Решение по дело №267/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на Б. В. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица]чрез адв. И. М. – ПАК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 3 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1158-000116 от 30.03.2024г. на М. В. Л. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Перник, сектор „ПП“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения извод за наличието на основание за прилагане на ПАМ. Сочи, че за прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, следва да е безспорно установена концентрацията на алкохол. В случаят резултатът от теста с техническо средство Дрегер 7510, с фабр. номер ARBB -0017 се явява оспорен, предвид направеното отбелязване от жалбоподателя в талон за изследване. В тази връзка смята, че след като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство и в случая водача се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство при преценката досежно наличието на материалноправно основание за налагането на ПАМ. В този смисъл се позовава на Решение № 7457 от 05.06.2018 г. по адм. дело № 6432/2017 г. по описа на ВАС. Счита, че резултата от направения с техническо средство Дрегер 7510, с фабр. номер ARBB -0017 тест, е необоснован и не отразява реалната концентрация на алкохол на водача. По изложените съображения иска отмяна на заповедта.

Ответникът по жалбата – М. В. Л. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Перник, сектор „ПП“, не застъпва становище по същата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И. М. от АК – Перник. Процесуалният представител, поддържа жалбата, допълва доводите си в представени писмени бележки, претендира присъждане на сторените по делото разноски, представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – М. В. Л. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Перник, сектор „ПП“, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата, поддържа становище, че издаденият акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при наличието на предвидените в закона основания за издаването му. По изложените съображения, моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски, в минимален размер, под формата на юрисконсултско възнаграждение, прави възражения за прекомерност, относно претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1163001 от 30.03.2024 г., съставен от М. В. Л. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Перник, сектор „ПП“ (лист 14 от делото), в присъствието на свидетеля В. С. С. е установено, че на 30.03.2024 г., в 23:33 часа, в [населено място], по [улица], с посока на движение към [улица], Б. В. Д. управлява лек автомобил [Марка], модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. К. Р., [ЕГН], като след извършена проверка до блок № 2, е установено, че водача управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух - 1.03 промила. Водачът е изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол А. Д. 7510, с фабр. № ARВВ-0017, като уреда отчита 1.03 промила алкохол. Водачът има нестабилна походка и мирис на алкохол, като по негови данни е изпил две чаши вино. Н. водача е издаден талон за медицинско изследване № 078115 и стикери серия „А“, с номер 058429. Извършеното от водача е окачествено като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН е иззето СУМПС [номер]. Актът е подписан от Б. В. Д. без възражения.

Въз основа на АУАН, със ЗППАМ № 24-1158-000116 от 30.03.2024г. на М. В. Л. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Перник, сектор „ПП“, (лист 16 от делото), оправомощен със заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник, спрямо жалбоподателя Б. В. Д., в качеството й на водач на лек автомобил [Марка], модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. К. Р., [ЕГН], на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, е наложена ПАМ - „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е мотивирана от фактическа страна с констатациите в съставения АУАН, а именно, че на 30.03.2024 г., в 23:33 часа, в [населено място], по [улица], с посока на движение към [улица], Б. В. Д. управлява лек автомобил [Марка], модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. К. Р., [ЕГН], като след извършена проверка до блок № 2, е установено, че водача управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух - 1.03 промила.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.04.2024 г. Жалбата срещу същата е депозирана на 22.04.2024 г. директно пред А. съд – Перник.

По делото като доказателства относими към предмета на спора, се представиха още: Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (лист 19-20), с която Областните дирекции на Министерството на вътрешните работи са определени да осъществяват контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната територия (т. 1.3); Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник (лист 21), за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – Перник, които да прилагат ПАМ по ЗДвП. От същата, в т. 1.8, се установява, че оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия, са включително младшите автоконтрольори от сектор „ПП“ към ОД на МВР – Перник; Талон за изследване № 078115, издаден на водача Б. В. Д., (лист 15 от делото), без данни лицето да се е възползвало от възможността за медицинско изследване; Протокол от лабораторна проверка на средства за измерване – анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОД на МВР – Перник, от дата 17.11.2023г., от който е водно, че Дрегер 7510, с фабр. № ARВВ-0017, е преминал успешна такава със срок на валидност от датата на проверката 6 месеца (лист 17 от делото); Справка за нарушител/водач – Б. В. Д. (лист 32-33); Справка за собственост на ППС с с рег. № [рег. номер] (лист 34) и Служебна бележка УРИ № 313р-10978 от 11.06.2024г. за заеманата длъжност от служителя М. В. Л. (лист 31).

Горната фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства.

Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от дата на връчване на оспорения административен акт – 09.04.2024г. и дата на постъпване на жалбата пред съда – 22.04.2024г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица.

В конкретния случай, не е спорно, че оспорения административен акт е издаден от М. В. Л.. По делото като доказателство се приобщи Служебна бележка УРИ № 313р-10978 от 11.06.2024г., от която се установява, че към 30.03.2024г. същият е заемал на длъжност мл. автоконтрольор II степен, в група „Организация на движението. пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „ПП“, към отдел „ОП“ при ОД на МВР – Перник.

Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, службите за контрол по ЗДвП се определят от министъра на вътрешните работи.

Административният орган, издал заповедта, е оправомощен да прилага ПАМ по ЗДвП със заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на Директора на ОДМВР – Перник, на свой ред ръководител на служба за контрол по ЗДвП, определена в т. 1.3 на заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С оглед изложеното, не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона форма.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, както и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването й (чл. 59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 и от АПК). С оглед изложеното, не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При извършената служебно проверка не се констатираха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1 б "б" от ЗДвП. Съгласно същата, в редакцията към момента на издаване на заповедта - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Посочената законова норма съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване, на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП хипотези, а именно – управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.

Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа, на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.

След като оспорващия не е приел резултата от техническото средство, му е връчен талон за медицинско изследване № 078115 и стикери серия „А“, с номер 058429, но оспорващия не се е явил в определеното време да даде кръвна проба. Според чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) - Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В случая, административният орган не само е имал право, но за същия е съществувало и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 1 б "б" от ЗДвП принудителна административна мярка. Доколкото нормата е императивна, то и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т. е. преценката и мотивите за прилагане на този вид принудителна мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. В случай на несъгласие на жалбоподателя с резултата от техническото средство, същият е можел да се възползва от разписаната в наредбата процедура за установяване точната концентрация на алкохол чрез алтернативните способи, което не е сторил. Следва да се посочи, че административния орган не е имал задължение да съпровожда оспорващия до ЦСМП, такова би имал според чл. 7, ал. 1 от цитираната наредба, при резултат от техническото средство над 1, 2 на хиляда.

По своята правна същност принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Заповедите, с които се прилагат принудителните административни мерки, са индивидуални административни актове, налагат се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. В конкретния случай, фактически основания се съдържат, както в оспорената заповед за прилагане на ПАМ, така и в АУАН № GA 1163001 от 30.03.2024 г.,, който изрично е посочен като основание за издаване на обжалвания административен акт. Именно АУАН е поставил и началото на административното производство по издаване на процесната заповед. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт, е нормата на чл. 171, т. 1 б "б" от ЗДвП, като нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 1 от ЗДвП, посочено в ЗППАМ е доказано по несъмнен начин. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, като съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Позоваването в жалбата на решение на ВАС по адм. дело № 6432/17 г. е неотносимо в случая, тъй като касае случай, в който е дадена кръвна проба, след оспорване на резултата от техническото средство. В тази хипотеза определящо досежно материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, би било именно медицинското изследване, съответно наличието на такова, би поставило под съмнение установената с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта. В случая обаче, по делото няма данни жалбоподателя да се е възползвал от възможността за даване на кръв, в указания му в талона за изследване срок, поради което определящи за наличието на концентрация на алкохол в кръвта са именно резултатите извършени с Дрегер 7510, с фабр. № ARВВ-0017.

Предвид изложеното съдът приема, че административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспорения акт и съставляващи фактически основания за прилагане на процесната ПАМ, които по делото се установяват по несъмнен начин. При наличие на предпоставките на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП, административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата законова норма. Ето защо, законосъобразно с оспорената в настоящото производство заповед административният орган е приложил процесната ПАМ, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, следва да бъде отхвърлено и направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и своевременно направена, поради което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена, като в полза на ОД на МВР – Перник – юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът – издател на оспорвания административен акт (чл. 143, ал. 3 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ще се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. В. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица]чрез адв. И. М. – ПАК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 3 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000116 от 30.03.2024г. на М. В. Л. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР – Перник, сектор „ПП“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Б. В. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес [населено място], [улица], съдебни разноски по делото в размер на 100.00 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Н. основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.