№ 45
гр. Нова Загора, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20252220200090 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Настоящата жалба е подадена от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И
СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“ /ДПУСЯ/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.*********, представлявано от Г.Д.М. - изпълнителен директор, чрез
пълномощника му В. В. – ст.юрисконсулт/със адрес за кореспонтденция гр.**********/
против Наказателно постановление НП № НЯСС- 8 от 20.01.2025г. на председателя на
ДАМТН, с което на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр с чл.138а ал.3 т.5 от Закона за водите.
В жалбата са изложени обширни доводи за отмяна на наказателното постановление.
Посочва се, че на 11.08.2020г. между община Нова Загора и държавата, чрез
областния управител на област Сливен, на основание чл.19б от Закона за водите (ЗВ) е
сключен договор за дарение на поземлени имоти - публична общинска собственост, с
кадастрални идентификатори 69314.75.280; 69314.75.303 и 69314.75.275, находящи се в
землището на с.Стоил войвода, община Нова Загора, обл.Сливен, представляващи язовир
„Рибарника". В изпълнение на чл.19б, ал.З от ЗВ областният, управител на област Сливен
съставя акт за публична държавна собственост (АПДС) № 6242 от 02.09.2020г. за
горепосочения имот, с предоставени права за управление на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири" (ДПУСЯ). По силата на чл.139а, ал.6 във връзка с
чл.19б, ал.З и във връзка с чл. 139д от Закона за водите (ЗВ), ДПУСЯ упражнява правата и
изпълнява задълженията на собственик на язовирната стена и съоръженията към нея на
язовир, представляващ поземлени имоти с кадастрални идентификатори 69314.75.280;
69314.75.303 и 69314.75.275.
На 16.09.2022г. на основание чл.138а, ал.З от ЗВ комисия, назначена със Заповед №
РД-11-10-056/24.08.2022г. на Областния управител на област Сливен извършва проверка на
състоянието на язовирна стена и съоръженията към нея на язовир, находящ се в ПИ с
идентификатори 69314.75.280; 69314.75.303 и 69314.75.275 и съставя протокол №
49/16.09.2022г., утвърден от областния управител на Област Сливен. В протокола са
дадени предписания:
1 .„Да се почисти въздушния откос от храстовидната растителност. Срок:
30.04.2023г." и
1
2. „Да се възстанови профила на короната. Срок: 30.04.2023г."
На 27.06.2023г. представители на Главна Дирекция НЯСС към ДАМТН извършват
проверка на язовир, находящ се в ПИ с идентификатори 69314.75.280; и 69314.75.275 и
съставят КП № 06-03-69/27.06.2023г. Протоколът съдържа констатация за неизпълнение на
горепосочените предписания, дадени с протокол № 49/16.09.2022г., утвърден от областния
управител на Област Сливен.
На 31.08.2023г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 06-
017/31.08.2023г. във връзка с експлоатацията на язовир находящ се в ПИ с идентификатори
69314.75.280; 69314.75.303 и 69314.75.275. В акта се констатира, че „ДПУСЯ, в качеството
си на собственик на язовира, не е изпълнило даденото на основание чл.138а, ал.З, т.5 от
Закона за водите предписание, обективирано в Протокол № 49/16.09.2022г., утвърден от
областния управител на Област Сливен.
На 05.02.2024г. е издадено Наказателно постановление (НП) № НЯСС-
19/05.02.2024г., изпратено от ДАМТН на 08.02.2024г. и получено от ДПУСЯ на 12.02.2024Г.
В законоустановения 14-дневен срок от датата на връчване на наказателното
постановление, чрез наказващия орган, е подадена жалба срещу НП № НЯСС-
19/05.02.2024г.
На 30.04.2024 г. с Решение № 34, по АНД № 20242220200084 по описа за 2024г.,
постановено от Районен съд -Нова Загора, потвърждава НП № НЯСС- 19/05.02.2024 г.
