О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
22.04.2021г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и втори април, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ваня Богоева Членове: Евгения Стамова Веселина Джонева
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№144/2021г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по жалба с вх.№245/25.03.2021г. подадена от М.М.М., ЕГН**********, с адрес *** чрез Държавен съдебен изпълнител по изп.д.№20211510400027.В жалбата се съдържа искане за постановяване на съдебен акт с който да бъдат отменени действията на ДСИ и да бъде прекратено изпълнителното дело водено от Г. Ш. държавен съдебен изпълнител в Районен съд – Дупница на основание чл.433, ал.1 ГПК, както и на основание чл.438 от ГПК да бъде разпоредено спиране на производството по изпълнителното дело, до произнасяне на съда по подадената жалба.Посочено е, че сумата предявена от Община Дупница пред ДСИ Г. Ш. в Районен съд – Дупница, с акт №1272-1/2019г. е заплатена от ищцата по сметка на Община Дупница преди започване на изпълнителното производство.Заявено е, че имотът за който е съставен Акт №1272-1/2019г. е продаден от жалбоподателката на 15.01.2009г. с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №02, том І, №126, дело №2/2009г. на нотариус Е. К..Като приложение към жалбата са описани: копие от саморъчно завещание и протокол за обявяване на саморъчно завещание, копие на нотариален акт за покупко – продажба №02, том І, рег.№126, дело №2/2009г. на Нотариус Е. К., копие на покана за доброволно изпълнение на ДСКИ Г. Ш. в Районен съд – Дупница, акт за установяване на задължение №АУ19001272-1/02.07.2019г. на Община Дупница, акт за установяване на задължения №АУ19001273/02.07.2019г. на Община Дупница, приходна квитанция серия ББ20 номер ********** от 31.01.2020г, платежно нареждане за платена държавна такса.
Препис от жалбата е връчен на Община Дупница – като взискател в производството.Писмен отговор не е подаден.
Представено е изп.д.№І-27/21г. по описа на ДСИ при Община Дупница.Съдебният изпълнител е представил писмено становище, в което е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на актове за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК, които са редовни от външна страна, обективират вземане на взискателя и имат качеството на пряко изпълнително основание, подлежащо на изпълнение, като истинността на удостоверените в тях обстоятелства не е проверявана от съдебния изпълнител.В срока за доброволно изпълнение длъжникът не е правил искане производството да бъде прекратено поради плащане на основание чл.433, ал.1 т.1 ГПК, не е поискано спиране на производството докато бъде разрешен възникналия спор, доказателства за извършено плащане на сумите по сметка на взискателя са представени едва с жалбата, към момента по изпълнителното дело са извършени само справки относно притежавано от длъжника имущество, които не представляват същински действия по принудително изпълнение по арг. от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тд№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, които да доведат до осребряване на имуществото и накърняване имуществената сфера на длъжника.Според съдебния изпълнител подадената жалба е неоснователна, като излага, че защитата срещу изпълнението чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 и чл.436 ГПК е предназначена преди всичко срещу процесуалната незаконосъобразност на действията и отказите от страна на съдебния изпълнител, но не и срещу съществуването на материалноправните предпоставки в т.ч. съществуването на задължението.Намира за подходящ за защита в случая реда по чл.4, ал.1 изр. второ от ЗМДТ аналогично на предвиденото в чл.439 ГПК.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
Производството по изп.д.№27/21г. по описа на ДСИ при Районен съд –Дупница е образувано по молба, подадена от Община Дупница срещу М.М.М., ЕГН ********** на основание представени към молбата, актове за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №АУ19001272-1/02.07.2019г. и №АУ19001273-1/02.07.2019г., като молителят се позовава на нормата на чл.209 ДОПК.Поискано е налагането на запори върху притежаваните от длъжника банкови сметки, МПС-та и трудови възнаграждения и е посочена сметка по която сумите следва да бъдат заплатени.
В посочените актове като основание за издаването им е посочена нормата на чл.107, ал.3 ДОПК, удостоверени са задължения на името на длъжника- жалбоподател за данъци върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци.
По подадената молба съдебният изпълнител е постановил връчване на призовка за доброволно изпълнение на длъжника, с писмо изх.№20211510400027 е изискал от ТД на НАП –Кюстендил справка за банковите сметки на длъжника, включително в качеството му на ЕТ, съдружник в събирателно дружество, декларираните от длъжника МПС –та в имоти, адресите на регистрираните търговски обекти, декларирани електронни адреси.
Представено е удостоверение №100372101086033/18.03.2021г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадено от НАП – за това, че длъжника няма задължения, удостоверение от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР №159/16.03.2021г. за това, че посоченото лице няма превозни средства.
