№ 638
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20231001000491 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 36511/18.04.2023 г. на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, със седалище в гр. София, ул. „Кн. Дондуков“, № 52 срещу
Решение № 416/29.03.2023 г., по т.д. № 1355/2022 г., на СГС, VI-2 с., с което
е отхвърлен предявения срещу „ЮЛИНОР“ ЕООД (н), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Красно село“, бл. 199, ет. 1,
офис 1, при задължителното участие на М. И. Н., със служебен адрес гр.
Плевен, ул. „Дойран“, № 160, ет. 3, офис 8, в качеството му на Синдик, иск за
приемане за установено, че предявените и приети публични вземания,
представляващи 47093.94 лв., главница и 113356.00 лв., лихви, се ползват с
ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, предвид наличието на
привилегия – наложени обезпечителни мерки – запори, вписани по реда на
ЗОЗ, на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно. Изброява
представените с исковата молба писмени доказателства и счита, че от тях се
установява, както наличието на наложени обезпечителни мерки по реда на
ДОПК, така и тяхното вписване в Централния депозитар и ЦРОЗ. Проследява
измененията в ЗОЗ и анализира последиците им. Настоява, че за признаването
на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е достатъчно в
производството по несъстоятелност кредиторът да представи писмени
доказателства за привилегиите и обезпеченията на вземанията си – в случая,
вписани по реда на ЗОЗ запори. Счита, че волята на Законодателя да
предостави право на предпочтително удовлетворяване на вземания от
1
получената сума при реализация на обезпечение в конкретно производство по
несъстоятелност. По същество моли за отмяна на решението и уважаване на
предявения иск. Претендира разноски за две инстанции.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„ЮЛИНОР“ ЕООД (н), ЕИК *********, не депозира отговор.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, задължителната страна
М. И. Н., в качеството на Синдик, не депозира отговор.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител
поддържа изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Синдикът, в качеството
на задължителна страна, лично, оспорва въззивната жалба.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
съставът на Софийски Апелативен Съд, възприе следното от фактическа и
правна страна:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, с който
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ моли да бъде постановено
съдебно решение, за приемане за установено, при задължителното участие на
Синдика – М. Н., че приетите му вземания срещу „ЮЛИНОР“ ЕООД (н),
представляващи 47093.94 лв., главница и 113356.00 лв., лихви, обезпечени
със запори, вписани по ЗОЗ, са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ.
От извършена служебна справка в ТР воден при АВ, по партидата на
„Юлинор“ ЕООД, ЕИК ********* се установява, че с Решение №
261606/17.12.2021 г., по т.д. № 559/2021 г., на СГС е обявена
неплатежоспособността на дружеството, определена е начална дата
16.01.2017 г. и е открито производство по несъстоятелност. Установява се и,
че с определение от 25.08.2022 г. за постоянен Синдик е назначен М. И. Н..
Представена по делото е молба изх. № М-24-28-508#21/13.01.2022 г., от
която се установява, че НАП е предявила по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ
публични вземания от длъжника общо в размер на 267553.67 лв., от които
142800.47 лв., главници и 124753.20 лв., лихви, с произход неплатени данъци
и задължителни осигурителни вноски.
Видно от партидата на длъжника в ТР е, че на 16.02.2022 г. е обявен
Списък на приетите от Синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
ТЗ, в т. 2 от който са приети предявените от ищеца вземания. Видно от
Списъка е, че с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ са
приети публични вземания в размер на 91487.07 лв., главница и 9148.07 лв.,
лихви до 06.11.2014 г., с произход РА № Р-2202-1405112-091-001/29.12.2016
г., останалите предявени вземания са приети с поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Установява се, че на 28.02.2022 г., кредиторът НАП е депозирал
възражение срещу Списъка, в което е посочил, че и за останалите публични
вземания установени с РА № Р-2202-1405112-091-001/29.12.2016 г.,
възлизащи общо на 160449.94 лв., следва да бъде предвиден ред за
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като същите са обезпечени със
запори, вписани по реда на ЗОЗ.
2
Видно от постановеното Определение № 261740/04.07.2022 г., по т.д. №
559/2021 г., съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението
на кредитора НАП и е одобрил Списък на приетите от Синдика вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Актът на съда е обявен в ТР на
04.07.2022 г.
Настоящата искова молба е предадена за изпращане чрез пощенски
оператор на 18.08.2022 г., т.е. в границите на срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ.
