11 532,77 евро, за периода от 10.01.2012 год. до 06.08.2020 год.;
наказателна лихва - 9335,36 евро за периода от 10.01.2018 год. до 12.03.2020 год.;
непогасена договорна лихва - 366,08 евро за периода от 13.03.2020 год. до 13.05.2020
год.; наказателна лихва - 667,04 евро за периода от 14.05.2020 год. до 06.08.2020 год.;
законна лихва - 62,50 евро); разноски за връчване на покани - 49,08 евро, ведно със
законна лихва върху главницата считано от 25.08.2020 год.. до пълното изплащане на
задълженията, като неоснователен и недоказан. Присъдени са и съответните разноски
на ответниците, като е отхвърлена претенцията на банката за разноски.
1
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3002/ 06.04.2022 г. от "Първа Инвестиционна
Банка“АД, ЕИК *****, съдебен адрес: ****, чрез адв. П. П.-И. - АК-София, против
решение Решение № 73/11.03.2022г. по гр.д. № 685/2021г., на PC - Ловеч, с коeто e
отхвърлен предявения от „Първа Инвестиционна банка“АД,ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ******, представлявана от изпълнителните директори Н.Х.Б. и
С.А.П. срещу В. С. Р., ЕГН ********** и А. Р. Р., ЕГН **********, двамата с адрес в
**** положителен установителен иск с правно основание чл. 415,ал.1,т.1,вр. с чл. 422,
ал.1 и чл. 124, ал.1 от ГПК.
Счита решението за неправилно поради противоречие с материалния закон.
Посочва, че за да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
приел, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК в РС-гр.Ловеч - 25.08.2020 год. „Първа Инвестиционна Банка"АД не
е имала ликвидно и изискуемо вземане, довело до неоснователност на исковата
претенция с правно основание чл.415, ал.1, т.1, чл.422, ал.1 от ГПК и чл.124, ал.1 от
ГПК. Излага, че според съдът, не може да се приеме за установено със сила на
присъдено нещо изискуемостта на претендираното вземане по процесния договор за
банков кредит, като това е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция,
без да е необходимо да обсъжда и останалите аспекти на правоотношението. Оспорва
фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, счита
решението за необосновано и постановено при неправилно тълкуване на фактите по
делото по отношение на обстоятелствата, свързани с липса на обявяване на предсрочна
изискуемост, обстоятелствата, свързани с настъпване на крайния падеж по кредита,
като съдът единствено е възпроизвел в решението си разсъждения в противоречие с
трайно установената съдебна практика.
Относно предсрочната изискуемост, излага, че същата представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Сочи, че обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Изтъква, че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й и посочва съдебна
практика. Сочи, че настъпването на предсрочна изискуемост на вземане по договор за
банков кредит е поставено в зависимост от кумулативното настъпване на две групи
предпоставки - обективни, свързани с просрочие на длъжника и субективни - свързани
с формиране на воля у кредитора да обяви вземането си за предсрочно изискуемо и
2
достигане на това волеизявление до длъжника. Твърди, че обявяването на
предсрочната изискуемост на задължението е право, но не и задължение на кредитора,
като последният може да прецени, че не желае да го упражни и да изчака да изтече
срока на договора преди да предприеме действия по принудително събиране на
вземането си. Посочва т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК и
посочва, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника. Сочи, че вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжниците предсрочната изискуемост. Заключава, че обявяването на предсрочна
изискуемост е едно потестативно право на банката да отнеме от длъжника
преимуществото на срока и само от нея зависи дали и кога ще го упражни. В тази
връзка,изтъква, че освен представените доказателства за връченото уведомление до
ответниците, с което кредиторът обявява предсрочната изискуемост на вземането на
основание предвидените в договора за заем разпоредби, съдът следва да вземе предвид
и падежиралите вноски, съгласно погасителния план по договора за заем към момента
на приключване на съдебното дирене в настоящото производството.Твърди, че още
преди насрочване на последното по делото заседание и последната вноска по
погасителния план е с настъпил падеж, с оглед на което крайният срок за изпълнение
на договора е настъпил. Сочи, че същото е самостоятелна предпоставка за изискуемост
на целия неизплатен остатък от задължението. Вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали изискуеми в хода на
производството, са вземания, възникнали на едно и също основание - процесния
договор за заем. Излага, че в този смисъл е и утвърдената съдебна практика, съгласно
която е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за заем поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Твърди, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посочва, че
предсрочната изискуемост на вземане по договор за заем променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но
няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. По тези
съображения излага, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за
основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, а правното
3
основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на
предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Сочи РЕШЕНИЕ № 10 ОТ
25.02.2020 Г. ПО Т. Д. № 16/2019 Г., Т. К., IIТ. О. НА ВКС и излага, че когато
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение
към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис
от исковата молба с приложенията към нея на ответника -кредитополучател, ако са
налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки, както и че
обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство,
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК в рамките на претендираните суми. С оглед
изложеното твърди, че всички процесни вземания са валидно възникнали, установени
по основание и размер, което определя основателността и доказаността на исковете,
респективно неправилността на обжалваното съдебно решение.
