Р Е Ш Е Н И Е
№151 09.06.2022
год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди
и двадесета
год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Стефка
Христова с участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева КАН дело №105 по описа
за 2022
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ - София против Решение №63/17.02.2022г, постановено по АНД №1429/2021г.
по описа на РС Казанлък, с което е отменен Електрожен фиш с наложена на К.С.Т.
глоба в размер на 300лв на основание чл.179 ал.3 вр. с чл.187а ал.1 от Закона
за движението по пътищата за това, че на 01.12.2020г в 07.18ч посредством
техническо средство №20581, представляващо елемент на електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона на пътищата, намиращо се на път
І-5 км.1999+527, е установено следното нарушение:
Не е заплатена такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата
според категорията на лек автомобил ****с рег. №**** с обща техническа
допустима максимална маса 2090, брой на оси 2, категория ППС, който се движи в
община Казанлък, по път І-5 км.199 +527, с посока нарастващ километър, включен
в обхвата на платената пътна мрежа. МПС е регистрирано на собственика К.С.Т..
С въззивната си жалба господин Т. е поискал отмяна на
електронния фиш поради това, че не е извършил вмененото му административно
нарушение. На 25.01.2020г е заплатил по надлежния ред дължимата пътна такса за
горепосочения автомобил, чрез закупуване на един брой електронна винетка кат. К
3 с продължителност от 01.02.2020г до 31.01.2021г за въпросното моторно
превозно средство с рег .№****, видно от разписка с № 0500010351345743 от
25.01.2020г Не притежава автомобилно ремарке и теглич към автомобила си и
поради не е закупил винетка за ремарке, а за лек автомобил. При закупуване на
електронната винетка му е издадена разписка, в която е написано К 3 тоест за
леки автомобили, в която са отбелязани всички данни, които е предоставил на
оператора при от лицензирания разпространител на електронни винетки. Заплатил е
сумата от 97лева и се е уверил, че данните за моторното превозно средство – категория
и регистрационен номер са съответни. Не е попълвал декларация, но е предоставил
на оператора за ползване регистрационния талон за притежаваното МПС.
Задължението за попълване на декларация не е действаща правна норма към
25.01.2020г. След закупуване на електронната винетка и в продължение на 10
месеца е ползвал личното си МПС по пътищата Република България основно по
маршрута от град Казанлък до град Стара Загора, където работи и пътува всеки
работен ден, но на 04.12.2020г около 7.30ч в района на пътен възел в село
Тулово е спрян от мобилен патрул на АПИ и при извършване на проверка
служителите заявили, че са спрели водача, защото няма документ – винетка, за
заплатена пътна такса. Предоставил пазената разписка за закупуване на
електронна винетка, при което е направена допълнителна проверка и в хода на
същата му е обяснено, че в електронната система за отчитане на електронните
винетки на АПИ – ТОЛ управление са били въведени данни, че въпросното МПС е
лекотоварно ремарке и съответно електронната винетка се води за ремарке. Подал
сигнал до Директора на ТОЛ управление, но получил указания да купи нова
винетка, тъй като данните не могат да бъдат променени. Посетил отново пункт за
закупуване на винетки на 20.12.2020г, но при въвеждане на данните на МПС се установило,
че не може да купи нова електронна винетка, защото има активна за избрания
период на валидност тоест поставен е в ситуация да не използва личното си МПС
до 01.02.2021г.
Представена е
разписка за плащане №0500010351345743 за
извършено плащане на сумата от 97.00лева в брой на 25.01.2020г в 14.36ч, в
касов сало на Декст ЕООД с оператор Пенка Спирова и следния текст : оператор .
е-Винетка /Интелигентни Трафик Системи АД ЕИК *********/J 3 TR
YEAR BG; Организация-получател
СТ8724АП 20200201 97.00лв Абонатен номер Интелигенти трафик системи АД.
Електронна винатка за регистрационен номер СТ 8724АР; държава BG ; Категории К+,
продължителност Годишна от 01.02.2020г до 31.01.2021г с идентификационен номер
10012553997587.
За да отмени електронния фиш, въззивния съд е приел, че
жалбоподателя е заплатил на 25.01.2020г пътна такса в размер на 97лв, отнасяща
се за лек автомобил с рег. №***, категория К+, видно от разписка с №
0500010351345743. От писмото на Директор на Национално ТОЛ управление от
16.12.2020г, прието като доказателство по делото, се установява, че закупената
годишна електронна винетка е издадена на 25.01.2020г за рег №****, с период на
валидност 01.02.2020г до 31.01.2021г с националност на превозното средство
България, като било от категория ремарке на лек автомобил. От разписката обаче
се установява, че е закупена електронна винетка за категория КЗ, която се
избира за леки автомобили, а не за ремарке или каравана, за които се избира КЗ
ремарке/каравана. Следователно при заплащане на годишна такса по чл.10 от
Закона за пътищата, жалбоподателят е бил със съзнанието, че купува електронна
винетка за собствения си лек автомобил, което изключва знание за всички
съставомерни елементи от вменения му състав, а това от своя страна сочи за
липса на умисъл към извършване на административното нарушение, за което му е
наложена глоба с обжалвания електронен фиш.
С касационната жалба се твърди, че с отмяната на
електронния фиш е допуснато неправилно приложение на материалния закон, тъй
като всички административни нарушения, включително и процесното могат да бъдат
извършени при форма на вина непредпазливост. Жалбоподателя бил длъжен да
установи, че в съдържанието на разписката за плащане е вписано ремарке, но не
го е сторил, поради което по непредпазливост е извършил управление на МПС без
заплатена винетна такса. Съгласно чл.102 ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да
не допуска движението на ППС ако не е платена такса по чл.10 ал.1 от Закона за
движението по пътищата. Доказано е бездействие на задълженото лице да плати
винетна такса според категорията на МПС, въпреки това е установено управление
на ППС по платен път, с което изпълнително деяние се завършва състава на чл.
179 ал.3 от ЗДвП, за което е издаден отменения електронен фиш. Констатациите,
че е направен опит да се плати винетна такса за МПС, но той е бил неуспешен,
защото е заплатена такава, излизат извън предмета на делото. По делото е
наличен Доклад и снимки от Електронната система, които доказват извършеното
нарушение, което не е опровергано от насрещни факти. Иска се отмяна на
въззивното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди електронния
фиш. Претендира възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Ответника К.С.Т., чрез процесуалния си представител
адвокат Колев иска от съда да бъде потвърдено въззивното съдебно решение с
доводи, че е заплатена винетна такса за МПС с верен регистрационен номер, вярна
категория и в годишния размер, но в квитанцията погрешно е отбелязано TR, което в съкращение на английската
дума за ремарке, като отбелязването е извършено от оператора. Към датата на
плащане на винетната такса не е съществувало задължение за попълване на
декларация. Никой не е претърпял и финансова загуба, тъй като размера на
заплатената такса е този, който се дължи за категорията на управляваното МПС,
за което е закупена електронна винетка.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.14 ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това
престъпление. Правилото на чл.14 от НК, както и всички правни норми в
наказателния кодекс, които дефинират понятието за вина като задължителен
субективен елемент на правната квалификация на едно деяние като престъпление
или административно нарушение, се прилагат в административно наказателното
производство. Понятието вина има едно и също съдържание в чл. 9 НК и в чл.6 от НК и то е задължителен субективен признак на всяко поведение, за да бъде то
правно квалифицирано като основание за налагане на наказание – углавно или
административно. Вината е отношение към деянието / човешко действие или
бездействие/ и към неговия резултат, когато настъпването му е предвидено за
съставомерен обективен признак на състава – чл.11 ал.2 и ал.3 НК. Правната
квалификация на обективното фактическо като конкретно осъществено нарушение или
престъпление зависи на първо място от вината, за чието наличие се съди по
съзнаване на обективното съставомерно по време и преди завършване на деянието и
целените с поведението резултати – по аргумент от чл. 11 ал.2 и ал.3 вр. с
чл.14 от НК. Извода, който следва е, че за да се подведе конкретно поведение
под правна квалификация на престъпление или нарушение то самото и причинените
от него резултати трябва да имат
признаците на наказуем състав. Тази е причината и в чл.57 от ЗАНН да се изисква
описание на деянието – на фактическото, при това на всички факти, които
отговарят на признаците на приложената административно наказателна разпоредба.
Наказуемостта е друг, различен и обективен признак, който се свързва с
деянието, за да може то да бъде определено правно като нарушение/престъпление и
поради това да бъде основание за носене на административно наказателна или
наказателна отговорност. Правилото на чл. 7 ал.2 от ЗАНН, извлечено от текста на
разпоредбата е следното: наказват се и непредпазливите административни
нарушения, което означава, че законодателя не следва да предвижда отделни
разпоредби с различно по вид и размер наказание за извършено по непредпазливост
административно нарушението. Това правило обаче не означава, че всички
административни нарушения могат да бъдат извършени и при двете форми на вина,
тъй като на първо място разпоредбата на чл.11 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН
изключва умозаключение с подобно съдържание, а на второ място в чл.7 ал.1 от ЗАНН изрично е подчертано, че двете основни форми на вина са релевантни като
субективен елемент на административното нарушение, и на трето място, но не по
важност, никъде в правната теория, както и в законодателството не е предвидено
и е правно невъзможно да бъде предвидена непредпазливостта като форма на вина
към формалните деяния. Вече се посочи, че по силата на чл.11 ал.2 и ал.3 от НК
вината е отношение към деянието, а не към правната му квалификация, каквото е
умозаключението, че то има признаците на състав на престъпление или нарушение.
Когато деецът съзнава, че поведението му е обществено опасно – противоречи на
установения ред на държавно управление, и предприемането му е запретенето под
страх от отговорност – наказателна или административно наказателна, то деянието
е умишлено по силата на чл.11 ал.2 предл първо от ЗАНН. Деецът има отношение
към поведението си каквото чл.14 ал.1 от НК изисква – съзнава всички признаци
от състава, който предвижда наказание за неговото извършване. Поведението на
вменяемия винаги е изпълнение на негово конкретно решение, поради което и
правилото, че за субективното се съди от обективното и по-конкретно за казуса
релевантно е дали субекта е управлявал моторното превозно средство съзнавайки /
както изисква чл.14 ал.1 от НК/, че не е изпълнил задължението си да заплати
винетна такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. Управлението на МПС е
съзнателно предприето поведение, но то само по себе си не е наказуемо деяние по
силата на чл. 179 ал.3 от ЗДвП, ако не е налице отрицателната предпоставка,
която именно водачът трябва да съзнава. Позоваването от страна на касатора на
чл.102 ал.2 от ЗДвП е не относимо към казуса на първо място, защото субект на
отговорността по чл.179 ал.3 от ЗДвП е водача и то за това, че не е спазил
забраната за управление на МПС, за което не е заплатена дължимата за това
ползване на пътя такса. Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП е материална норма,
която вменява задължение за собственика/ползвателя да провери дали е заплатена
дължимата такса по чл.10 ал.1 от ЗДвП преди да предостави възможност за
управление на ППС от трето лице. На следващо място не относимо е позоваването
на тази норма и за доказване на умозаключението, че едно формално деяние,
каквото е без резултатното управление на МПС, но наказуемо нарушение, ако е
извършено при не изпълнение на определени условия, може да бъде осъществено по
непредпазливост. Причините за извършване на едно деяние не са съставомерни /
освен в посочените от НК случаи като например убийство с користна цел, където
мотива е изведен в съставомерен и по-тежко квалифициращ, не основен признак,
при това субективен, тъй като резултата, който се постига и цели е реално
отнемане на живот/, а сред тях наред с незнанието на закона, може да бъде и
всеки друг повод за привеждане в движение на МПС без заплатена такса, като
включително забравянето да се провери или невъзможността в конкретен момент да
се плати таксата, невъзможността, не сочат на извод за не съзнаване на
обективното, а поради това и не изключват умисъла. Това е така, защото не
съзнава обективното съставомерно онзи водач, който е убеден в противното поради
това, че се е уверил в притежаването на документ за платена такса и така
мотивиран управлява със съзнанието, че е заплатена и е изпълнено задължението
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. Обратно – всеки водач, който не е проверил
за изпълнение на това задължение по чл.10 ал.1 от Закона за движение по
пътищата и няма увереност в друга реалност въз основа на обективно възприети
факти, но е взел решение да управлява МПС, извършва нарушението при форма на
