Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. Перник, 19.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично
заседание проведено на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: Слава
Георгиева
и при секретаря Н. С., като разгледа
докладваното от съдия Георгиева административно дело № 212 по описа на
Административен съд-Перник за 2022 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
образувано по жалба от Ц.К.К., с адрес *** против Решение
№ КПК-17 от 14.04.2022г. на Директор на ТП-П.** на НОИ. С решението е отхвърлена жалба на Ц.К.К. против
разпореждане № О-13-000-00-01522601 от 20.01.2022г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите, като с
последното е отказано отпускането на обезщетение по болничен лист ****, издаден
на 09.09.2021г.
В жалбата се възразява срещу издаденото
решение, като се сочи наличие на всички отменителни основания. Иска същото да
бъде отменено и да се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание на 01.07.2022г.
жалбоподателят се явява лично и с адв. Х.Б.,***. Поддържа жалбата и пледира
същата да се уважи, както и да се присъдят сторените разноски. В указания срок
депозира писмени бележки.
Ответникът по жалбата – директор на ТП-П.** към НОИ, за представител изпраща юк.
Е.С.. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна, по
изложени в атакуваното решение доводи, както и да се присъдят сторените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Оспорващия в настоящото производство Ц.К.К. е назначен на
длъжност с код по НКП-81602034 „Машинен оператор хлебни изделия“ при СД“**“ по
силата на трудов договор №
18/10.03.2021г. и същият постъпил на работа на 11.03.2021г.
В съответствие с чл.
4, т. 2 и чл.
8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, осигурителят СД„**“ представил удостоверение №
Р14-13-000-00-**********/17.01.2022г. за болничен лист Е20212051072
от 09.09.2021г. относно правото
за изплащане на парично обезщетение на К.
за периода от 10.09.2021г. до 29.09.2021г.. Данни
по чл.
5, ал. 4 от КСО за него за този период са подавани от осигурителя СД„**“.
За м. 08.2021г. в периода от 08.08.2021г. до 10.08.2021г. е налице прекъсване
на осигуряването, поради което лицето не е осигурено за социален риск-временна
неработоспособност.
С разпореждане № 0-13-00000-01522601 от
20.01.2022г., ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите отказал
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист Е20212051072 от 09.09.2021г..
Срещу разпореждане № 0-13-00000-01522601
от 20.01.2022г. е подадена жалба от К..
Преди да се произнесе по жалбата,
ръководител на ТП-П. на НОИ със заповед № ЗР-5-13-01102839 от 21.03.2022г.
разпоредил да се извърши проверка на разходите на ДОО на СД„**“. Установените обстоятелства са обективирани в
констативен протокол № КП-5-13-01107103 от 30.03.2022г.. В него е отразено, че
на жалбоподателя Ц.К. са издавани болнични листи, както следва: за периода от 24.06.2021г. до 07.07.2021г., на 28.06.2021г.
е представен на работодателя болничен лист за временна неработоспособност №
Е20211189606 от 24.06.2021г.. За периода от 08.07.2021г. до 27.07.2021г., на
26.07.2021г. е представен на
работодателя болничен лист за временна неработоспособност № Е2021139814 от
16.07.2021г.. За периода от 28.07.2021г. до 06.08.2021г., на 20.08.2021г. е представен на работодателя болничен лист за
временна неработоспособност № Е20211389822 от 06.08.2021г.. За периода от
11.08.2021г. до 09.09.2021г., на 20.08.2021г.
е представен на работодателя болничен лист за временна неработоспособност
№ Е20212050936 от 11.08.2021г.. За периода от 10.09.2021г. до 29.09.2021г.,
е представен на работодателя болничен
лист за временна неработоспособност **** от 09.09.2021г. Поради неявяване на
лицето на работа в периода от 08.07.2021г. до 15.07.2021г., на 15.07.2021г. е
направено посещение на домашния му адрес от представители на дружеството.
Същият не е установен на място, а е открит в работилница на друг адрес. Поради неявяване на лицето на
работа отново на 30.07.2021г. е
извършена проверка, която го е открила в работилницата, където същият извършвал
ремонт на автомобили.
На 09.08.2021г. К. не се явил на работа.
На 10.08.2021г. К. се явил и подал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение. На 11.08.2021г. работодателя му връчил писмо, с което го
уведомил, че следва да спази уговорения срок за 45-дневно предизвестие.
Констатациите от проверките дали повод на
работодателя да оспори всички представени болнични листи по реда на чл. 112 от
Закона за здравето. Копие от жалбите са депозирани и в НОИ.
Установено е, че в трудовото досие на К.
липсват документи, като молби за отпуск, съответно заповеди за разрешаване на
платен или неплатен отпуск, болничен
лист и др., който да оправдаят отсъствието му от работа на 09.08.2021г. и на
10.08.2021г..
За периода от 09.08.2021г. до 25.09.2021г.
в разчетно-платежните ведомости, индивидуалните фишове за начислени и изплатени
трудови възнаграждения /отчетени дни и
отчетни форми няма отработени дни и не е начислявано трудово възнаграждение, за
което да възникнало основание за осигуряване. На 25.09.2021г. трудовото му
правоотношение е прекратено. Осигуряването е прекъснато, считано от
09.08.2021г. и не възобновено до прекратяване на трудовото
правоотношение-25.09.2021г. Лицето не е осигурено по смисъла на КСО и няма
право на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО.
С решение № КПК-17 от 14.04.2022г. директорът на ТП-Перник при НОИ отхвърлил
жалбата против разпореждане № 0-13-00000-01522601 от 20.01.2022г., с което ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите отказал отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист Е20212051072
от 09.09.2021г.. Прието е, че не са налице предоставките на чл. 40, ал. 1 от КСО, тъй като не е налице осигуряване и основание за осигуряване към момента на
настъпване на временната неработоспособност започнала на 11.08.2021г. за
периода от 11.08.2021г. до 09.09.2021г. и продължила за периода от 10.09.2021г.
до 29.09.2021г. с процесния болничен лист, по който е отказано отпускане на
парично обезщетение за временна неработоспособност.
Решението, видно от известие за доставяне
е връчено на 19.04.2022г. лично на оспорващия. Жалбата срещу този акт е
подадена до настоящата съдебна инстанция, чрез административния орган, на
03.05.2022 г.. Следователно същата е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното производство
относими и допустими писмени доказателства.
При така приетото от фактическа
страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146
от АПК, от правна страна намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава
задължения, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП – С.** град на НОИ, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-51 от
23.02.2022 г., по реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Издадено е от компетентен орган
съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – П.** на НОИ. Обективирано е в
посочената в същата разпоредба писмена форма и отговаря на изискването за
мотивираност. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от
него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран
е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който
подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част
недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл.
40, ал. 1 и ал. 3 от КСО за постановяване на отказ за изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради липса на основание за
осигуряване към момента на настъпване на социалния риск. В производството по административен контрол
за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната
му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно Директорът на ТП – П.** е
приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл.
40, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждането е издадено
от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП-Перник на НОИ, който е материално и
териториално компетентния административен орган да стори това съгласно нормата
на чл.
40, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в
изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, представляващи основание за отмяната му. То е издадено след надлежно
сезиране от СД„**“, който депозирал удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с
вх. № Р14-13-000-00-********** от 17.01.2022г. за издаден болничен лист Е20212051072
на дата 09.09.2021г. Болничният лист е обжалван от осигурителя по реда на чл.
112, ал. 1, т. 1 от ЗЗ поради което приложението е изпратено след приключване
на производството по обжалване.
По отношение на материалната
законосъобразност на оспорения административен акт съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за
общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск.
От цитираната разпоредба следва, че една от
кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на право за получаване на
обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО е лицето да е
осигурено за посочените осигурителни рискове. Съгласно легалното определение,
дадено в §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4
или чл.
4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл.
10 от КСО осигуряването на лицето започва от момента, в който то започне да
упражнява трудова дейност и продължава през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 – т.
3 и т.
5 от КСО. Прието е още, че въз основа на
представените болнични листове, удостоверяващи временна неработоспособност, че
на 09.08.2021г. и на 10.08.2021г. жалбоподателят не е ползвал законоустановен отпуск и е отсъствал самоволно от
работа, не е упражнявал трудова дейност при работодателя СД“**“. Така мотивиран административният орган приел, че от
08.08.2021 г. К. е загубил качеството си
на осигурено лице и няма право на обезщетение за временна неработоспособност по
болничен лист **** на дата 09.09.2021г..