На 27.09.2024 г. с Решение № 1744, по КАНД № 20247220600333/2024 г., постановено
Административен съд- Сливен - II състав 3-членен, оставя в сила Решение № 34 от
30.04.2024 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
На 17.07.2024г. на основание чл. 190, ал.4, т.2 от Закона за водите представители на
Главна Дирекция НЯСС към ДАМТН извършват проверка на язовир „Рибарника", находящ
се в поземлени имоти с идентификатори 69314.75.280; и 69314.75.275, и съставят
констативен протокол № 06-03-58/17.07.2024 г. В протокола се констатира
неизпълнение на предписанията, дадени с Протокол № 49/19.09.2023 г., а именно:
1 .„Да се почисти въздушния откос от храстовидната растителност. Срок:
30.04.2023г." и
2. „Да се възстанови профила на короната. Срок: 30.04.2023г.'\
В законоустановения 14-дневен срок от датата на връчване на наказателното
постановление, чрез наказващия орган, подавам настоящата жалба срещу НП № НЯСС-8 от
20.01.2025г., като считам същото за неправилно и незаконосъобразно, считам, че
обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в съставянето на два идентични акта за едно и също нарушение.
За елно и съшо нарушение, от съшият административнонаказваш орган, на ДПУСЯ
са наложени две наказания - с НП № НЯСС-19 от 05.02.2024г. и НП № НЯСС- 8 от
20.01.2025Г. Принципът, че за едно и също нарушение не може да бъдат налагани две
наказания, е закрепен в чл.17 от ЗАНН: „Никой не може да бъде наказан повторно за
административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно
постановление или решение на съда".
Това означава, че ако едно лице вече е санкционирано с административно наказание,
не може повторно да бъде * санкционирано за същото деяние. Разпоредбата защитава
принципа „пе bis in idem"- никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също
нарушение. В този смисъл е и становището, залегнало в мотивите на Тълкувателно решение
№3 от 22.12.2015 год. на ОСНК на ВКС по тълк. д. №3/2015год., чиито постановки са
потвърдени с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 год. на ОСНК на ВКС по т.д. №4/2017
год. В този смисъл, въпреки, че по нито едно от образуваните административно-наказателни
производства деецът не е бил наказан с влязъл в сила съдебен акт съдът намира, че
принципът ne bis in idem е бил нарушен именно поради факта, че жалбоподателят е бил
преследван по две образувани административно-наказателни производства за идентични
нарушения. А в настоящия случай, след обжалването на НП № НЯСС-19 от 05.02.2024г.,
същото е влязло в законна сила, съгласно окончателното Решение № 1744, по КАНД №
20247220600333/2024 г., постановено от II състав (3-членен) на Административен съд-
Сливен. Следователно, налице е повторно наказание с НП № НЯСС-8 от 20.01.2025г. за
същото нарушение, което е в пълно противоречие с нормата на чл.17 от ЗАНН.
В допълнение на горното не се посочва, че самото неизпълнение на предписанията би
2
следвало да се издига самоцелно в нарушение. По смисъла на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред. По силата на чл.190а, ал.1,
т.4, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да
съставят актове за установяване на административни нарушения. Считаме, че като
нарушение би следвало да се определя, съответно наказва, неизпълнението на конкретно
нормативно уредено задължение на собствениците на язовири във връзка с поддържането
на техническото състояние на язовирите и безопасната им експлоатация, а не самоцелно да
се издига като нарушение неизпълнението на самите предписания, с които се цели да се
осигури този резултат. Последното е и в синхрон с принципа за законоустановеност на
административното нарушение, заложен в чл.2, ал.1 от ЗАНН.
Ако въпреки изложените по-горе аргументи, районният съд, пред който подлежи на
обжалване наказателно постановление № НЯСС-8 от 20.01.2025г. на председателя на
ДАМТН, счете, че последното е законосъобразно и от страна на ДПУСЯ са извършени
деяния, които съставляват нарушения, за които със закон е определено съответно наказание,
считат, че установеното нарушение представлява маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като от неизпълнението на общите
формулирани в процесиите АУАН и НП задължения, не са произтекли вредни последици за
живота и здравето на хората, материалните ценности и околната среда.