вина умисъл. За този водач не съществува грешка по смисъла на чл.14 ал.1 от НК
относно обективната истина, тъй като той не е уверен, че е заплатена винетната
такса за конкретния момент на управление и не е взел решение да управлява
убеден, че не съществуват съставомерни факти, което води до правния извод, че е
формирал отношението към извършване на деянието. Причините могат да бъдат от
пренебрежително отношение към установения ред на държавно управление до
разсеяност или не полагане на дължимата грижа да се провери съдържанието на
разписката, но във всички случаи не съзнаването на съставомерен елемент при
формалните правонарушения изисква субекта да е убеден въз основа на обективни
факти, че съставомерната реалност не съществува. Когато деецът не е сигурен дали съществуват
или не съставомерните факти, тогава отношението към деянието е умишлено – в
мисълта на дееца няма друга реалност, поради което той осъществява формалния
състав съзнателно и не може да се приложи чл.14 ал.1 от НК. Настоящия казус
обаче е пример за приложение на правилото на чл.14 ал.1 от НК за правна
квалификация на обективното според субективния елемент на съставомерния състав.
Разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗДвП има за субект на административно наказателна
отговорност водача на МПС, какъвто се счита, че е собственика или вписания
ползвател по силата на чл.187а ал.1 от ЗДвП до момента, в който се изпълни реда
за установяване лицето, което е управлявало МПС-во. Собственика на процесното
МПС не е представил декларация, че друго лице е управлявало МПС-во, но е
ангажирал доказателства, че въз основа на текста на разписката за плащане е
имал съзнанието за платена такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, което
изключва субективния елемент на деянието, който е признак за квалифицираното му
като административното нарушение по силата на чл.6 ал.1 вр. с чл.7 ал.1 от ЗАНН
вр. с чл.11 ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН – административно нарушение е
виновно извършеното действие или бездействие нарушение на установения ред за
държавно управление, а деянието е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо / тази форма на вина е валидна само за резултатните по силата на
чл.11 ал.3 от НК – визира се отношение към последиците / резултата/ които е
следвало и е могло да бъдат предвидени/, като не предпазливите деяния / тук
отново се подчертава, че вината е отношение към деянието не към правната му
квалификация/ се наказват винаги, освен ако изрично е изключена наказуемостта.
Последната е отделен обективен елемент на правното – на административното
нарушение, а не на фактическото каквото е деянието. След като се касае за формален състав на
нарушение, то незнанието на негов обективен признак изключва умисъл към него по
силата на чл.14 ал.1 от НК, и по дефиниция деянието, което от обективна страна
му съответства се явява извършено не виновно и не може да бъде квалифицирано
като основание за налагане на административно наказание. Ясно е вписано в
разписката за плащане, че оператора е вписал, но в разписката е-Винетка/Интелигентни
Трафик Системи АД, следва ЕИК и буквите на латински J
^ 3 _TR_YEAR BG, като на същия хартиен
носител, освен разписка за плащане е вписано и съдържанието на електронната
винетка, в което се уверява водачът собственик, а именно годишна електронна винетка
за **** държава България, категория К3 – а към тази категория и с този
регистрационен номер е и управляваното МПС-во. Съгласно чл.10а ал.4 от Закона
за пътищата в приложимата му редакция към 04.12.2020г, същата не променена и
към настоящия момент, електронната винетка съдържа регистрационния номер,
категорията на превозното средство, срока на валидност, датата на заплащане,
като този електронен документ удостоверява извършеното плащане тоест
изпълнението на задължението по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. Категорията е
вписана само като К3 без допълнителното указание за ремарке или каравана,
поради което вписаното от оператора в разписката tr
не сочи на съзнание у водача, че е управлявал МПС
след заплащане на такса за ремарке. Въззивния
съд се е позовал на това доказателство за извода му, че липсва вина у
жалбоподателя и решението не е постановено при нарушение на правилата за
формиране на вътрешното убеждение.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №63/17.02.2022г. постановено по АНД №1429/2021 год.
по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.