По делото не е спорно, че към
процесния период оспорващият е заемал длъжност „машинен оператор хлебни
изделия“ при СД“**“. Спорен по разбиране
на съда е въпроса дали на дати 09.08.2021 г. и 10.08.2021г. жалбоподателят не
се е явил на работа, съответно е бил в „самоотлъчка“ и дали като последица от
това е загубил правото на парично обезщетение за общо заболяване, респ. качеството
на осигурено лице. Твърденията, че на посочените дати К. не е бил допуснат до работа са
неоснователни. Вярно е, че съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО за осигурителен стаж
се зачита и времето през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а,
ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа,
или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда,
определен в специални закони. По аргумент за обратното, когато и докато не е
установено по надлежния ред, че недопускането или отстраняването от работа е
незаконно, то времето на недопускането или отстраняването на работа не се
зачитат за осигурителен стаж, а съгласно чл.
10, ал. 2 от КСО за този период осигуряването е прекъснато. Доказателства
за установено незаконно недопускане от работа на жалбоподателя не са
представени, нито се твърди, че недопускане до работа е обявено за незаконно.
От доказателствата по делото се приема, че
на 09.08.2021г. и на 10.08.2021г. К. не е имал оправдателен документ - молби за
отпуск, съответно заповеди за разрешаване на платен или неплатен отпуск. Същият
се е явил в предприятието на
10.08.2021г. и на същата дата е депозирал молба за прекратяване на трудовото си правоотношение,
а на 11.08.2021г. му е връчено писмо
предизвестие за спазване на 45 дневния срок. От същата дата е излязъл в
болничен отпуск, съгласно болничен лист № Е20212050936 за периода от
11.08.2021г. до 09.09.2021г., продължен с болничен лист Е20212051072 от 09.09.2021г. за периода от
10.09.2021г. до 29.09.2021г.. Разгледани и съпоставени тези доказателства водят
до еднозначен извод, че К. на 09.08.2021г. въобще не се е явил на работа, за
което няма основателна причина, а на
10.08.2021г. не се е явил в предприятието за да осъществява трудова
дейност, поради което и свидетелските показания на Г.К. в тази им част не се
кредитират.
Във връзка с развитите съображения
касателно употребения термин "самоотлъчка" по същината си е прав
жалбоподателя, тъй като с този термин не борави законодателя нито в КТ, нито в
КСО. Но в случая не сме изправени пред
наложено дисциплинарно наказание за да се изследват задължителните етапи по
процедурата по налагане на такова наказание.
В случая употребения термин, видно от всички доказателства е свързан с
фактическо действие /бездействие/ от страна на работника/служителя,
съставляващо неявяване на работното му място без уважителна причина. При това
липсва реално полагане на труд, извършване на трудова дейност и изпълнение на
служебните задължения. Не се спори, че на 09.08.2021 г. не се е явил на работа
и не е осъществявал трудова дейност, а на 10.08.2021г. не е осъществявал
трудова дейност, като в тези дни не се е намирал в платен или неплатен отпуск,
както и не е представил болничен лист за временна неработоспособност.
По делото не е спорно, че жалбоподателят
има общ трудов стаж повече от 6 месеца, не е спорен и въпроса, че към деня на настъпване
на временната неработоспособност 10.09.2021 г. трудовото правоотношение с
лицето не е било прекратено. Спорен е въпросът дали през деня, предхождащ
настъпването на временната неработоспособност осигуряването на лицето е
прекъснато. От събраните по делото доказателства се установява, че тъй като
лицето е отсъствало от работа без оправдателен документ на 09 и 10.08.2021 г.,
за посочените дати не е начислявано, не е изплащано трудово възнаграждение и
съответно не са се дължали от осигурителя осигурителни вноски, следователно и
лицето не е било осигурено за рисковете "общо заболяване и
майчинство". Такова не е начислявано и до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение. След като на тези дати жалбоподателят не е
осъществявал трудова дейност, не е било
в отпуск поради временна неработоспособност, нито в платен или неплатен отпуск,
разрешен от работодателя, то не са били дължими осигурителни вноски. Когато
няма изплатено възнаграждение за упражнявана трудова дейност, а поначало не е
отпаднало основанието за това, тъй като не е прекратено служебното
правоотношение към този момент, осигуряването на служителя е прекъснато, по
смисъла на чл. 10
от КСО. Осигуряването и производните му права /каквото е правото на
обезщетение за временна неработоспособност/ са непосредствено обвързани не с
общия период на действие на трудовото правоотношение, а с реално осъществяване
в тези времеви рамки на трудова дейност, за която е изплатено или дължимо
трудово възнаграждение и върху последното са извършени осигурителни вноски.
Следователно за процесните дати има
прекъсване на осигуряването, а прекратяването му настъпва едва при трайното и
необратимо преустановяване на съответната правна или фактическа дейност.
Съгласно относимата в случая разпоредба на чл.
40, ал. 1 от КСО, на която се е позовал ответника осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най - малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От
съдържанието на нормата следва, че право на обезщетение имат само осигурените
лица, каквито с оглед легалната дефиниция в §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО са физическите лица, които извършват трудова
дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 и за които са
внесени или дължими осигурителни вноски, в т.ч. и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. т. 1 - 3
от КСО. Следователно, за да се възползва лицето от нормативно
предоставеното право на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване, то трябва да покрива упоменатите в §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО изисквания. Визираното в разпоредбата
извършване на трудова дейност е обвързано с необходимостта за лицето да са
внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.
6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски на работниците и служителите се
дължат върху получените, включително начислените и неизплатени брутни месечни
възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения. И тъй като в случая не
е извършвана трудова дейност, респ. не се изплаща трудово възнаграждение, то и
не се дължат и внасят осигурителни вноски. Настоящият случай е именно такъв -
за процесните дати от 09.08.2021г. до дата на прекратяване на трудовото
правоотношение лицето няма отработени дни и не му е начислявано трудово
възнаграждение, съответно не е възникнало основание за осигуряване, и тези два
дни не се зачитат за осигурителен стаж. Налице е прекъсване на осигурителния
стаж, което е пречка лицето да се възползва от правото на парично обезщетение
за временна неработоспособност, разписано в чл.
40, ал. 1 от КСО от деня, следващ непосредствено дните на „самоотлъчка“. С
оглед това, в процесния случай, макар да няма прекратяване на трудовата дейност
по смисъла на чл.
10 от КСО, налице е неизвършване на трудова дейност на 09.08.2021 г. и
10.08.2021 г., за които дни на оспорващия
не е начислено трудово възнаграждение, не са внесени осигурителни вноски
и не са дължими такива. К. е загубил
качеството си на осигурено лице, което обуславя и невъзможност да се възползва
от правото на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен
лист ****, които е продължение на болничен лист № Е20212050936 от 11.08.2021г.
за периода от 11.08.2021г. до 09.09.2021г..
С оглед на горното, изводът на
длъжностното лице по изплащане на обезщетения и помощи, че лицето не е
осигурено за общо заболяване и майчинство и осигуряването е прекъснато е
правилен. След като лицето няма право на парично обезщетение, органът издава
разпореждане за отказ. Като е потвърдил
това разпореждане на длъжностното лице Директорът на ТП-П.** при НОИ е
постановил материално законосъобразен акт.
Въз основа на изложеното настоящия състав
приема, че процесното решение, е валиден административен акт, издаден от
компетентен орган, в предвидената форма за действителност, при спазване на
административно производствените правила и при точно прилагане на материалния
закон. Жалбата е неоснователна и ще се отхвърли.
Предвид изхода на спора ответникът по
делото има право на разноски. Същите са своевременно заявени и представляват
искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.
3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за правна помощ жалбоподателят ще бъде
осъден да заплати на ответната страна 100.00 лева, съдебни разноски под формата
на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Ц.К.К., с адрес *** против Решение № КПК-17 от 14.04.2022г.
на Директор на ТП-П.** на НОИ.
ОСЪЖДА Ц.К.К., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
Териториално поделение-П.** към Национален осигурителен институт, със седалище
гр. П., ул. „**“ № 50 съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Съдия: