№ 167
гр. Благоевград, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Вергиния Р. Костадинова Качулска
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20221210200193 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на „БИСОТ“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. * с ЕИК *********, чрез управителя и представляващ
дружеството П И С, с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление
(НП) № 477579-F347816/15.11.2019 г., на Зам.-директора на ТД на НАП -
София, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч, поради което и на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч., на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч. му е наложено „имуществена санкция“ в размер
на 200 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя, не изпраща представител.
Административнонаказващия орган редовно призован, се представлява от
процесуален представител юрисконсулт Митева, която оспорва депозираната
жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Благоевград не ангажират представител по делото и
становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 04.10.2017 г., след извършена проверка е установено, че „БИСОТ" ЕООД
не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговски
регистър, на годишния финансов отчет за 2016 г. в законоустановения срок -
до 30.06.2017 г., съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Заявлението за вписване и
представянето за обявяване на ГФО за 2016 г. в Търговския регистър е
1
подадено на 28.09.2017 г., в който не са декларирани приходи и разходи от
дружеството и отчета е с нулеви
стойности.
„БИСОТ" ЕООД с ЕИК ********* към момента на съставяне на АУАН не е
подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. по описа на ТД на НАП София, офис
Благоевград.
В 7-дневния срок от получаване на поканата, не се е явил представител на
„БИСОТ" ЕООД или негов пълномощник, поради което актът за
установяване на административно нарушение е съставен по реда на чл. 40, ал.
2 от Закона за административните нарушения и наказания, в отсъствие на
нарушител.
Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените
доказателства, а именно Покана с изх. № Е-З-3478/2017 година от 17.08.2017
г., ПИП № 1258865/15.02.2018 година.
Срещу съставения акт не е постъпвало възражение.
На 15.11.2019 година зам.-директорът на ТД на НАП – София издал
обжалваното Наказателно постановление (НП) № 477579-F347816/15.11.2019
г., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от ЗСч., на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч. му е наложено „имуществена
санкция“ в размер на 200 лева.
Наказателното постановление е получено на 04.02.2022 година лично от
управителя на дружеството, като в законоустановения срок – на 10.02.2022 г.
е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на
актосъставителя ИР. СТ. В., която сочи, че АУАН е съставен във връзка с по-
късно подаден годишен финансов отчет за 2016 година. Същият е подаден
2018 година, а би трябвало да бъде подаден до 30.06.2017 година. Установено
е нарушението при предаване на списък от търговския регистър за лица,
които не са подали навреме годишни финансови отчети. АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя, в присъствие на свидетелите Т. и Г.. За съставяне на
АУАН е изпратена покана, но управителя или упълномощено лице не се е
явил. Посетили на място офиса на дружеството, както и чрез Кмета са
предприели действия, за да бъде връчен АУАН, но не е било открито лицето,
поради което производството по делото е било спряно и след това е
възобновено. Производството е спряно, тъй като не са могли да открият
нарушителя.Свидетелките Г. и Т. установяват обстоятелствата по съставяне
на акта.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна
и логична.
При така установената от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното: Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен
2
субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
от Зам. директора на ТД на НАП- гр.София, съгласно заповед Заповед
№ЗМФ-610/03.07.2018г на Министъра на финансите. Както в акта, така и в
НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало
със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В
АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изисквания на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В
конкретния случай АУАН е съставен от св.В., инспектор по приходите, която
дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. В тази насока са и показанията на свидетелите Г. и Т.. Чрез
изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига
пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава
правото на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за
издаване на НП.
В съответствие с фактическия състав на вмененото административно
нарушение административнонаказващия орган е приел, че дружеството-
жалбоподателят от обективна страна е реализирал състава на описаното в
акта административно нарушение. Установено е , а и не оспорва от страните,
че дружеството е търговец по смисъла на Търговския закон, както и че по
смисъла на чл. 2 от ЗСч е предприятие. Съгласно чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството в срок до 30 юни на следващата година търговците по
смисъла на Търговския закон следва чрез заявление и представяне за
обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов
отчет.Поради това за него съществува задължение по смисъла на чл.38 ал.1
т.1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да публикува годишния финансов
отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър.
В този смисъл отчета за 2016г. е следвало да бъде публикуван до 30.06.2017г.,
а това не е била сторено, с което е реализиран обективния състав на вмененето
нарушение. Доколкото в случая се касае за нарушение, извършено от ООД,
чиято отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а
обективна, деянието не следва да се изследва от субективна страна.
При доказаност на нарушението обаче, съдът констатира че НП е било
издадено след изтичане на срока предвиден в нормата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН допуска административно-наказателното
производство да бъде спряно само тогава, когато след щателно издирване
3
нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат един протокол
от 10.11.2017 г. и един протокол от 15.02.17г. , в които е удостоверено, че
адресът на въззивното дружество е бил посетен с цел връчване на акт, но на
него не било открито лице, на което да се връчи акта. Изпратена е и една
покана на адреса на дружеството /л.26/, като от известие се установява, че
пратката не е потърсена. Съдът намира, че двукратното посещение на адреса
на управление на дружеството и една покана до този адрес в никакъв случай
не покрива изискването за щателно издирване, доколкото на първо място от
протокола изобщо не става ясно кога (по кое време е посещаван адресът,
макар и такъв реквизит да е предвиден в протокола). Горното е от съществено
значение, доколкото се касае за посещение на офис на търговско дружество
(предполага се работно време). В тази връзка ако офисът е посетен извън
работно време, е повече от ясно, че там никой няма да бъде намерен. На
следващо място щателно издирване не е проведено, предвид това, че на
данъчната администрация е бил известен телефон и имейл адрес на
въззивното дружество, като липсват каквито и да било данни за направен
опит за осъществяване на контакт чрез телефон или по електронен път.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че редът за връчване на
съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК, в това число и връчване на
съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК, касае
административните производства, а не и административнонаказателните
такива.
За да е налице "щателното издирване", е необходимо наказващият орган да е
извършил всички възможни действия, които биха допринесли за установяване
на представител на дружеството. Издирвателните действия не следва да се
ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като
лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани
органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата,
каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.
В случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР, като
служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН в 7-мо
дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е
пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, не са
били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на
административнонаказателното производство по реда на чл. 43, ал. 6 от
ЗАНН.
След като основанията за спиране на административнонаказателното
производство не са били налице, НП е издадено след изтичане на 6-месечния
давностен срок от издаване на АУАН (в случая повече от две години след
съставяне на акта), регламентиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два
признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след
довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен -
пасивност от страна на надлежните органи. Давността се прилага служебно,
4
като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и
да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната
отговорност, което на свой ред прави наказателното производство
недопустимо. По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани
всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на
отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на
материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е
материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява
възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че
продължителното бездействие на правоимащия субект
(административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на
несигурност в правния мир (в този смисъл е Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд).
Следователно съдът намира, че поради погасяване на
административнонаказателната отговорност и недопустимост на
производството наказателното постановление следва да бъде отменено.
Отделно от това, до влизане в сила на процесното наказателно постановление
е изменен чл. 38, ал. 9 от ЗСч. (ДВ бр. 92 от 17.11.2017 г., в сила от 01.01.2018
г.) и според новата редакция: "Алинеи 1 – 8 не се прилагат за: 1. бюджетни
предприятия и еднолични търговци, които не подлежат на задължителен
независим финансов одит; и 2. предприятия, които не са осъществявали
дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация,
която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата
година; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на
декларацията не се дължат. "
Така изменената норма на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. представлява по-
благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗАНН. С посоченото изменение в ЗСч. е променена правната
регламентация относно предприятията, задължени по силата на чл. 38, ал. 1, т.
1 от ЗСч. да заявяват за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър на ГФО, като от това задължение се изключват "предприятия, които
не са осъществявали дейност през отчетния период", към които за 2016 г.
безспорно се причислява и санкционираното дружество. При наличните по
делото данни, че "Биосет“ЕООД не е осъществявало дейност през 2016 г., то
същото попада в обхвата на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч., независимо, че не е
5
декларирало същото обстоятелство с декларация, публикувана в търговския
регистър, както предвижда втората част от разпоредбата на чл. 38, ал. 9, т. 2
от ЗСч. Тълкуването на разпоредбата на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. води на
извод, че релевантно по отношение прилагането на алинеи 1 до 8 на чл. 38 от
същия закон е обстоятелството дали предприятията са осъществявали дейност
през отчетния период, а декларирането на това обстоятелство и публичното
му оповестяване в търговския регистър в определен срок, са изисквания
относно доказването му, които следва да бъдат съобразявани след влизане в
сила на изменението в ЗСч.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че до влизане в сила на процесното
наказателно постановление е налице нова нормативна регламентация,
различна от тази при извършване на нарушението, която е по-благоприятна за
нарушителя и обуславя приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Поради отпадане
на наказуемостта за установеното с акта нарушение наказателното
постановление следва да бъде отменено, съгласно правилото на чл. 3, ал. 2
ЗАНН.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на юриста на ТД НАП за
разноски следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 477579-F347816/15.11.2019 г., на
Зам.-директора на ТД на НАП - София, с което на „БИСОТ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. * с ЕИК *********, за административно
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч., на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч., му е
наложено „имуществена санкция“ в размер на 200 лева.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на юристконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-
Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6