По отношение на солидарността излага, че производството, образувано по реда
на чл. 422 ГПК е предназначено да стабилизира ефекта на издадена заповед за
изпълнение, същата да влезе в сила и издаденият в производството по чл. 417 ГПК
изпълнителен лист да запази действието си на изпълнителен титул . Посочва, че
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо,счита, че предмет на това производство може да
бъде само вземането, предявено със заявлението в заповедно производство, като
процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. С оглед това,
сочи, че несъстоятелно се явяват доводите на първоинстанционния съд относно
липсата на уточнение от страна на ищеца в исковата молба, че длъжниците дължат
солидарно претендираните суми. На първо място счита, че съдът е допуснал
процесуално нарушение, тъй като след като е констатирал този „пропуск", е следвало
да даде указания на ищеца да бъде изрично уточнено това обстоятелство. На второ
място, счита, че от подадената искова молба и процесуалното поведение на ищеца е
видно,че същият цели установяване на вземането, така както е претендирано с
подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Видно от
исковата молба, въззивникът се позовава на подаденото заявление и издадената
заповед, като реферира към солидарната дължимост на сумите от ответниците. Сочи,
че дори и в адресната част и петитумът на исковата молба, поради технически пропуск,
ищецът да не уточнил изрично, че длъжниците дължат претендираните суми
солидарно, то с оглед на обстоятелството, че производството, образувано по реда на
чл. 422 ГПК е предназначено да стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение
и съдържанието на самата искова молба, искането за установяване и признаване
безспорно е дължимостта на сумите солидарно от длъжниците. С оглед изложеното,
4
счита доводите на съда за неправилни и несъстоятелни.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като вместо това постанови
друго, с което изцяло да уважи претенцията на въззивника.Претендира разноски за две
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил е отговор на въззивна жалба.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява, представено е писмено
становище.
Въззиваемите се представляват от адвокат Р. Б., АК – Ловеч, която от името на
доверителите си оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено потвърдено
решението на първоинстанционния съд, като излага подробни съображения.
Претендира направените разноски.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 685/
2021 година по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за
установено следното:
На 10.12.2010 година между „Първа Инвестиционна Банка"АД, от една страна
като кредитор, и В. С. Р. и А. Р. Р., като кредитополучател, е сключен Договор №
010LD- ****/10/12/2010г. за банков кредит в размер на 12 500 евро, със срок за
издължаване на 120 равни месечни вноски на 10-то число от месеца. Видно от клаузите
на договора, кредитът се олихвява с годишна лихва в размер на Базовия лихвен
процент на Банката в евро, увеличен с надбавка от 9 пункта. Към датата на сключване
на договора БЛП е 7.99%. ГПР е в размер на 19.36%. Общата дължима сума от
кредитополучателите е 26 566.06 евро.
Съгласно р. ІІ, т. 10 от Договора при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, опредЕ. в Договора, дължимото плащане се отнася в
просрочие и се олихвява договорения в р. ІІ, т.4 лихвен процент плюс надбавка в
размер на законната лихва. При наличие на просрочени плащания, Банката има право
да обяви кредита за пресрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент
по кредита, включително надбавката.
Към договора е подписан и погасителен план, от който се установява, че
месечните анюитетни погасителните вноски са в размер на 219.13 евро, с посочен
лихвен процент в размер на 16.99%.
С покана, връчена на 06.07.2020 година чрез ЧСИ, „Първа Инвестиционна
Банка"АД, е уведомило кредитополучателите, че поради забава в погасяване на
задълженията по кредита, на предвидените в него условията, обявява кредита за
предсрочно изискуем, като са поканени да изплатят посочените дължими суми в
едноседмичен срок от получаването на съобщението.
