Р Е Ш Е Н И Е
гр. *****, 14.01.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря С.А. като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 13139 по описа за 2014 год.,
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл.
288, ал.1, т. 1 КЗ.
Ищцата Я.И.В., ЕГН **********, чрез
пълномощника и адв. Й.Д. е предявила против Г.Ф. *** иск с правно основание чл.
288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) с искане за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ( болки и страдания) вследствие на ПТП в размер на
100 000 лв. и имуществени вреди в размер на 672,10 лв., двете претенции
ведно със законната лихва от 24.06.2014 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Ищцата твърди, че на 06.03.2014 год.
около 06.15 ч. е пострадала при ПТП,
настъпило на бул. „ Кап. Димитър Списаревки“ в гр. ***** по вина на водач на
неидентифициран лекотоверан автомобил ,който нарушил правилата за движение по
пътищата, като не спрял на пешеходна пътека , ударил я с предната част на
МПС-то, след което напуснал местопроизшествието.
От описаното ПТП ищцата получила
следните увреждания, а именно- фрактура на големия туберкул на лявата раменна
кост, фрактура на горно и долно рамо на лявата пубисна кост, фрактура на първи
и втори сакрални прешлени вляво, фрактура на девето ребро вдясно и мозъчно
сътресение,както и увреждане на четириглавия бедрен мускул на левия долен
крайник и множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло.
моли съда да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение
в посочения размер , ведно със законната лихва от датата на увреждането и
претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът Г.Ф. оспорва иска - по
основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца като твърди, че същата
е пресичала на необозначено за целта място, навлизайки внезапно на пътното
платно и без да се съобрази с условията на намалена видимост и лоша пътна
обстановка. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва като твърди,
че постановения отказ е по вина на ищеца, който не е представил изисканите му
документи Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното: От представените по делото
доказателства - Констативен протокол за ПТП № 221, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.03.2014 г. и Постановление за спиране на наказателно
производство на Софийска районна прокуратура от 06.06.2014 год. по ДП № 11098/2014
год. по описа на СРТП – ОДП-СДВР, пр. пр. № 13382/2014 г. по описа на СРП се
установява, че на 06.03.2014 г. ищецът е бил блъснат от неизвестен автомобил/
микробус, пресичайки бул. „ К. Д. С.“ в
гр. *****.
Не е спорно между страните, че
моторното превозно средство, което се твърди, да е причинило на ищеца
травматични увреждания, не е останало на мястото на ПТП и е неизвестно и до
настоящия момент, в това число не се знае и кой е виновния водач, като не се
спори и по въпроса, че ПТП е настъпило на територията на Република България.
По делото е изслушана и приета комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема
като обективно и професионално и не е оспорено от страните по делото. Съобразно
същото на 06.03.2014 г. около 16,15 часа пешеходката Я.В. е пресичала пътното
платно на бул. „*****“ по пешеходна пътека, находяща се пред бл. 155, като
достигайки лявата лента за движение е ударена от предната част на неизвестен
бял бус отляво. Следствие на удара тя е отхвърлена напред и встрани, от което е
получила уврежданията в дясната част на тялото си. Автомобилът не е спрял и е
останал неизвестен.
Вещото лице установява, че причината
за настъпването на ПТП е това, че неизвестното моторно превозно средство не е
пропуснало пресичащата с предимство и по пешеходна пътека ищца. Освен това
излага, че на мястото на удара е имало улично осветление, но дори и то да не е
работило, моторното превозно средство се е движило на къси светлини, като в
тази хипотеза пешеходката е била видима за водача и той е следвало да я
пропусне. На мястото на ПТП видимостта не е била нито намалена, нито ограничена,
макар че е било тъмно и дъждовно.
Вещото лице д-р Р.М.Д. представя
заключение, че вследствие от процесното ПТП, ищцата е получила следните
травматични увреждания: счупване на таза/ горно и долно рамо на лява срамна
кост/, причинило затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, счупване на първи и втори сакрални прешлени в ляво,
причинило трайно затруднение на снагата за срок по- дълъг от 30 дни, счупване
на големия туберкул /израстък/ на лява
раменна кост, причинило трайно затруднение на движението на ляв горен крайник
за срок по –дълъг от 30 дни, счупване на 9 ребро вдясно, причинило временно
разстройство на здравето за около 45 дни, сътресение на мозъка, причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, контузия и подкожен
хематом в слепоочно- теменната област на главата, причинило болки и страдания.
Възстановителният период е продължил около 4-5 месеца, като здравето на ищцата
е напълно възстановено, не се очакват бъдещи отклонения, но е възможно ищцата
да получава болки и дискомфорт при промяна на времето или пренатоварване.
Посочените травматични увреждания
отговарят да са получени при описания механизъм на ПТП и се приема, че
неизвестното моторно превозно средство не е лек автомобил, а вероятно е
микробус, като се има предвид мястото на травматичните увреждания.
По делото е разпитана като свидетел С.С.,
чиито показания съдът кредитира като отчита факта, че същата е майка на ищеца.
Свидетелката установи с показанията си, че ищцата е била в инвалидна количка,
когато е отишла при нея в болницата, едва говорела, косата и била в кал, тъй
като лежала на земята, а времето било дъждовно и кално, била много зле. Не
можела да се движи и се наложило да я носят на ръце. След изписването от
болницата, в продължение на два месеца не можела да се обслужва сама, поради
което наели момиче да я гледа, а след това започнала да се движи с проходилка
до тоалетната и в стаята, а по стълби винаги трябвало да има човек с нея. На
третия месец започнала вече да върви сама и лекичко.
Разпитан е и свидетелят М.И.М., без дела
и родство със страните, очевидец на
процесното ПТП, който установи с показанията си, че към момента на настъпване
на ПТП бил на спирката на автобуса и видял ищцата да пресича по пешеходната
пътека, когато я блъснал един бял микробус, след което се отдалечил и не спрял.
Намира, че не се е движил особено бързо, с около 40 км./ч., както и че лампата
над пешеходната пътека не е работила в този момент. Било тъмно и валяло дъжд.
Намирал се на около 15 метра от сблъсъка и даже помислил, че е паднало нещо, но
после видял тялото на жената, която била неадекватна.
По делото са представени писмени
доказателства, че ищецът е сезирал Гаранционния фон с искане за изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, след което ответникът е
поискал представянето на допълнителни документи и на основание непредставянето
им е постановил отказ за изплащане на обезщетение с изх. № 24-01-148/24.06.2014
г.
Във връзка с претенцията за
имуществени вреди са представени и неоспорени от ответната страна следните
писмени доказателства: фактура и касов бон за сумата от 50 лв.(лист.№24 от
делото), фактура и касов бон за сумата от 23,20 лв.(лист.№ 25 от делото),
фактура и касов бон за сумата от 68,00 лв.(лист.№ 26 от делото), фактура и
касов бон за сумата от 360,00 лв.(лист.№ 27 от делото), фактура и касов бон за
сумата от 34,80 лв.(лист.№ 29 от делото), фактура и касов бон за сумата от
12,00 лв.(лист.№ 30 от делото), фактура и касов бон за сумата от 12,00
лв.(лист.№ 31 от делото), фактура и касов бон за сумата от 33,25 лв.(лист.№ 28
от делото). Общата стойност на удостоверените разходи е в размер на 593,25 лв. Представени
са и два касови бона на лист № 32 и № 34 от делото за сумите съответно 24,05
лв. и 54,80 лв.( общо 78,85 лв.).
По предявения иск за обезщетение на
неимуществени вреди и при така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за
изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието на
три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република България, от
неустановено моторно превозно средство с неустановен водач, от него да са
настъпили имуществени и/или неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт
и да е налице предпоставката по чл.288, ал.11 от КЗ (отм.) . На общо основание
тук важи изискването по отношение на неустановения водач на МПС да са налице
елементите от фактическия състав на деликта, вкл. негово виновно противоправно
поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Само при кумулативното
наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция срещу Г.Ф. ще бъде
основателна.
От събраните в производството
доказателства безспорно се установи, че произшествието е настъпило вследствие
на ПТП между ищеца - пешеходец и неидентифицирано МПС, чиито водач е нарушил
правилото на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, в
резултат на което са причинени травматични увреждания на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД вината на водача на автомобила се предполага до доказване на противното,
а по делото, от страна на ответника, не са ангажирани доказателства за оборване
на законовата презумпция.
Доказан е фактът, че причиненият
вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние.
Установи се и че ищецът се е обърнал
към ответника за извънсъдебно решаване на спора и изплащане на претендираните
обезщетения, но последният е постановил отказ, от което следва, че е налице и
предпоставката по чл. 288, ал.11 от КЗ (отм.)
Поради изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
По неговия размер:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда, съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите,
обезщетението може да бъде намалено.
