РЕШЕНИЕ
гр.София, 16.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на първи февруари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Велизар
Костадинов
При секретаря Алина Тодорова
и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното
от съдията в.гр.дело N: 6 704 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 01.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 32 353/2016 г. по
описа на СРС, І ГО, 51 състав, А.Й.Л., ЕГН ********** и С.Х.Л., ЕГН
********** са осъдени на основание чл.76 ЗС да предадат на П.
Г.П., ЕГН
********** и Г.И.П.,
ЕГН ********** фактическата власт
върху западна стая с площ около 12 кв.м., находяща се в гр.София, ул.”******”,
първи надпартерен етаж, граничеща с ул.”Веслец”, апартамент 4, спалня на
апартамент 3 и хол на апартамент 3, която е била отнета от владението на П. Г.П.
и Г.И.П. чрез насилие, а на основание чл.360 ГПК – да заплатят по сметка на Софийски районен съд
и глоба в размер на 50,00 лева всеки от тях.
Със същия акт А.Й.Л. и С.Х.Л. са осъдени да зап-латят на П.Г.П. и
Г.И.П. на основание чл.78, ал.1 ГПК раз-носки за пърноинстанционното производство в размер на 550,00 лева.
В частта, в която исковете по чл.76 ЗС са
уважени, е допуснато предварително изпъл-нение на съдебното решение.
Срещу постановеното съдебно
решение е депозирана въззивна жалба от ответниците А.Й.Л. и С.Х.Л., гр.София. В жалбата се
поддържа, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано
и постановено в наруше-ние на процесуалните правила и норми. Навеждат се
доводи, че съставът на СРС при постано-вяване на решението не се е съобразил
със събраните по делото доказателства и не е обсъдил същите поотделно и в
тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилни и необос-новани
изводи и неправилно е приложил материалния закон. Твърди се и че по делото не е
доказано по какъвто и да е начин участие на ответницата А.Л. в извършените
строи-телно-монтажни работи по присъединяване на стаята към нейния апартамент,
както и че същата да е ангажирала други лица да извършат това присъединяване,
предвид което по отношение на нея претенцията е напълно необоснована и следва
да бъде отхвърлена. Инвокират се съображения и че в случая не е налице нито
една от предпоставките на чл.76 ЗС за уважаване на иск на това основание, тъй
като процесната стая не е отнета нито по скрит, нито по насилствен начин; че
тази стая не е закупена от ищците и не е придобита от тях нито чрез покупка,
нито по давност, като по отношение на същата жалбоподателите са предприели всички
законни действия по присъединяването й към техния апартамент, като са изготвили
и съгласували проект за присъединяване и им е издадено разрешение за строеж, на
базата на което са извършили присъединяването. Сочи се и че в решението по
гр.д.№ 12 968/2005 г. на СРС, ГК, 72 състав е прието, че още по времето на
делбеното дело са били изготвени инвестиционни проекти по всички части и всички
други необходими документи, които са били съгласувани на 16.11.2007 г., като
този съд е приел, че са спазени всички изисквания на чл.203, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, като за извършваното на преустройство не са не се налага да се иска
съгласието на остана-лите съсобственици в етажната собственост, респ. решение
на ОС на ЕС и изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени
съседи на обекта, които мотиви важат с пълна сила и днес, предвид което
абсолютно необосновано е останало изложеното в исковата молба, че „ищците не са
били уведомени” за разрешението за строеж и другите одобрени кни-жа, въпреки,
че са пряко засегнати от тях. Точно обратното – били са уведомени за съдебното
решение още преди да закупят имота, видно от нотариалния им акт, като в случая
разпоредбите на чл.149, ал.1 и ал.2 ЗУТ във връзка с чл.185, ал.2 ЗУТ са
неприложими, тъй като за присъе-диняването има влязло в сила съдебно решение.
Релевирани са съображения и че от разпита-ните по делото свидетели се
установява, че не отговаря на истината и изложеното в исковата молба, че
процесната стая се е обитавала от ищците, а в последствие от техните наематели;
че веднага след като са закупили имота ищците са били уведомени
жалбоподателите, че тази стая ще бъде присъединена към съседния имот, за което
са получили устно съгласие от ищците, че знаят за проблема и няма да създават
пречки, за която ситуация са били уведомени и наемате-лите, които не са
ползвали тази стая /там не е имало техни вещи/, като последните дори са
помагали на ответниците при извършване на присъединяването на 07.06.2016 г., а
ищецът П. П. е бил поканен да присъства на СМР по присъединяването. Навеждат се
доводи и за неверност на твърдения по исковата молба за отнемане на стаята по
„насилствен начин” и „драстичен насилствен начин”, с което е отделено помещение
от апартамента, към който тя е принадлежала, че отнемането представлява „незачитане
на реда и предприемане по същество на самоуправни действия по промяна, не по
установения ред на създадено и поддържано фак-тическо положение”, като
„владението е отнето по нареждане и със съдействието на държавен орган”, в
случая са неверни с оглед конкретните обстоятелства по делото, подробно
обекти-вирани в жалбата. Считат за неправилен извода на първоинстанционния съд,
че издаденото в полза на жалбоподателката Л. разрешение за строеж, представлява
единствено основание за законност на присъединяване на процесната стая по
отношение на строителните правила и норми, тъй като с влязло в законна сила
съдебно решение процесната стая трябва да бъде при-съединена и в изпълнение на
това съдебно решение са издадени необходимите строителни книжа, вкл. разрешението
за строеж, който е окончателния документ, на основание на който трябва да се
извърши присъединяването. Поддържа се и че неправилно СРС в мотивите си
препраща към предявяване на иск по чл.108 ЗС за предаване на владението върху
стаята или към снабдяване с изпълнителен лист по делбеното дело, тъй като на
практика с решението по делбеното дело се постановява предаване на владението
на тази стая на съделителката Л..
Молят съда да постанови решение,
с което да отмени изцяло атакуваното решение на СРС и да постанови друго, с
което да остави без уважение претенцията по чл.76 ЗС, като необоснована и
недоказана, като им се присъдят и направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от ищците П.Г.П. и
Г.И.П., гр.София, в който се
поддържа, че същата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
решението на СРС – като правилно, обосновано и законосъобразно, да бъде
потвърдено, във връзка с което са изложени подробни съображения за неправилност на инвокираните в
жалбата доводи, невярност на твърденията
по фактите и за тяхното опровергаване от доказателствата и установените по
делото обстоятелст-ва. Заявено е искане въззивният съд да реши спора по
същество, като потвърди първоинстан-ционното решение и да присъди на
въззиваемите ищци направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото дока-зателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено след-ното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирани страни в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и
че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението по релевираните в жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран
с искове с правно основание чл.76 ЗС.