5
По повод подадено на 25.08.2020 година заявление от „Първа Инвестиционна
Банка"АД, по ч.гр.д. № 1303/ 2020 г. по описа на РС - Ловеч е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу В. С. Р. и А. Р. Р., за
заявените вземания. Съгласно съобщение от ЧСИ Велислав Петров заповедта е връчена
на длъжниците съответно са 09.02.2021 година и на 04.02.2022 година.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжниците са подали възражения вх. №№ 930 и
931/ 12.02.2021 година.
С разпореждане № 263/ 04.03.2021 година заповедният съд е указал на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането. Разпореждането е получено на 13.03.2021
година, като 07.04.2021 година (клеймо 06.04.2021 година) е подадена молба, към
която са приложени доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането
в срока по чл. 415 от ГПК.
В първоинстанционното производство е назначена ССчЕ, от която е видно, че
кредитът е предоставен на кредитополучателите на 11.12.2010 година по сметка на В.
Р.. През периода 14.04.2011 година до 27.11.2013 година се внесени суми за погасяване
общо в размер на 2 895.41 евро, но тъй като сумите не са внесени на падежа още на
първата погасителна вноски и са били недостатъчно за погасяване не всички
задължения, са погасени договорна (възнаградителна) лихва в размер на 2 218.11 евро
и лихва върху просрочена главница – 677.30 евро. Към датата на подаване на
заявлението 24.08.2020 година длъжниците са имали просрочена главница към датата
на предсрочната изискуемост – 07.08.2020 г. от 115 вноски – 11 451.41 евро;
просрочена лихва от 103 вноски – 11 518.93 лева. Размерът на дължимата сума по
договора за кредит към датата на подаване на заявление – 24.08.2020 година,
представляващи просрочена главница и просрочени лихви – договорни и наказателни,
при отчитане на регистрираната дата на предсрочната изискуемост 07.08.2020 година
са както следва: главница 12 500 eвро (24 447.87 лева); договорна лихва 11 532.77 eвро
(22 556.13 лева) за периода 10.01.2012 година до 06.08.2020 година; наказателна лихва
10 368.48 евро (20 278.98) лева; законова лихва 62.50 евро (122.23) лева за периода от
07.08.2020 година до 24.08.2020 година.
Изготвено е допълнително заключение, от което се установява размерът на
главницата по договора за кредит за времето от 25.08.2015 година до 07.08.2020 година
е 8 305.21 евро, а договорната лихва за същия период е 2 150.13 евро.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл.430 от ТЗ, вр. с чл.422 ГПК. Безспорно установено по делото е, че между страните
по делото е сключен валиден договор за банков кредит, по който е извършвано
частично плащане с просрочие в размер на 2 895.41 евро, с които са погасени
договорна лихва 2 218.11 евро и наказателна 677.30 евро. Последното плащане е
извършено на 27.11.2013 година. На 06.07.2020 година кредитът е обявен от банката за
6
предсрочно изискуем.
По делото се установява, че след сключване на договора сумата по кредита в
размер на 12 500 евро е преведена по сметка на кредитополучателя В. С. Р..
Длъжниците са правили частични погашения с просрочие, като за периода от
14.04.2011 година (първата дата на която е внесена сума, при падеж 10.01.2011 година
на първа вноска) до 21.11.2020 година (датата на последното плащане) са внесени
общо 2 895.41 евро, с които са погасени договорна лихва 2 218.11 евро и наказателна
677.30 евро. Останала е непогасена главницата от 12 500 евро.
По отношение на договорната лихва. Съгласно клаузите на договора и
погасителния план договорната лихва по кредита е в общ размер на 13 795.60 евро.
След датата на обявяване на предсрочната изискуемост 06.07.2020 година (датата на
получаване на уведомлението) не се дължи възнаградителна лихва. Размерът на
възнаградителната лихва в периода 10.07.2020 година – 10.11.2020 година (датата на
последната погасителна вноска) е 30.76 евро, съгласно заключението длъжниците са
погасили 2 218.11 евро от възнаградителната лихва, т.е. останалата неплатена лихва до
датата на предсрочната изискуемост е 11546.73 евро (13 795.60 – 2 248.87).
Съгласно заключението на експерта Банката е съобразила обявеното извънредно
положение и е начислила с прекъсване за периода 13.03.2020 година до 13.05.2020
година, санкционираща лихва в размер на 10 002.40 евро (9 335.36+667.04). След
обявяване на кредита за предсрочно изискуем от 07.08.2020 година до 24.08.2020
година, банката е начислила лихва за забава в размер на законната лихва от 62.50 евро.
Начислена е и сумата от 49.08.евро непогасени разноски за връчване на покани.
С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е
направил възражение за погасяване на претендираните суми по давност.
По отношение на претендираната главница.
