№ 389
гр. Благоевград, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20251200500582 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
Професионална гимназия по механизация на селското стопанство – гр. Разлог,
представлявано от директора Т.К.Д., чрез адв. Е. Я. против Решение № 77 от
24.03.2025 г. постановено по гр.д. № 25/2023г. по описа на РС – Разлог.
Жалбоподателят сочи, че РС е възприел фактическа обстановка,
който не съответства на събраните доказателства, които установяват, че
ищцата е извършила посочените в заповедта деяния, а именно:
-Несвоевременно изпълнение на задължението й като класен
ръководител по съставяне и представяне на задължителни по ЗПУО планове за
извънкласната дейност на поверения й клас
- Несвоевременно и без необходимите документи нанасяне на
отсъствия на ученици от учебни занятия и отразяването им като извинени по
уважителни причини
- Знанието на правилата за вътрешния трудов ред, изискванията
към учителите и кл. ръководители за своевременното изпълнение на
задълженията им към периодите, за които е констатирано такова неизпълнение
1
от ищцата
Ако РС бе възприел посочената фактическа обстановка, би стигнал до
извода, че атакуваната заповед е издадена в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.
В тази връзка сочи отразеното в атакуваната заповед, че на
30.9.2022 г. е проведена работна среща, на която от директора е припомнено
на класните ръководители, че срокът за представяне на плановете за
извънкласна дейност изтича и е дадена възможност на онези кл. ръководители,
които не са го направили да го сторят до 03.10.2022 г. Посочено е в заповедта,
че на срещата ищцата е заявила, че няма да изпълни това задължение, което и
не е изпълнила в срока.
Също изрично в заповедта е отразено, че със съобщение изх. №
04-95/15.11.2022 г., получено от нея на същата дата - 15.11.22 г. са й поискани
писмени обяснения за неизпълнение на задълженията й – за непредставяне на
годишния индивидуален план за извънкласна дейност на 11б клас, като тя с
обясненията си ,дадени на 21.11.22 г. е предоставила и искания план.
Сочи жалбоподателят, че наказанието на Ч. й е наложено именно
за закъснялото /неточно/ изпълнение на тр. задължение по представяне на
този план, е не въобще за пълно неизпълнение на това й задължение. Затова
неправилно, според него - РС е приел, че двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от
КТ е изтекъл, считано от датата на непредставянето на плана на 4.10.22 г.,
като срокът следва да се брои от датата на представянето му - 21.11.2022 г., от
когато до налагане на наказанието той не е изтекъл. Именно несвоевременното
му представяне, е съобразено от работодателя като й е наложено по-леко
наказание.
Жалбоподателят сочи, че неизпълнение, изразяващо се в липса на
отразяване на отсъствия от ищцата е констатирано на 04.10.22 г., но не за това
е наложеното наказание. То е наложено поради отразяване на отсъствията на
учениците от 11 б клас като извинени по уважителни причини за периода
15.9.22 г.- 23.11.22 г., без това обстоятелство да е удостоверено пред класния
ръководител.
В подкрепа на това свое становище сочи, че РС не е изследвал
действителното съдържание на мотивите на заповедта за тези две нарушения.
Ако бе го сторил, щеше да установи, че работодателят на 23.11.22 г. е
констатирал, че отсъствията от занятия на учениците от 11б клас, чийто класен
2
ръководител е ищцата, са били нанесени и отразени като извинени такива.
Сочи, че неизпълнението от ищцата изразяващо се в
несвоевременно отразяване на отсъствията на учениците от поверения й клас
и неоснователното им извиняване, безспорно е продължило до 23.11.22 г. –
момента на отправяне на искането за даване на обяснения. Това е и моментът
в който работодателят е установил нарушението, когато не са представени от
Ч., поисканите й документи, въз основа на които е приела, че е налице
уважителна причина за отсъствието им и това е момента, от който
жалбоподателят счита, че тече срока по чл. 194, ал. 1 от КТ. Моли решението
да се отмени и се постанови ново, с което искът се отхвърли. Претендира
разноски.
Въззиваемата депозира отговор, с който оспорва доводите в жалбата
като неоснователни.
