РЕШЕНИЕ
№ 1941
гр. Бургас, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120108311 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от
“ЕВН България Електроснабдяване” EАД, гр.П, против Б.Н. М, от гр.Б.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 3174/2021г.
на РС Б. По него e била издадена такава за сумата от 167.47 лв., пред-ставляваща стойност
на електрическата енергия, доставена по партидата на М., клиентски № **********, за обект
на потребление, находящ се на адрес: гр.Б, ЖК “, ИТН: , за периода 16.03.2019г. –
15.04.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.05.2021г. до окончателното
плащане; за сума-та от 32.80 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от
09.05.2019г. до 09.05. 2021г. без времето от 13.03. до 08.04.2020г., както и за сумата от 75 лв.
– деловодни раз-носки. Твърди също, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата
при условия-та на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е указано да предяви иск за вземането
си. Ис-ка от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на М., че дължи тези суми. Претендира разноски.
Ответницата чрез назначения особен представител адв. Н.С. оспорва исковете. Излага
съображения, че между страните не е налице сочената в исковата мол-ба облигационна
връзка; че ел. енергията не е реално доставена и потребена, евентуал-но – че в случая се
касае за непоискана услуга, осъществена на извъндоговорно основа-ние. Иска от Съда да
отхвърли претенцията.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства,
намира за установено следното:
Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против
ответницата за процесните суми по ч. гр. дело № 3174/2021г. на РС Бургас, приложено към
настоящото. Същата е връчена на М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
1
Горното обуславя наличието на правен интерес за “ЕВН България
Електроснаб-дяване” EАД от водене на предявените установителни искове.
Ищцовото дружество, в качеството си на краен снабдител – по смисъла на § 1, т. 28а,
б.а от ДР на ЗЕ, продава електрическа енергия при публично известни общи усло-вия –
чл.98а от ЗЕ.
Действащи през исковия период – от 16.03.2019г. до 15.04.2019г., са одобрените с
Решение № ОУ-013 от 10.05.2008г. на ДКЕВР такива.
Съгласно чл.7, т.1 от същите, “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД се задъл-жава
да снабдява с електрическа енергия всички клиенти, чиито обекти са присъедине-ни към
електроснабдителната мрежа, обслужвана от “ЕВН България Електроразпреде-ление” АД, а
последните от своя страна, по силата на чл.11, т.1, са длъжни да заплащат стойността на
използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в чл.18, ал.1 и ал.2.
Според чл.1, т.4 от ОУ, клиент – потребител на електрическа енергия за битови
нужди, е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електро-
снабдителната мрежа на ”ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действа-щото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
От представения с исковата молба НА за покупко-продажба на недвижим имот с №
75 от 26.01.2018г., том I, рег.№ 845, дело № 64/2018г. на нотариус Надежда Маркова се
установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху апартамента, находящ
се на адрес: гр.Бургас, ЖК “Лазур“, бл.145, ап.4 – обект по смисъла на чл.1, т.1 от ОУ, и
доколкото липсват доказателства по делото М. впоследствие да се е разпоредила с него,
следва да се приеме, че тя е била собственик на процесното жили-ще и през исковия период.
Представени от ищцовата страна са и Заявление за услуга – смяна на клиент за обект
на регулиран пазар, подадено от М. на 14.08.2018г., ведно със Заявление-декларация за
започване на продажба на електрическа енергия, съобразно чл.13, ал.2 от ОУ и Декларация
за достъп до мрежата.
С оглед горното, следва да се приеме, че съгласно цитираните разпоредби между
страните по делото е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно правоот-
ношение, основано на договор за покупко-продажба на електрическа енергия при пуб-лично
известните общи условия. Следователно, ответницата дължи заплащане на цена-та на
доставената й от ищцовото дружество такава за процесния период.
Представено е препис-извлечение от партидата, водена при ищеца за процесния обект
– с клиентски № **********, ИТН: , в което е отразено задължението на М. по данъчна
фактура № **********/23.04.2019г. – също приложена по дело-то, а именно – 167.47 лв.,
представляващи цена за доставени 883 кВтч ел. енергия за от-четен период от 16.03.2019г. до
15.04.2019г., с падеж на плащането 08.05.2019г.,
Фактурата, няма спор между страните, е надлежно осчетоводена в счетоводство-то на
ищеца, което е редовно водено – по тази причина не е допуснато извършването на съдебни
експертизи, и съобразно разпоредбата на чл.182 от ГПК следва да се цени като
доказателство, досежно отразените в нея обстоятелства, включая и за доставката на ел.
енергията.
При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е
заплатила на ищеца горната сума.
Предявеният установителен иск по отношение на главницата е основателен и ка-то
такъв – следва да бъде уважен изцяло.
Основателен е и искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ГПК. Съгласно
чл.27, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 и 2 от Общите условия на договорите за продажба на елек-
трическа енергия на ищцовото дружество, клиентът, който не заплати в срок дължими-те
2
суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Същото, изчислено с
онлайн-калкулатор, за периода 09.05.2019г. /датата на изискуемостта/ – 09.05.2021г., без
времето от 13.03. до 08.04.2020г. е 32.80 лв., в какъвто размер е заявено. Акцесорна-та
претенция за него следва да бъде уважена.
Върху главницата се дължи законната лихва от датата на депозиране на заявле-нието
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 10.05.2021г., до оконча-телното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-
правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 100 лв. за ДТ и 150
лв. за възнаграждение за особен представител, както и общо 150 лв. – юрисконсулт-ски
възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Н. М, с ЕГН: **********, гр.Б,
ЖК ”, че същата дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управ-ление: гр.П, ул.”, сумите: 167.47 лв., представляващи не-платена
цена на доставена и консумирана електрическа енергия за периода от 16.03. до 15.04.2019г.
в обект с клиентски № **********, находящ се на адрес: град Б, ЖК “, ИТН: , ведно със
законната лихва върху нея, считано от 10.05.2021г. до окончателното й изплащане, и 32.80
лв. – обезщетение за забавено пла-щане за периода от 09.05.2019г. до 09.05.2021г., без
времето от 13.03. до 08.04.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч. гр. дело № 3174/2021г. на РС Бургас.
ОСЪЖДА БР. Н. М. да заплати на “ЕВН България Електро-снабдяване” ЕАД
направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 250 лв. за
държавни такси и възнаграждение за особения представител, както и юрисконсултски
възнаграждения в общ размер от 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Вярнос оригинала: З.М.
Съдия
при
_/п/
Районен
К.Кунчев______________________
съд –
Бургас:
3