При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът взема предвид характера и степента на увреждането,
претърпените болки и страдания и възстановителния период от около 4-5 месеца, затрудненията,
които ищцата, която е в трудоспособна възраст и майка, е изпитвала по време на
възстановителния си период и невъзможността и да се обслужва и да се движи
сама, както и отчита факта, че към момента здравето и е напълно възстановено с
остатъчна възможност за болка при
промяна на времето и претоварване. Освен това взе предвид и социално -икономическите
условия в страната и правилото, че обезщетението служи единствено за репариране
на причинените вреди, поради което приема, че справедливото обезщетение за
причинените неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв., като в
останалата част до пълния предявен размер претенцията е неоснователна и следва
да се отхвърли.
При определянето на размера на
обезщетението съдът следва да разгледа направеното от ответната страна
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. В тази
връзка съдът намира, че възражението на ответника, че ищцата е пресичала на
необозначено за целта място е неоснователно, доколкото от всички събрани по
делото доказателства, се установи именно обратното – че тя е пресичала на
изрично обозначена пешеходна пътека. По отношение на твърдението, че ищцата е
навлязла внезапно на пътното платно, поради което водачът не е могъл да
предприеме мерки за спиране на моторното превозно средство, съдът намира, че и
това възражение е недоказано от ответника, чиято е доказателствената тежест,
предвид факта, че то не се подкрепя от нито едно от доказателствата по делото.
Колкото до това, че пешеходката не се е съобразила с пътната обстановка, когато
е предприела пресичането и в частност с това, че е тъмно, липсва осветление и
вали дъжд, вещото лице е изразило категорично становище, че и при наличието на
тези обстоятелства пешеходката е била видима за водача на моторното превозно
средство и неговата видимост не е била
нито ограничена, нито намалена, при условия, че същият се движи на
задължителните къси светлини.
С оглед на изложеното, възражението за
съпричиняване на вредата от ищеца е неоснователно и недоказано.
Съгласно чл. 288, ал. 7 от КЗ - Фондът
изплаща обезщетения по реда, определен с правилника за устройството и дейността
на фонда, и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне
не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по
реда на ал. 9.
Предвид горното и след като се
установи, че претенцията на ищеца е заведена на 28.03.2014 г., а отказът е постановен
на 24.06.2014 г., ответникът следва да заплати на ищеца и законната лихва върху
определеното горе обезщетение от 24.06.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По
претенцията за обезщетение на имуществени вреди, съдът намира , че същата е
основателна до размера от 593,25 лв., доколкото само за него има представени
доказателства, че разходът е направен от ищцата във връзка с лечението на
причинените травматични увреждания. Обезщетението следва да се присъди ведно
със законната лихва от 24.06.2014 г.
Претенцията следва да се отхвърли в
останалата част до пълния предявен размер от 672,10 лв. като неоснователна
-относно два касови бона на лист № 32 и № 34 от делото за сумите съответно
24,05 лв. и 54,80 лв.- общо 78,85 лв., тъй като от същите не може да се
установи, нито за какво са били направени разходите, нито кой ги е направил.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски
в размер на 100,80 лв., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от
ЗА вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения да заплати на адв. Й.Д. от САК възнаграждение в
размер на 1747,79 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направени от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 2332,36 лв.,
както и сумата от 149,19 лв. деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден за
заплати по сметка на СГС сума в размер на 1623,73 лв. – държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да
заплати на Я.И.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, чрез
пълномощника и адв. Й.Д. от САК сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени и неимуществени вреди, вследствие настъпило ПТП на
06.03.2014 г., на основание чл. 228, ал.1, т.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху тази сума от 24.06.2014 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до пълния предявен
размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да
заплати на Я.И.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, чрез
пълномощника и адв. Й.Д. от САК сумата от 593,25 лв., представляваща
обезщетение за причинени и имуществени вреди, вследствие настъпило ПТП на
06.03.2014 г., на основание чл. 228, ал.1, т.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху тази сума от 24.06.2014 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до в
останалата част до пълния предявен размер от 672,10 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Г.Ф. *** да
заплати на Я.И.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, чрез
пълномощника и адв. Й.Д. от САК сумата от 100,80 деловодни разноски на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ф. *** да заплати на адвокат Й.Д.
от САК сумата от 1747,79 лв. на
основание чл. 78, ал.1 вр. с чл. 38 от ЗА вр. с чл. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Г.Ф. *** да
заплати по сметка на СГС сумата от 1623,73 лв. на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА
Я.И.В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, чрез пълномощника и адв. Й.Д.
от САК да заплати на Г.Ф. *** сумата от 2332,36 лв. на основание чл. 78, ал.8
от ГПК и сумата от 149,19 лв. деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: