Решение по дело №603/2023 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 24
Дата: 20 февруари 2024 г.
Съдия: Христо Петров Попов
Дело: 20234120200603
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Г.О., 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Н.а
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20234120200603 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. В. И. с ЕГН: **********, с адрес: с. П., общ. Б.,
обл. Р., ул. „***” № 45, чрез своя защитник адв. П. И. Г. от ВТАК, със съдебен
адрес: гр. П.Т., ул. „*** № 57, ет. 1, стая 114, обжалва издаденото против него
Наказателно постановление № 23-0268-000934/07.08.2023 г. на И. Т. Н. –
Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О.. Счита, че същото е издадено
в противоречие на материално правните разпоредби и е в несъответствие с
целта на закона. Твърди, че така отразената фактическата обстановка не
отговаря на събраните по административната преписка доказателства. Според
адв. Г. в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност, а
именно за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно
превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Това незнание се
явявало резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което според
защитника на жалбоподателя липсва както умисъл, така и небрежност. Моли
съда да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със своя
1
защитник адв. П. Г. от ВТАК. Адв. Г. заема становище, че
от събраните по делото доказателства се установява, че собственикът на
процесното МПС е бил уведомен за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията. Но също така се установява, че на въпросната дата
автомобилът всъщност е бил паркиран, докато в акта служителите на РУ –
Г.О. пишат, че жалбоподателят „управлява“. Според защитникът
управлението и паркирането са две различни неща. Автомобилът не е бил в
движение. Фактическата обстановка е била изопачена от наказващия орган.
Съгласно всички събрани по делото доказателства оставя на преценката на
съда.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Началник сектор в
ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. – редовно призован, не изпраща представител и
не взема становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО –
Г.О. – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът намира за установено следното:
На 04.07.2023 г. около 19:00 часа, мл. инспектор М. Й. съвместно с
мл. инспектор И. Р. в гр. Г.О. на ул. „***“ извършили проверка на лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** - собственост на В. Й. И., като
автомобилът бил неправилно паркиран на улицата. Установило се е, че водач
на това МПС е И. В. И. от с. П., ул. „***“ № 45. След извършена справка чрез
РСОД и ОДЧ при РУ - Г.О. било установено, че МПС е спряно от движение
на 19.04.2023 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
На водача бил съставен АУАН серия GA № 576475/04.07.2023 г. на
основание чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
На 27.07.2023 г. в РУ – Г.О. била получена справка с рег. № 1085р -
5710/26.07.2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Р., от
която било видно, че няма данни собственикът - В. И. Й. да е уведомяван за
това, че на 19.04.2023 г. в 05.10 часа регистрацията на лек автомобил с марка
и модел „Форд Фиеста“ с рег. № *** е служебно прекратена по чл. 143, ал. 10
от ЗДвП.
На 15.08.2023 г. в РУ – Г.О. било получено писмо с рег. № 247р-
6120/09.08.2023 г. по описа на РУ – Б. при ОД на МВР – Р. с писмено
сведение от собственика В. И., в което той заявил, че е получил уведомително
писмо, с което е бил запознат за прекратяването на регистрацията на лек
автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***.
Била издадена мотивирана резолюция с № 23-0268-
М000103/15.08.2023 г. по описа на РУ – Г.О. за прекратяване на
2
административно наказателното производство с мнение преписката да бъде
изпратена в Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О. за образуване на
досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
Била изискана и получена справка с рег. № 1085р - 5710/26.07.2023 г.
по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Р., от която било
видно, че няма данни собственикът - В. И. Й. да е уведомяван за това, че на
19.04.2023 г. в 05.10 часа регистрацията на лек автомобил с марка и модел
„Форд Фиеста“ с рег. № *** е служебно прекратена по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП.
По тази причина с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 05.09.2023 г. Районна прокуратура – В.Т. отказва да образува
досъдебно съдебно производство по преписка № 5663/2023 г. и прекратява
същата, тъй като отсъства субективния елемент от състава на престъплението
по чл. 345, ал. 2 от НК. Препис от постановлението е изпратен на Началника
на РУ – Г.О. за налагане на административно наказание на виновното лице.
На 07.08.2023 г. И. Т. Н. – началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ –
Г.О. издава обжалваното наказателно постановление № 23-0268-000934, с
което на жалбоподателя И. В. И. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание
глоба в размер на 200,00 лв. и административно наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Препис от постановлението е връчен на И. на 17.10.2023 г. На
26.10.2023 г. той депозира жалбата си до Районен съд – Г.О. чрез наказващия
орган.
По делото са събрани гласни доказателства – в съдебно заседание
бяха разпитани свидетелите М. Й. Й. и И. Т. Р. (актосъставител и свидетел по
акта), както и свидетелят В. И. Й. – баща на жалбоподателя и собственик на
процесното МПС.
С писмо рег. № 108500-1609/23.01.2024г. на ОД на МВР – Р. сектор
ПП съдът е уведомен, на 19.04.2023г. регистрацията на л.а. „Форд Фиеста“ с
рег. № Р 31 71 РМ е била служебно прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. До
собственика на автомобила е изпратено писмо с рег. № 1085р-
3345/25.04.2023г. за това, че 19.04.2023г. регистрацията на л.а. „Форд Фиеста“
с рег. № Р 31 71 РМ е била служебно прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Екземпляр от писмото е надлежно връчен на собственика В. И. Й. на
20.06.2023г.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до
следните правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП:
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200,00 до 500,00 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В
настоящото производство не се доказа по несъмнен начин, че на 04.07.2023 г.
в 10,43 часа в гр. Г.О., ул. „***“ до номер 6 жалбоподателят И. И. е
управлявал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, собственост на В. Й.
И.. От показанията на двамата полицейски служители – актосъставителя М.
Й. и свидетеля по акта И. Р. се установява, че двамата извършват проверка на
водача на въпросния автомобил, тъй като същият е бил паркиран неправилно
в зона, където е забранено паркирането. Липсват доказателства и на съда не
става ясно дали водачът е бил вътре в л.а. или е бил излязъл на улицата, дали
МПС е бил с работещ двигател (спряно за престой) или действително е било
паркирано (тоест двигателят е бил изключен). В случая е ирелевантно
обстоятелството дали собственикът е бил уведомен по надлежния ред за
прекратяване на регистрацията на превозното средство, въпреки че от
събраните по делото доказателства може да се направи обоснования извод, че
това е било така.
От съществено значение в административно-наказателното
произоводство е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в АУАН и в НП, и дали е извършено от него виновно.
Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за безспорно доказано. Това означава, че в тежест на
административнонаказващият орган е да докаже по безспорен начин пред
съда, че има административно нарушение, което е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител, със способите за събиране на
доказателствата в наказателния процес.
Във връзка с изложеното относно задълженията на АНО, настоящият
съдебен състав приема, че в хода на производството не бе безспорно доказано
4
извършването на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно –
управление на МПС с прекратена регистрация. Налице е съществено
противоречие в показанията на полицейските служители и описаното в
АУАН и НП относно изпълнителния състав на описаното в наказателното
постановление деяние. От показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели се установи, че лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, е бил
паркиран/спрял за престой (не става ясно кое от двете) неправилно на
платното за движение, докато в АУАН е посочено, че жалбоподателят
„управлява МПС като при извършената проверка се установи, че МПС е
спряно от движение на 19.04.2023 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП“. Оспореното
НП повтаря констатациите на АУАН. Съдът намира, че в АУАН и НП
нарушението е описано по начин, водещ до ограничаване правото на защита
на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност. В акта
и обжалваното НП е описано, че жалбоподателя е управлявал л.а. „Форд
Фиеста“ и е спрян за проверка. От показанията на двамата свидетели –
полицейските служители извършили проверката и участвали в съставянето на
акта е видно, че те са извършили проверката на водача на л.а. „Форд Фиеста“,
тъй като той го е бил паркирал неправилно. От изложено е видно, че за да се
стигне до издаване на акта срещу жалбоподателя И. причината е била, че той
е бил неправилно паркирал л.а. Свидетелите не са видели И. да управлява л.а.
„Форд Фиеста“. Те са установили, че И. го е управлявал от обясненията на
самия жалбоподател. От изложените факти е видно, че за И. В. И. остава
неясно защо в акта и обжалваното НП е обвинен, че управлява
нерегистрирано МПС, докато от гласните доказателства, събрани в хода на
делото ставя ясно, че контролните органи са установили, че процесния л.а. е
бил неправилно паркиран или е бил спрян за престой. Тази колизия
неминуемо води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
В административно наказателните производства е процесуално
недопустимо съдът да върши работата на наказващия орган по
формулирането и доказването на неговите твърдения и актове. Процедурата
по ЗАНН е санкционна и е в тежест на наказващия орган да я проведе
законосъобразно, завършена с правилни актове, като докаже твърденията си,
обективирани в тях с валидни доказателства. В настоящия случай
обжалваното наказателно постановление включва в себе си факти, които не
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Това
5
противоречие не позволява да се разбере въз основа на какви факти е
констатирано описаното в акта и НП управлението на нерегистрирано МПС.
Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила на
жалбоподателя, довело до ограничаване правото му на защита.
С оглед на изложените съображения, съдът намира процесното НП за
недоказано и незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Такова искане
обаче не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Водим от изложените съображения, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0268-000934/07.08.2023 г.
на И. Т. Н. – Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., издадено срещу
И. В. И., ЕГН **********, от с. П., общ. Б., обл. Р., ул. „***“ № 45, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200,00 лв.
(двеста лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. В.Т. в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
6