МОТИВИ към присъда № 1733/24.06.2011г.
по НОХД № 2889/2010г. по описа на Районен съд – гр.
Бургас.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура
гр. Бургас, с който против Г.С.М., роден на *** ***, живущ ***. Миладинови,
бл.19 вх. 1, ет. 4, - понастоящем в Затвора гр. Ловеч, българин, български
гражданин, неженен, средно образование, месторабота безработен, осъждан, ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Представителят на РП – Бургас по
време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът
пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание в среден размер, предвиден от
закона, а именно Лишаване от свобода за срок от три години.
Служебният защитник на
подсъдимия, в лицето на адв. Ц. от АК оспорва фактическата обстановка и
правната квалификация на деянието по обвинителния акт. Твърди, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин и моли подзащитният и да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият поддържа своята теза
за невиновност. В хода на съдебните прения заявява,
че няма да говори повече, защото правата му са нарушени, като е съден
неправилно. Заявява, че ще говори където трябва и ще се
защити.
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката Е. М.К. стопанисвала кафе до месец януари 2006 год, находящо се в гр. Бургас к - с. „Зорница”, до бл. 21.
През м. февруари 2006г. св. К. пуснала обява във в-к „Ало Бургас”, че го отдава
под наем за сумата от 473 лева и разходите за ток и вода. През същия месец
февруари, подс. Г.М., заедно с приятелката си – св. М.,
отишъл в дома на св. К. и поискал да наеме кафето при обявените условия. К. предала
ключа за кафето, за да започнат работа и се разбрали да подпишат договора за
наем след няколко дни. Обадила се на св. Д.М.И. и я
помолила да извърши приемо - предаване на обекта. Св.
И., заедно със съпруга на св. К. – св. К., съставили протокол, като записали в
него данните на новия наемател. Описали наличните продукти и движимите вещи
/телевизор, хладилник, печка, пердета, локално парно и др./,
засекли електромера и водомера и си тръгнали. Предали протокола на подс.
М., без да бъде подписан от двете страни, тъй като той обещал да го напечата на
компютър, което така и не неправил. Св. К. няколко
пъти търсел подс. М., за да проверява как стопанисва кафето. Правело му
впечатление, че подсъдимият прави козметичен ремонт, но в кафето нямало
клиенти. Св. К. все не успявал да се види лично с подс. М., като последният все
казвал, че е много зает. В края на месец март 2006г, св. В.П.,
който работел като охрана на Автомивката до кафето се обадил на св. К., за да й
предаде ключа от кафето, който подс. Г.М. му бил оставил,
като му казал, че заминава в чужбина. Сем. Колеви отишли да вземат ключа от св.
П. и когато отишли в кафето, установили липсата на множество движими вещи, подробно
описани в обвинителния акт. Въпросните вещи не били установени и върнати на
пострадалата.
В хода на разследването по
досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно - оценъчна
експертиза, видно от заключението на която, общата
стойност на обсебените вещи е в размер на 592,40 лева.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост, подсъдимият Г.С.М. е многократно осъждан,
вкл. за престъпления против собствеността, като понастоящем изтърпява наказание
лишаване от свобода.
Подсъдимият М. категорично отрича
вината си. Същият не оспорва факта, че познава св. К. и св. К., във връзка с
пусната от тях обява във в - к „Ало Бургас”, но твърди, че същата е била за
наемане на персонал на кафето, а не за отдаване под наем. Обясненията му са
много подробни, но в някои моменти несигурни, хаотични, взаимно противоречащи и
наблягат на странични обстоятелства, нямащи връзка с изясняване на обективната
истина, което оставя у настоящия състав убеждение, че емоционалното и
психическото му състояние е насочено към това да прикрие част от фактите, които
биха могли да го уличат в извършване на гореописаното престъпление.
Настоящият състав намери, че
твърденията на подсъдимия се опровергават от останалите събрани доказателства
по делото.
Свидетелските показания по
делото, изцяло опрoвергават тезата на подсъдимия, като всяко от тях внася нова
светлина върху изясняване на обективната истина. Показанията на свидетелите са
важен източник на доказателства, но като доказателствено средство същите следва
да се ценят във връзка с останалия доказателствен материал и с оглед на
собствената им убедителност, логичност и вътрешна последователност.
Съдът изцяло кредитира
показанията на св. И., Ч. и А., тъй като те са непротиворечиви, взаимно
допълващи се и кореспондират със събрания доказателствен материал по делото. Св.
О. дава обяснения в съдебно заседание, относно разпита
и в ДП, като изцяло потвърждава казаното пред разследващите органи. Показанията
на св. П., с оглед събрани по делото доказателства за смъртта на последния, са
прочетени със съгласието на страните. Настоящият състав намира, че показанията
на св. О. и св. П., дадени на ДП, кореспондират с
доказателствения материал по делото. В същото време, съдът не намери данни за
заинтересованост на същите от изхода на делото, поради което счита, че следва
да кредитира показанията им, дадени на досъдебно производство. По отношение
показанията на св. К. и св. К., съдът намира, че показанията им следва да бъдат
кредитирани частично, с оглед качеството им в процеса – св. К. – пострадала, а
св. К. – съпруг на пострадалата и обусловеното от това им качество, емоционално
въздействие върху възприятията им, както и евентуалната им заинтересованост от
изхода на делото.
Всички свидетели са категорични,
че познават подс. М., като наемател на кафето на св. К.. Всеки от свидетелите
посочва различни движими вещи, които са установили, че липсват, в резултат присвоителните действия на подсъдимия. Св. И. е доста
обстоятелствена в обясненията си, което е нормално, с оглед обстоятелството, че
същата е присъствала при предаване във владение кафенето на подс. М. от св. К.
и К.. Същата е съставила приемо – предавател протокол
с опис на всички налични в заведението вещи, които по спомени посочва: кафе машина, маси и столове – 20 броя, дървени, хладилник, печка, телевизор, машина за сок. Същата съобщава и за установена от нея неистинно твърдение, относно
местоработата на подсъдимия. Последният твърдял, че е служител в НАП, факт,
потвърден от св. И., св. К. и св. О.. Св. Ч.
потвърждава за отнет от подсъдимия телевизор, който бил установен в наетата от подсъдимия квартира и метална врата, която лично св. Ч. е
продал, по искане на подсъдимия. Св. О. съобщава за
методично изчезване на вещи, при всяко от посещенията и в кафето, отдадено под
наем на подс. М., а именно радиатори, сок машина, хладилник, релси с пердета,
които същата мислела, че са взети от собственичката – св. К.. Св. А. – бивша
приятелка на подсъдимия, потвърждава за наличието на следните движими вещи в
кафенето: климатик, четири малко кръгли масички, кафе
машина, котлон, хладилна витрина, метална врата. Същата заявява, че
впоследствие е била притеснявана от св. К., във връзка с проблем с кафето, но
твърди, че не знае повече по въпроса. Св. П. оборва тезата на подсъдимия, че е
напуснал внезапно кафенето, поради обстоятелството, че е бил задържан под
стража по дело на Районен съд – гр. Шумен. Свидетелят посочва изрично, че
подсъдимият му е дал ключа за кафенето, като му е казал, че заминава за
чужбина. Свидетелите К. и К. изброяват всички липсващи движими вещи, посочени в
обвинителния акт, но показанията им относно вещите: 1 бр. двоен
газов котлон-руски, 1 бр. мотика, 1 бр. лопата, 1 бр. чугунен радиатор от
по 10 ребра, не се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства,
поради, което обвинението, в тази му част, остава недоказано.
От обсъдените по-горе
доказателства, съдът прие, че по делото не се събраха достатъчно и категорични
доказателства за това, подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, а именно, че през месец февруари 2006 год. в гр.
Бургас от кафене - находящо се в к.- с. „Зорница,, до бл. 21, противозаконно
е присвоил чужди движими вещи: 1 бр. двоен газов
котлон-руски, на стойност 16 /шестнадесет/ лева, 1 бр. мотика,
на стойност 2.40 /два лева и четиридесет ст./ лева, 1 бр. лопата,
на стойност 2.60 /два лева и шестдесет ст./ лева, 1 бр. чугунен
радиатор от по 10 ребра, на стойност 35 /тридесет и пет/ лева, всичко на обща
стойност 56.00 /петдесет и шест/ лева, които е владеел - собственост на Е.М.К., ЕГН: ********** ***, к - с
„Лазур”, бл.21, вх.Б, ап. 3, като на основание чл. 304
от НК, съдът го оправда по повдигнатото от БРП обвинение в тази му част. В тази
част от повдигнатото обвинение, евентуалното постановяване на осъдителна
присъда, по отношение на подсъдимия, би била в противоречие с нормата на
Закона, тъй като би почивала на предположения.
Обсебването е уредено в
разпоредбата на чл. 206 от НК, като ал. 1 от текста го
определя, като противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът
владее или пази. Същото е класическо резултатно престъпление против собствеността.
Особеностите на престъплението по
чл. 206 от НК са следните: обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими
вещи; от обективна страна подсъдимият чрез своите действия владеейки на правно
основание вещ, собственост на друго лице, следва да я присвои, без негово
съгласие, като се разпореди противозаконно с нея. Субект на престъплението може
да бъде всяко наказателно отговорно лице, а от субективна страна,
престъплението следва да е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, а именно той
да знае, че има фактическа власт върху предмета; да знае за какво му е
представена вещта и въпреки това противозаконно да присвои чуждата вещ, да
предвижда, че вследствие на неговото разпореждане вещта ще премине в полза на
самия него или на трето лице, като следва да съзнава, че това излиза извън
предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателство. Подсъдимият
следва да има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на
престъплението в свой или чужд интерес; т.е. да съзнава обществено
-опасния характер на деянието да цели настъпването на обществено -
опасните последици. За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои
чужда вещ, която владее или пази на законно основание. Своенето
се изразява в предприети от дееца действия по разпореждане с поверената му
чужда вещ, чрез които се проявява промененото му отношение към нея - той
престава да я счита за чужда и започва да я държи като своя.
Съдебната практика е константна,
че щом като вещта по някакъв повод е попаднала у подсъдимия, без да му е
поверена за пазене и управление в качеството му на длъжностно лице и той
неправомерно се разпореди с нея в свой личен интерес, тоест противозаконно я
присвои, осъществява състава на чл. 206 от .
Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство, като водят до единствено
възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда,
че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна или субективна страна
състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл. 206 ал. 1 от НК, потвърждаващ тезата на обвинението, по отношение
останалите движими вещи.
От една страна се доказа, че
подсъдимият, като наемател на кафе, собственост на св. К. е владеел следните
движими вещи: 1 бр. квадратна метална маса с размери
1м./1м., 1 бр. правоъгълна метална маса е размери
1м./80см., 1 бр. дървена маса
квадратна за сепаре-двойка с плот от фаянсови плочки, 1 бр. хладилник,
марка „Мраз", модел 120, 1 бр. хладилник, марка „Мраз", модел 150, 1
бр. метална врата със стандартни размери, 1 бр. телевизор, марка „Грундиг"-голям
екран, стар модел, 4 бр. пластмасови стола, 1 бр. сок машина с две вани по 15
л. ваната-голяма, 1 бр. чугунен радиатор от по 10 ребра, 5 бр. дантелени
пердета с р-ри 10м./2.50м. и 5 бр. метални релси за пердета. Посредством преки
и косвени доказателства се доказа и обстоятелството, че подсъдимият, без
знанието и съгласието на собственика на вещите – св. К. се
е разпоредил със същите и е променил местонахождението им, като с това си
действие е осъществил състава на чл. 206 ал. 1 от НК.
В тази връзка и с оглед
гореизложеното, съдът приема твърденията на подсъдимия за невиновност,
като защитна теза, с цел избягване на наказателна отговорност.
Деянието е извършено при пряк
умисъл, като форма на вината. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване, като в настоящият случай са осъществени
двата момента на умисъла: интелектуален момент - съзнанието на дееца, че
предметът на престъплението е чужда движима вещ, която той владее и пази на
правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея, във
връзка с осъществяване на трудовата дейност в кафето и волеви - деецът има за
цел да се разпореди с предмета на престъплението в свой интерес.
По време на извършване на
престъплението, М. е бил осъждан многократно за тежки умишлени престъпления,
вкл. и против собствеността. Видно от криминалното поведение на подсъдимия,
наложените му наказания не са изиграли предупредителната и
превъзпитателно-възпиращата по отношение на него роли съгласно разпоредбата на
чл. 36 НК.
Приемайки изложеното до тук,
съдът призна подсъдимия Г.С.М., роден на *** ***, живущ ***. Миладинови,
бл. 19 вх. 1, ет. 4, понастоящем
в Затвора гр. Ловеч, българин, български гражданин, неженен, средно
образование, месторабота безработен, осъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че през месец февруари 2006 год. в гр.
Бургас от кафене - находящо се в к.с. „Зорница,, до бл. 21, противозаконно е
присвоил чужди движими вещи: 1 бр. квадратна метална маса с размери 1м./1м., на
стойност 7 /седем/ лева, 1 бр. правоъгълна метална маса е размери 1м./80см., на
стойност 6 /шест/ лева, 1 бр. дървена маса квадратна за сепаре-двойка с плот от
фаянсови плочки, на стойност 9 /девет/ лева, 1 бр. хладилник,
марка „Мраз”, модел 120, на стойност 40 /четиридесет/ лева, 1 бр. хладилник,
марка „Мраз”, модел 150, на стойност 48 /четиридесет и осем/ лева, 1 бр. метална врата със стандартни размери, на стойност 32
/тридесет и два/ лева, 1 бр. телевизор, марка „Грундиг”-голям екран, стар модел, на стойност 58 /петдесет
и осем/ лева, 4 бр. пластмасови стола, на стойност 18.40 /осемнадесет лева и
четиридесет/ лева, 1 бр. сок машина с две вани по 15 л. ваната-голяма, на
стойност 240 /двеста и четиридесет/ лева, 1 бр. чугунен радиатор от по 10
ребра, на стойност 35 /тридесет и пет/ лева, 5 бр. дантелени пердета с р-ри
10м./2.50м., на стойност 25 /двадесет и пет/ лева, 5 бр. метални релси за
пердета с р-ри 10 м, на стойност 18 /осемнадесет/ лева, всичко на обща стойност
536.40 /петстотин тридесет и шест лева и четиридесет ст. / лева, които е
владеел- собственост на Е.М.К., ЕГН:
********** ***, к-с „Лазур”, бл.21, вх.Б, ап. 3 - престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК и му наложи съответното наказание.
При определяне на вида и размера
на наказанието, съдът съобрази наличието на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Настоящият състав не намери смекчаващи
отговорността обстоятелства, което обуславя приложение на чл. 54 от .
Наличието на други осъждания,
пълната липса на съдействие, липсата на самокритичност и разкаяние за
извършеното, тежестта на извършеното деяние, стойността на предмета на
посегателство, съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство. Съобразявайки
се с това, съдът намери за справедливо и че целите на наказанието ще бъдат
постигнати в максимална степен, ако на подс. М. бъде наложено наказание от две
години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид наличието на предишни
осъждания на лишаване от свобода на подсъдимия Г.М. е
невъзможно приложението на института на условното осъждане – чл. 66, ал. 1 от НК, а подсъдимият следва да изтърпи наложеното
наказание ефективно. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС за изтърпяване на
наложеното наказание, съдът определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване,
като наказанието следва да бъде изтърпяно в Затвор.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия,
тежките икономически условия в страната стремежа им към лесно облагодетелстване
и незачитане на установения в страната правов ред.
Накрая съдът се произнесе по
разноските, които възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Верно с оригинала! П.М.