№ 109
гр. Стара Загора, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Г. В. В.
като разгледа докладваното от Красимира Дончева Стоянова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225500600429 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 22 от 16.03.2022 г., постановена по НОХД № 896/2021
г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимия К.О.К. е признат за
виновен в това, че на 27.10.2018 г. на Първокласен път 1-5, км. 206 +200, общ.
Мъглиж, обл. Стара Загора, при управление на пътно превозно средство с
животинска тяга /двуколка теглена от кон/, е нарушил правилата за движение
по Закона за движението по пътищата, както и Наредба № 1 на Община -
Мъглиж за опазване на обществения ред, безопасността на движението,
спокойствието и сигурността на гражданите, а именно:
Чл.71, ал.1 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство с животинска
тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост
- отзад, вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима
светлина.
Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете
1
страни на превозното средство" - К.К. е управлявал пътно превозно средство с
животинска тяга през нощта, на което не е поставил два бели или жълти
светлоотразителя отпред и два червени отзад, светещо тяло, излъчващо бяла
или жълта светлина отзад в ляво, както и симетрично разположени
светлоотразители отзад.
Чл.106, ал.2 от ЗДвП - „През тъмната част на денонощието водачите
на пътни превозни средства с животинска тяга носят светлоотразителни
жилетки" - К.К. е управлявал пътно превозно средство с животинска тяга през
нощта без да носи светлоотразителна жилетка.
Чл.16, ал.1 от Наредба №1 на Община Мъглиж - „Пътни превозни
средства с животинска тяга се допускат до движение по пътищата, след като
бъдат регистрирани и ако в техническо отношение отговарят на изискванията
на Правилника за прилагане на ЗДвП и на ал.8" - К.К. е управлявал пътното
превозно средство с животинска тяга, което не е регистрирано по надлежния
ред.
Чл.16, ал.8 от Наредба № 1 на Община - Мъглиж - „Пътните
превозни средства с животинска тяга трябва да имат: 1. Отпред - върху
амуницията на челото на всяко впрегнато животно и на ока, а при единичен
впряг - на всяка от стръките или в горните ъгли на предния капак /горните
краища на предните килими / - по един жълт кръгъл светлоотразител с
диаметър 50 мм; 2. Отзад: б/ на задния капак или на задната ос, симетрично на
надлъжната ос на превозното средство - по два червени светлоотразителя с
формата на равностранен триъгълник, с връх нагоре със страна 100 мм. К.К. е
управлявал пътно превозно средство с животинска тяга, като не е поставил на
всяка от стръките по един жълт светлоотразител с диаметър 50 мм и по два
червени светлоотразителя с формата на равностранен триъгълник с връх
нагоре със страна 100 мм на оста, и с това е причинил по непредпазливост
смъртта на Ц.П.П. и В.С.Г. и двамата от гр. Казанлък, поради което и на
основание чл.122, ал.2, вр. ал.1 във вр. с чл. 54 от НК е осъден на „лишаване
от свобода“ за срок от три години и шест месеца, което да изтърпи при
първоначален „общ“ режим.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски: в
полза на ОД на МВР - Стара Загора в размер на 2373,58 лв. и в полза на РС –
Казанлък в размер на 334,00 лв..
2
Постъпила е въззивна жалба от подсъдимия К.О.К. чрез защитника
му адв. Р.К. срещу постановената присъда.
В жалбата се развиват оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата, като постановена при нарушения на
процесуалния и на материалния закон.
Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване
на нова, с която подсъдимият К. да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението. Алтернативно се иска изменение на присъдата чрез намаляване
размера на наказанието „лишаване от свобода“ и прилагане на института на
условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия К.О.К. и
защитника му адв. Р.К..
Становището на представителя на Окръжна прокуратура - Стара
Загора е, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна и следва да
бъде потвърдена.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите
основания във въззивната жалба, прие следното:
Подсъдимия К.О.К. е роден на 28.12.1985 г. в гр.Казанлък, български
гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работи, с постоянен
адрес: с.Тулово, общ.Мъглиж, обл. Стара Загора, ул. „Роза“ № 39, ЕГН
**********.
Пострадалите Ц.П.П., на 22 години и В.С.Г., на 23 години, живеели в
гр. Казанлък и били приятели. На 27.10.2018 г. двамата решили да се разходят
от гр. Казанлък до гр. Стара Загора. Ц.П. не притежавал собствен автомобил,
а ползвал този на брат си - марка „Фолксваген“, модел“ Голф“, с рег. № СТ
8980 АР. Около 19,10 ч.- 19,20 ч. Ц.П., управлявайки лекия автомобил на брат
си, се движил по ПП 1-5 в направление към гр. Стара Загора със скорост от
107,6 км/ч. В автомобила на предна дясна седалка се намирала В.Г.. По това
време на денонощието вече било тъмно, автомобилът бил с включени къси
светлини, поради интензивното движение. Времето било ясно, сухо, пътният
участък също бил сух. Имало хоризонтална пътна маркировка, която се
състояла от единична прекъсната линия тип “МЗ“, разделяща двете
3
разнопосочни ленти за движение. Непосредствено след автомобила на П., в
същата посока, със средна скорост 100 км/ч. се движил лек автомобил марка
„БМВ“, управляван от свидетеля У.. Участъкът от пътя бил прав, равнинен,
покрит с дребнозърнест асфалт, без неравности. В обратна посока - с
направление към гр. Казанлък, с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
“С220“, с рег. № К 7109 ВВ с около 102 км/ч. се движил свидетеля Ф.С. К.. В
зоната на км. 206 + 200 на територията на общ. Мъглиж автомобилът,
управляван от Ц.П. застигнал попътно движещи се ППС с животинска тяга -
каруца, теглена от кон и двуколка, теглена от кон. Първа била каруцата,
управлявана от свидетеля А.А., като до него се возел свидетеля С.М..
Каруцата била собственост на свидетеля М.А.А., но в момента той не бил в
нея. Втора, движеща се зад каруцата, била двуколката, управлявана от
подсъдимия К.О.К., който бил сам в нея. Двуколката, управлявана от
подсъдимия К., била без светлоотразители и се движела на десетина метра
след каруцата. Каруцата също била без светлоотразители. Подсъдимият К. не
бил облечен със светлоотразителна жилетка. Забелязвайки именно второто
ППС - двуколката, управлявана от подсъдимия К., и за да не я блъсне, Ц.П.
навлязъл с автомобила си в лента за насрещно движение, от което последвал
удар между управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ и лек автомобил марка „Мерцедес“, управлляван от свидетеля К..
Първоначалният удар е настъпил между предна дясна част на лек
автомобил “Мерцедес“ и дясна странична част на лек автомобил
„Фолксваген“, в областта на предно дясно окачване. В този момент
надлъжната ос на лек автомобил марка „Мерцедес“ е била разположена почти
успоредно на надлъжната ос на платното за движение с предна част, насочена
в посока север, като десните състави на автомобила са се намирали на около
1-1,3 м западно от източния край на платното за движение. В същия момент
надлъжната ос на лек автомобил марка „Фолксваген“ е била ориентирана на
около 37-40 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на платното за движение с
предна част, насочена в посока югоизток. Ударът по характер бил страничен -
кос. При така настъпилото ПТП масовият център на л.а. „Мерцедес“ изминал
до крайното установяване около 7 м в посока североизток, а масовият център
на л.а. „Фолксваген“ - около 8,6 м в същата посока, като в същото време се
обърнал странично върху лявата си страна.
Свидетелят К. първоначално си помислил, че автомобилът марка
4
„Фолксваген“ е спукал гума и затова се е ударил в неговия автомобил.
Свидетелят К. нямал видимост напред поради задействалите се системи за
защита - отваряне на ейърбег, и погледнал наляво. Тогава видял, че по
западната лента за движение се движат две каруци, като мъж от ромски
произход вървял на платното за движение близо до каруцата, а друг мъж - зад
нея. Свидетелят К. чул единият от тези мъже да казва на другия нещо на
турски език. Тогава свидетелят К. разбрал, че причината за удара между двата
автомобила не е спукана гума, а движещите се по платното за движение
каруци. Свидетелят К. взел мобилния си телефон и се обадил на спешен
номер 112, като обяснил случилото се. След известно време при него дошла
свидетелката А., която заявила, че е лекар и помогнала на свидетеля К. да
излезе от автомобила си. В това време свидетелят У., който управлявал лекия
автомобил, движещ се зад автомобила, управляван от Ц.П. /в него пътувала и
съпругата му – свидетелката У.а/ и свидетелката У.а възприели лично
сблъсъка между участвалите в ПТП два леки автомобила, който станал
непосредствено пред техния автомобил, спрял в банкета и слязъл от
автомобила си. Свидетелят У. видял, че по пътното платно се движат две
каруци - първата била стандартна каруца, в която имало двама мъже от
ромски произход, а втората каруца, движеща се зад първата, била двуколка,
на която имало един мъж от ромски произход - подсъдимият К.О.К..
Свидетелят У. започнал да вика по мъжете, че заради тях е станало
произшествието, като те му отговорили: “Ебал съм му майката, като карат
бързо“ и продължили по пътя си. Свидетелят У. останал на мястото на
произшествието известно време, след което тръгнал, като му направило
впечатление, че тези каруци ги няма по пътя. Свидетелят М., който бил в
образувалата се колона от автомобили на мястото на катастрофата, слязъл от
автомобила си, видял блъснатите автомобили и също позвънил на тел.112. В
това време свидетелят И., който се движил в посока от гр. Стара Загора към
гр. Казанлък, видял, че двата автомобила, движещи се пред него, спрели и
включили аварийни светлини, по което разбрал, че е станал пътен инцидент и
спрял. Свидетелят И. видял свидетеля У., който бил спрял и бил излязъл от
автомобила си и го чул да вика по водачите на двете каруци, които свидетелят
И. също видял и които се движели по пътното платно в западната лента за
движение. Свидетелят И. видял, че това са две пътни превозни средства с
животинска тяга. Направило му впечатление още, че въпросните ППС не са
5
обозначени със светлоотразители. Нямали и регистрационни номера, а
водачите им не били облечени със светлоотразителни жилетки. Свидетелят И.
предприел маневра, като обърнал автомобила си в обратна посока и тръгнал
след каруците с цел да ги последва, но на разклона за с. Ягода ги изгубил от
погледа си. Произшествието било видяно и от свидетеля Димитров, който
пътувал в посока към гр. Стара Загора, и видял двата катастрофирали
автомобила, пострадалия свидетел К. в единия от автомобилите, както и
талига, която влизала в канавката от пътното платно. На мястото на
произшествието след около 25-30 минути пристигнали линейка и екип на РУ -
Казанлък. Свидетелят К. бил откаран в болница „Тракия“ в гр. Стара Загора.
Установило се, че Ц.П. и В.Г. са починали вследствие на удара между двата
автомобила. Бил извършен и оглед на местопроизшествие, от който се
установило, че местопроизшествието се намира на ПП 1-5, км. 206+200м в
района на Община Мъглиж. Платното е ориентирано в посока север-юг,
представлява прав равнинен участък, покрит с дребнозърнест асфалт, с две
ленти за движение, разделени с единична прекъсната линия тип “МЗ“.
Източната лента за движение е с широчина 4 м, а западната - 3,9 м. На
другият ден след катастрофата, научавайки от медиите, че при катастрофата
има загинали, подсъдимият К. скрил двуколката си в дома на свидетелката
Ф.П. с нейно съгласие, без да й казва защо я оставя у тях и за колко време.
След като бил установен от органите на РУ – Казанлък, същият посочил къде
се намира двуколката и полицейските служители я открили в дома на
свидетелката П..
По досъдебното производство на 31.10.2018 г. са извършени огледи в
с. Тулово, общ. Мъглиж в имоти, находящи се на ул. *** и на ул. ***, където
са установени двуколка и каруца.
От заключението на назначената по досъдебното производство
автотехническа експертиза се установява, че водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген“ се е движил със скорост 107,6 км/ч. преди настъпване на удара,
а към момента на удара същата е била 100 км/ч., а технически съобразената с
видимостта на къси светлини скорост е 82 км./ч.. Скоростта на движение на
процесния лек автомобил „Фолксваген“ непосредствено преди настъпване на
произшествието - 107,6 км/ч., е надвишавала технически съобразената с
общата видимост, формирана от фаровете на къси светлини по оста на десния
фар и възлизаща на 82 км/час - в случая автомобилът не би имал техническа
6
възможност да спре в зоната на светлинното петно, формирано от фаровете и
съответно да предотврати настъпването на произшествието. Скоростта на
движение на процесния лек автомобил „Фолксваген“ непосредствено преди
настъпването на ПТП -107,6 км/ч. е надвишавала максимално разрешената за
конкретния пътен участък скорост - 90 км/час, както и технически
съобразената с видимостта на къси светлини - 82 км/час. При движение с
технически съобразената скорост с общата видимост на къси светлини,
поради ниската контрастност и светлоотразителна способност на
препятствието, водачът не би имал техническа възможност да предотврати
при конкретните пътни условия настъпването на удар в двуколката. При
наличие на светлоотразителни елементи по двуколката, вследствие на
колебанието на под и над ресорните маси на автомобила, същите могат да
бъдат възприети от водача на повече от 120 м. и при така подбраната скорост
на движение 107 км/ч. водачът би имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.
Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес“ към момента на удара е
съответствала на тази преди настъпването на произшествието и е възлизала на
102 км/ч., като е надвишавала максимално разрешената за конкретния пътен
участък - 90 км/ч., както и технически съобразената с видимостта на къси
светлини - 82 км/ч. Водачът на л.а. „Мерцедес“ не е имал техническа
възможност при така подбраната скорост от 102 км/ч. да предотврати
настъпването на удара чрез спиране, тъй като в случая отстоянието на
предната част на процесния лек автомобил „Мерцедес“ е било значително по-
малко от дължината на опасната зона на спиране - 93,5 м. Водачът на л.а.
„Мерцедес“ не би имал техническа възможност и при движение с технически
съобразената скорост на къси светлини 82 км/ч. да предотврати настъпването
на удара с л.а. „Фолксваген“ чрез спиране, тъй като в случая отстоянието на
предната част на процесния лек автомобил „Мерцедес“ е било значително по-
малко от дължината на опасната зона на спиране - 67,8 м.
Мястото на удара в надлъжно разположение се намира на около 48-
50 м. северно от ориентира и в източната лента - лентата на движение на л.а.
„Мерцедес“.
Според заключението на АТЕ основната техническа причина за
възникването на конкретното ПТП е навлизането на л.а. „Фолксваген“ в
7
лентата на движение на л.а. „Мерцедес“, което е в причинно-следствена
връзка с движението пред л.а. „Фолксваген“ на ППС с животинска тяга -
двуколка с кон, управлявана от подсъдимия К.К. в тъмната част на
денонощието, без светлинно и светоотразяващо оборудване.
От заключението на назначената на досъдебното производство
допълнителна автотехническа експертиза се установява, че към момента на
удара процесните ППС с животинска тяга са се движили попътно пред л.а.
„Фолксваген“ в западната лента на движение, като двуколката се е движила
зад каруцата. Попътно движещите се ППС с животинска тяга -двуколка и
движеща се пред нея каруца, впрегнати с коне, не са били оборудвани със
светлинна сигнализация и светоотразителни елементи. В случая, поради
липсата на обемна масивна форма, двуколката е имала свойството слабо да
отразява светлината от фаровете на лекия автомобил. А водачът по принцип
не възприема светлината, която пада върху обектите, а отразената от тях
светлина. Наличието на светлини от насрещно движещи се МПС са
формирали динамични сенки по пътното платно, които допълнително са
възпрепятствали възприемането на опасността. При така създадената пътна
обстановка, на водача на процесния лек автомобил „Фолксваген“ са му били
необходими повече от 0,6 секунди време за реакция в сравнение с базовото
време, като същото, според конкретната пътна ситуация, може да достигне и
до 2,1 секунди. Тъй като опасността пред фронта на автомобила, поради
слабата отразителна способност, контрастност и въздействието на
насрещните светлини, е била трудно забележима за водача от момента, в
който ППС са попаднали в зоната на светлинното петно, формирано от
фаровете на къси светлини, поради увеличеното време за реакция, водачът не
е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на ПТП, както при движение с подбраната скорост, така и при
движение със скорост, съобразена със светлинното петно, формирано от
фаровете на къси светлини. С цел избягване на удар с тях, водачът на около
60 м. северно от ориентира навлиза в насрещната лента на движение, където
на около 48-50 м. северно от ориентира и в лентата на движение на л.а.
„Мерцедес“ настъпва удар с насрещно движещия се л.а. „Мерцедес“, модел
„Е 220“ с рег. № К 7109 ВВ.
Правилно районният съд е възприел заключенията на основната и
допълнителната АТЕ, тъй като същите са обосновани, съдържат отговор на
8
всички поставени задачи и са компетентно изготвени.
При допълнително извършеният оглед се е установило, че
процесните ППС с животинска тяга не са оборудвани със светлинна
сигнализация и светоотразителни елементи според изискванията за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване. Движението на ППС с ниска
скорост и без налична светлинна сигнализация в тъмната част на
денонощието по първокласен път от републиканската пътна мрежа, от
техническа гледна точка се явява неочаквана опасност и сериозна пречка за
движението на процесния лек автомобил „Фолксваген“. Липсата на
светлинни източници по тях ги прави трудно забележими, което увеличава
времето за възприемането им от водача. При наличие на светлинен източник
и светоотразителни елементи в задната част на процесните ППС с животинска
тяга, както и при наличие на светоотразителни жилетки на водачите, водачът
на л.а. „Фолксваген“ би имал техническа възможност да ги възприеме
своевременно на повече от 150 м. пред фронта на автомобила си и да
предприеме безопасни маневри, а при необходимост чрез задействане на
спирачната система, да спре безопасно зад тях.
При извършения на 17.05.2019 г. допълнителен оглед на ППС с
животинска тяга /каруца и двуколка/ и на пътния участък в зоната на
настъпилото ПТП се установява, че като се отчетат ширината на западния
банкет - 1,5 м., това, че е покрит със земна маса и тревна площ и се намира на
ниво 3 см. под асфалтовото покритие, множеството ниско надвесени над него
клони от крайпътни дръвчета, габаритните размери в ширина на ППС с
животинска тяга, минималната безопасна напречна динамична дистанция от
0,35 м. в дясно и в ляво от габаритите на превозните средства, следва да се
приеме, че ППС, теглени от животинска тяга, не са имали техническа
възможност да се движат по обособения западен банкет на пътя.
От заключението на назначените по досъдебното производство
съдебномедицински експертизи на труп се установява, че причината за
смъртта на В.С.Г. са тежките и множествени травматични увреждания:
черепно-мозъчна травма; гръдна травма; коремна травма; счупване на таза;
счупване на лявата раменна кост; на двете бедра; счупване на дясна
подбедрица, несъвместими с живота, които са от действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени по време на настъпилото ПТП.
9
Установява се, че причина на смъртта на Ц.П.П. са тежки и множествени
травматични увреждания: черепно-мозъчна травма; гръдна травма; коремна
травма; прекъсване на гръбначен стълб на ниво III/IV гръдни прешлени;
счупване на таза; счупване на дясната раменна кост, несъвместими с живота,
които са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени
по време на възникналото ПТП.
На свидетелят Ф.С. К. в резултата от възникналото ПТП са
причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лявата
ключица, изкълчване на дясна глезенна става, кръвонасядания на лява гръдна
половина и двете хълбочни области, охлузване на лява колянна става, които
са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени от
детайли в купето на лек автомобил при описаното в материалите на
досъдебното производство ПТП. Счупването на лявата ключица е причинило
на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия горен крайник,
като за възстановителния процес е нужен срок от 2-3 месеца. Изкълчването на
дясна глезенна става е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник, като за възстановяването му са били
нужни 4-5 месеца. Тези две увреждания имат характер на средни телесни
повреди по см. на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Останалите травматични
увреждания са от характер да причинят болка и страдание.
От заключенията на назначените на досъдебното производство 2 бр.
химически експертизи се установява, че в кръвта на В.С.Г. и Ц.П.П. не е
имало наличие на етилов алкохол към момента на пътнотранспортното
произшествие.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие и на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, заключенията на обсъдените експертизи, като от
районният съд не са допуснати пороци във връзка с тяхното събиране, а така
също и при анализа на доказателствата, като същите са обсъдени поотделно и
в съвкупност, и не е допуснато превратно тълкуване на някое от
доказателствата, а за противоречивите свидетелски показания на свидетелите
А.А. и С.М. са изложени съображения защо не се приемат за достоверни,
които се споделят и от настоящата инстанция.
Не се оспорва от подсъдимия К. на инкриминираната дата и място да
10
е управлявал ППС с животинска тяга – двуколка, теглена от кон по
републиканската пътна мрежа – по първокласен път 1-5, км 206+200 на
територията на община Мъглиж, област Стара Загора, по платното за
движение, в западната лента, предназначена за движение в посока север – юг,
като двуколката не е била обозначена със светлоотразители отпред и отзад и
по нея не е имало монтирано светещо тяло, излъчващо добре различима
светлина, а подсъдимият К. не е бил облечен със светлоотразителна жилетка.
В дадените обяснения пред първоинстанционния съд подсъдимият заявява, че
счита, че няма вина за настъпилото ПТП между лек автомобил „Фолксваген
Голф“ и „Мерцедес“, при което са загинали пострадалите Ц.П. и В.Г., двамата
от гр. Казанлък.
Въззивният съд намира обясненията на подсъдимия К. в частта
относно вината за израз на защитната му позиция по делото.
Още на 27.10.2018 г. за възникналото ПТП е било образувано
досъдебно производство на основание чл.212, ал.2 и ал.3 от НПК с първо
действие по разследването - оглед на местопроизшествие, за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на
27.10.2018 г. на ПП1-5, км. 206+200, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора, при
управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение,
като с деянието си по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно
лице, а именно на Ц.П.П. и на В.С.Г. - престъпление по чл.343, ал.3, вр. ал.1,
вр. чл.342, ал.1 от НК. На 19.09.2019 г. ДП е било изпратено в ОП - Стара
Загора от разследващия го полицейски служител с мнение за прекратяване на
наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК. С
Постановление от 21.10.2019 г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора
наказателното производство по воденото ДП е било прекратено частично за
престъпление по чл.343, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК и изпратено по
компетентност на РП - Казанлък за реализиране на наказателна отговорност
по чл.122 ал.1 от НК спрямо водачите на установените ППС, съпричастни
към настъпилото ПТП. Частичното прекратяване е постановено от ОП - Стара
Загора тъй като е прието, че е налице извършено престъпление по чл.343,
ал.3, пр.3, вр. ал.1 б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК от страна на Ц.П., който
при управление на моторното превозно средство е нарушил правилата за
движение, като при явило се препятствие на пътя е предприел маневра без да
пропусне движещия се в насрещната лента за движение лек автомобил марка
11
„Мерцедес“, в резултат на което нарушение е настъпило пътно транспортно
произшествие, но поради настъпилата смърт на Ц.П.П., на 27.10.2018 г. е
налице основанието за прекратяване по чл.24, ал.1, т.4 от НПК. Окръжна
прокуратура – Стара Загора е приела, че независимо от действията на П.,
пряка и непосредствена причина за възникването на пътнотранспортното
произшествие има и поведението на водачите на пътните превозни средства -
двуколка и каруца, които са нарушили правилата на чл.71 от ЗДвП, поради
което наказателното производство следва да продължи за извършено
престъпление по чл.122, ал.1 от НК, в условията на независимо
съпричиняване. С Постановление от 11.12.2019 г. РП – Казанлък е приела по
компетентност изпратеното досъдебно производство за разследване на
престъплението по чл.122, ал.1 от НК. С Постановление от 10.04.2020 г. на
К.К. е повдигнато обвинение и е привлечен като обвиняем за това, че на
инкриминираната дата и място при управление на пътно превозно средство с
животинска тяга - двуколка, теглена от кон, като е нарушил правилата за
движение по Закона за движението по пътищата, както и Наредба № 1 на
Община - Мъглиж за опазване на обществения ред, безопасността на
движението, спокойствието и сигурността на гражданите, а именно: чл.71,
ал.1 от ЗДвП и чл.106, ал.2 от ЗДвП и чл.16, ал.1 и ал.8 от Наредба № 1 на
Община – Мъглиж по непредпазливост е причинил смъртта на Ц.П.П. и
Виктория Стоянова Гъонева, и двамата от гр.Казанлък – престъпление по
чл.122, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Видно от материалите по досъдебното производство подсъдимият К.
с Наказателно постановление № 18-0284-004010 от 20.12.2018 г., влязло в
сила на 25.10.2019 г., е бил наказан за допуснати на инкриминираната дата и
място нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП, по чл.106, ал.2 от ЗДвП, по чл.71, ал.1
от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. С оглед на това досъдебното производство,
водено срещу него за престъпление по чл.122 от НК е било спряно с
Постановление на ОП – Стара Загора от 26.06.2020 г. на основание чл.244,
ал.1, т.1, вр. чл.25, ал.1, т.5 от НПК, като до Административен съд - Стара
Загора е било изготвено предложение за възобновяване на административно-
наказателното производство срещу К., приключило с посоченото влязло в
сила наказателно постановление. Видно от приложения към материалите по
досъдебното производство заверен препис на Решение № 335 от 16.11.2020 г.
на Административен съд - Стара Загора, постановено по КАНД № 208/2018
12
г., съдът е възобновил административно-наказателното производство по
влязло в сила Наказателно постановление № 18-0284-004010 от 20.12.2018 г.,
издадено от Началник Сектор при ОД на МВР – Стара Загора, РУ – Казанлък,
в частта му по т.2-6 от него. Със същото решение административният съд е
отменил наказателното постановление, в частта по т.2-6, а именно - в частта
на наложените на К.О.К., с ЕГН ********** наказания за нарушения на
чл.106, ал.2 от ЗДвП; чл.71, ал.1 от ЗДвП; чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и е
прекратил административно-наказателното производство, водено срещу К. в
тази му част. С решението е отхвърлено искането на РП – Казанлък за
възобновяване на административно-наказателното производство, образувано
срещу К.К. само в частта му по т.1 от наказателното постановление, а именно
за допуснато нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, затова, че не е спазил пътен
знак „В10“ – „Забранено е влизането на ППС, теглени от животни“.
Решението е влязло в сила на 16.11.2020 г. и въз основа на него с
Постановление от 03.12.2020 г. на РП – Казанлък е постановено
възобновяване на досъдебното производство.
Въз основа на обосновано приетата за установена фактическа
обстановка и след отпадане на административно – наказателната отговорност
на подсъдимия К. за същите нарушения, при правилно приложение на
материалния закон, първоинстанционният съд е приел за установено по
несъмнен начин по делото, че подсъдимият К.О.К. с деянието си от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.122, ал.2,
вр. ал.1 от НК – причинил е по непредпазливост смъртта на две лица – Ц.П.П.
и В.С.Г., двамата от гр. Казанлък, като на 27.10.2018 г. на Първокласен път 1-
5, км. 206 +200, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора, при управление на пътно
превозно средство с животинска тяга – двуколка, теглена от кон, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.71, ал.1 от ЗДвП и чл.106,
ал.2 от ЗДвП.
Безспорно установено по делото е, че подсъдимият К.К. е
управлявал пътно превозно средство с животинска тяга през нощта, на което
не е поставил два бели или жълти светлоотразителя отпред и два червени
отзад, а така също и светещо тяло, излъчващо бяла или жълта светлина отзад
в ляво, както и симетрично разположени светлоотразители отзад и по този
начин е нарушил разпоредбата на чл.71, ал.1 от ЗДвП. Установено е също, че
13
подсъдимият е управлявал двуколката без да носи светлоотразителна
жилетка, нарушавайки по този начин задължението, вменено му в чл.106, ал.2
от ЗДвП.
Въззивният съд намира, че именно тези две нарушения на правилата
за движение по пътищата, извършени от подсъдимия К. са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат – възникналото на 27.10.2018 г. по
посочения първокласен път тежко пътно транспортно произшествие с две
жертви – пострадалите Ц.П. и В.Г., съответно на 22 и 23 години към датата на
произшествието, тъй като с управляваното по установения по делото начин
ППС, без каквито и да е светлинни обозначения и без светлоотразителна
жилетка за него като водач, е бил незабележим за останалите участници в
движението и се е явявал за тях неочаквана опасност и сериозна пречка за
движението по този път.
Основателно се явява възражението на защитника адв. Р.К., че вина
за настъпилото ПТП има и Ц.П. като водач на лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СТ 8980 АР, който в създалата се
опасна ситуация на пътя също е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, като е предприел неправилна маневра – навлизане в
лентата, предназначена за движение на насрещно движещите се МПС при
наличие на автомобил по нея, но следва да се подчертае, че това П. е сторил
заради неправомерното поведение на подсъдимия К. като водач на ППС и за
да избегне удар в него. Видно от заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза, която и въззивният съд възприема като
обоснована и компетентно изготвена, основната техническа причина за
възникването на конкретното ПТП е навлизането на лекия автомобил
„Фолксваген“ в лентата за движение на лекия автомобил „Мерцедес“, което е
в причинно следствена връзка с движението пред лекия автомобил
„Фолксваген“ на ППС с животинска тяга – двуколка с кон, управлявана от К.
в тъмната част на денонощието без светлинно и светлоотразяващо
оборудване.
В случая се касае за независимо съпричиняване на вредоносния
резултат – причиняване смъртта на Ц.П. и В.Г. в резултат на допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата и от Ц.П., като водач на
МПС, който е нарушил чл.25, ал.2 от ЗДвП и от подсъдимия К.К., като водач
14
на ППС, който е нарушил чл.71, ал.1 и чл.106, ал.2 от ЗДвП. Поради
настъпилата смърт на Ц.П., законосъобразно воденото срещу него досъдебно
производство е било прекратено от съответния прокурор и производството по
досъдебното производство е продължило срещу подсъдимия К., чиято
отговорност, като водач на ППС, при правилно приложение на материалния
закон е реализирана по чл.122, ал.2, вр. ал.1 от НК, за допуснатите конкретни
нарушения на правилата за движение по пътищата. Наличието на виновно
поведение от страна на Ц.П. не води до оневиняване на подсъдимия К., а
съпричиняването на вредоносния резултат единствено следва да бъде
отчетено при отмерване на наказателната отговорност на последния.
Въззивният съд намира, че нарушенията по чл.16, ал.1 и ал.8 от
Наредба №1 на Община - Мъглиж за опазване на обществения ред,
безопасността на движението, спокойствието и сигурността на гражданите,
включени в предмета на обвинението срещу подсъдимия К. за попълване на
бланкетната диспозиция на чл.122 от НК, за които е признат за виновен и
осъден с атакуваната присъда, не стоят в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Първото нарушение по чл.16, ал.1 от Наредба № 1 на
Община – Мъглиж, касаещо регистрацията на ППС с животинска тяга по
никакъв начин няма отношение към възникналото ПТП, тъй като
регистрирано или не, същото е било приведено в движение от подсъдимия К.,
без нужните светлоотразители. Що се касае до нарушението по чл.16, ал.8 от
наредбата, видно от съдържанието на тази разпоредба, същата възпроизвежда
съдържанието на чл.71, ал.1 от ЗДвП, а законовите разпоредби изместват тези
на подзаконовите нормативни актове, поради което този не може да намери
приложение в случая. В тази връзка обжалваната присъда следва да бъде
изменена, като подсъдимият К. бъде признат за невинен и оправдан в това да
е извършил престъпление по чл.122, ал.2, вр. ал.1 от НК и чрез като е
допуснал нарушения по чл.16, ал.1 и ал.8 от Наредба № 1 на Община –
Мъглиж.
Въззивният съд, с оглед изложеното относно вината на подсъдимия
К. и за съпричиняването на вредоносния резултат в условията на независимо
извършителство с водача П., намира за неоснователно възражението на
защитника адв. К., развито в хода на съдебните прения пред настоящия съд,
че вина за настъпването на ПТП има единствено Ц.П., като водач на лекия
автомобил „Фолксваген“.
15
Неоснователно се явява възражението на защитата и за
незаконосъобразност на постановената срещу подсъдимия К. осъдителна
присъда, поради нарушаване от районния съд на принципа „non bis in idem“,
тъй като подсъдимият бил наказан за същото деяние по административен ред.
Както вече се изложи, при проследяване хода на наказателното
производство, водено за процесното ПТП, в досъдебната му фаза е било
постановено спирането му от прокурора на основание чл.244, ал.1, т.1, вр.
чл.25, ал.1, т.5 от НПК, като е била активирана процедурата по възобновяване
на административно-наказателното производство, водено срещу същото лице
за същото деяние, приключила с влязло в сила решение на административния
съд с подробно описания по-горе резултат по делото на Административен съд
– Стара Загора, и така е било избегнато нарушаването на принципа „non bis in
idem“, като подсъдимият К.К. е наказан само веднъж за извършеното деяние,
съставляващо престъпление по чл.122, ал.2, вр. ал.1 от НК при допуснати
нарушения по чл.71, ал.1 и чл.106, ал.2 от ЗДвП с обжалваната присъда
/наказването му по административен ред за тези нарушения е било отменено и
административно-наказателното производство прекратено с Решение № 335
от 16.11.2020 г., постановено по КАНД № 208/2018 г. по описа на
Административен съд - Стара Загора/.
По отношение на оплакването за явна несправедливост на
наложеното наказание, въззивният съд намира следното: за извършеното
престъпление по чл.122, ал.2, вр. ал.1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от една до шест години.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на
подсъдимия К. при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства в размер на три години и шест месеца, което е постановил да
изтърпи при първоначален „общ“ режим. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства районният съд е отчел чистото му съдебно минало, добрите му
характеристични данни, както и съпричиняването на вредоносния резултат от
Ц.П. като водач на лек автомобил. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът е отчел високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние и на вида деяние, към които спада конкретното;
поведението на подсъдимия К. след деянието – не е останал на
местопроизшествието, не е оказал помощ на пострадалите, укрил е
16
двуколката.
Въззивният съд намира, че правилно е отчетено от
първоинстанционния съд като отегчаващо отговорността на подсъдимия К.
обстоятелство поведението му след деянието, но не споделя виждането на
първия съд, че като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете високата
степен на обществена опасност на конкретното деяние /при това без да се
изложат мотиви от какво същата е обусловена/. В случая по-високата степен
на обществена опасност на конкретното деяние – причиняване смърт по
непредпазливост на две лица, е предвидена от законодателя в
квалифицирания състав на чл.122, ал.2 от НК, за който на подсъдимия К. е
повдигнато обвинение и е предаден на съд. Причинената смърт на две лица не
може повторно да бъде отчетено като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство.
Въззивният съд, като отчете тази корекция в обстоятелствата по
чл.54 от НК, както и необходимостта подсъдимият К. да бъде оправдан да е
осъществил престъплението по обвинението и чрез вменените му нарушения
от Наредба № 1 на Община – Мъглиж намира, че наказанието „лишаване от
свобода“ следва да се индивидуализира при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно в размер на три години, с който биха
се постигнали целите на генералната и на специалната превенция.
Въззивният съд, изхождайки от личността на подсъдимия К. –
неосъждан, с добри характеристични данни, трудово ангажиран, без данни за
други висящи срещу него наказателни производства намира, че следва да се
приеме, че настоящото деяние е изолиран случай в житейския му път, като за
поправянето и превъзпитаването му като деец не е наложително определеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години да бъде изтърпяно
ефективно. Въззивният съд намира, че целите по чл.36 от НК и преди всичко
поправянето на подсъдимия К., би могло да се реализира и чрез приложение
института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, за което са налице в
съвкупност предвидените материално-правни предпоставки, като
изпитателния срок следва да бъде отмерен към максималния от пет години.
Предвид гореизложените съображения, съдът намери подадената
въззивна жалба за частично основателна – по отношение на оплакването за
явна несправедливост на наложеното наказание и начина на изтърпяването му
17
и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт, установи и други основания за
изменението му, на основание чл.334, т.3 и чл.337 от НПК прие, че
обжалваната присъда следва да бъде изменена.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 22 от 16.03.2022 г., постановена по НОХД №
896/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък, както следва:
ОТМЕНЯ присъдата В ЧАСТТА, с която подсъдимият К.О.К., с
ЕГН ********** и с посочена самоличност е признат за виновен в това, че е
извършил престъплението по чл.122, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чрез допуснати
нарушения по чл.16, ал.1 и ал.8 от Наредба №1 на Община - Мъглиж за
опазване на обществения ред, безопасността на движението, спокойствието и
сигурността на гражданите, като го признава за НЕВИНЕН и ОПРАВДАВА
в тази част на повдигнатото му обвинение.
ИЗМЕНЯ присъдата В ЧАСТТА, с която подсъдимият К.О.К. е
осъден на три години и шест месеца „лишаване от свобода“, които да изтърпи
при първоначален ОБЩ режим, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ от три години и шест месеца на ТРИ ГОДИНИ, като на основание
чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението му за срок от пет години, считано
от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18