Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 258 от ГПК. Жалбоподателят Т. В. Л., чрез адвокат Й.М., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № 945/ 01.11. 2011г. постановено по гр.д. № 3734/ 2010г. на РС В.Търново. Твърди, че с решението неправилно ищцата по предявения ревандикационен иск е призната за собственичка на целия процесен имот. На първо място ищцата никога не е била собственик на целия имот- дори в представеното от нея пълномощно, тя е упълномощила лицето С.К. да стопанисва нейния дял от земеделските земи. Не става ясно защо съдът е приел, че тя следва да бъде обявена за собственик на целия имот. Нивите са били собственост на Г.Х.Й., починал през 1961г. Имотите са възстановени на неговите наследници Д.Г.Х и Х.Г.Х / синове/. След смъртта на Д. е останала като негов наследник съпругата му П.П. Х., с брак от 1934 г. и починала на 07.07. 2010г. Този факт е отразен в мотивите на обжалваното решение, но не е съобразен при постановяване на крайния извод на съда. Поради това неправилно съдът е приел, че М., освен, че наследява имотите на своя баща Х., трябва да наследи и имотите на своя чичо. Неправилно е решението и поради това, че по делото е безспорно установено, че ищцата е чужденец. Като такава тя е следвало да прехвърли имотите на други лица, съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗСПЗЗ. Този факт също не е съобразен от съда поради което неправилно ищцата е била обявена за собственик на имотите. Моли съда да отмени обжалваното решение, като върне делото за разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Насрещната страна - М. Х. Г.- С., чрез адвокат М.Н., оспорва жалбата. Заема становище, че решението на ВТРС е правилно.Правилно съдът е изяснил фактическата обстановка по делото. Правилно съдът е приел, че ответника не е придобил имотите по реда на обстоятелствена проверка. Не е установено владение върху имотите повече от 10 години, което трябва да е явно, т.е. да не е поддържано чрез насилие или скрит начин. Не е установено, че Л. е владял имотите непрекъснато от 1999г. до 2009г. Неснователно жалбоподателят се позовава и на завещание направено в полза на Л., което завещание не е представено своевременно. Освен това завещанието страда от пороци, защото не отговаря на предписаната от закона форма, не е ръкописно написано, не съдържа подпис на завещателя и конкретно разпореждане относно земеделските земи, находящи се в с.С.. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира за разноски. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 945/01.11. 2011г. по гр.д. № 3734/ 2010г. по описа на РС В.Търново. С решението съдът е осъдил Т. В. Л. от с.С., община П. Т., да отстъпи собствеността и предаде владението на М. Х. Г.- С. / М. С.Г./, гр. А. Ю. А. върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.С., община П. Т.: 1.нива от 37,017 дка в м. "О."; 2.лозе от 3,798 дка, м. "Т."; 3.нива от 7,001 дка в м. "К."; 4.нива с площ от 39,900 дка в м. "К.К."; 5.нива от 45,693 дка, м. "Г.к.", както и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК е отменил нот. акт за собственост № ....г. на нотариус Татяна Братванова с район на действие ВТРС. Присъдил е и разноски по делото. Съдът служебно следва да се произнесе по валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК. Обжалваното решение е валидно, тъй като е постановено от законен състав от районен съд по правилото на чл.109 от ГПК- местонахождението на имотите е в с.С., община П. Т., поради което местно подсъден съд да разгледа спора е ВТРС. По допустимостта на обжалваното решение, съдът приема следното: Безспорно е установено по делото , че ищцата по ревандикационния иск е лице, което е чужденец по смисъла на българското национално право. М. Х. Г. е родена в А., от майка и баща българи, но не притежава българско гражданство. Обстоятелството, че тя е родена от родители българи, че има българско самосъзнание, че говори български език, не я легитимира като български гражданин по произход. Български гражданин по произход, съгласно разпоредбата на чл. 8 от Закона за българското гражданство, е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. За да бъде признато това право следва да се изпълни административна процедура, в която са определени компетентни органи и длъжностни лица, извършващи действията в рамките на административното производство. Започнала и финализирана такава процедура относно придобиване на българско гражданство от М. не е доказана. По делото пред първоинстанционния съд е била представена молба от М. Стоева за установяване наличие на българско гражданство, но тази молба не носи входящ номер положен от административен орган, компетентен да задвижи процедурата, няма никкави доказателства, че има краен административен акт, установяващ българско гражданство за М.. Съдът в настоящето производство не може да се произнася по въпроса относно наличие на българско гражданство, като преюдициален въпрос по спора, тъй като по съдебен ред не може да се установява гражданство- арг. чл.4 от ЗБГ. Щом няма никакви писмени официални документи установяващи българско гражданство за ищцата, то тя има качеството "чужденец" по действащото българско право. Като чужденец М. С. е можела да придобие земеделски земи по наследство, на територията на РБългария. Това нейно право е признато в разпоредбата на чл. 3 от ЗСПЗЗ. Безспорно е установено, че земеделските земи са останали в наследство от нейния дядо Г.Х.Й., починал през 1961г., като след приемане на реституционния закон земите представляват новооткрито наследство. По силата на чл. 3 от ЗСПЗЗ тя е можела да придобие в собственост своя наследствен дял 1/2 идеална част/ на мястото на своя баща Х./, тъй като наследник на починалия Й. се явява и лицето Д.Г.Х / също син на наследодателя/. Придобиване на собственост върху земя от чужденец, по наследство, е изключение от прогласената забрана в Конституцията и ЗСПЗЗ за придобиване на земи в страната от чужденци. Придобитото веднъж право се загубва, ако то не се реализира в продължение на три години. Тригодишният срок за разпореждане с имотите започва да тече от момента на възстановяването им- чл. 3б, ал.2 от ЗСПЗЗ. Този тригодишен срок за М. С. е започнал да тече от момента в който са били въведени във владение на имотите, съгласно Протокол № 00016/ 26.08. 1994г. Въводът във владение е извършен на основание Решение № 0016/ 20.06. 1994г. на ПК гр. П. Т., приет е от Д.Г.Х/ другия наследник/ и ползва и М. С., т.е. приема се, че от този момент и тя е въведена във владение на имотите. Това е така, тъй като в реституционното производство относно земеделските земи съсобствениците са необходими другари и извършените действия от единия другар ползват и другия. М. С. е можела да се разпорежда с придобития дял в полза на лица, които имат право да притежават земеделски земи в страната, в рамките на законоустановения тригодишен срок, който безспорно е изтекъл към 20.07. 1997г. От този момент нататък тя губи правото да бъде активна страна по уреждане на останалото й наследство в страната. М. С. не е носител на материалното право, поради което за нея не съществува право за надлежно упражняване право на иск по отношение на процесните земеделски земи. М. С. няма качество надлежна страна по спора, поради което тя не може да бъде активно легитимирана страна в процеса. Тъй като за М. С. не съществува право на иск, а освен това е налице и ненадлежно упражнено право на иск, самият исков процес се явява недопустим. Тази проверка е следвало да бъде извършена служебно от първоинстанционния съд, тъй като съдът е задължен служебно да следи наличието на процесуалната предпоставка за упражняване правото на иск, като след установяване липсата на това право за ищцата, е следвало да прекрати производството по делото. Съдът, обаче, не е извършил такава проверка, поради което е допуснал да произнесе и недопустимо решение. Обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо, а производството по делото да се прекрати. Тъй като искът се явява процесуално недопустим за разглеждане, съдът не следва да излага мотиви по съществото на спора. Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за две съдебни инстанции- доказани в размер на 175,00 лв. Водим от горното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 945/01.11. 2011г. по гр.д. № 3734/ 2010г. по описа на РС В.Търново, като недопустимо. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3734/ 2010г. на ВТРС, поради недопустимост на предявения ревандикационен иск от М. Х. Г.- С.. ОСЪЖДА М. Х. Г.- С., с адрес гр. А. О. Р., В., Ю. А., да заплати на Т. В. Л. от с.С., община П. Т., сума в размер на 175,00 лв- разноски по делата. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните. Председател: Членове: |