В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 24.07. 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

т. д. № 267 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 от ГПК.

В исковата молба ищецът „А.“ ЕООД – гр. С.З. сочи, че на 18.04.2017г. „А.“ ЕООД, ЕИК: ***, чрез управителя си С.В.Г., с ЕГН: ********** е издало запис на заповед, с която се е задължило безусловно и без протест да заплати на поемателя „А.” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: гр. С.З., ул. ***, представлявано от Л.Т.Н., ЕГН: **********, сума в размер на 60 705.60 лв. (шестдесет хиляди седемстотин и пет лева и шестдесет стотинки) на падежа за плащане - 31.10.2017г.

От своя страна С.В.Г. и В.В.Г. са авалирали задължението по записа на заповед от 18.04.2017г. при условията, при което е поето.

Ищецът твърди, че до момента на депозиране на исковата молба по горепосочения запис на заповед не е заплатена сума в размер на 31534,36лв. Поради факта, че на падежа не е извършено плащане по горепосоченият Запис на заповед от 31.10.2017г., „А.” ЕООД се е принудило да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение пред Районен Съд С.З. по реда на чл. 417 ГПК.

Посочва, че било образувано ч.гр.д.3325/2018год. по описа на Районен съд С.З., по което е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу „А.“ ЕООД, ЕИК: ***, С.В.Г., с ЕГН: ********** и В.В.Г., с ЕГН: ********** за заплащане на съществуващото задължение.

В срока по чл. 414 от ГПК, длъжниците „А.“ ЕООД, С.В.Г. и В.В.Г. са подали възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.

Въз основа на постъпилото възражение, Районният съд разпоредил в месечен срок от получаване на съобщението „А.” ЕООД да предяви иск за съществуване на вземането си.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 422 ГПК ищецът „А.” ЕООД счита, че за него възниква правният интерес от подаването на настоящата искова молба.

Моли съда, да приеме за че „А.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, бл. 2, вх. А, ет. 1, ап. 25, представлявано от С.В.Г., с ЕГН: **********, С.В.Г., с ЕГН: ********** с адрес: *** и В.В.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължат солидарно на „А.” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: гр. С.З., ул. ***, представлявано от Л.Т.Н., ЕГН: **********:

1. Сума в размер на 31 534,36 лв. (тридесет и една хиляди петстотин тридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки), представляваща неизпълнено задължение по Запис на Заповед от 18.04.2017г. ,

2. Законната лихва върху сумата от 31 534,36 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 28.06.2018г. до окончателното изплащане.

3. Извършените от „А." ЕООД, с ЕИК: *** деловодни разноски и заплатеният адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 3325/2018 по описа на Районен съд С.З..

Ищецът претендира и извършените по настоящото дело разноски и адвокатски хонорар.

Постъпил е отговор на исковата молба от третия ответник В.В.Г. чрез процесуалния му представител адв. Т., с който взема становище по предявения иск. Счита същия за допустим, но неоснователен и недоказан.

Моли съда, да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

От запис на заповед от 18.04.2017 г. се установява, че „А.“ ЕООД се е задължил безусловно и без протест да заплати на поемателя „А.” ЕООД сума в размер на 60 705.60 лв. (шестдесет хиляди седемстотин и пет лева и шестдесет стотинки) на падежа за плащане - 31.10.2017 г. Записът за на заповед е авалиран от С.В.Г. и В.В.Г..

За претендираната сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1815/28.06.2018 г. по ч.гр.д. № 3325/2018 г. по описа на РС – С.З..

Длъжниците са подали възражение по чл. 414 от ГПК, във връзка с което е предявен настоящият иска.

При така установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:

По своята правна същност записът на заповед е едностранна сделка, по силата на която едно лице, наречено издател обещава безусловно да плати на падеж определена сума на друго лице /поемател/ или на лице, посочено в заповедта на поемателя. Сделката е абстрактна и менителничният ефект възниква при наличието на задължителни реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ, но менителничното правоотношение не е поначало абстрактно.

Съгласно чл. 537 от ТЗ за записа на заповед се прилагат разпоредбите за менителницата, като чл. 485 от ТЗ ангажира отговорността на поръчителя.

