Решение по дело №746/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 228
Дата: 15 юни 2022 г.
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20223630200746
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Шумен, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630200746 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, №5111996 от 24.07.2021 год.,
издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Д. Т. В., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. От негово име е депозирана
писмена молба на 06.06.2022 год., в която излага становище по съществото на спора и моли
издадения му електронен фиш да бъде отменен.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли издадения електронен фиш
да бъде потвърден изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.07.2021 год. около 11.20 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка
„Шкода Октавия“ с рег.№ЕН4420ВН, като се движел по път I-2 км.99+840 /в района на
с.Звегор/ в посока към гр.Шумен. Поради движението си с превишена скорост автомобилът
бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система за контрол на
скоростта на МПС „ARH CAM S1“ №11743с3. При ограничение на скоростта на движение,
въведено с пътен знак В-26 до 60 км./ч автомобилът се движел със скорост от 76 км/ч.
Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила на жалбоподателя Д. Т. В., с
ЕГН********** били издадени два електронни фиша, съответно: електронен фиш серия К,
№5111950, в който било отразено, че автомобилът на жалбоподателя се движел със скорост
76 км./ч, т.е. с превишение 16 км./ч, с който му е била наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДвП, както и електронен фиш серия К, №5111996, в който било отразено, че автомобилът
на жалбоподателя се движел със скорост 73 км./ч, т.е. с превишение 13 км./ч, с който му е
била наложено също административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
И двата електронни фиша били връчени на жалбоподателя на 22.03.2022 год. След
депозиране на жалба от страна на последния срещу двата издадени електронни фиша
електронен фиш серия К, №5111950, в който било отразено, че автомобилът на
жалбоподателя се движел със скорост 76 км./ч, т.е. с превишение 16 км./ч, с който му е била
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП бил анулиран, за което жалбоподателя бил
уведомен на 07.04.2022 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита на свидетеля ХР. П. ХР.,
както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
24.07.2021 год. в 11.20 часа лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег.№ЕН4420ВН се е
движел по главен път І-2 в посока гр.Шумен, като в района на км.99+840 до с.Звегор, в
зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до
60 км/ч, се е движил със скорост 76 километра в час. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
2
регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се
установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано
техническо средство – стационарна радарна система тип „ARH CAM S1“ №11743с3.
Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 76 км/ч., като след
приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се
счита 73 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки,
изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била
засечена на 24.07.2021 год. в 11.20 часа, както и че регистрационния номер на моторното
превозно средство, движещо се с посочената скорост е ЕН4420ВН. Доколкото посочените
снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Видно от представените като писмени доказателства по делото Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система от 24.07.2021 год. и
Снимков материал техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането
на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на
вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. В същото време видно от
представените като писмени доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126 и Протокол от проверка №81-С-ИСИС/29.10.2020 год.,
системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в периода 28.10.2020 год. - 29.10.2020
год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3
км/ч. и 3% над 100 км./ч. В същия смисъл е и Писмо №20-00-18/27.01.2021 год. на БИМ.
С оглед на изложеното се налага извода, че управляваният от жалбоподателя
автомобил се е движел с посочената скорост от 76 км/ч. и то при ограничение на скоростта
от 60 км./ч. при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и
посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от
ЗДвП, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-
наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП предвижда за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в извъннаселено място, при превишение от 11 до 20 км./ч -
глоба в размер на 50 лева.
В същото време обаче при преценка на обжалвания електронен фиш съдът
констатира, че същият е издаден при допуснато сериозно процесуално нарушение,
изразяващо се в съставянето на два идентични електронни фиша за едно и също нарушение.
Както се установява от материалите по делото за констатираните нарушения първоначално
е бил издаден електронен фиш серия К, №5111950, в който било отразено, че автомобилът
на жалбоподателя се движел със скорост 76 км./ч, т.е. с превишение 16 км./ч, с който му е
била наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. От същата дата е издаден и
3
електронен фиш серия К, №5111996, в който било отразено, че автомобилът на
жалбоподателя се движел със скорост 73 км./ч, т.е. с превишение 13 км./ч, с който му е била
наложено също административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. И двата електронни фиша касаят
едно и също нарушение, извършено на 24.07.2021 год. в 11.20 часа.
При това положение вторият електронен фиш е съставен в противоречие на
разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, към която препраща нормата на чл.84 от ЗАНН и
съгласно която не се образува ново наказателно производство, когато спрямо същото лице за
същото нарушение има незавършено наказателно производство. Имайки предвид, че към
момента на съставяне на втория електронен фиш е имало вече издаден друг електронен фиш
се налага извода, че при съставянето на втория електронен фиш спрямо същото лице за
същото нарушение вече е имало образувано друго административно-наказателно
производство въз основа на първия електронен фиш, който все още не е бил анулиран и
образуваното въз основа на него административно-наказателно производство не е било
прекратено. В този смисъл е и становището, залегнало в мотивите на Тълкувателно
решение №3 от 22.12.2015 год. на ОСНК на ВКС по тълк. д. №3/2015 год., чиито постановки
са потвърдени с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 год. на ОСНК на ВКС по т.д.
№4/2017 год., постановено по повод констатирана противоречива практика на съдилищата
по прилагане на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. В този смисъл, въпреки, че по нито едно от
образуваните административно-наказателни производства деецът не е бил наказан с влязъл
в сила съдебен акт съдът намира, че принципът ne bis in idem е бил нарушен именно поради
факта, че жалбоподателят е бил преследван по две образувани административно-наказателни
производства за идентични нарушения. Посоченият принцип е защитен в по-широк обем и
от разпоредбата на чл.4, §1 от Протокол №7, отнасяща се както до повторното осъждане на
извършителя, така и до хипотезите, когато жалбоподателят е бил повторно обвинен и
преследван, без да е бил отново окончателно осъден по което и да е от двете производства.
Както става ясно от материалите по делото и по-конкретно от разпита на свидетеля
Х.Х., и двата електронни фиша са били издадени за нарушението, констатирано от
техническото средство на 24.07.2021 год. в 11.20 часа. Следователно, дори да приемем, че в
първия електронен фиш за установяване на административно нарушение е била допусната
нередовност, е следвало същият да бъде анулиран преди съставяне на втория електронен
фиш, а не чрез образуване на ново административно-наказателно производство, успоредно с
първоначално образуваното, чрез съставяне на втори електронен фиш за установяване на
административно нарушение за същото нарушение и изпращане на двата електронни фиша
едновременно на жалбоподателя.
Последващото анулиране на първия издаден спрямо нарушителя електронен фиш
едва след депозиране на жалби от страна на жалбоподателя не може да санира допуснатото
от страна на административно-наказващият орган процесуално нарушение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че по този начин е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя и допуснатото нарушение е съществено и не може да
4
бъде санирано и в хода на настоящото съдебно производство. Ето защо и обжалвания
електронен фиш се явява незаконосъобразен и неправилен и като такъв следва да бъде
отменен изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, №5111996 от 24.07.2021 год.,
издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Д. Т. В., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5