Представено е писмо №100332100063428/19.03.2021г. издадено от НАП с приложения справки за притежавано от М. Минчена – недвижимо имущество – земя и сгради и сграда, находяща се в гр.Дупница, ул.“Свети Иван Рилски“№31 , справка относно местоработата на М. и получавано от местоработата трудово възнаграждение.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на М. лично на 12.03.2020г.В поканата липсва съобщение за наложени запори и възбрани. Останалите документи също не удостоверяват такива.
Представено е ксерокопие на саморъчно завещание и протокол за обявяване на завещанието, за удостоверяване придобито от М. право на собственост по отношение на тавански етаж от жилищна сграда в гр.Дупница, ул.“Св.Иван Рилски“№29, състояща се от 3 стаи и два килера, 1/6 ид.ч. от магазинни помещения на сградата и дворно място, образуващо урегулиран поземлен имот 1502, кв.95 по плана на гр.Дупница.Завещанието не се чете добре- според отразеното в протокола за обявяването му, то касае именно описаните недвижимости – незаверено по реда на чл.183 ГПК.
Представен е ксерокопие на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №02, том І, рег.№126, дело 02/2009г. по описа на нотариус Евтим Китов с район на действия района на ДнРС, съгласно който М.М.М. продава на лицето А. Г. П. правото на собственост по отношение на 1/6 ид.ч. от поземлени имот с идентификатор 68789.16.108 с административен адрес гр.Дупница, ул.“Свети Иван Рилски“ със стар идентификатор 1502 в кв.95, ведно с тавански жилищен етаж състоящ се от три стаи и два килера, ведно с 1/6 ид.ч. от избените помещения и общите части на построената в описания по горе имот жилищна сграда с идентификатор 68789.16.108.1, която е описана подробно, като триетажна сграда – жилищна, конструкция – „масивна с железен гредоред“, посочени са граници и съседи. Нотариалният акт е вписан в СВ при ДнРС – документът не е заверен по реда на чл.183 ГПК.
Според представената приходна квитанция серия ББ20 **********/31.01.2020г. са внесени от Милка Костадинова Цинцарска, ЕГН ********** ***, по партида 4912062863002 гр.Дупница, ул.“Свети Иван Рилски“№31 суми за данък недвижим имот и такса битови отпадъци на стойност …. лева за периода 2010 – 31.10.2019г.
Подадените жалба е процесуално недопустима. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно действащата към момента нормативна уредба, съществува възможност за обжалване само на определени действия на съдебния изпълнител, а някои от тях само при определени предпоставки.Съгласно чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва:1. постановлението за глоба;2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;7. разноските по изпълнението.Съгласно чл.462 ГПК длъжникът може да обжалва извършеното разпределение на суми, а съгласно чл. 521,ал.3 ГПК постановлението за определяне равностойност на движима вещ.
В подадената жалба не са визирани действия от вида на посочените в чл.435, ал.2 ГПК, видно от материалите по приложеното изпълнително дело – по образуваното изпълнително дело до момента не са извършени действия, които да подлежат на обжалване.
Искане за прекратяване на изпълнителното производство е заявено едва в жалбата – липсва произнасяне на съдебния изпълнител по това искане, което при отказ би подлежало на обжалване.
Искане за приключване на изпълнителното дело не е заявено нито в жалбата, нито пред съдебния изпълнител, както искане за спиране на изпълнителното производство пред съдебния изпълнител не е отправено.
Съдът не намира основание за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.438 ГПК – предвид недопустимостта на подадената жалба.Както следва от разпоредбата на чл.438 ГПК -подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.Съдът не може да спре изпълнението когато е сезиран с недопустима жалба.
Предвид констатираната недопустимост на жалбата не следва да бъдат обсъждани твърдяните обстоятелства относно евентуална дължимост или недължимост на сумите, като този въпрос е подлежал на изследване в производство по обжалване на акта за установяване- признаване дължимостта на сумите, съдът не намира за необходимо поради това да дава указания на жалбоподателя за заверка на представените доказателства по реда на чл.183, ал.1 ГПК.Доводът за извършено плащане на сумите преди образуване на изпълнителното производство също не може да бъде обсъждан – евентуално плащане на установеното задължение преди или след образуване на изпълнителното производство е основание да се иска прекратяване на изпълнителното производство от съдебния изпълнител.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№245/25.03.2021г. подадена от М.М.М., ЕГН**********, с адрес *** чрез Държавен съдебен изпълнител срещу действията на съдебния изпълнител по изп.д.№20211510400027 и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането са спиране на изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1 – седмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: