РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500014 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Д.ф. "З." против Решение № 1332/ 01.11.2022
г. по гр. д. № 1072/ 2022 г. на ОС – П., с което е уважен предявеният от Я. А.
С. иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за сумата от 289 670 лв. – главница със законна
лихва в размер на 6 758.97 лв. за периода 15.12.2021 г. – 09.03.2022 г. и 269
719.82 лв. - неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т. н./, за
които вземания се води изп. д. №************** по описа на ЧСИ рег. №***
– А.А..
Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд, че процесните
вземания са погасени по давност, като твърди, че между отделните
изпълнителни действия не са изминали повече от 5 години. Предвид
изложеното иска да се отмени изцяло обжалваното решение, вместо което се
постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемият Я. А.
С., който чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
1
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Производството пред ОС – П. е образувано по предявени от Я. А. С.
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че не дължи на Д.ф. "З."
следните вземания, предмет на изп. д. №************** по описа на ЧСИ
рег. №*** – А.А.: 289 670 лв. – главница по Договор за кредит и субсидия №
84 – ПКТН от 14.03.2006 г. със законна лихва в размер на 6 758.97 лв. за
периода 15.12.2021 г. – 09.03.2022 г. и 269 719.82 лв. - неолихвяеми вземания
Със Заповед № 4361 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 7604 / 2010 г. на РС - П. е разпоредено
на Я. А. С. да заплати на Д.ф. "З." сумата от 289 670 лв. – главница по
Договор за кредит и субсидия № 84 – ПКТН от 14.03.2006 г.; 31 444 лв. –
лихва за забава за периода 25.03.2009 г. – 27.05.2010 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.05.2010 г., както и разноски в размер
на 10 083. 42 лв.
По молба от 18.02.2011 г. на НАП е образувано изп. д. № ********** на
ЧСИ № *** – А.А.. Последното изпълнително действие по изпълнителното
дело е Постановление от 12.03.2016 г., с което след проведена публична
продан притежаваният от длъжника Я. А. С. лек автомобил „Ф.М.“ с рег.
№********** лек автомобил е възложен на купувача С.И.Д..
С Постановление от 02.12.2021 г. производството по изп. д.
№************* е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На 11.01.2022 г. по молба на НАП и въз основа на издадения по ч. гр. д.
№ 7604 / 2010 г. на РС - П. изпълнителен лист е образувано изп. д. №
20228260400053 по описа на ЧСИ рег. №*** – А.А., по което длъжникът Я. А.
С. е уведомен, че дължи на взискателя Д.ф. "З." сумата от 583 901.05 лв., от
които 289 670 лв. – главница със законна лихва в размер на 6 758.97 лв. за
периода 15.12.2021 г. – 09.03.2022 г. и 269 719.82 лв. неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и т. н./
При тези данни по делото съдът намира следното:
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е средство за защита на длъжника срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение поради
погасяване на изпълняемото право въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, респективно след влизането му в сила, когато
такова не се провежда.
В настоящия случай ищецът оспорва процесните вземания като погасени
по давност, считано от 12.03.2016 г., на която дата е извършено последното
изпълнително действие по изп. д. № 20118260400139 на ЧСИ №*** – А.А..
Според съдържащите се в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС разяснения погасителната давност се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е
2
предприето от съдебния изпълнител въз основа на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
Според тълкувателното решение образуването на изпълнителното дело не
представлява действие по изпълнението и не прекъсва на давността. ВКС е
извел извод, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Посоченото
тълкуване изоставя възприетото с ППВС № 3/1980 г. разбиране, че
образуването на изпълнително производство прекъсва погасителната давност,
а по време на неговата висящност давност не тече. В съдебната практика е
протИ.речИ. решаван въпросът от кой момент поражда действие новото
тълкувателно решение (от влизане в сила на тълкуваната разпоредба или от
датата на постановяването му), но в случая това е без значение, тъй като
последното изпълнително действие (възлагането на лекия автомобил на
12.03.2016 г.) е извършено след постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г., спрямо което са приложими приетите в него постановки. След
12.03.2016 г. взискателят не е поискал и не са извършвани служебно никакви
изпълнителни действия по делото, поради което с изтичането на 3 – годишния
давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД на 12.03.2019 г. са погасени по давност
вземанията на фонда за законната лихва и обезщетението за забава общо в
размер на 276 478.79, а след изтичането на общият 5-годишен давностен срок
на 12.03.2021 г. е погасено и вземането за главница по договора за кредит и
субсидия от 289 670 лв.
Що се отнася до доводите в жалбатга, че давността е била прекъсната с
отговора на исковата молба, посоченото възражение е относимо само при
неизтекъл давностен срок. След изтичане на давността предприетите действия
за прекъсването й не пораждат правно действие. В случая 5 - годишната
погасителна давност е изтекла на 12.03.2021 г., от което следва, че
депозираният на 29.06.2022 г. отговор не е довел до прекъсването й.
Предвид изложеното, като е уважил предявените искове, окръжният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят Д.ф.
"З." следва да заплати на пълномощника на въззиваемия Я. А. С. – адв. И. К.
К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско
възнаграждение в размер на 26 634. 46 лв. за въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1332/ 01.11.2022 г. по гр. д. № 1072/ 2022
г. на ОС – П..
3
ОСЪЖДА Д.ф. "З." да заплати на адв. И. К. К., личен номер ***********
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 26
634. 46 лв. за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4