Сочи, че с жалбата се прави опит за недопустимо изменение на мотивите
на процесната заповед, тъй като твърдението за забавено изпълнение на
задължението за представяне на план за извънкласни дейности е ново
основание за налагане на наказанието. Позовава се на отговора на ИМ на абз.
4 на стр. 3, в който е посочено от работодателя, че наказанието се налага за
неизпълнение на задължението за представяне на план в предвидения затова
срок, а не както твърди в жалбата – за забавеното му представяне.
Дори да се приеме, че е за забавено изпълнение счита, че това не
променя извода на РРС, че забавата е настъпила към 01.10.22 г., а с
удължаването на срока до 03.10.22 г., като от 04.10.22 г. към 09.12.22 г. –датата
на налагане на наказанието срокът е изтекъл. Сроковете и в тази хипотеза не
се променят, защото и забавеното неизпълнение е вид неизпълнение, а не
отделно от изцяло неизпълненото задължение.
По отношение на останалите деяния, които според становището на
насрещната страта са констатирани на 04.10.2022 г., от тогава и за тях срокът
е изтекъл на 04.12.2022 г., поради което правилно е счетено, че наказанието
наложено за тях е след срока по чл. 194, ал. 1 КТ т.е. след като правото на
работодателя за налагане на наказание е преклудирано.
Сочи, че правилно РС е приел, че заповедта е немотивирана. Акцентира,
че в нея не са посочени дати на отсъствията, часове, предмети; в какво се
изразявява неверността на дадените от наказаната обяснения; не е посочено
3
кои задължения не е изпълнила; както и че цитираните в заповедта текстове от
вътрешни правилници изобщо нямали отношение към вменените й
нарушения.
Освен това изложените в заповедта обстоятелства са противоречиви. От
една страна се твърди отказ за представяне на календарен план за извънкласни
дейности, а от друга - се санкционира за представянето на такъв; по
отношение на отсъствията на учениците се твърди липса на документи,
касаещи отсъствията им, от друга – неотразяване на същите, а накрая
отразяване на отсъствия по уважителни причини без документи затова. Това
обаче счита, че са отделни нарушения, което води до неяснота за какво е
наказана.
Дори да не е представила плана, то това не е нарушение, за което да й се
налага дисциплинарно нарушение.
Досежно отсъствията да се има предвид, че задължение за нанасяне на
такива е не само на Ч. като класен ръководител на 11б клас, а на учителите,
които провеждат съответните часове. Затова няма как, ако такива не са
отразени, те да бъдат отразявани като извинени или не. За ученика Г. има
представен медицински документ, какъвто има и за ученика Й., като превода
на документа за Й. е предизвикал допълнителни действия.
Сочи, че липса доказателства, установяващи нарушенията.
Цитира чл. 31 ал. 13 и чл. 16 от ПВТР на ПГ, според който задължението
за попълване на информацията в ел. дневник, вкл. отсъствията на учениците, е
на всеки един педагогически специалист. От гласните доказателства се
установява, че всеки учител сам извършва проверка на явилите или неявилите
ученици в часа му, а класният ръководител отразява отсъствията като
уважителни или неуважителни.
Сочи, че досежно отсъствията на ученика Н. Г.а не е ясно какви
отсъствия е следвало класният му ръководител да отрази. По отношение на
Г.Г. Ч. е извинила отсъствията му, въз основа на представен й от ученика -
медицински документ, който документ Ч. е съхранявала и след поискване го
е представила на директора. Спазен е чл. 31, ал. 15 т ПВТР, според който
администрирането на отсъствията се извършва в срок до 3 учебни дни след
завръщане на ученика.
По отношение на ученика Й. е посочено, че е налице липса на
4
отразяване на отсъствията му без обаче да е посочен период, за който се
отнася това твърдение. Независимо от това сочи, че са представени
медицински документи, установяващи провеждано от него лечение Изтъква,
че редакцията към 2022 на текста на чл. 62 от Наредбата за приобщаващото
образование, е предвиждал за отсъствие по медицински причини да се
представят медицински документи, издадени от общопрактикуващ лекар или
от лекар в лечебно заведение. Затова не е ясно защо работодателят не е приел
представените му като доказващи предпоставките по цитираната разпоредба
от Наредбата за уважаване на отсъствията на Й., след като медицинските
документи са издадени от лекар в лечебно заведение. Обстоятелството, че се
касае до лечебно заведение в чужбина не води до промяна на тези изводи, тъй
като Наредбата не предвижда ограничения, след като се касае до лечение,
удостоверено от съответен компетентен затова орган. Моли решението да се
потвърди. Претендира разноски.
БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона за
обжалване срок.
С атакуваното решение РС е уважил предявения иск от Н. Б. Ч. против
Професионална гимназия по механизация на селското стопанство /ПГ МСС/
като е отменил Заповед № РД 12-355 от 09.12.2022 г. на Директора на
Професионална гимназия по механизация на селското стопанство, гр. Разлог,
с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по доводите в жалбата съгл. чл.269, изр. 2 ГПК, БлОС,
въз основа на събраните по делото доказателства, закона и тезите на страните
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Н. Ч. заема длъжността „старши учител по общообразователен
предмет – гимназиален етап – математика“ в Професионална гимназия по
механизация на селското стопанство /ПГ МСС/.
С атакуваната заповед № РД 12-355 от 09.12.2022 г., издадена от
Директора на ПГ по МСС й е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“.
Според чл. 195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и
5
кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.
РС-Разлог е счел, че процесната заповед е издадена при спазване на чл.
195 от КТ.
Приел е, че наказанието е наложено според изложените факти в
заповедта заради непредставяне на индивидуален план за извънкласната
дейност на 11 „б“ клас, на който ищцата Н. Ч. е класен ръководител в
предвидените срокове – до 01.10.2022 г., а второто описано от работодателя
нарушение касае липсата на отразени отсъствия в електронния дневник на
ответното училище, респ. липсата на оправдателни документи за извинени
отсъствия, както следва: 1. на ученик от 11 „б“ клас Н.Р.Г. за 26.09.2022 г.,
въпреки представен оправдателен документ за отсъствието й; 2. на ученик от
11 „б“ клас Г. К. Г. като към 04.10.2022 г. са отразени 28 отсъствия по
уважителни причини, като не са представени оправдателни документи за
извиняване на отсъствията; 3. Липсата на представени оправдателни
документи за извинени отсъствия на ученик от 11 „б“ клас Й.Б. Й. за периода
от 04.10.2022 г. до 15.11.2022 г.
Счел е, че в заповедта ясно са посочени и нарушените разпоредби от
служителя, цитирайки посочените в заповедта за нарушени - чл. 91, ал. 9, т. 12
от Правилника за дейността на ПГ по МСС; на чл. 31, ал. 11 и ал. 12 и чл. 70
от Правилника за вътрешния трудов ред на ПГ по МСС и на чл. 3, ал. 2 от
Правилника за организацията и провеждане на официални и училищни
празници, традиционни събития в ПГ по МСС – гр. Разлог – по отношение на
първото нарушение съотв. за нарушени на чл. 91, ал. 3, т. 1, т. 5 и т. 8 от
Правилника за дейността на ПГ на МСС – гр. Разлог, на чл. 31, ал. 3, ал. 13, ал.
14, ал. 15 във вр. чл. 70 от Правилника за вътрешния трудов ред в ПГ по МСС
– гр. Разлог и чл. 62, ал. 1, т. 1 от Наредбата за приобщаващото образование –
по отношение на второто група нарушения /отнасящи се до отсъствията на
учениците/.
Предвид становището на РС, че заповедта е мотивирана неразбираема е
позицията на жалбоподателя срещу приетото, според него - от РС за
противното, че процесната заповед е немотивирана; респ. позицията на
насрещната страна, посочвайки за правилно счетеното от РС за нейната
немотивираност.
БлОС споделя извода на РС, че заповедта, с която е наложено
6
дисциплинарното наказание на ищцата отговоря на чл. 195 от КТ, изискващ
същата да е мотивирана.
Видно от изложените в заповедта факти са визирани нарушенията, по
начин, по който са ясни съществените признаци на деянията от обективна
страна, време и място на извършване. Фактите са изложени по разбираем за
служителя начин, като за същите наказаната е дала и обяснения. Както
изрично се сочи в решения на ВКС № 676/12.10.2010 г. по гр.д. 999/2009 г.; Р.
№ 177/17.6.2014 г. по гр.д 7430/2013 г. и др. - целта за мотивиране на заповедта
е с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с
оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ, както и за възможността
наказаният работник да се защити в хода на съдебното производство. Когато
изложените мотиви са достатъчно за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.
Целта на императивното изискване на чл. 195 от КТ за мотивираност на
заповедта, в настоящия случай е спазено. Мотивираността на заповедта не
изисква в нея да се посочи квалификация на фактите– чрез разпоредби или
правни изрази. Според съдебната практика при установяване на фактите, за
които е наложено наказанието за съда съществува задължение правно да ги
квалифицира.
Работодателят в жалбата навежда довод за необоснованост на
възприетата от РС фактическа обстановка, тъй като счита, че от събраните
доказателства се установява, че ищцата е извършила посочените в заповедта
деяния, които се изразяват, не в приетото от РС, а в:
-Несвоевременно изпълнение на задължението на ищцата като класен
ръководител по съставяне и представяне на задължителни по ЗПУО планове за
извънкласната дейност на поверения й клас
- Несвоевременно и без необходимите документи нанасяне на отсъствия
на ученици от учебни занятия и отразяването им като извинени по
уважителни причини.
Поради неправилно възприетата от РС обстановка оспорва като
незаконосъобразен и направения от съда извод за неспазване на двумесечния
срок за налагане на наказание по чл. 194, ал. 1 от КТ.
В подкрепа на довода за необоснованост по отношение първото деяние,
се позовава на отразеното в атакуваната заповед, че на 30.9.2022 г. е проведена
7
работна среща, на която от директора е припомнено на класните
ръководители, че срокът за представяне на плановете за извънкласна дейност
изтича и е дадена възможност на онези кл. ръководители, които не са го
направили да го сторят до 03.10.2022 г.; че на срещата ищцата е заявила, че
няма да изпълни това й задължение, което и не е изпълнила в срока; както и че
със съобщение изх. № 04-95/15.11.2022 г. получено от ищцата на същата дата
са й поискани писмените обяснения за неизпълнение на задължението й – за
непредставяне на годишния индивидуален план за извънкласна дейност на 11
„б“клас, като тя с обясненията си дадени на 21.11.22 г. е предоставила и
съответния план. Според жалбоподателя от 21.11.22 г. тече срока по чл. 194,
ал. 1 от КТ, а не както е приел РС от 04.10.2022 г.
Въззиваемата оспорва довода като твърди, че с жалбата се прави опит за
недопустимо изменение на мотивите на процесната заповед, тъй като
твърдението за забавено изпълнение на задължението за представяне на план
за извънкласни дейности е ново основание за налагане на наказанието.
Позовава се на отговора на ИМ на абз. 4 на стр. 3, в който е посочено от
работодателя, че наказанието се налага за неизпълнение на задължението й за
представяне на план в предвидения затова срок, а не както твърди в жалбата –
за забавено представяне.
Освен това счита, че дори да се приеме, че е за забавено изпълнение, то
това не променя извода на РРС, че забавата е настъпила към 01.10.22 г., а с
удължаване на срока до 03.10.22 г., като от 04.10.22 г. към 09.12.22 г. – когато е
наложено наказанието, срокът е изтекъл. Счита, че сроковете в хипотеза като
настоящата -не се променят, защото и забавеното неизпълнение е вид
неизпълнение, а не отделно от изцяло неизпълненото задължение.
Довода на жалбоподателя БлОС счита за несъстоятелен.
Според въззивният състав от съдържанието на заповедта се установява,
че едно от деянията, за които Н. Ч. е наказана, е заради непредставен до
03.10.2022 г. на индивидуален план за извънкласната дейност на 11 „б“ клас,
на който тя е класен ръководител, както е приел първоинстанционният съд.
Това е видно от посоченото в заповедта че „На работна среща проведена на
30.09.2022 г. Директорът е припомнил, че изтича срока за представянето им
на 30.9.22 г., като е удължил срока до края на работния ден на 03.10.2022 г.
От отразеното впоследствие в заповедта, че такъв е представен с
8
писмените обяснения от Н. Ч. не променя деянието, за което е прието от
първоинстанционния съд, че ищцата е наказана - за непредставянето му в
указания срок, доколкото изрично в заповедта е визирано, че тя е изпълнила
задължението си за представяне на годишен индивидуален план за
провеждане на извънкласните дейности на 11 „б“ клас, но извън сроковете
посочени в чл. 31, ал 11 и 12 и чл. 70 от Правилника за вътрешния трудов ред в
ПГ на МСС-гр. Разлог, и по чл. 3, ал. 2 от Правилника за организиране и
провеждане на официални и училищни празници, традиционни събития в ПГ
на МСС –гр. Разлог.
БлОС не изключва съществуването на принципната възможност за
санкциониране при продължаване неизпълнението и след срока - 04.10.2022
г. до изпълнение на задължението с представяне на плана на 23.11.22 г., както
и за неизпълнение само за периода след срока съотв. от 04.10.22 г. до 23.11.22
г., като последното да е отделно нарушение и като такова да може да бъде
предмет на дисциплинарна отговорност, но такива изводи за волята на
наказващия орган от съдържанието на процесната заповед не може да се
направят.
При констатиране на нарушение, изразяващо се в бездействие, както е в
случая, за налагане на дисциплинарно наказание, дисциплинарно наказващият
орган задължително следва да посочи началото и края на периода, през който
твърди, че е било осъществявано нарушението. Този период от време на
бездействие не може да се извежда чрез тълкуване. Посочването на периода,
през който твърди, че е извършвано дисциплинарно нарушение е от
съществено значение, с оглед законосъобразността на наложеното наказание и
правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.
В разглeждания казус фиксиран период за неизпълнението след 03.10.22
г. в заповедта няма, а по тълкувателен път не следва да се извежда с оглед
гарантиране правото на реална защита на наказания.
Поради изложеното БлОС счита, че със заповедта Н. Ч. е наказана като
едно от нарушенията е заради неизпълнение на задължението като класен
ръководител да представи индивидуален план до 04.10.22 г., а не за
несвоевременното му представяне т.е. за продължилото неизпълнение след
03.10.22 г. до 23.11.22 г.
От това логично следва, че правилно и законосъобразно е прието от РС,
9
че от 04.10.2022 г. – датата на узнаване за нарушението до налагане на
наказанието на 09.12.22 г. двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл и
правото на работодателя да наложи наказание за това деяние е преклудирано,
поради което заповедта подлежи на отмяна.
Дори да се приеме, че ищцата е наказана, както сочи жалбоподателят за
несвоевременно представяне на индивидуалния план на 11б клас, предвид
представянето му на 23.11.2022 г., т.е. за неизпълнение за срока след 03.10.22 г.
до представянето му /т.е. за късно представяне/, за който срок обаче не са й
търсени обяснения, поради което отново налагането му за това деяние би било
незаконосъобразно, поради нарушена процедура - неспазване на чл. 193, ал. 1
КТ, което има за последица, визирана в следващата алинея 2 на цитираната
разпоредба - отмяна на наказанието без да се разглежда спора по същество.
Доводът на жалбоподателя срещу обосноваността на приетото от РС за
констатирани от работодателя нарушения, за които е издадена процесната
заповед, а именно - липсата на отразени отсъствия в електронния дневник на
ответното училище, респ. липсата на оправдателни документи за извинени
отсъствия, както следва: 1. на ученик от 11 „б“ клас Н.Р.Г. за 26.09.2022 г.,
въпреки представен оправдателен документ за отсъствието й; 2. на ученик от
11 „б“ клас Г. К. Г. като към 04.10.2022 г. са отразени 28 отсъствия по
уважителни причини, като не са представени оправдателни документи за
извиняване на отсъствията; 3. Липсата на представени оправдателни
документи за извинени отсъствия на ученик от 11 „б“ клас Й.Б. Й. за периода
от 04.10.2022 г. до 15.11.2022 г.
Жалбоподателят сочи, че неизпълнение, изразяващо се в липса на
отразяване на отсъствия от ищцата е констатирано на 04.10.22 г., но не за това
е наложеното й наказание. То било наложено, поради отразяването на
отсъствията на ученици като извинени по уважителни причини /за периода
15.9.22 г.- 23.11.22 г./, без това обстоятелство да е удостоверено пред нея като
класен ръководител.
За преценка на основателността му БлОС съобрази, съдържанието на
заповедта, в което са визирани нарушения относно отсъствията на учениците –
Н. Г.а, Г. Г. и Й. Й..
В заповедта е посочено, че на 04.10.22 г. е констатирано при извършена
проверка от РУО, че за ученика Н.Р.Г. е представен документ, оправдаващ
10
отсъствията й на 26.9.2022 г., но от справката в електронния дневник на 11 „б“
клас е констатирано, че срещу името на ученика в този ден няма отразени
отсъствия. Очевидно е, че нарушението се изразява в неотразяване на
отсъствия, поради което несъстоятелно се поддържа от учебното заведение, че
за такава нарушение заповедта не е издадена.
Според БлОС от доказателствата по делото не се установява деянието да
е извършено от ищцата. Не се установява за Н.Ч. като класен ръководител да е
имала задължение да отразява отсъствията на ученика на 26.9.22 г. – деня, за
който е представен оправдателния документ. Не се установява на 26.9.22 г. тя
да е имала часове с 11б клас, когато за нея би съществувало това задължение.
Не се оспорва наличието на задължение, визирано в чл. 31 ал. 13 и чл. 16
от ПВТР на ПГ, за попълване на информацията в електронния дневник, вкл.
отсъствията на учениците, че е на всеки един педагогически специалист, което
според събраните по делото гласни доказателства всеки учител сам извършва
проверка на явилите или неявилите ученици в часа му, а класният ръководител
само отразява отсъствията като уважителни или неуважителни.
Следователно не може да се вмени на ищцата Ч. да е извършила
нарушението, изразяващо се в неизпълнение на недоказано на съществуващо
за нея задължение.
По отношение ученика Г. К. Г. в заповедта е посочено, че към 04.10.2022
г. са отразени 28 отсъствия по уважителни причини, като не са представени
оправдателни документи за извиняване на отсъствията.
Редакцията на чл. 62 от Наредбата за приобщаващото образование, към
2022 г. е предвиждал при отсъствие по медицински причини да се представят
медицински документи, издадени от общопрактикуващ лекар или от лекар в
лечебно заведение.
БлОС счита, че осъществяването на деянието се доказва от
представените доказателства. Класният ръководител е този, който извинява
отсъствията, въз основа на представен оправдателен документ. Видно от
обясненията на Н. Ч., дадени пред работодателя, тя ги е извинила единствено
по уверение на майката, че има медицинска бележка от личен лекар, която ще
й бъде представена, но е получила бележката със закъснение, представяйки я
едва с дадените по случая пред работодателя писмени обяснения.
Следователно към 04.10.22 г. ищцата не оспорва констатираното от РУО, че
11
отсъствията са извинени от нея без да й е бил предоставен необходимия за
целта оправдателен документ. Не се спори за наличието на задължение на
класния ръководител да извинява или не, отсъствията на учениците от
съответния им поверен клас, както и за необходимостта за извиняването им
след представяне на оправдателен документ.
За това нейно нарушение обаче е изтекъл двумесечния срок за
санкционирането му към датата на връчване на заповедта на 09.12.22 г.,
считано от узнаване от работодателя за нарушението на 04.10.22 г.
Следователно налагането на дисциплинарно наказание за това нарушение
след срока от 2 месеца от узнаването е в нарушение на чл. 194, ал. 1 от КТ, и е
незаконосъобразно.
По отношение на ученика Й.Б. Й. в заповедта е визирано за сторено
нарушение от Н. Ч. извиняване на отсъствията му като ученик от 11 „б“ клас
за периода от 04.10.2022 г. до 15.11.2022 г. без да са представени оправдателни
документи.
За този период 04.10.2022 г. до 15.11.2022 г. са й търсени обяснения по
отношение на ученика, за това въз основа на какви документи, издадени
съобразно Закона за здравето е отразила за извинени отсъствията му за
съответния период, видно от писмо до Ч. изх. № 04-113/29.11.2022 г.