Настоящата инстанция счита, че възражението за изтекла погасителна давност
по отношение на главницата е частично основателно. В конкретния казус няма спор, че
кредитополучателите на са погасявали точно и в пълен размер вноските по кредита,
като последното плащане е извършено на 27.11.2013 година. Предсрочната
изискуемост е обявена на 06.07.2020 година – датата на която длъжниците са
уведомени, че ако не платят в пълен размер задълженията в едноседмичен срок,
кредитът се счита за предсрочно изискуем. В този смисъл неправилно банката е
отразила датата на предсрочна изискуемост 07.08.2020 година. Съгласно нормата на
чл. 114 и чл. 113 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо,т.е. на датата на падежа.
В случая, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като дължими са
падежиралите неплатени вноски, включващи главница и възнаградителни лихви, както
и обезщетението за забава и останалите непадежирали вноски, обявени за предсрочно
7
изискуеми. При действието на чл. 114 вр. чл. 113 от ЗЗД задължението за главница се
погасява с изтичане на петгодишна давност от датата на изискуемостта. Видно от
доказателствата по делото, кредитополучателите по процесния кредит не са погасявали
падежиралите вноски по главницата. Началният момент на петгодишната погасителна
давност е момента на изискуемостта на всяка погасителна вноска. В този смисъл
Решение № 102 от 5.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1759/2021 г., IV г. о., ГК; решение №
63/1.06.2022 г. по т. д. № 2140/2018 г. на I т. о.; решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. №
237/2019 г. на II т. о. При това положение към датата на подаване на заявлението
24.08.2020 година по давност са погасени вноските по главницата за петгодишен
период преди това или до 25.08.2015 година. Съгласно допълнителното заключение на
съдебно-икономическата експертиза размерът на главницата от 25.08.2015 година до
07.08.2020 г. е 8 305.21 евро, като следва да бъде прибавена сумата от 23.37 евро,
разликата до пълната погасителна вноска към 10.08.2020 година и сумата от 639 евро
дължима главница съгласно погасителния план за периода от 10.08.2020 до датата на
последната погасителна вноска 10.11.2020 година година. При това положение общият
размер на дължимата падежирала и предсрочно изискуема главница е в размер на
8 967.58 евро. В останалата част за сумата 3 532.42 евро за периода от 10.01.2011
година до 24.08.2015 година до пълния претендиран размер главница от 12 500 евро е
погасена по давност и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва.
Направеното възражение за изтекла погасителна давност е частично
основателно. Приложимата по отношение на лихвите погасителна давност съгласно
нормата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД е тригодишна. Съгласно допълнителното заключение
на съдебно-икономическата експертиза размерът на възнаградителна лихва от
25.08.2017 година до 07.08.2020 г. е 2 150.13 евро, като следва да бъде прибавена
сумата от 32.76 евро дължима възнаградителна лихва съгласно погасителния план за
периода от 07.08.2020 до датата на последната погасителна вноска 10.11.2020 година
година. При това положение общият размер на дължимата падежирала и предсрочно
изискуема възнаградителна лихва е в размер на 2 182.89 евро. В останалата част за
сумата 11 612.71 евро за периода от 10.01.2011 година до 24.08.2017 година до пълния
претендиран размер възнаградителна лихва от 13 795.60 евро е погасена по давност и
следва да бъде отхвърлена.
По отношение на наказателната лихва.
Претендираната наказателна лихва от общо 10 368.48 евро е неоснователна и
следва да бъда отхвърлена. Съображенията за това са следните: По отношение на тази
клауза ответникът с отговора на исковата молба е изложил доводи, че е нищожна тъй
като противоречи на добрите нрави и води до прекомерно обогатяване на кредитора в
резултат на необосновано високо възнаграждение.
8
Следва да се посочи, че длъжниците по процесния договор имат качеството на
потребител по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите, както и че в
настоящият случай са приложими нормите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 от Закона за потребителския кредит, при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Договора неизвършените плащания в срок се
отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в р.ІІ 4 лихвен процент в случая
16.99 % плюс законната лихва (основен лихвен процент + 10 пункта), т.е.
начисляването на такъв размер на санкциониращата лихва противоречи на забраната
на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК обезщетението за забава да не надвишава размера на
законната лихва. Така уговорената клауза е неравноправна и по смисъла на чл. 143,
ал.2 т.5 от ЗЗП, приложим съглано нормата на чл. 24 от ЗПК.
По отношение на начислената такса за връчване на покани.
Видно от доказателставта по делото на двамата длъжници са изпратени две
покани за доброволно плащане и обяваване на предсрочна изискуемост в размер на
общо 96 лева, равняващи се на 49.08 евро. Така претендираните суми основателни и
доказани и следва да бъдат присъдени.
Предявена и акцесорна претенция за плащане на лихва за забава в размер на
62.50 евро от 07.08.2020 година до 24.08.22020 година. Предвид акцесорния си
характер и с оглед уважения размер на главницата, искът за присъждане на законна
лихва се явява основателен и доказан в размер на 44.84 евро, за който следва да бъде
уважен, а в останалата част до пълния претендиран размер от 62.50 евро като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, решението на Ловешкия районен съд, следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлена претенцията за главница до размер на сумата
от 8 967.58 евро и вместо него уважена за този размер.
Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена претенцията
за дължимата падежирала и предсрочно изискуема възнаградителна лихва в размер на
2 182.89 евро, като вместо него бъде постановено уважаване за тази сума.
Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен в частта с която е отвърлена
исковата претенция да сумата от 49.08 евро разноски за две покани за доброволно
плащане и обяваване на предсрочна изискуемост, като вместо него постановено
уважаване.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта с която е
отхвърлен искът за присъждане на законна лихва в размер на 44.84 евро, за който
следва да бъде уважен.
9
При този изход на процеса решението следва да бъде отменено и в частта за
разноските, като ПИБ АД следва да бъде осъдена да заплати на В. и А. Р.и сумата от 2
537.38 лева съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част на иска за двете
инстанции, а В. и А. Р.и следва да бъдат осъдени да заплатят на ПИБ АД за двете
инстанции и заповедното производство сумата от 1 295.09 лева. При това положение
при хипотезата на съразмерност и компенсация ПИБ АД следва да заплати на В. и А.
Р.и сумата от 924.29 лева.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като
правилно.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 73/ 11.03.2022 година, постановено по гр.дело № 685/
2021 година по описа на Ловешкия районен съд, В ЧАСТТА с която е отхвърлен,
предявеният от "Първа Инвестиционна Банка" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: ******, представлявана от Изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П.,
чрез пълномощника си юрисконсулт П.К., срещу В. С. Р., ЕГН **********, и А. Р. Р.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ****, положителен установителен иск с
правно основание чл.415, ал.1, т.1, чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на В. С. Р. и А. Р. Р., че дължат на „Първа Инвестционна
Банка"АД следните суми, дължими към 24.08.2020 год. (датата, на която е подадено в
съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК), а именно:
просрочена главница - 8 967.58 евро с левова равностойност: 17 539.06 лева;
просрочени договорна лихва - 2 182.89 евро, за периода от 25.08.2017 год. до
24.08.2020 год.; законна лихва – 44.84 евро за периода от 07.08.2020 година до
24.08.2020 година; разноски за връчване на покани - 49,08 евро, ведно със законна
лихва върху главницата считано от 25.08.2020 година до пълното изплащане на
задълженията, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "Първа Инвестиционна
Банка" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******, представлявана
от Изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., чрез пълномощника си юрисконсулт
П.К., срещу В. С. Р., ЕГН **********, и А. Р. Р., ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: ****, положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1,
чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, че дължат на „Първа Инвестционна Банка"АД към
24.08.2020 год. (датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК), слединте суми: главница - 8 967.58 (осем хиляди
деветстотин шестдесет и седем 0.58) евро с левова равностойност 17 539.06 лева;
договорна лихва - 2 182.89 (две хиляди сто осемдесет и два 0.89) евро, за периода от
25.08.2017 година до 24.08.2020 година; законна лихва – 44.84 (четиридесет и четири
0.84) евро за периода от 07.08.2020 година до 24.08.2020 година; разноски за връчване
на покани - 49,08 (четиридесет и девет 0.08) евро, ведно със законна лихва върху
10
главницата считано от 25.08.2020 година до пълното изплащане на задълженията, за
което е издадена Заповед № 747 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, по частно гражданско дело № 1303/ 2020 година по описа
на Районен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК "Първа Инвестиционна Банка" АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: ******, представлявана от
Изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., чрез пълномощника си юрисконсулт П.К.,
да заплати на В. С. Р., ЕГН **********, и А. Р. Р., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: ****, по съразмерност и компенсация сумата от 924.29 (деветстотин
двадесет и четири 0.29) лева разноски за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73/ 11.03.2022 година, постановено по гр.дело №
685/ 2021 година по описа на Ловешкия районен съд в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките
по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК е чл. 281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11