Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С присъда № 801/23.11.2011г. по НОХД № 712/2011г. на ГОРС подсъдимият Д. З. С. е признат за виновен в това, че на 21.01.2011г., в гр. Г.О., при условията на повторност като случаят е немаловажен, отнел чужди движими вещи: мобилен телефон „Самсунг Е121ОМ” и СИМ-карта „М.” - двете на стойност 55,98 лв. собственост на Т. Г. П., както и чифт дамски кожени ръкавици, 2 чифта очила с диоптър, 1 бр. шал от коприна, 1 бр. кожено дамско портмоне, 1 бр. дамска чанта-кожена – на стойност 128,00 лв., собственост на В. П. И. и сумата от 25 лв., като вещи са на обща стойност 208.98 лв. от владението й, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК му у наложено наказание една година лишаване от свобода строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.304, ал.1 от НПК подсъдимия Д. З. С. е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 от НК. На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. З. С. е определено едно общо наказание, измежду наложените му по НОХД №150/2011г. на ГОРС, НОХД №1137/2010г. на РРС и по настоящото дело в размер на най-тежкото от тях, а именно една година лишаване от свобода строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато изтърпяното наказание от подсъдимия по присъдите. Подаден е протест на ГОРП против присъдата. Наведено е оплакване за неправилност на присъдата. Представителят на ГОРП моли да се отмени присъдата, като се постанови друга такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.198 ал.1 НК. Алтернативно е направено искане, ако въззивният съд счете, че инкриминираното деяние е престъпление по чл.195 НК да се увеличи размера на наложеното наказание. В съдебно заседание представителят на ВТОП поддържа протеста. Въззиваемият подсъдим Д. З. С. оспорва протеста. Защитникът му аргументира подробно становището си. Моли да се потвърди присъдата. В правото си на последна дума въззиваемият подсъдими Д. З. С. моли да се потвърди присъдата. Окръжният съд в качеството на въззивна инстанция като обсъди наведените в протеста оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 НПК прие за установено следното: Подаденият протест е основателенв частта на направеното алтернативно искане за увеличаване на наложеното наказание. При извършената служебна проверка по реда на чл.314 ал.1 НПК въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата, които да водят до отмяната й на това основание. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на присъдата. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал по делото. От него се установява, че подсъдимият С. има постоянен адрес в гр.Г.О.. Същият е неженен, безработен и без образование. Подсъдимият е с недобри характеристични данни и е многократно осъждан за извършени престъпления против собствеността. Св.И. живеела в квартал „Г.” в гр.Г.О.. На 21.01.2011 г. била поканена от нейна приятелка да я посети в дома й в квартал „П.” в същия град. Около обяд св.И. излязла от дома си като вземала дамската си чанта. В нея се намирали лични вещи - 2 чифта очила с диоптър, чифт дамски ръкавици, копринен шал, кожено дамско портмоне с парична сума от 25 лв. в него, както и мобилен телефон „Samsung Е 121 ОМ”, собственост на дъщеря й - св. П.. Св. И. решила да мине по пътеката, свързваща кв.Гарата” с кв.”Пролет”. Тръгнала по пътеката, като изкачвала стъпалата нагоре. Св.И. била сложила чантата си през врата. Станало й горещо, поради което смъкнала чантата и продължила да я носи в дясната си ръка. По това време в района се намирал подсъдимият. Същият забелязал свидетелката и решил да й вземе дамската чанта. Подсъдимият се приближил зад гърба на свидетелката. Същата не чула шум от стъпки, които да приближават към нея. Подсъдимият дръпнал чантата и избягал. Същият бил облечен с връхна дреха, като на главата си имал шапка. Подсъдимият пъхнал чантата в дрехата си. В първия момент св. И. не разбрала какво става, тъй като подсъдимият нито я е удрял, нито я е бутал. Помислила, че куче я е дръпнало, тъй като не държала чантата си здраво в ръка. След това св. И. видяла непознато лице да бяга, отдалечавайки се от нея. Същата започнала да бяга след него, като се молела да й изхвърли документите. Същия ден по същото време по пътеката, която свързвала гарата с кв. „П.” вървели св. П., Николов и жената, с която вторият живеел на семейни начала. Същите видели подсъдимия да бяга бързо приведен, като е носел нещо под якето си. Св.П. го разпознал, като го нарекъл „Ч.” и го попитал накъде бяга. Последният се обърнал, но не е спрял. Продължил да бяга в посока към приемника на полицията. Двамата си разменили реплики, че подсъдимият, за да бяга така е откраднал нещо. След това се появила възрастна жена, т.