РЕШЕНИЕ № 260552
гр. Бургас, 30.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Станка
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7126/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на пълно
запретената Г.В.Д., род. на *** год., подадена чрез настойника Х.С.Н.,***, с
която претендира осъждане на „Алианц Банк България” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, да заплати на ищеца сума в размер от 10 000 лева,
представляваща главница по договор за банков влог на запретения ищец, разкрит
от баба й – В.. А.. Д., в клона на банката-ответник в гр. С..; ангажира
доказателства.
Искът е уточнен с писмена молба от 09.09.2019 год.
Правното основание на предявения
осъдителен иск е чл. 79, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 421, ТЗ.
Ответникът оспорва иска
като неоснователен; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от доказателствата
по делото, ищецът Г.Д. е поставена под пълно запрещение с Решение №
417/05.10.2016 год. по гр. д. № 894/2016 год. на БсОС; за неин настойник е
назначена Х.С.Н., видно от удостоверение на Община Средец от 20.01.2017 год.
Ищецът твърди, че през
м. май 2016 год. служители на ответната банка – в клона й в гр. Созопол, са я
уведомили, че съществува банков влог във валута, разкрит от бабата на
запретената Г. – В.. А.. Д., който влог, според ищеца, неправомерно е бил
закрит, а сумата по него – преведена по лична сметка на бабата В.. Д. в
„Централна кооперативна банка“ ЕАД. Ищецът твърди, че не изявявал воля за
прекратяване на договора за банков влог, нито е получил наличните суми по него,
поради което ответникът следва да му заплати главницата по депозита –
10 000 лева.
По делото е изготвено и
прието експертно заключение, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото
лице сочи пълната липса на данни за съществувал влог в ответната банка, с
титуляр Г.Д. или В.. Д., както и за закриването му и за превеждане на наличната
сума по сметка на бабата на ищеца в ЦКБ.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за неоснователен. В
тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване легитимацията й на
титуляр на паричен влог, разкрит в ответната банка – чл. 154, ал. 1, ГПК във
вр. с чл. 420 и сл., ТЗ. Такива доказателства по делото не са представени, няма
данни за съществуване на описания банков влог нито през лятото на 2016 год.,
нито преди или след това. Този отрицателен факт е установен с експертното
заключение, с издаденото от ответника удостоверение и с банковите извлечения на
ЦКБ, като за опровергаването му не е проведено насрещно пълно доказване от
страна на ищеца. Показанията на свид. С.. Н.. не разкриват лични впечатления, а
и не се отнасят за факта на надлежно сключен договор за банков влог в полза на
ищеца. В тази насока следва да се има предвид и обстоятелството, че за договора
за банков влог следва да бъде издаден документ за всички вноски и плащания,
това правило се прилага и когато влогът е в полза на трето лице – чл. 422, ал.
1 и чл. 425, ТЗ. Делото не съдържа доказателства в тази насока, вкл. индиция,
че бабата на ищеца е притежавала подобни документи, съставени от ответника-АД,
поради което не може да се приеме, че страните са били обвързани с твърдяното
правоотношение.
Фактът, че бабата В.. Д.
е титуляр на спестовен влог в ЦКБ АД (вж. представената справка на БНБ, л. 6 по
описа на делото) не може да обоснове извод за основателност на иска, тъй като
не е индиция за разкриване на влог в полза на трето лице, нито за неправомерното
му закриване и за превеждане на паричната наличност по сметка с друг титуляр.
Предвид изложеното,
съдът намира, че искът е неоснователен, поради което той следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователността на претенцията
налага осъждане на ищеца да заплати на ответника направените деловодни разноски
в размер от 830 лева – адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 421, ТЗ на Г.В.Д., ЕГН **********,
поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника Х.С.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, за осъждане на „Алианц Банк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Възраждане, бул. „Мария Луиза”
№ 79, да му заплати сума в размер от 10 000 лева, представляваща главница
по договор за банков влог на запретения ищец, разкрит от баба й – В.. А.. Д.,
ЕГН **********, в клона на банката-ответник в гр. Созопол.
ОСЪЖДА
Г.В.Д., ЕГН **********, поставена под пълно запрещение, действаща чрез
настойника Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Алианц Банк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Възраждане, бул. „Мария Луиза” № 79, деловодни
разноски в размер от 830 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в
2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с
оригинала: ЕХ