За установяване на твърдяното обезпечаване на вземанията, от страна на
ищеца са представени Постановление изх. № 5170/10.11.2014 г. за налагане
на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК и
Постановление № 5170/16.12.2014 г. за налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 ДОПК. Видно от Постановленията е,
че в хода на извършваната ревизия очакваният размер на задълженията е
особено голям – 100635.14 лв., от които 91487.07 лв., главница и 9148.07 лв.,
лихва към 06.11.2014 г. За обезпечаване на бъдещите публични задължения са
наложени предварителни обезпечителни мерки „Възбрана“ върху недвижим
имот, находящ се в с. ***, общ. И., обл. Русе; „Запор“ върху налични и
постъпващи суми в размер на 98610.46 лв., по банкови сметки, трезори и
касети, както и „Запор“ върху притежаваните 25244585 бр. поименни
безналични акциии, с номинал от 1.00 лв., от капитала на „Петрол“ АД.
Представени са 2 бр. Потвърждения за вписване в ЦРОЗ,
удостоверяващи, че на 08.01.2015 г. и на 16.02.2015 г. са извършени
вписвания, които не са условни и са извършени по силата на Разпореждане за
служебно вписване на запор на имущество, по чл. 4 ЗОЗ. От представените
потвърждения не може да се установи връзката им с коментираните по-горе
Постановления за наложени ПОМ по ДОПК.
Видно от представеното Определение № 1372/17.03.2015 г., по адм. д.
№ 2068/2015 г., на АССГ е, че на основание чл. 121, ал. 5 ДОПК е продължен
срокът на наложените спрямо „ЮЛИНОР“ ЕООД, с Постановления изх. №
5170/10.11.2014 г. и изх. 5170/16.12.2014 г. предварителни обезпечителни
мерки, до приключване на ревизионно производство с издаване на ревизионен
акт или до неговото прекратяване.
Представени са 3 бр. Постановления за продължаване действието на
наложени ПОМ, всички с изх. № и дата 5170/10.01.2017 г., с които е
продължено действието на наложената по Постановление изх. №
5170/10.11.2014 г. ПОМ – „Запор“ върху налични и постъпващи суми в
размер на 98610.46 лв. по сметки, трезори и касети в две посочени банкови
институции и наложената ПОМ – „Възбрана“ върху недвижим имот и е
продължено действието на наложената по Постановление № 5170/16.12.2014
г. ПОМ – „Запор“ върху притежаваните 25244585 бр. поименни безналични
акциии, от капитала на „Петрол“ АД.
Представено по делото е и Удостоверение от 06.01.2022 г., придружено
от Опис № 1489021, издадени от ЦРОЗ, от които се установява, че по партида
№ ********* на „ЮЛИНОР“ ЕООД, са извършени вписвания на запори по
реда на чл. 4 ЗОЗ на датите - 28.03.2019 г. с период на действие на вписването
до 28.03.2024 г.
По допустимостта на иска: Между страните въпросът за
допустимостта на иска не е бил предмет на спор. От друга страна съставът на
САС, съобразно служебно вмененото му задължение преценява, че
3
предявеният иск е допустим, доколкото въззивникът Национална агенция за
приходите се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник
"Юлинор" ЕООД (н) с предявени и приети вземания, своевременно е оспорил
реда за удовлетворяване на част от приетите публични вземания и е
постановено Определение по реда на чл. 692, ал. 2 и 3 ТЗ, с
което възражението му по чл. 690 ГПК е оставено без уважение. Трайна и
последователна е съдебната практика в разбирането, че предмет на иска по чл.
694 ТЗ може да бъде и само поредността за удовлетворяване на приетото
вземане, когато кредиторът твърди, че тя е различна от определената от
синдика такава (така Определение № 374/13.06.2014 г., по ч.т.д. № 599/2014
г., ІІ ТО ВКС, с което по аргумент от разпоредбата на чл. 726, ал. 2 ТЗ, е
призната допустимостта на иск за установяване на привилегиите и
определяне поредността на удовлетворяване на вземането, различна от
определената от синдика, респективно в определението на съда по чл. 692, ал.
4 ТЗ, вкл. и поради това, че се касае до установяване на акцесорно право, за
което ищецът има правен интерес, а не за установяване на факт).
С оглед фактическа установеност по делото, предмета на въззивната
жалба и становищата на страните, основният спорен пред въззивната
инстанция въпрос е правен и е свързан с тълкуването на разпоредбата на чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ и приложимостта й относно процесните вземания и
обезпеченията към тях.
Съобразно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ вземанията,
възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана,
вписани по реда на Закона за особените залози се ползват с право на
предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на
обезпечението. В доктрината и константната съдебна практика се възприема
тезата за корективно тълкуване на т. 1 от ал. 1 на чл. 722 ТЗ досежно
предвидената привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със
запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Поддържа се, че е недопустимо
вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са
обект на обезпечение по ЗОЗ (чл. 4 ЗОЗ), а вписването на запор цели той да се
противопостави на кредитора, в полза на когото е учреден особен залог върху
запорираното имущество - учреденият залог не може да се противопостави на
кредитора, който е вписал в съответния регистър по ЗОЗ запор върху
заложеното имущество преди вписването на залога (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1
ЗОЗ), като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има
качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Поради това вписването на
запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от
имуществото, върху което е учреден залогът, като такова право не може да
има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност.
При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителните
мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително
удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на
принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на
насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява
пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ).
Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната,
взискателят, ползващ се от тези мерки, няма предимство при
удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори (чл. 459, ал. 1 вр. чл.
457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
4
д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК).
При предложеното в теорията тълкуване се съобразяват разпоредбата на чл.
638, ал. 4 ТЗ, предвиждаща непротивопоставимост на кредиторите на
несъстоятелността на наложените в изпълнителното производство запори и
възбрани, и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира
разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ,
съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на възбранена
или запорирана вещ. (подобни доводи изложени в О № 519/15.11.2019 г., по т.
д. № 515/2019 г., I т. о., ВКС, О № 252/19.04.2021 г., по т. д. № 552/2020 г., I т.
о., ВКС, О № 295/27.05.2021 г., по т. д. № 1585/2020 г., II т. о., ВКС, О №
60338/07.06.2021 г., по т. д. № 2011/2020 г., I т. о., ВКС)
Въззивният съд споделя аргументираната в доктрината необходимост от
корективно тълкуване чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което намира, че
процесните публични вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ,
не могат да се ползват с привилегията по тази разпоредба в производството
по несъстоятелност, противно на изложените във въззивната жалба
оплаквания.
Отделно от посоченото, разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ (изм.)
действително е предвиждала в предишната си редакция от ДВ, бр. 108 от
2007г., че на вписване по реда на ЗОЗ подлежи запорът, наложен по реда на
ДОПК. Вписването е имало за цел да осигури действие на запора спрямо
заложен кредитор, когато двамата обезпечени кредитори, със залог и запор
върху едно и също имущество, се конкурират. Ако запор, наложен по ДОПК,
не е бил вписан в ЦРОЗ, то той би бил непротивопоставим на заложния
кредитор вписал особен залог, независимо, че е бил наложен по-рано от
вписването на залога. С последващите изменения на ЗОЗ - ЗИДЗОЗ, обн. ДВ,
бр. 105/2016 г., разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 11 не е възпроизведена, като в
мотивите към законопроекта е посочено, че с промените в чл. 26 се
прецизират правилата, уреждащи залог на вземане, залог на ценна книга и
залог на съвкупност, като е възприет подходът на опростяване на режима на
вписване на договора и осигуряване на бързина и качествено реализиране на
правата на кредитора. Към момента, вписване на възбрани по реда на ЗОЗ е
недопустимо. Разпоредбата на §49 от ПЗР към ЗИЗОЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.,
в сила от 30.12.2016 г.) предвижда запазване на действието само на вписаните
особени залози. Следователно всички останали вписвания не запазват
действието си. Вписване пък по реда на ЗОЗ на наложен запор по ДОПК след
отпадане на законовото основание за това е недопустимо. Ето защо, следва да
се приеме, че към момента на извършваната от съда преценка, законовата
предпоставка по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ липсва и ищецът НАП не се ползва с
привилегията по този първи ред на вземанията.
По изложените съображения искът за установяване на поредност за
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на процесните вземания следва да
бъде отхвърлен.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въпреки разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът не следва да бъде
осъждан да заплати държавна такса за въззивно обжалване, на основание чл.
84, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 416/29.03.2023 г., по т.д. № 1355/2022
г., на СГС, VI-2 с.
Решението подлежи на касационна обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчването му на страните по реда и при условията на
чл. 280 ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6