Предвид констатацията на работодателя в процесната заповед, че за
периода от 04.10.22 г. до 14.10.22 г. с доклад вх. № 02-283 на ищцата има
приложен медицински документ, удостоверяващ извинителна причина за
неявяването на ученика в учебните часове до 14.10.2022 г., съдът счита, че се
опровергава твърдението му ищцата да е извършила нарушението за част от
периода, за който е счел че има нарушения, а именно за периода от 04.10.22 г
до 14.10.22 г. Освен това за наличието на извинителна причина за отсъствието
на ученика за този период се установява от издадената медицинска бележка
от ЕТ д-р Ю.Д. ИППИМ на 4.10.22 г., според който се нуждае от 10 дни
лечение.
За остатъка от периода, визиран в заповедта, за който са й търсени
обяснения - от 14.10.2022 г. до 15.11.2022 г. се установява, че за извиняване на
отсъствията са й били представени документи за отсъствието на ученика по
уважителни причини. Това е видно от документа, издаден на 17.10.2022 г. от
доктор в който е отразено, че Й. Й. е неспособен да посещава учебни часове
12
поради заболяване от 17.10.2022 г. до 19.10.22 г., и представения документ,
издаден на 20.10.22 г. от доктор по медицина, ортопедия-траматология, в
който документ също е отразено, че Й. Й. е неспособен да посещава учебни
часове от 20.10.2022 г. до 22.11.22 г. поради заболяване. Датите 15-16
октомври са почивни дни. Обстоятелството, че медицинските документи са
издадени от лекар от лечебно заведение в чужбина не води до промяна на тези
изводи, тъй като Наредбата за приобщаващото образование не предвижда
ограничения, след като се касае до лечение, удостоверено от съответен
компетентен затова орган.
Следователно опровергава се твърдението на учебното заведение, че
не са били налични съответните медицински или други документи, доказващи
възможността да отсъства ученик от училище по уважителни причини.
Посочения период в жалбата след 15.11.22 г. до 23.11.22 г., според БлОС
не е визиран от работодателя в заповедта, за неизпълнение на задължения от
Н. Ч., за което да е наказана, като съобрази че въз основа на доклада й с вх. №
02-283, работодателят й е поискал обяснения с писмо изх. № 04-
113/29.11.2022 г. само за извинените отсъствия на ученика Й. за периода от
04.10.22 г. до 15.11.22 г., а не до 23.11.2022 г. А след като не са й търсени
обяснения от 15 до 23 ноември, 22 г., дори да се приема тезата на
жалбоподателя, че се включва в периода в заповедта, то тя отново би била
незаконосъобразна поради нарушаване на чл. 193 от КТ.
Поради изложеното за несъстоятелност на доводите в жалбата, БлОС
потвърждава атакувания акт.
За становище на БлОС, с което приема че издадената заповед е
незаконосъобразно, са без значение доводите в жалбата отнасящи се до
своевременно качване на електронната страница на училището на вътрешните
правили и другите актове, касаещи регулиране на трудовите отношения в
учебното заведение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Професионална гимназия по
механизация на селското стопанство дължи на Н. Ч. направените от нея
разноски за въззивното производство за адвокатсто възнаграждение в размер
на 1500 лв. Възражението на противната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е несъстоятелно, тъй като и
възразилата насрещна страна, претендира за осъщественото процесуално
13
представителство пред БлОС възнаграждения от 1327 лв. т.-е. в
приблизително същия размер, като съдът съобрази и представената писмена
защита от пълномощника на въззиваемата, съдържаща становище по доводите
в жалбата, както и фактическата и правна сложност на въззивното дело.
Доводът, че договорът, представен като копие е негоден да послужи за
основание за заплащане на разноските е несъстоятелен, тъй като съдържа
подписите на страните и депозирането му в БлОС е удостоверено с
електронния подпис на адвоката за изпращането му. В него е посочено, че
сумата е платена в брой, което доказва и реалното извършване от страната на
претендираната сума за разноска.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 77 от 24.03.2025 г. постановено по гр.д. №
25/2023г. по описа на РС – Разлог.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по механизация на селското
стопанство /ПГ МСС/, представлявана от Директора Т.К.Д. с административен
адрес: гр. Разлог, ул. „Екзарх Й.“ No139 да заплати на Н. Б. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) ,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14