В конкретния случай, основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /вземанията, по които са предмет на настоящото производство/ е издаденият в полза на ищеца записа на заповед от 18.04.2017 г. Ето защо, съдът на първо място следва да извърши проверка дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Като взе предвид разпоредбата на чл. 535 ТЗ, в която изрично са посочени задължителните реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед, съдът намира, че в конкретния случай те са налице и следователно процесният запис на заповед е редовен от външна страна. Същият е подписан като издател от „А.“ ЕООД. Подписан е и от С.В.Г. и В.В.Г. в качеството им на авалисти.

Доколкото посоченият в процесния запис на заповед падеж е вече настъпил -31.10.2017 г., то същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Изискуемостта на вземането по всеки запис на заповед настъпва, с настъпването на уговорения в него падеж, а за настъпването на последният, с изключение на случая по чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ – законът винаги изисква предявяване за плащане на записа на заповед само на издателят му, именно защото той е и платец по него (аргумент и от чл. 538, ал. 2, изр. 1 от ТЗ, и от чл. 493, ал. 2 от ТЗ).

На следващо място, доколкото в хода на съдебното производство ответниците излагат твърдения за установяване съществуването на каузално правоотношение между страните, то съдът е длъжен да изследва и него. В този смисъл е и константната съдебна практика - решение № 41 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 575/2009 г., II т. о., решение № 121 от 1.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 55/2009 г., II т. о., решение № 149 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 49/2009 г., I т. о. - всички решения са постановени по реда на чл. 290 ГПК и са задължителни за съдилищата.

За записът на заповед е характерно, че е обикновена форма на менителничното задължение, която създава задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател. Записът на заповед би могъл и обикновено се издава с т.н. обезпечителна цел по каузални сделки, от които произтичат задължения за издателя. Съществуването обаче и на каузално правоотношение, наред със записа на заповед, не променя абстрактният му характер на едностранна сделка.

В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед - Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

По делото не са представени доказателства от ответниците, чиято е доказателствената тежест, от които да се установява наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед или плащане на цялата сума по процесния запис на заповед.

От гореизложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен в размер на 31 534,36 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 28.06.2018 г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца разноски в размер на 3 906,69 лева.

С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, които са в размер на 1 950,69 лева по ч.гр.д. № 3325/2018 г. по описа на РС – С.З..

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, бл. 2, вх. А, ет. 1, ап. 25, представлявано от С.В.Г., с ЕГН: **********, С.В.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В.В.Г. с ЕГН: **********, с адрес: *** съществуване на вземането на „А.” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: гр. С.З., ул. *** за сумата от сумата от 31 534,36 лв. (тридесет и една хиляди петстотин тридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки), представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 18.04.2017 г., ведно със законната лихва върху от датата на подаване на заявлението - 28.06.2018 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
№ 1815/28.06.2018 г. по ч.гр.д. № 3325/2018 г. по описа на РС – С.З..

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул.***, бл. 2, вх. А, ет. 1, ап. 25, представлявано от С.В.Г., с ЕГН: **********, С.В.Г., с ЕГН: ********** с адрес: гр. С.З., ул.*** и В.В.Г. с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на „А.” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: гр. С.З., ул. *** сумата от 3 906,69 лева /три хиляди деветстотин и шест лева и 69 стотинки/, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски.

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул.***, бл. 2, вх. А, ет. 1, ап. 25, представлявано от С.В.Г., с ЕГН: **********, С.В.Г., с ЕГН: ********** с адрес: гр. С.З., ул.*** и В.В.Г. с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на „А.” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: гр. С.З., ул. *** сумата от 1 950,69 лева /хиляда деветстотин и петдесет лева и 69 стотинки/, представляваща разноски по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1815/28.06.2018 г. по ч.гр.д. № 3325/2018 г. по описа на РС – С.З..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му пред П. апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	421
Дата:	5 септември 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия:	Румяна Атанасова Танева

Дело:	20185500900267
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	19 септември 2018 г.

Решение по дело №267/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта Свали акта

В ИМЕТО НА НАРОДА