Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 528

28.06.2023 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:        1.  ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

           2.  ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №293 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.                               

            Образувано е по касационна жалба на Ж.Т.Ж. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Г.Р.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №20 от 23.01.2023 г., постановено по АНД №1154 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение било неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че за да потвърди наказателното постановление районният съдия приел, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна. За наличието на субективната страна на нарушението съдът приел, че жалбоподателят е бил длъжен да се осведоми относно факта на регистрацията на МПС-то от собственика и едва ли не да предположи, че автомобилът е с прекратена регистрация, без да има каквито и да е данни и съмнения за това. Касационният жалбоподател не бил съгласен с този извод. Твърди, че по делото били събрани безспорни доказателства за това, че не е знаел относно факта на служебното прекратяване на регистрацията. Лекият автомобил бил с номера и с изрядни документи, поради което жалбоподателят нямало как да разбере, че превозното средство е с прекратена регистрация. В действителност дори собственикът на лекия автомобил, който бил и свидетел по делото, казвал, че не е знаел за това, че регистрацията е прекратена служебно. При това положение и жалбоподателят е нямало как да установи, че лекият автомобил е с прекратена регистрация. Ето защо деянието не било извършено от него виновно, поради което липсвала субективната страна на административното нарушение. Също така наложеното от АНО наказание глоба било в размер на 300 лева, при минимум от 200 лева и в наказателното постановление липсвали аргументи какво налага определянето на наказание в по-голям от минималния размер. В обжалваното решение районният съд бил разгледал въпроса за размера на наказанието глоба, като приел, че били налице данни за извършени предходни нарушения, както и че процесното нарушение не било единствено при извършване на проверката на водача, с което се получавало така, че съдът „допълва“ наказателното постановление с мотиви.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление, или алтернативно да се намали размера на наложената с наказателното постановление глоба до минималния предвиден в закона такъв.

 Ответникът, Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание изразява становище, че оспореното решение на РС – Хасково е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

            С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №21-1253-002945 от 29.03.2022 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Ж.Т.Ж. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

            Административното наказание е наложено за това, че на 11.12.2021 г. около 00,21 часа, в гр.Х., на ул.*** – до Централни гробища, в посока картинг писта гр.Х., Ж.Т.Ж. управлява лек автомобил Форд Транзит с рег.№*******, собственост на К. В. И. от гр.Х., като видно от договор за покупко-продажба на МПС с рег.№4717 от 24.08.2021 г., МПС л.а. Форд Транзит не е регистрирано по надлежния ред, с което водачът е извършил виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

За да потвърди Наказателното постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 11.12.2021 г. свид.Г. и свид.Д., служители в РУ на МВР Хасково, установени по ул*** в гр.Х., в района на гробищния парк, около 00,21 часа спрели за проверка моторно превозно средство – автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№*******, управляван от Ж.Т.Ж., като в хода на проверката било установено, че за собственик в свидетелството за регистрация на МПС било вписано лицето П. А. Д., а съгласно Договор за покупко-продажба на МПС №4717/24.08.2021 г. с нотариално заверени подписи на страните, моторното превозно средство било придобито от свид.К. В. И.от с.П., обл.Х.. Същата била позната на жалбоподателя и по негова молба му била предоставила управлението на моторното превозно средство. След пристигане на място за оказване на съдействие при проверката на свид.К., е била направена справка и констатирано, че превозното средство е било със служебно прекратена регистрация от дата 26.10.2021 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, доколкото собственикът не бил пререгистрирал МПС в двумесечен срок от придобиването му.

Въззивният съд не е констатирал допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление, като е приел за обоснована преценката на наказващия орган, че извършеното осъществява признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочил е, че служебната дерегистрация на МПС по чл.143, ал.15 от ЗДвП подкрепя тезата, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата. Съдът е изложил и мотиви, че моторното превозно средство все пак в предходен момент е било регистрирано по надлежния ред, и същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място, а приобретателят му следва да е бил наясно за въведеното в чл.145, ал.2 от ЗДвП задължение в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, и за последиците от неизпълнение на това задължение – в двумесечен срок от придобиването на превозното средство, регистрацията служебно се прекратява по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна система. Въззивният съд е изложил разсъждения, че макар санкционираното лице, управляващо моторното превозно средство, да не е било негов собственик, за него като водач възниквало задължението да провери и документите, касаещи автомобила, преди да поеме управлението, и следователно като адресат на правната норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП е действал съзнателно, и липсва основание за изключване на отговорността му поради неговото незнание за служебно прекратената регистрация на МПС-то. Съдът е изложил и мотиви за обоснованост на наложения размер на административното наказание глоба.

            Настоящата инстанция намира проверяваното решението за валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон.

            При напълно и правилно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до неправилен извод за извършване на административното нарушение от субективна страна от административнонаказаното лице Ж.Т.Ж..         Административнонаказателната отговорност се ангажира при доказано  административно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана  административно наказателната отговорност на наказаното лице.

            По делото е безспорно установено, че на 11.12.2021 г., на посоченото НП място, Ж.Т.Ж. управлява лек автомобил Форд Транзит с рег.№*******, който не е негова собственост, а му е предоставен за управление от друго лице. Към тази дата за същия лек автомобил в информационната система е вписано – прекратяване на регистрацията от дата 26.10.2021 г., 18:31 часа, прекратяване по чл.143, ал.15 от ЗДвП – непререгистрирано ПС – документ №4717/24.08.2021 г. Нотариус 463, като е посочен собственик П. А. Д.и предстоящ собственик К. В. И.. От показанията на разпитаната като свидетел К.И.се установява, че през месец август 2021 година тя си купила автомобила марка „Форд“, който имал регистрационни табели, ходили при нотариус и сключили договор с нотариална заверка на подписите, след което свидетелката не знаела, че има срок за пререгистрация и не го била пререгистрирала. През месец декември дала автомобила на Ж. и едва след извършената на последния проверка разбрала, че автомобилът й бил с прекратена регистрация. Въз основа на така установеното е безспорно, че към 11.12.2021 г. управляваният от Ж.Т.Ж. лек автомобил е бил собственост на К. В. И.и е бил със служебно прекратена   регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП (Нова – ДВ бр.77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.), според която служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Предвид изложеното, действително от обективна страна е бил осъществен съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като Ж.Т.Ж. е управлявал по път, отворен за обществено ползване, нерегистрирано моторно превозно средство.

            Макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, то по делото не се доказва състава на нарушението да е осъществен и от субективна страна.

            За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.

            Формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс, според което деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието – поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението (престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящият случай е именно такъв, тъй като в чл.174, ал.3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то, което управлява, е с прекратена регистрация от определена дата, респ. че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на състава на нарушението, изключва умисъла за извършването му.

            В случая регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, т.е. служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва автоматично по силата на закона (ex lege), или при изтичане на предвидения в нормата двумесечен срок от придобиването, а се извършва фактически от компетентно длъжностно лице (след установяване наличието на предпоставките по чл.18б, ал.2, т.10 от  Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства) и като за целта се прави съответното отбелязване в автоматизираната информационна система. Лицето, на което собственикът на лекия автомобил го е предоставил за управление, няма как да знае кога конкретно ще бъде прекратена служебно регистрацията на автомобила, и в процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява водачът на автомобила, който не е негов собственик, да е бил запознат с този факт.

            Следва да се има предвид също, че съгласно определението, дадено в §2, т.4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели на автомобила са били поставени/монтирани на същия, и не са били налице външни признаци, по които административнонаказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Не  се установяват и други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.

            Следователно преки доказателства, или верига от косвени доказателства, от които да може да бъде направен единствен, непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца, и конкретно, че към датата на твърдяното нарушение на същия е било известно, че регистрацията на управляваното от него МПС е било служебно прекратена, не са налице по делото.

            В нарушение на материалния закон районният съд е приел за доказано административното нарушение и като не е отменил наказателното постановление е постановил неправилно решение.             Обжалваното решение следва да бъде отменено, като се отмени изцяло и потвърденото с него наказателно постановление.

            При този изход на спора, основателна с оглед чл.63д, ал.1 от ЗАНН е претенцията на касатора за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, платими от ответника, в размер на 400 лв. – действително заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 09.12.2022 г. за производството пред районния съд и 400 лв. – действително заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 13.07.2023 г. за производството пред касационната инстанция.

            Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение №20 от 23.01.2023 г., постановено по АНД №1154 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година, вместо което

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1253-002945 от 29.03.2022 г. на Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Ж.Т.Ж., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 800 (осемстотин) лева за двете инстанции.

            Решението е окончателно.

 

 

                                                                                                   

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.  

                                                 

 

 

                                                                             2.