В подадената искова молба – с
уточненията към нея, ищците П.Г.П. и Г.И.П.,
гр.София се твърди, че по време на брака им в условията на СИО с договор за
покупко-продажба от 14.06.2012 г. са придобили правото на собственост върху
апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул.”*******, вх.”А”, на І надпартерен
етаж /или ІІ етаж/, състоящ се по нот.акт от две стаи, кухня, вестибюл, баня и
клозет, две антрета, с площ от 78,55 кв.м., заедно с прилежащите му избено и
таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, който имот съставлява самостоя-телен обект в сграда с
индентификатор 68134.401.181.1.7 с адм.адрес: гр.София, ул.”******. Поддържа
се, че в действителност апартаментът се
е състоял от три стаи и целият е бил с площ от 90,54 кв.м., като именно в този
му обем същият е бил владян от ищците от деня на получаване на владението от
предишните собственици, което е станало в деня на сключване на договора за
покупко-продажба – 14.06.2012 г., и е продължило непрекъснато до 07.06.2016 г.,
както и че обяснението за разликата в описанието на имота се състои в това, че
по силата на съдебно решение от 01.08.2003 г. на ВКС в производство по чл.7
ЗВСОНИ на ответницата е била възстановена 1/6 ид.ч. от целия апартамент, а
впоследствие тя е завела дело за делба и с решение от 01.07.2008 г. по гр.д.№
12 968/2005 г. на СРС, 72 състав, е постановено делбата да се извърши като
от апартамент № 3 се отдели и се присъедини към собствения на ответницата
съседен апартамент № 4. Релевират се доводи и че нито след слизане в сила на
делбеното решение, нито по-късно ответницата не е предприела никакви действия
по реализирането на това преустройство и имотът в целия му обем е владян от
праводателите на ищците, а след сключената между тях сделка – и от самите ищци,
като владението им се е разпростирало включително и върху стаята – предмет на
цитираното делбено решение, което владение е продължило непрекъснато повече от
шест месеца, като през последната година владението се е осъществявало чрез
трети лица – наематели, които са обитавали и ползвали цялото жилище с площ от
90,54 кв.м. Сочи се и че на 07.06.2016 г. ответникът С.Л., действайки от името
на майка си – ответница А.Л., внезапно, без предупреждение и без пред-варително
уведомление е предприел действия по събаряне на преградната стена между апарта-менти
№ 3 и № 4 на стаята – предмет на решението на делбеното дело, което ищците
считат за нищожно /поради неучастие в делото на праводателката им - съпруга на
единия съделител по делбата, въпреки, че ап.№ 3 е съставлявал СИО/, като е
принудил наемателите на имота да изнесат вещите си от нея и е изградил нова
преградна стена между тази стая и останалата част на апартамент № 3. Твърди се
и че ответникът при поискани обяснения за действията му се е позовал на
разрешение за строеж № 26/20.05.2016 г. на главния архитект на Район „Оборище”
– Столична община, в което е отразено, че ответницата е подала заявление за
одобряване на строителни книжа на 16.05.2016 г., като се навежда възражение за
нищожност на разрешението за строеж, поради нарушение на чл.149, ал.1 и ал.2,
т.3 ЗУТ във връзка с чл.185, ал.2 ЗУТ, тъй като не са били уведомени нито за
постъпилото заявление, нито за издаденото разрешение за стоеж, въпреки че са
пряко засегнати от тези книжа; че разрешението за строеж и одобрените проекти
са одобрени и издадени при нарушаване на процедурата за това, което ги прави
незаконосъобразни към момента на извършване на отнемането на владението; че
строителните книжа, издадени по чл.203 ЗУТ, са изгубили валидността си след
изтичане на едногодишния срок по чл.145, ал.4 ЗУТ, поради което одобрението на
новите книжа е следвало да стане по общия ред, извън чл. 203 ЗУТ, като освен
това твърдят и че ответниците били укрили от общинската администрация, че между
тях и ищците се води съдебен спор за собст-веност на процесната стая, повдигнат
от ищците - предмет на разглеждане по гр.д.№ 75 562/ 2015 г. на СРС, 142
състав.
С
изложеното, че владението на процесната стая им е отнето от ответниците по
насилст-вен начин, П.Г.П. и Г.И.П. молят съда да постанови решение, с което А.Й.Л.
и С.Х.Л. да бъдат осъдени да им предадат фактическата власт над тази стая с
площ от около 12 кв.м., при граници: ул.”Веслец”, ап.№ 4, спалня и хол от ап.№
3 и да се постанови предварително изпълнение на решението на основа-ние чл.361 ГПК.
Предвид драстичния насилствен
начин на отнемане на владението, изразяващ се в неза-читане на реда,
предприемане на по същество си самоуправни действия по промяна не по уста-новения
ред на създадено и поддържано фактическо положение, въпреки висящ спор за
собст-веност, и чрез незакосъобразно одобрени строителни книжа и издадено
строително разрешение, нарушавайки неприкосновенността на чуждо жилище и силно смущаващи младо
семейство с новородено дете и друго малко дете, молят на ответниците като
нарушители да бъде наложена и глоба в максимален размер по чл.360 ГПК.
В
депозираният отговор по чл.131, ал.1 ГПК А.Й.Л. и С.Х.Л., гр.София са оспорили
изцяло предявения срещу нея иск, с доводи, че същият е неоснователен,
необоснован и недоказан. Наведени са твърдения, че процесната стая не е отнета
от владението на ищците нито по насилствен, нито по скрит начин; че с влязло в
сила на 23.07. 2008 г. съдебно решение по гр.д.№ 12 968/2005 г. по описа на
СРС, 72 състав, с което е допусната съдебна делба, тази стая е присъединена
към съседния апартамент № 4, собственост на А.Л., като то влизане в сила на
това решение не е изтекъл предвидения в закона 10-годишен срок, за да бъде
придобита тя по давност. Релевирани са доводи и че още по време на делбеното
дело били изготвени и одобрени инвестиционни проекти, а в мотивите на решението
съдът приел, че не се налага да се иска съгласието на останалите съсобственици
в етажната собственост, решение на общото събрание на ЕС и изрично съгласие на
всички собст-веници – непосредствени съседи на обекта. Изложени са съображения,
че ищците са били уведомени за това съдебно решение още преди да закупят
апартамент № 3, а веднага след като са го закупили са били уведомени от
ответниците, че стаята ще бъде присъединена към съседния апартамент. В отговора
на исковата молба е изложени аргументи и че в случая не са приложими нормите на
чл.149, ал.1 и чл.2 ЗУТ във връзка с чл.185, ал.2 ЗУТ, тъй като за при-съединяването
на процесната стая към съседния апартамент има влязло в сила съдебно решение,
за което П.П. и Г.П. са знаели и не е било необходимо да бъдат уведомявани за
разрешението за строеж; че освен това домоуправителят на етажната собстве-ност
е бил уведомен за издаденото разрешение за строеж от 20.05.2016 г., като
същото е било залепено на видно място /на входната врата на кооперацията от
20.05.2016 г. до 07.06.2016 г./, а преди да започнат строително-ремонтните
работи, както наемателите, така и собствениците на апартамент № 3 са били
уведомени за тях. Твърди се и че в деня на строително-ремонтните работи не е
имало вещи в процесната стая, като в началото ищецът П. е присъствал на
действията по присъединяване на стаята, като се поддържа и че не се касае за
премахване на преградна стана, а за направата на отвор за врата в нея. Молят
предявеният иск да бъде отхвър-лен, като претендират и присъждането на разноски
по делото.
От
приетото по делото заверено копие от решение № 100 от 15.08.2006 г.,
постановено по гр.д.№ 12 968/ 2005 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 72
състав, се установява, че със същото е допуснато извършването на съдебна делба между
А.Й.Л., Д.К.К.и Й.А. Ч. на апартамент № 3, находящ се в гр.София, ул.”******”,
С решение от 01.07.2008 г. на СРС,
ІІ ГО, 72 състав по същото дело е постановено да се извърши допусната съдебна делба
на апартамент № 3, находящ се в гр.София, ул.”******”, първи надпартерен етаж,
с площ от 90 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, вести-бюл, баня и клозет,
заедно с прилежащите към него избено помещение и таванско помещение и 340/6125
ид.части от общите части на сградата и от мястото, чрез преустройства на апарта-мента,
като стаята, посочена в графичната част /скицата/ на приетата по делото
единична СТЕ на вещо лице арх.М.М.от 02.05.2007 г., неразделна част от
решението, повдигната в жълт щрих, се присъедини към съседния апартамент № 4, находящ
се в гр.София, ул.”*******, в сградата на жилищна кооперация „Беласица”,
вх.”А”, на първи етаж, с площ от 126 кв. м., притежаван от А.Й.Л., съобразно
одобрения на 16.11.2007 г. от главния архитект на Район „Оборище” при Столична
община инвестиционен проект.