Считаме, че последното безспорно е така, защото посочените в наказателното
постановление нарушения, с оглед на липсата на вредни последици, а и с оглед наличието на
смекчаващи обстоятелства - наличието и поддържането на изправни преливник, бързоток на
преливника и основен изпускател, които гарантират конструктивната и технологична
сигурност на язовирната стена, представлява по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Несъмнено, от нарушението, за което е съставено обжалваното наказателно
постановление не са произтекли вредни последици. С оглед изложеното, се изразява
становище, че нарушението, описано в НП№ НЯСС-8 от 20.01.2025г. представлява
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С жалбата се моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателно постановление № НЯСС-8 от 20.01.2025 г. на председателя на ДАМТН, като
незаконосъобразно и/или неправилно и да прекрати административнонаказателното
производство, а при условията на евентуалност, да постанови решение, с което да приеме, че
е налице хипотезата на маловажен случай, по смисъла на чл.28 от занн, поради което да
отмени наказателно постановление № НЯСС-8 от 20.01.2025 г на председателя на ДАМТН.
Моли също съда да им присъди сторените в процеса разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са представени и приети следните писмени доказателства: Договор от
11.08.2020г. за дарение на поземлен имот - публична общинска собственост, с кадастрални
идентификатори 69314.75.280; 69314.75.303 и 69314.75.275- копие; АПДС № 6242 от
02.09.2020г. за горепосочения имот, с предоставени права за управление на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири" (ДПУСЯ) - копие; Протокол №
49/16.09.2022г., утвърден от областния управител на Област Сливен от комисия по чл.138а,
ал.З от ЗВ - копие; КП № 06-03-58/17.07.2024г.- копие; оригинал от АУАН № 06-
0005/20.08.2024г.; оригинал от НП № НЯСС-8/20.01.2025г.заедно с писмо за получаване, КП
№ 06-03-69/27.06.2023г.- копие; оригинал от АУАН № 06-017/20.08.2024г.; оригинал от НП №
НЯСС-19/05.02.2024г.заедно с писмо за получаване, Решение №34/30.04.2024год. На РС
Нова Загора, Решение №1744/27.09.2024год. на Адм. Съд Сливен., Заверено копие на
Заповед № А776/22.12.2021 г. и Заверено копие на покана за съставяне и връчване на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с изх. № 85-02-154/13.08.2024 г. до
Г.М. - Изпълнителен директор на ДПУСЯ, ведно с известие за доставяне с № ИД Р8 8000
2()01(ЗМ 2; Оригинал на АУАН № 06-005/20.08.2024 г., разписка за връчване, ведно със
Заповед № РД -289/19.08.2024 г. от Г.М. - Изпълнителен директор ДПУСЯ; Заверено копие
на Заповед № 2010 - 424/10.06.2024 г. от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, ведно с всички изменения и допълнения; Заверено копие
на писмо за предоставяне на констативен протокол с изх. № 85-01-1098/ 02.08.2024 г„ ведно
със заверено копие от известие за доставяне с № ИД Р8 1797 00ЕН25 7; Заверено копие от
Констативен протокол № 06-03-58/17.07.2024 г.; Копие от Протокол № 08-БТ-РИБАРНИК-
3
280-006/10.04.2024 г. за извършен технически преглед на язовир „ Рибарник - 280“; Копие от
Протокол № 49/19.09.2023 г. от проверка на състоянието и създадената организация за
експлоатация на язовирна стена и съоръженията към нея; Копие на Анализ на техническото
състояние на язовир ,, Рибарник - 280“, с. Стоил войвода, община Нова Загора, област
Сливен; Копие от Акт за публична държавна собственост № 6242/02.09.2020 г. и Заверено
копие от Класификация по степен на потенциална опасност за язовир“рибарник“,
обл.Сливен, общ.нова Загора , с.Стоил войвода. Изслушани са и гласните показания на
актосъставителя И. П. Т. и свидетеля П. В. К..