е. св. И., която плачела. Казала им, че младо момче й дръпнало чантата и избягало с нея, като им посочила какви вещи е имало в нея. След известно време подсъдимият С. потърсил свидетеля Г.. Първият предложил на втория мобилен телефон „Самсунг” за продажба. Св. Г. се съгласил, като го закупил от подсъдимия за 10 лв. След това първият го занесъл на приятелката си св. Д. Същата започнаÙа да го ползва със своята сим-карта. След извършени справки за проведени телефонни разговори било установено, че апаратът се ползвал от св. Д. Същата го предоставила на служителите на РУП и посочила откъде го има. По делото е изслушана на оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Бошнаков. От заключението към същата се установява стойност на отнетите вещи по отделно, както и общата им стойност, която възлиза на 183,98 лв. Изложената фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите - В. И., Т. П., К.Д., Г. Г., М. Н., дадени пред съдия в ДП и приобщени по реда на чл. 281 НПК. Наред с тези гласни доказателства, изложената фактическа обстановка се изяснява и от събраните писмените доказателства и писмени доказателствени средства: гаранционна карата, справка от „М.” ЕАД, справка за съдимост, данни за личността, декларация за семейно и имотно състояние, протокол за доброволно предаване и протокол за оглед на веществено доказателство, както и от заключение на съдебно - оценъчната експертиза. Изброените доказателствени материали безпротиворечиво установяват относимите към предмета на доказване факти. Интерпретацията на същите установява по категоричен и несъмнен начин времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и неговото авторство. Единственото противоречие, което съдът констатира в доказателствените източници по делото е между показанията на пострадалата И. и обясненията на подсъдимия относно обстоятелството къде се е намирала чантата, когато последният я е взел –в ръка на И. или на земята до нея. В тази връзка съдът не дава вяра на обясненията на С., отчитайки специфичния им доказателствен характер. Същите са източник на доказателства, но и средство на защита. Показанията на И. относно обсъжданото обстоятелство са последователни и категорични. Подробно е описано как първоначално е носена чантата, причината поради която я е взела в ръка, с коя ръка и как я е носела. Според съда в тази си част показанията правдиво отразяват обективната действителност и затова ги приема за достоверни. Обясненията на С., че чантата на пострадалата е била на земята до нея, когато я е взел са изолирани, фрагментарни и очевидно тенденциозни. Същите са насочени към изграждането на защитната му теза, поради което не се кредитират от настоящия състав. Така установената фактическа обстановка въззивният съд счита, че подсъдимият Д. З. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 вр. чл. 28 НК. Правилно районният съд е преценил, че наказателната отговорност на С. следва да се реализира по този състав, а не по чл. 198 ал. 1 НК, каквото е било първоначалното обвинение. Грабежът по чл. 198 ал. 1 НК е типично съставно престъпление. Изпълнителното му деяние се характеризира с наличието на два отделни акта, които осъществяват съставите на самостоятелни престъпления – принуда по чл. 143 НК и кражба по чл. 194 НК. Тези два акта са взаимосвързани и са насочени към една цел. Принудата под формата на сила може да бъде упражнена не само върху личността на владелеца на вещта, но и върху самата вещ и чрез нея пак върху него. Във всеки случай употребената сила трябва да е от естеството да сломи съпротивата на пострадалия, така че да не пречи на дееца да установи своя фактическа власт върху нея. Въззивният съд намира, че в конкретния казус действията на подсъдимия С. на инкриминираната дата не могат да се квалифицират като грабеж. Извършените от него движения нямат характеристиката на принуда под формата й на физическо въздействие. Интензитетът и начинът на осъществяването им нито са били в състояние да сломят съпротива на пострадалата, дори евентуална такава, нито да я мотивират да не пречи на подсъдимият да отнеме вещта. Самата И. сочи, че не е била блъскана, удряна и докосвана от С.. Не е била разбрала, че чантата й се издърпва от някой конкретен човек. Ето защо действията на подсъдимия по отношение на предмета на престъплението не могат да се възприемат като принуда упражнена върху владелеца чрез самата вещ. Действията му по приближаването и вземането на чантата са достатъчни единствено и само да доведат до прекъсване на фактическата власт на пострадалата върху инкриминираните вещи и установяването на такава от дееца. По начина на извършването им /незабелязано приближаване в гръб и също така незабелязано вземане на чантата/ действията на С. по – скоро се характеризират с проявена ловкост, отколкото със сила. Пострадалата И., докато не е видяла С. да бяга си е мислела, че я е закачило куче. При това положение настоящият състав, макар и по съображения, различни от тези на районния съд приема, че инкриминираното поведение на подсъдимия следва да се квалифицира като кражба, а не като грабеж. От обективна страна са налице всички съставомерни признаци, предвидени в състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 НК. Предмет на инкриминираното деяние са чужди движими вещи – мобилен телефон „С.”, СИМ-карта „М.”, чифт дамски кожени ръкавици, 2 чифта очила с диоптър, 1 бр. шал от коприна, 1 бр. кожено дамско портмоне, 1 бр. дамска чанта-кожена, собственост съответно на Т. Г. П. и В. П. И.. Същите са на обща стойност в размер на 208, 98 лв. Подсъдимият е наказателноотговорно лице и чрез действията си е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба. Същият е отнел инкриминираните вещи, като е взел чантата от ръката на пострадалата и бягайки се е отдалечил от местопроизшествието. Това е довело до прекъсване на фактическата й власт върху вещите, без нейно съгласие и установяването на собствена такава. Освен основните елементи от състава на престъплението кражба е налице и квалифициращия признак. При отнемането на вещите подсъдимият е действал в условията на повторност, тъй като е извършил инкриминираното престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за други такива престъпления по чл. 195 ал. 1 НК. Нито престъпленията по предходните осъждания, нито инкриминираното такова представляват маловажни случаи, като относно последното това се извлича, както от обществената опасност на деянието, така и от обществената опасност на самия деец. От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл. При осъществяването на кражбата в съзнанието му са намерили отражение общественоопасния характер на деянието и последиците от неговото извършване. Подсъдимият е предвиждал настъпването им и пряко е целял това. От доказателствата по делото се установява и предвидената в закона специална цел от субективна страна, а именно намерението на С. противозаконно да присвои вещите, като се е разпоредил като със собствени такива. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 НК. По изложените по – горе съображения се солидаризира и с крайния правен извод на първата инстанция да оправдае подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 198 ал. 1 НК. За да определи обществената опасност на деянието и на дееца, както и на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи, настоящият състав на въззивния съд прецени всички определящи отговорността доказателства, като взе предвид за смекчаващи младата му възраст, критичното му отношение, невисоката стойност на отнетото имущество, недоброто материално и имотно състояние. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предишните осъждания на подсъдимия, извън тези покриващи изискването за повторност, еднотипността и интензитета на извършените престъпления против собствеността, отрицателните характеристични данни. Съпоставянето на тези обстоятелства налагат извода за превес на смекчаващите над отегчаващите, поради което размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определен под средния предвиден в закона за това престъпление. Неправилно обаче районният съд е определил същия към долната граница за това престъпление, а именно една година лишаване от свобода. Превесът на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства не е значителен, поради което окръжният съд счита, че размерът на наказанието лишаване от свобода за подсъдимия следва да се увеличи на две години. Така определеното наказание следва да доведе до постигане целите на специалната и генералната превенция. Наложеното наказание следва да се търпи ефективно при първоначален строг режим. Този размер на наказанието лишаване от свобода следва да мотивира подсъдимия към спазване на установения в страната правен порядък и зачитане правото на собственост. Увеличаването на размера на наказанието лишаване от свобода на две години налага промяна и на определеното общо наказание на С. на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК. Същото е определено измежду наложените му по НОХД №150/2011г. на ГОРС, НОХД №1137/2010г. на РРС и настоящото дело в размер на най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25 ал.2 от НК следва да се приспадне изтърпяното наказание по присъдите. С оглед на гореизложеното подаденият въззивен протест срещу първоинстанционната присъда се явява частично основателен и като такъв следва да се уважи. В тази насока и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 НПК същата следва да се измени. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА ПРИСЪДА № 801/ 23.11.2011г. по НОХД № 712/2011г. на ГОРС в следните части, с които: І. На подсъдимия Д. З. С. е наложено наказание лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 във вр. чл. 194 ал. 1 НК, като УВЕЛИЧАВА размера от една година на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. ІІ. На определеното общо наказание по чл.25 ал.1 НК на подсъдимия Д. З. С., измежду наложените му такива по настоящото дело, по НОХД №150/2011г. на ГОРС и НОХД №1137/2010г. на РРС, като го УВЕЛИЧАВА от една година на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |