№ 60
гр. Габрово, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20234210101589 по описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от Г. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
Габрово. ул. "********"№ 41 срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени
му имуществени вреди в размер на 3900 лева - претърпени загуби от заплатено
адвокатско възнаграждение по четири договора за правна защита и съдействие по
водено срещу него наказателно производство.
Ищецът твърди, че на 27.11.2015 год. било образувано наказателно производство,
по което му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 209 НК, ал. 1 НК и съответно били провеждани процесуално-следствени
действия, като на 30.10.2018 г. бил привлечен в качеството на обвиняем с
постановление на разследващ полицай при ОД на МВР Габрово, с определена мярка за
неотклонение „подписка”. Твърди, че въз основа на внесен обвинителен акт било
образувано НОХД № 243/2019 г. на РС Габрово и с присъда от 17.01.2020 г. бил
признат за виновен в извършване на престъплението, за което бил привлечен към
наказателна отговорност. Осъдителната присъда била обжалвана от подсъдимия и с
решение от 14.09.2020 г. по ВНОХД № 26/2020 г. на ОС Габрово била отменена като
делото било върнато за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото било образувано НОХД № 905/2020 г. на РС
Габрово и с присъда от 05.04.2021 г. отново бил признат за виновен в извършване на
престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност. Осъдителната
присъда била обжалвана от подсъдимия и с присъда от 10.11.2021 г. по ВНОХД №
159/2021 г. на ОС Габрово била отменена, като ищецът бил признат за невиновен в
извършване на престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност.
Оправдателната присъда била протестирана от прокурор при ОП Габрово и с
неподлежащо на обжалване решение от 16.03.2022 г. по КНОХД № 43/2022 г. на ВКС
била потвърдена.
1
В резултат на осъщественото наказателно преследване на ищеца били причинени
имуществени вреди под формата на претърпени загуби в размер на 3900 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което претендира Прокуратурата на
Република България да бъде осъдена да му възстанови посочената сума, ведно със
законната лихва, считано от 16.03.2022 год. до окончателното ѝ изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Прокуратура на Република България, е
постъпил отговор, в който взема становище за неоснователност на предявения иск, при
възражението, че не са ангажирани доказателства за реално заплащане на твърдяното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят относно фактите, свързани с проведеното спрямо ищеца
наказателно преследване и същите се установяват от приложените за послужване
наказателни дела.
Видно от приложеното досъдебно производство, ищецът първоначално участвал
в процесуални действия в качеството на свидетел, като с постановление от 30.10.2018
г. на разследващ полицай при ОД на МВР - Габрово по досъдебно производство № 264
ЗМ -217/2016 г. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че за времето от
07.09.2015 г. до 11.09.2015 г. в село Алеково, община Свищов и в гр. Габрово, след
предварителен сговор с М.В.И., А.М.М. и Р.З.Г., и тримата от гр. Габрово, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Г. А.С. от село
Алеково, общ. Свищов, че неговият внук, живущ в Швейцария настоява да се извършат
разпоредителни действия със собствените му земеделски земи и с това му причинил
имотна вреда в размер на 21755,70 лева – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. чл.
209, ал. 1 НК. С привличането му е взета мярка за неотклонение ”подписка”.
На 07.03.2019 г. Районна прокуратура – гр. Габрово е внесла обвинителен акт, по
който е образувано нохд № 243/2019 г. на РС Габрово. С присъда № 28 от 17.01.2020 г.
Г. П. М. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен
като обвиняем, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
години, чието изтърпяване е отложено за срок от 5 години.
С присъда № 260006/14.09.2020 г., постановена по ВНОХД № 26/2020 г. на
Габровски окръжен съд е отменена първоинстанционната присъда и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на РС Габрово от стадия на разпоредителното
заседание. При новото разглеждане на делото било образувано НОХД № 905/2020 г. на
РС Габрово и с присъда № 260027/05.04.2021 г. Г. П. М. е признат за виновен в
извършване на престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност,
като му е наложено наказание идентично с това по отменената присъда.
С присъда № 16/10.11.2021 г., постановена по ВНОХД № 159/2021 г. на
Габровски окръжен съд е отменена първоинстанционната присъда и ищецът Г. П. М. е
признат за невиновен в престъплението за което е привлечен към наказателна
отговорност и го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр.
чл. 209, ал. 1 НК. Присъдата е потвърдена с неподлежащо на обжалване решение №
43/16.03.2022 г. по КНД № 43/2022 г. на ВКС.
От приложеното за послужване НОХД № 905/2020 г. на ГРС, се установява, че в
рамките на досъдебното производство ищецът сключил на 22.10.2018 г. договор за
правна защита и съдействие с адв. Иван Христов Денев, в който било уговорено
2
заплащане на възнаграждение в размер на 400 лева, но не са налице доказателства за
реално изпълнение на така възникналото задължение. В съдебното производство по
НОХД № 243/2019 г. на РС Габрово Г. П. М. също е представляван от адв. Денев,
съгласно сключен на 22.03.2019 г. договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено заплащане на възнаграждение в размер от 1000 лева, като е изрично е
вписано, че сумата е заплатена. При новото разглеждане на делото по НОХД №
905/2020 г. на ГРС ищецът сключил на 28.10.2020 г. договор за правна защита и
съдействие с адв. Д. Ц., в който е договорено възнаграждение в размер на 1000 лева,
като е вписано, че сумата е заплатена. В съдебното производство по КНОХД №
43/2022 г. на ВКС Г. П. М. също е представляван от адв. Ц., съгласно сключен на
21.02.2022 г. договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на
възнаграждение в размер от 1500 лева, като е вписано, че сумата е заплатена.
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля Кристина Христова Васич, които показания в частта касаещи заплащане на
възнаграждения по сключени в писмена форма договори за правна защита и
съдействие не следва да се обсъждат, тъй като попадат под забраната на чл. 164, ал. 1,
т. 4 ГПК, а в останалата част не установяват релевантни към предмета на спора факти.
Други доказателства от значение на правния спор не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
Следователно, фактическият състав на съдебно предявеното субективно
материално право на вземане, включва следните елементи: оправдаване на ищеца с
влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, настъпили неблагоприятни
изменения в правната му сфера в причинно-следствена от проведеното наказателно
преследване.
С неподлежащо на обжалване решение на ВКС, постановено на 16.03.2022 г. по
КНД № 43/2022 г. е потвърдена присъда по внохд № 159/2021 г. на ГОС, с която
ищецът Г. П. М. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 210, ал.
1, т. 2 във вр. чл. 209, ал. 1 НК, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем с
постановление от 30.10.2018 г. и за което на 07.03.2019 г. РП – Габрово е внесла
обвинителен акт. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е
било оправдано с влязла в сила присъда.
Претендираното в производството обезщетение е за възмездяване на
имуществените вреди, претърпени във връзка с осъщественото наказателно
преследване, които се изразяват в извършени разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в наказателното
производство. Тези разходи подлежат на репариране от ответника, тъй като
имуществото на Г. П. М. е неблагоприятно засегнато – намаляло е със заплатените
адвокатски възнаграждения, които са в пряка причинно-следствена връзка с
повдигнатото му обвинение – адвокатските услуги са ангажирани с оглед упражняване
3
на процесуалните права на ищеца в рамките на неоснователно образуваното
наказателно производство.
В случая, ищецът е доказал реално извършени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на общо 3500 лева (1000 лева по договор за правна защита и
съдействие от 22.03.2019 г., 1000 лева по договор за правна защита и съдействие от
28.10.2020 г. и 1500 лева по договор за правна защита и съдействие от 21.02.2022 г.),
които ответникът дължи да му възстанови. Във формата на договора сключен на
22.03.2019 г. с адв. Денев и договорите от 28.10.2020 г. и 21.02.2022 г., сключени с адв.
Ц. изрично е отразено заплащането на уговорените възнаграждения, което придава
характер на разписка на договорите по отношение на извършените престации и ги
доказва. Това обуславя извод за основателност на иска за обезщетяване на
имуществените вреди в размер на сумата от общо 3500 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че в договора за правна помощ от
28.10.2020 г. не бил изрично вписан начина на плащане, съобразно т. 1 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, което правело претенцията за
причинените му имуществени вреди в тази част неоснователна. Договорът за правна
помощ от 28.10.2020 г. е приложен по делото, като в същия изрично е вписано, че
уговореното възнаграждение е заплатено, в който случай следва да се приеме, че
същият има характер на разписка, което е достатъчно за извод, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, съгласно приетото в т.1 от
ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съществува трайно
установена съдебна практика, че се присъждат реално направените от страната
разноски, като плащането може да бъде удостоверено не само по банков път, но и с
разписка за получената сума, както и вписване за извършено плащане в бланката на
договора за правна помощ. Единствено в договора от 22.10.2018 г. сключен с адв.
Денев липсва отразено заплащане на сумата от 400 лева, което обуславя извод, че
искът за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди е
неоснователен за тази сума, тъй като няма доказателства тя реално да е била заплатена.
Ето защо искът следва да се уважи до размера от 3500 лева, а за разликата до
предявения размер от 3900 лева – да се отхвърли като неоснователен.
Посочената сума следва да се заплати заедно със законната лихва, която е
дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на оправдателната присъда – 16.03.2022
г. до окончателното й погасяване.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ.
отхвърлената част от иска, съгласно чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ. Ищецът е доказал
извършени в исковото производството разноски в размер на 700 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от която сума,
следва да му се присъдят 628.21 лева, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Ответникът не претендира разноски и съответно такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Г. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„********” № 41, по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 3500
(три хиляди и петстотин) лева – в обезщетение на имуществените вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на проведено
наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по
ВНОХД № 159/2021 г. на ГОС, заедно със законната лихва върху тази сума от
16.03.2022 г. до окончателното погасяване, както и сумата 628.21 лева (шестстотин
двадесет и осем лева и двадесет и една стотинки) – разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 3900 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5