Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1087
гр. Пловдив, 09.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2593/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №19-1030-012302/30.12.2019 г., издадено от Началник група
към ОДМВР гр. Пловдив, с-р Пътна полиция с което на Д.А.Н. с ЕГН: ********** са
били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от
200 лева за извършено от него нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в
размер от 100 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца‘‘ за извършено от него нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния представител адв. П. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради което иска неговата отмяна. Твърди, че липсва коректно описание на
нарушението. Така описано нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП е АУАН и НП не
съответствало на никоя от изброените в закона хипотези. Неправилно като
нарушена била посочена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вместо тази
на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна редовно уведомена, не изпрати представител, но депозира становище по
съществото на спора. Намира подадената жалба за неоснователна, поради което
поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до
този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 07.11.2019
г. около 14:00 часа в гр. Пловдив на ул. ,,Никола Димков‘‘ № 23, като водач на
товарен автомобил ,,Скания Р 500 4Х2 ХНА с рег. № *** с прикачено полуремарке
,,Дженерал Трейлърс‘‘ с рег. № *** и двете собственост на ,,Вегаком‘‘ ООД с
ЕИК: ********* извършва следните нарушения: при извършване на маневра завиване,
не съобразява габаритите на управляваните пътни превозни средства, като удря с
полуремаркето паркирания лек автомобил ,,БМВ‘‘ с рег. № *** с което допуска ПТП
с материални щети и като участник в ПТП не остава на мястото на произшествието.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г.Д., който
потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че е съставил акта на база
настъпило ПТП с материални щети. Ставало въпрос за товарен автомобил, който е
паркирал паркиран лек автомобил. Оглед на участващите в ПТП автомобили е бил
извършен единствено на последния. Не си спомня дали при проведения разговор с
водача на товарния автомобил същият е заявил, че е разбрал за настъпилото ПТП. Водачът
на товарния автомобил бил открит по регистрационния номер и служебна справка.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран
по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач като до настоящия момент по отношение на същия са налице 11
броя наказателни постановления и 22 броя фиша, като всички са влезли в законна
сила, като необжалвани.
От копие за Протокол за ПТП се установява посоченото в него.
Въз основа на така възприетата от наказващия орган и Съда фактическа
обстановка, се достигна до извод, че жалбоподателят е извършил вменените му
нарушения.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е в насока, че водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
В конкретния случай жалбоподателят е предприел завиване на ляво, като по
този начин тегленото от него товарно ремарке е ударило паркирания лек автомобил
,,БМВ‘‘. Изпълнителното деяние на нарушителя се изразява в завиване наляво с
цел навлизане по друг път. Неоснователно се явява наведеното възражение за
порок на описание на нарушението изразяващ се в непосочване на това в каква
посока е било предприето завиването, доколкото същото не е съществен елемент и
не е необходимо да бъде посочвано, тъй като би имало значение, ако самото завиване
наляво беше част от изпълнителното деяние, като например при указателен знак за
задължително завиване надясно, той беше завил наляво.
Правилно на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е
било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева, като
това е и единственият предвиден размер в санкционната норма. Ето защо, в тази
му част наказателното постановление следва да се потвърди.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Тази разпоредба е в насока, че водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.
В конкретния случай жалбоподателят е бил участник в ПТП с материални щети,
но въпреки това не е останал на мястото на произшествието.
Няма спор за осъществено нарушение, като същото правилно е било
квалифицирано съобразно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Изводът на наказващия орган за
приложимата квалификация е основан на установените факти, както и с анализ на
нормата. За да настъпят последиците на т.2 и т.3 от чл. 123, ал.1 ЗДвП, следва
най-напред да е осъществен фактическият състав на т.1 от нормата. В противен
случай т.1 от ал.1 на чл. 123 ЗДвП не би била регламентирана като самостоятелна
хипотеза. Разграничими са задълженията на водача в трите точки от алинея първа,
което обуславя извод за три различни самостоятелни хипотези, независимо от
предвидената санкция по см. на чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП, която не разграничава
задълженията по хипотези /" Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който: 5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие"/.
Задълженията при всяка една от трите хипотези са различни, поради което в
санкционната норма е посочено множествено число – при т.1 задължението е без да
се създава опасност за движението по пътя, да се спре, за да установи какви са
последиците от произшествието в последователност – след като това бъде сторено
– настъпват и задълженията по следващите две точки в зависимост от това дали
при произшествието са пострадали хора или са причинени само имуществени вреди.
Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя за общо задължение по смисъла
на т.1 от ал.1 на чл. 123 ЗДвП, не би била установена самостоятелност на
хипотезата, а би имало две хипотези. Действително задължението да се спре по
указания начин на практика се съдържа във всяка едно от трите хипотези, но това
не изключва самостоятелност на хипотезата по т.1, именно защото е предвидена
регулация на всяка една от тях.
По аргумент от чл. 53, ал.2 ЗАНН административно-наказващият орган има
право да приложи и по-благоприятен закон, следователно несъответствие между
правна квалификация на деянието, придадена в АУАН и различна такава в НП не е
самостоятелно основание за отмяна на НП, когато НП съдържа точна квалификация
на нарушението от правна страна. Разглежданият случай не попада в това разрешение.
Съответствието между обстоятелствена част и правна квалификация на деянието е
съществено изискване на ЗАНН, поради което допуснатата непрецизност е
съществена и представлява основание за отмяна на НП.
В тази насока е Решение № 481 от
24.03.2017 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 594/2017 г.
Правилно на основание чл. 175, ал. 1, т. т ЗДвП на жалбоподателя са били
наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева и ,,лишаване
от право да управлява МПС‘‘ за срок от два месеца, като същото е съобразено с
оглед предходни многобройни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП.
Процесните случаи не могат да бъдат квалифицирани като маловажни по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличават от останалите такива с по-ниска степен
на обществена опасност. Също така и с оглед многобройни предходни извършени
нарушения от жалбоподателя.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно
чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление
против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1
от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба против Наказателното
постановление се явява неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди изцяло.
Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно
постановление №19-1030-012302/30.12.2019 г., издадено от Началник група към
ОДМВР гр. Пловдив, с-р Пътна полиция с което на Д.А.Н. с ЕГН: ********** са
били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от
200 лева за извършено от него нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в
размер от 100 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца‘‘ за извършено от него нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.