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Административно-наказващия орган „Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор“, гр.София, редовно призован - не се явява представител.
Районна прокуратура Сливен, редовно призована - не се явява представител.
Разпитаните свидетели потвърждават изложеното от АНО.
АНО - ДАМТН гр.София, в писмено становище с вх.№ 1273/19.03.2024г. от Е.В.З. -
старши експерт, юрист към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор със
седалище и адрес на управление - гр.София, общ.Столична, бул.„Г.М.Димитров“ № 52 - А,
заявява, че подава настоящото становище във връзка с жалба от ДП „Управление и
стопанисване на язовири“, представлявано от Г.М. - изпълнителен директор срещу НП №
НЯСС-8 от 20.01.2025г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор - Е.С.С..
В становището си административно-наказващия орган сочи, че не споделя
твърденията на жалбоподателя в жалбата и сочи че правилно, мотивирано и
законосъобразно, административнонаказващият орган е изследвал и приложил нормата на
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ при издаване на атакуваното наказателно постановление. При
съставянето на АУАН №06-005/20.08.2024 г. и издаването на наказателно постановление №
НЯСС-8/20.01.2025г. не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
съществени по своя характер и моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите
жалбата от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“,
представлявано от Г.М. като неоснователна и недоказана и оставите в сила наказателното
постановление № НЯСС- 8/20.01.2025г., издадено от председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор - Е.С.С., като правилно и законосъобразно. Излага
съображения в насокоа опровергаване на изложеното в жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 17.06.2024 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 1 от Закона за водите е извършена
проверка на язовир „Рибарника“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори №
69314.75.280, 69314.75.303 и 69314.75.275 в землището на с. Стоил войвода, община Нова
Загора, област Сливен. Същият, съгласно Акт за публична държавна собственост №
6242/02.09.2020 г. е собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“. За извършената проверка е съставен констативен протокол № 06-03-58/17.07.2024
г. Вследствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към
нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че короната на язовира е
неравна, слегнала е откъм въздушен откос с налични частични обрушвания, въздушният
откос е обрасъл с гъста храстовидна широколистна растителност. Няма възможност за
извършването на визуален оглед и на обход на язовирната стена на язовир „Рибарника“.
Същите констатации се потвърждават съгласно Протокол №08-БТ- Рибарника-280-006 за
извършен технически преглед на горепосочения язовир и Анализ на техническото
състояние, т. е. че не са изпълнени от собственика на язовир „Рибарника“ задължителните
предписания на комисията за проверка на състоянието и създадената организация за
експлоатация на язовирната стена и съоръженията към нея, назначена със заповед № РД-11-
10-025/31.08.2023 г. на областния управител на област Сливен, дадени в протокол №
49/19.09.2023 г., а именно: 1. „Да се почисти въздушния откос от храстовидната
растителност“, със срок на изпълнение 30.04.2024 г.; 2. „Да се възстанови профила на
короната“, със срок на изпълнение 30.04.2024 г.
В АУАН №06-005/20.08.2024год. въз оснва на който е издадно обжалваното
наказателно постановление изрично е посочено, че се съставя заради това, че по време на
проверката, извършена на 17.07.2024г. се е установило, че не е изпълнено предписанието на
контролните органи, дадено в Констативен Протокол № 49/19.09.2023г., а именно: „Да се
почисти въздушния откос от храстовидната растителност“, със срок на изпълнение
4
30.04.2024 г. и 2. „Да се възстанови профила на короната“, със срок на изпълнение
30.04.2024 г.
Въз основа на АУАН, АНО е издал атакуваното НП № НЯСС-8/20.01.2025г. за
неизпълнение на предписание по чл.190а ал.2 чл.138а ал.3 т.5 от Закона за водите/ЗВ/. На
основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Главен инспектор при ДАМТН И. П. Т. е връчил на предствител на ДПУСЯ В.Ц.Ц.
препис от акта.
Препис от НП е връчено на 12.02.2025 г., а жалбата е входирана при АНО на
26.02.2025г.
