Протокол по дело №250/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 324
Дата: 19 април 2021 г. (в сила от 19 април 2021 г.)
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20213100600250
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 324
гр. Варна , 15.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Галя С. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20213100600250 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ К. С. Ч. – редовно призован, явява се лично.
Адв.С.П., редовно призован, не се явява.
Жалб.Ч.: Разговарях с адвоката преди 10-15 дни, преди изборите, не зная защо не се
явява. Не съм му превел друга сума и може би затова не се явява. Да гледаме делото без
адвоката ми.
ПОДСЪДИМ М. С. М. - редовно призован, не се явява. За него адв.Б. Б., надлежно
упълномощен и приет от съда от днес.
ЖАЛБ.Ч.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото поради
което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Румяна Петрова.
1
Страните заявиха, че няма да сочат доказателства.
ПО СЪЩЕСТВО
ЖАЛБ.Ч.:Уважаеми Окръжни съдии, поддържам си жалбата. От съда желая, това
което е написано във въззивната жалбата. Осъждане на виновния за всичко, за което съм се
тъжил. Поддържам и допълнението към жалбата. Съдът е коментирам показанията на
свид.Ц. и К., които макар да са със спорна достоверност, доколкото отразяват възприятия,
относно инцидента на лице в близки приятелски отношения с подсъдимия. Изпълнени са с
много съмнения и противоречия. Във връзка с показанията на свидетелите пред съда, където
всичко се предполага – предполагам, че е бил ударен, предполагам, че е бил блъснат, без да
се конкретизира. Дори свидетелите пред съда не можаха да отговарят от коя страна е бил
ударен М., с коя страна на автомобила. Всичко това са предположения. Съдът се базира и
постановява присъда на предположения на двамата свидетели. Докато свид.С., който е
доказано пред съда, в съдебните дирения, че е бил на мястото твърди, че инцидента се е
случил пред автомобила, като упоменава посоката, в която е бил автомобила. В защита на
М., неговите свидетели твърдят, че събитието се е случило зад автомобила. По време на
съдебното следствие не е доказано категорично, че те са били там, а само разказват версията
на М.. По разказа на М. пред съда, той обяснява, че е бил съборен на земята, ударил си
главата, загубил съзнание, докато в медицинските документи никъде не се споменава, че М.
е имал наранява от падане по тялото или по главата, освен това което е написано в
медицинския лист мораво петно на задната част на лакътя и морово петна на
предмишницата, което е широко 2 см. и дължина 1 см. Това също не може да бъде свързано
с инцидента. Понеже представихме пред съда техническа документация за автомобила,
който е „Дачия Докер“ и е висок 1.80 м. или 1.85 м. в зависимост от модела. Най-ниската
част на автомобила, огледалото е на разстояние от земята 1.10 м. Докогато М.М., което се
установи в съдебните заседания е висок 1.65 м., а аз съм висок 1.62 м., което горе-долу е
еднаква височината и съдейки по моя ръст преценявам, че лакътя на М. не е повече от 1 м.
височина. Не е възможно огледалото да е ударило М.. Още повече, че М., в съдебното
заседание се установи, че той е пресичал улицата между паркирани автомобила и се е
отдръпнал назад, когато е видял идващия автомобил, което означава, че това е
предположение, но вие ще решите дали е достоверно, че ако автомобила го е ударил с
огледало, би трябвало да удари и някой от паркираните автомобили, а М. каза в съдебно
заседание, че няма ударени други автомобили, освен неговия лакът. В медицинските
документи на М. е записано, посещението му на кабинета в спешна медицина, е записан е
час 22.10 часа. Това са почти 4 часа след инцидента. В СМЕ на вещо лице, който се яви пред
съда се установи, че инцидента се формулира в медицинското свидетелство само по разказа
на потърпевшия. Часът и датата се установяват само по разказа му, което ме навежда на
мисълта, че тези така наречени наранявания може да са получени и след 19 часа. В процеса
на съдебното разследване се установи, че М. често посещава фитнес зали, където има най-
различни уреди, железа и е напълно допустимо тези морави петна с размера 2 см. и 1 см. да
2
са получени там. СМЕ е казано категорично от вещото лице, че това наранява вертикално,
на вътрешната част на веждата, на дясното окото с конкретни изразени ръбове, без никакви
други наранявания, ожулвания не е възможно да бъдат получени при падане. В решението
на съда се възприемат думите на адв.Б., че това нараняване е получено по време на удара в
главата на М. или при падане върху бордюра на пътната настилката. Свид.С. изрично
потвърждават пред съда, че инцидента се е случил пред таксито, по средата на улицата,
което изключва прилежащ бордюр от ляво или от дясно, като се има предвид, че от ляво и от
дясно има паркирани коли. Това го потвърждават всички и свидетелите на М. и свид.С..
Така, че считам, че това решение на съда не е справедливо. Основано е на предположения.
И двамата свидетели на М.М. и Я. Ц. и К. не потвърждават със сигурност фактите по
инцидента, по нанасяне на удар, по блъскане на автомобила, а казват изрично, че по време
на инцидента аз бях от лявата страна на автомобила, а удара става с дясното огледало. Той
казва възможно е с калника на автомобила, възможно е с гумата на автомобила, а в
последствие той добавя – шофьора на таксито като излезе от колата с някакъв черен предмет
удари М. по главата и в същото време потвърждава, че М. е бил от дясната страна, а той е
стоял от лявата страна на около 30-35 метра. Това го потвърждава в съдебно заседание. Като
той твърди, че два пъти е видял този предмет, когато шофьорът излиза от колата и като се
връща, но не може да каже какъв е. Може да е тръба, може да е мъжка чанта, може да е
всичко. Това са думите на свид.К.. Освен това и М. твърди, че му е нанесен удар с твърд
черен предмет, като той не може да каже какъв е този предмет, от 1-1.5 м. разстояние. А
другият свид. К., който е наблюдавал инцидента от 50 м. диагонално от лява страна. От съда
искам, това което е написано в жалбата. Това искам.
АДВ.Б.: Уважаеми Окръжни съдии, с оглед на това, че доста време отделихме на
частния тъжител, ще се постарая да бъда максимално кратък. Всеки има право на защита и
вие му дадохте това право. Аз ще ви моля да оставите присъдата в сила, а жалбата без
уважение, по следните съображения.
В мотивите си районния съд е приел фактическата обстановка такава каквато е
описана от свидетелите, а именно частния тъжител минавайки с автомобила засегнал моя
подзащитен, ударил го в лакътя. Той потърсил обяснения, защо не внимава. Това е
задължение на водачите на МПС да пазят гражданите. Следствие на това частният тъжител
слязъл, нахвърлил се върху него, ударил го, след това се сборили ,паднали на земята и след
това хората ги разтървали. Това е фактологията, която е установена по делото. В 10
заседания се даде възможност на частния тъжител да иска каквито и да е доказателства.
Съдът положи максимум усилия за да може да обоснове той своята обвинителна теза. Нищо,
от това което днес той разказа пред вас не е в точност така както беше отразено и от
гласните доказателства и писмените такива. Съдът много изчерпателно на база на така
установената фактическа обстановка е обсъдил в своите мотиви обясненията на всички
писмени и гласни доказателства и е стигнал до единствения верен, правилен извод, че
липсват основания за наказателна отговорност, за умишлени действия от страна на моя
подзащитен, за причиняване на телесна повреда, което води автоматично до неговото
3
оправдаване. Моля да оставите без уважение жалбата и потвърдите присъдата, като
присъдите на доверителят ми разноските на тази инстанция.
ЖАЛБ.Ч. реплика: М.М. на следващия ден, след като аз съм подал жалба и той е
подал жалба, в която сам потвърждава, че ми е нанесъл удар, преди да съм изялата от
автомобила. Той го потвърждава, а съда не го приема като доказателство. Той сам прави
самопризнания, че ми е нанесъл удар, който не може да бъде видян от свидетелите, защото
съм бил вътре в автомобила, седнал на седалката. Така, че нито един свидетел не е имал
възможност да види това.

След тайно съвещание, съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11: 09 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4