Решение по дело №3181/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 273              Година 20.02.2020г.         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ

                                                                                         2.Димитър ГАЛЬОВ

 

Секретаря: С. Х.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 3181 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Ню Прогрес“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул.“Стефан Караджа“№ 4А срещу решение № 92/08.11.2019г. постановено по н.а.х.д. № 270/2019г. на Районен съд Поморие. Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че установеното нарушение представлява „маловажен случай“ и прави искане да се отмени постановеното съдебно решение и измененото наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, редовно уведомен, оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление № 02-0002445/19.08.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което на  касатора на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, като съдът я е намалил на 1 500 лева. Прието е, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е преценено, че е налице съставомерност на установено нарушение – жалбоподателят е допуснал до работа лицето А.Ц.Иванова, преди да и́ бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ и правилно е ангажирана отговорността на дружеството, в качеството му на „работодател”. Прието е, че деянието не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения, поради което същото не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение. Относно размера на наложената имуществена санкция съдът е приел, че същата следва да бъде намалена до минималния предвиден от законодателя - 1500 лева, тъй като нарушението е извършено в малък сезонен обект, за първи пъти и е отстранено три часа след проверката.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае допускане до работа на служител преди работодателят да му връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Видно от съставения констативен протокол проверката в бирария „Русалка“ стопанисвана от „Ню Прогрес“ ЕООД е извършена на 18.06.2019г., като в 11:45ч. е установено, че А.Ц.извършва дейност като „работник кухня“, а уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е подадено по електронен път на същата дата, но в 14:47:06ч.. След като уведомлението е подадено три часа след като е установено, че Ц.полага труд в полза на „Ню Прогрес“ ЕООД, правилно наказващият орган и първоинстанционният съд са приели, че дружеството е извършило административното нарушение, за което е санкционирано.

Касаторът не оспорва факта, че е извършил така описаното деяние. Спорът между страните се свежда до приложението на матариалния закон, конкретно на нормата на чл.28, б.„а“ от ЗАНН.

В Кодекса на труда се съдържа самостоятелна и специална уредба на маловажни случаи, което изключва приложението на общите норми на ЗАНН. С Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. Върховния административен съд изрично е посочил, че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл.415в КТ, изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно чл.415в, ал.1 от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв., а съгласно ал.2 не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2. След като, в случая, касатора е санкциониран за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, то не е  „маловажен случай”, по смисъла на  чл.415в от КТ, доколкото попада сред предвидени в ал.2 изключения, спрямо които тази норма е неприложима.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН следва да му се присъди в размер на 100,00 лева, определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92/08.11.2019г. постановено по н.а.х.д. № 270/2019г. на Районен съд Поморие.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                2.