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели са били разпитани
актосъставителят – И. П. Т. и свидетеля П. В. К., който в своите показания са потвърдили
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, в това число, че дадените при
предходна проверка задължителни предписания по отношение на проверявания язовир,
касателно почистване на въздушния откос от храстовидната растителност“, със срок на
изпълнение 30.04.2024 г. и 2. И възстановяване на профила на короната“, със срок на
изпълнение 30.04.2024 г., което не е било изпълнено.
Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват логични,
последователни и по същество неопровергани от наличните по делото писмени
доказателства, в това число и от изложеното в жалбата.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Съдът намира, че анализът на събраните по делото доказателства обосновава
категоричен извод, че на посочените в АУАН и НП дата и място ДПУСЯ, като адресат на
задължителни предписания по смисъла на чл.190а, ал.2 от ЗВ, не е изпълнило същите. Това
обстоятелство се установява, както от събраните по делото доказателства – показанията на
актосъставителя, свидетеля при съставяне на акта, така и от приобщените писмени
доказателства по преписката – в това число Констативен протокол №06-03-58/17.07.2024г.;.,
с който е било констатирано неизпълнение на същите.
Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите (ЗВ) задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по
чл.138а, ал.З. т.5 от ЗВ и тези предписания имат задължителен характер за адресатите си,
последните са длъжни да ги изпълняват в посочените срокове и съответно да носят
отговорност, да им бъдат налагани наказания за неизпълнението на тези задължителни
предписания. Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ председателят на ДАМТН
или оправомощеннте от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 от същия закон имат право да
дават задължителни предписания па собствениците па язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по ЗВ, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. В конкретния
случай административпопаказващия орган е реализирал точно това свое правомощие - да
накаже адресата на задължителното предписание, заради това. че не е изпълнил същото. Със
ЗВ се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната
експлоатация па язовирните стени и съоръженията към тях са пряко и непосредствено
свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствените последици от
техническото неизправно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са
свързани с възникването па непосредствена опасност от загуба на човешки живот,
увреждане или погиване на имущество и/или на околна, а причината за опасността е резултат
от действие или бездействие на собственика на язовир „Рибарника“
Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, а жалбоподателят като
собственик на процесния язовир с бездействието си поставя в реален риск намиращите се
наблизо населени места и водни съоръжения /изрично отбелязани в акта и НП/,
осъществяването на който риск може да доведе до значителни неблагоприятни последици за
5
обществото, околната среда и инфрастуктурата.
Изпълнителното деяние нарушението на чл.200. ал.1,т.39 от ЗВ във вр. с чл. 138а,
ал.З, т.5 от горецитирания закон се изразява в конкретната хипотеза в неизпълнение на
задължително предписание, отправено от страна на контролните органи до ДПУСЯ, като
собственик на язовир „Рибарника“ надлежен адресат на предписанието и на задължението
за неговото изпълнение в дадения срок за това, което от своя страна очертава обективната
страна на административното нарушение, визирано в нормата на чл.200, ал.1,т.39 ЗВ във вр.
с чл.138а, ал.З, т.5 от същия закон, което предписание е ясно и конкретно и не създава
трудност да бъде разбрано съдържанието на насрещното задължение за неговото
изпълнение.
Съгласно разпоредбата па чл. 117, т. 3 от Наредбата за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние
(Наредбата). според която при изпълнението на правомощията по чл. 116 контролните
органи от ДАМТН имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени
и/или съоръженията към тях съобразно правомощията си по ЗВ и тази наредба, както и да
определят срок за тяхното изпълнение.
Според чл. 4, ал. 1 от Наредбата, собственикът на язовира стопанисва, поддържа,
организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасна му експлоатация и
опазването па околиата среда. Именно в съответствие е контролните правомощията на
ДАМТН се дават предписания, насочени за осигуряване изправното техническо състояние
на язовирните стени и съоръженията към тях, като например „Да се възстанови профила на
короната“; „Да сс почисти въздушния откос от храстовидна растителност“.
Съгласно чл. 7 от Наредбата собственикът отговаря за изпълнението на всички
изисквания по ЗВ и за осигуряване на безопасна експлоатация на язовирите.
Съгласно разпоредбата на чл.144, ал. 2 във връзка с ал.1, т.4 от ЗВ забранява
засаждането на дървета и храсти по насипните язовирни стени, тъй като обрастването на
въздушния откос на язовирната стена с дървета и храсти, води до нарушаване на целостта на
насипа, увеличаване на филтрацията па вода през нея, вследствие на което се нарушава
сцеплението между земните частици на зсмноиасипната язовирна стена и се компрометира
стабилитета, устойчивостта и сигурността на хидротехническото еъоръжение-язовирната
стена. Когато откосът с обрасъл силно с храстовидна растителност нс може да се установи
има ли мокри петна, филтрация па вода или деформация на откоса. Наличието на мокри
петна, филтрацията и деформации по откосите на язовирната стена, могат да доведат до
нарушения в нейната цялост.
Съдът намира възраженията на жалбоподателя свързани с основанието за отмяна на
НП изброени в жалбата за неоснователни. Не е налице повторно наказание за което веднъж
веч„е са били санкционирани тъй като се касаят резлични периоди и съвпадението на някои
от датите и номера на протоколи не означава наложено наказание за същото нарушение въз
основа на същите материали /проверки и в случая не е нарушена разпоредбата на чл. 17 от
ЗАНН, тъй като процесното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №
06-005/20.08.2024 г., а Наказателно постановление № НЯСС-19/05.02.2024 г. е издадено въз
основа на АУАН № 06- 017/31.08.2023 г., не е налице процесуално нарушение, водещо до
отмяна на наказателното постановление.
В този смисъл дори е налице е продължително бездействие от страна на собственика,
който не изпълнява дадените предписания от контролните органи.
Жалбоподателят прави и възражение за маловажност на деянието – основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН. За съда е налице възможност да приложи горната норма,
ако счете, че има достатъчно основания за това.
Легалното определение на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93, т.9 от
НК – това е този случай, при който извършеното престъпление /в случая – административно
нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Нарушението не би
могло да се квалифицира по чл.28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения, очертани в чл.2, ал.1, т.7 от ЗВ – предотвратяване или намаляване
на вредните последици за човешкия живот, и здраве, околната среда, стопанска дейност,
свързани с вредното въздействие на водите. А това се постига чрез извършване на контрол за
6
техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях – чл.2, ал.2, т.8 от ЗВ. Неизпълнението на дадените предписания и респ. занижен
контрол за тяхното изпълнение в посочените срокове биха довели до непредвидими
последици за аварии и злополуки, а в някои случаи – с огромни мащаби, както това е
известно и на съда, и на страните.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от
същия вид, поради което и пс може да се определи като маловажен. Техническото състояние
на язовирните стени и съоръженията към тях са пряко и непосредствено свързани с тяхната
безопасна експлоатация. Преките и непосредствени последици от техническото състояние
изправно или неизправно на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с
човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност.
Именно, сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо
състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени
и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи.
С оглед на събраните доказателства, съдът намира, че процесното нарушение не
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото същото не разкрива
признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение
с други нарушеният от този вид.
Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била
санкционирана по реда на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, според който се наказва с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5
или задължение по чл.190а, ал.2 от 1000 до 20000 лв. В случая наказващият орган е
определил размер на имуществена санкция, който е ориентиран към установения в закона
минимум/малко над него/. Съдът намира, че така определеният размер на санкцията се явява
съответен на целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, поради което и същият се
явява справедлив.
Предвид това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НЯСС-8 от 20.01.2025г.
издадено от Председателя на ДАМТН град София, с което на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
„УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“ /ДПУСЯ/, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.*********, представлявано от Г.Д.М. - изпълнителен
директор за извършено нарушение на чл.190а, ал.2 във вр с чл.138а ал.3, т.5 от Закона за
водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00
лв. /две хиляди лева/, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Сливен по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7