Представено е копие от
инвестиционен проект – Част „Архитектурна” за присъединява-не на стая от ап.№ 3
към съседен ап.№ 4 на първи етаж в жилищна сграда на основание реше-ние на СГС,
ІІ-ро ГО, 72 с-в, гр.д.№ 12 968/2005 г., в сила от 23.01.2008 г., одобрен на
20.05. 2016 г. от арх.Стефанова от Столична Община, район „Оборище”.
Във връзка с предмета на спора по
искане на ищците е прието и заверено копие от нота-риален акт за продажба на
недвижим имот № 112, том I, рег.№ 2 564, дело № 100/2012 г. на нотариус З.Т., рег.№
438 на Нот.камара, от което се констатира, че на 14.06.2012 г. П.Г.П. е закупил
от Д.К.К.и В.Г.К.апар-тамент № 3, находящ се в гр.София, ул.”*******, вх.”А”,
на първи надпартерен етаж /втори етаж/, с площ от 78,55 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня, вестибюл, баня и клозет, две антрета, заедно с прилежащите му
избено и таванско помещения и 339/6125 ид.части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото. Като част от документите, удостове-ряващи
правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона при
съста-вянето на нотариалния акт, е представено решение от 01.07.2008 г. на СРС,
ІІ ГО, 72 състав по гр.д.№ 12 968/2005 г., влязло в сила на 23.07.2008 г.
Не се спори към производството, че купу-вачът П. П. към момента на сключване на
тази сделка е бил в граждански брак с ищцата Г.И.П..
С исковата молба е представено и копие
от разрешение за строеж № 26/20.05.2016 г., издадено от главния архитект на
район „Оборище” при Столична Община по повод заявление с вх.№ РОБ16-АП00-111/3/
от 16.05.2016 г. Със същото се разрешава на А.Й.Л.
съгласно одобрени проекти от 20.05.2016 г. на гл.архитект
на р-н „Оборище” – СО за: „Присъе-диняването на стая от ап.№ 3 към съседен
апартамент № 4 на І-ви етаж в жилищна сграда, на основание Решение на СРС, ІІ
ГО, 72 с-в по гр.д.№ 12968/2005 г., в сила от 23.01.2008 г.”, в УПИ XIII-9, кв.26, по плана на гр.София, м.”ГГЦ Зона Г-14”, адрес:
гр. София, район „Обори-ще”, ул.”*******, да извърши предвидените в одобрения
проект строително монтажни работи на основание чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и
чл.142, ал.6, т.1 ЗУТ. Във обсъждания акт е налице и отразяване от страна на
издалия го орган, че разрешението за строеж съгласно Наредба № 3, бл.3 и във
връзка с чл.149, ал.3 и чл.156, ал.1 от ЗУТ е влязло в сила.
С отговора на исковата молба
ответниците са представили копие от съобщение на СО, район „Оборище” с №
Р0516-АП00-111/3, адресирано до председателя на ЕС на ул.”*******, за издаденото
на разрешение за строеж № 26/20.05.2016 г. за обект: Присъединяване на стая от
ап.№ 3 към ап.№ 4. В същото Р.Д.е удостоверила, че е уведомена за разрешението
на 20.05.2016 г.
Със заповед № ДК-10-ЮЗР-85 от
01.08.2018 г. на началник РДНСК – Югозападен район на основание чл.216, ал.3 ЗУТ е отхвърлена като неоснователна жалбата на ищеца П.Геор-гиев П. с вх.№
РС-ОБ-1683-04-285 от 08.06.2016 г. срещу разрешение за строеж № 26/20. 05.2016
г., издадено от главния архитект на район „Оборище” – Столична община, и
последното е оставено в сила.
Във въззивното производство при
условията на чл.266, ал.2 ГПК като доказателства са приети заверен препис от
решение № 1305/01.03.2017 г., постановено по адм.дело № 12 530/ 2016 г. на
Административен съд – София град, ІІ отделение, 23 състав, с което е отхвърлена
жалбата на П.Г.П. срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-85/01.08.2018 г., издадена от
началника на РОНСК при РДНСК – Югозападен район, като неоснователна, както и
решение № 14 961/06.12.2017 г. по адм.дело № 4 775/2017 г. на ВАС,
Второ отделение, с което е оставено в сила обжалваното от П.Г.П. решение №
1305/01.03.2017 г., постановено по адм.дело № 12 530/2016 г. на
Административен съд – София град.
За установяване на становището си по спора ответниците са приложили пред
СРС и ко-пие от договор за строителен надзор, сключен между А.Й.Л. и „С.****”
ООД на 06.06.2016 г., с който договор А.Л. е възложила на „С.****” ООД да
упражнява строителен надзор на строеж: „Присъединяване на стая от ап.№ 3 към
съсе-ден апартамент № 4 на І-ви етаж в жилищна сграда”, находящ се в УПИ XIII-9, кв.26, м.”ГГЦ Зона Г-14” по плана на гр.София, район
„Оборище”, ул.”******* със срок на изпълнение от подписването му до издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. С допълнително
споразумение от същата дата съконтрагентите по тази сделка са постигнали съг-ласие,
че за изпълнението на възложената работа А.Й.Л. като възложител ще заплати на
изпълнителя възнаграждение в размер на 500,00 лева, платими по начина и сроко-вете,
установени в него. Във връзка с горните обстоятелства е представено и копие от
заповедна книжа на строежа № 7 за строеж: „Присъединяване на стая от ап.№ 3 към
съседен апартамент № 4 на І-ви етаж в жилищна сграда” с възложител А.Й.Л..
Приет е и акт № 1 за установяване завършването и за заплащане на
натурални СМР от 07.06.2016 г., подписан от А.Й.Л. – като възложител и
„Профидел” ЕООД – като изпълнител, съставен след проверка на място, където е удостоверено,
че към 07.06.2016 г. за завършени и подлежат на заплащане въз основа на този
акт видове СМР относно обект: Апартамент, находящ се на адрес: гр.София, ул.”*******,
вх.”А”, ет.1, ап., а именно: 1. из-зиждане на преградна стена – 1 бр. и 2.
отваряне на отвор за врата – 1 бр., както и че двете стра-ни нямат забележки по
изпълнението на СМР.
Ищците
са ангажирали и съдебно удостоверение по гр.д.75 562/2015 г., издадено от Со-фийски
районен съд, 142 състав – изх.№ 57609/13.07.2016 г., от което е видно, че П.Г.П.
и Г.И.П. са предявили срещу А.Й.Л. иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че са собственици на 1/6 ид.ч. от апартамент № 3, находящ се в
гр.София, ул.”*******, вх.”А”, ет.1, която идеална част представлява стая, описана
в решение от 01.07.2008 г., постановено по гр.д.№ 12 968/2015 г. по описа на
СРС, 72 състав, като ищците се позовават на нищожност на делбата, извършена по
това дело на основа-ние чл.75, ал.2 ЗН и претендират придобиване на права въз
основа на десетгодишна придобивна давност, започнала да тече на 01.08.2003 г.
По искане на страните пред СРС са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на че-тирима свидетели: П.П.П. и Ани С.Л.– на ищците и Г.Х.Л. и Л.П.П.–
на ответниците.
Ани С.Л.депозира показания, че тя и семейството й, ползват апар-тамент в
гр.София, ул.”******* като наематели от 01.09.2015 г., като ищецът П.П. им е
предоставил ползването на същия в качеството му на наемодател; че когато са започнали
да живеят там апартаментът е включвал кухня, голям вестибюл, хол и две стаи;
че процесното помещение било ползвано като хол, като там имало мека мебел,
килим, маса, секция и телевизор. Сочи, че на на 07.06.2016 г. сутринта неколкократно
се звъняло на звънеца; че тя нямала намерение да отваря, защото е с две малки
деца, но се е звъняло настоятелно, поради което е отворила и тогава г-н Л. й се
представил и й представил разрешение за строеж, като казал, че има право от
неговия апартамент да пробие дупка в стената към обита-вания от нея апартамент
и да влезе в нейния апартамент, като направи врата – в случая в хола, искал е
да руши стената между двата апартамента. Г-н Л. поискал да пренесат мебелите си,
понеже ще започне да руши, ще направи поражения, при което г-жа Л.му
отговорила, че няма как да го допусне да влезе, тъй като е под наем и тогава се
обадила на г-н П. и го осведомила за ситуацията, който й казал да не пуска в
апартамента г-н Л. и повикал поли-ция. Поддържа, че първо са дошли полицаи, а
малко след тях и хазяина й г-н П.; че г-н Л. е представил документи на полицаите,
а г-н П. е казал, че има висящо съдебно дело за стаята и че г-н Л. няма право
да предприема каквито и да е действия, при което единият от полицаите се обадил
за справка по телефона и след нея полицаите казали, че няма право нищо да прави,
докато не приключи делото и си тръгнали, като си мислели, че двете страни са се
разбрали, като г-н П. си е тръгнал заедно с полицаите, тъй като си мислел, че
проблемът е решен. Свидетелства, че въпреки това г-н Л. е продължил да настоява
да направи дупка в стената, звънял и още няколко пъти, работниците му влезли и
преместили мебелите от хола, след което от апартамента на г-н Л. започнали да
правят дупка в стената на хола с машина. Малко по-късно г-н П. й се е обадил и
тя му казала, че е пробита дупка, като той останал учуден и шокиран, че въпреки
всичко дупката е направена, както и че на сутринта вече била вдигната стена
между вестибюла и хола на апартамента, в който тя живее, като по този начин
напълно се е преустановил достъпът до помещението.
В показанията се твърди и че г-н Л. е син на жената, която живее в
съседния апар-тамент; че г-жа Л.не е била уведомена по никакъв начин за
издаденото разрешение за строеж и за намерение да бъде присъединена въпросната
стая към съседния апартамент, както и че не е виждала залепено съобщение. Сочи,
че всеки ден е влизала и излизала от жилището, като през периода от 20 май до
06 юни не била в апартамента за няколко дни, но съпругът й бил там през цялото
време, както и че след като г-н П. си е тръгнал, тя не му е звъняла; че в този
момент е била с двумесечно бебе на ръце и е била доста объркана и напрегната.
Свидетелят
П.П.П. – син на двамата ищци, поддържа, че родителите му притежават жилище на
ул.”*******, като от началото на септември 2015 г. в него живеят наематели,
които имат едно малко детенце на няколко месеца и още едно детенце – вече на
2-3 г.; че въпросното помещение било ползвано от тях като хол, като там имало
играчки на детето, диван, шкаф, скрин, телевизор, килим, който наемателите са
си били сложили и там си е играело голямото им дете. П.П. разбрал от майка си
и баща си, че г-н Л. без пре-дупреждение е пробил дупка в стената, викнал е
майстори и са преградили стена, която е от тухли итонг, поставени директно
върху ламината, като впоследствие е видял и стената, която към момента на
разпита му е била закрита с една завеса, защото е много грозно и пред нея са
поставени мебели и играчки на децата. Сочи, че същият знае, че е дошла полиция,
за да предот-врати саморазправата и са казали, че щом има висящо дело, нищо да
не се пипа; че баща му не знаел за предстоящото преустройство, никой не ги бил
уведомил; че г-н Л. е син на собст-вениците на съседния апартамент и той е
организирал майсторите да изкъртят стената и да иззидат допълнителна стена.
При разпита му Г.Х.Л. – син на ответницата А.Л. и брат на ответника С.Л.,
поддържа, че на 20 май с брат му са залепили разрешението за строеж, като същия
ден са уведомили и домоуправителката, която даже се е разписала на едно
уведомление; че в апартаментът, в който е била отнета стаята, има наематели,
като в тази ден са се опитали да им съобщят, звънели са на вратата, но не е
имало никой – явно ги е нямало, тъй като са били празници, но няма представа;
че няколко пъти са се опитали да намерят наемателите, но ги е нямало. Сочи, че
идеята да присъединят стаята е била за шести, но тъй като ги е нямало, с брат
му преценили, че трябва до отложат влизането; че вечерта, когато се е прибирал
в къщи, е видял, че апартаментът свети и тогава са решили на следващата сутрин
да предприемат строителни действия; че на 7-ми сутринта са позвънили отново и вече
на вратата са им отворили наемателите – първо е била жената, а след това е
дошъл и съпругът й, при което учтиво ги предупредили, тъй като знаели, че има и
деца, при като наемателите помолили да им се дадат малко време, за да се
свържат със собственика на апартамента. Поддържа, че изчакали докато г-н П. дойде;
че последният се обадил на полицията и пристигнали полицаи, които прекратили
присъединяването на стаята; че след това братът на свидетеля отишъл в Пето Районно
управление, където потърсил шефа на управлението и му показал всички документи
за строежа и шефът на районното управление му казал, че няма право да спират
такъв строеж и че на следващия ден са продължили с присъединяването. Сочи, че
когато брат му се е върнал от полицията са предприели действия за направата на
дупката, започнали са да правят дупката и на следващия ден са продължили и са
приключили, както и че преди да предприемат действията по направата на дупката
не са уведомявали г-н П. за намеренията си.
Свидетелства
и че когато г-н П. е закупил апартамента той бил наясно със статута на
апартамента и знае за стаята, която е тяхна; че са имали множество срещи с
него, даже те са се провеждали в офиса на брат му, г-н П. е изразил желание да я
закупи от тях, но те са му дали ясен отговор, че не желаят да продават стаята; че
даже брат му му е бил показал строи-телните снижа за присъединяването й и че
г-н П. е бил наясно, че са имали желание да присъединят стаята към техния
апартамент. Депозира показания, че той е решил, заедно с брат му, да залепят
разрешението за стоеж и са го залепили на 20 май; че той е виждал и през
следващите дни залепеното; че същият не знае дали наемателите са били уведомени
за процес-ната стая, но твърди, че тя не е била ползвана; че доколкото знае в
деня на присъединяването в нея имало диван и шкаф и че когато са направили
отвора вече е нямало нищо вътре, било е празно, имало е една завеса, която е
отделяла въпросната стая от останалия апартамент, както и че наемателите му
казали, че не са ползвали стаята. Г-н Г.Л. сочи, че преди да бъде направена
дупката в стената той не е влизал в апартамента.
От показания на свидетеля Л.П.П.е
видно, че се познава с Л.от повече от 30 години; че в периода от 20 май до 6
юни имало залепено уведомление за разрешението за строеж. Твърди, че той е
присъствал на залепването му от С.; че тогава са били той и С., мисли, че и Ж.–
брат му, но не е много сигурен; че няколко дена, минавайки по улицата, е видял,
че то все още е на вратата, както и че от разговори със Светос-лав знае, че той
е уведомил и домоуправителката на входа. Поддържа, че зная, че става въпрос за
стая, която е част от апартамента, за която се водят спорове повече от 20 г. от
съседния апар-тамент; че със сигурност те /Ляпеви/ са търсили наемателите, защото
знае, че няколко дни пре-ди да направят СМР в стаята, не са ги намерили и
затова не са предприели никакви действия; че действията са били предприети в
началото на юни – между 5-ти и 10-ти юни, на които свиде-телят не е присъствал.
Останалите представени по делото писмени доказателства, са неотносими
към предмета на спора, поради което не следва да се обсъждат.
При така приетата фактическа обстановка мнозинството от съдебния състав
намира, че не са налице предпоставките за уважаване на предявените от ищците П.
П. и Г.П. искове с правно основание чл.76 ЗС, в която разпоредба е предвидено,
че владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит
начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й
от лицето, което я е отнело.
В
разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС законодателят е дефинирал владението като упраж-няване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя. Владението по своята правна същност представлява фактическо
състояние и е гарантира-на от закона възможност за упражняване на фактическа
власт върху вещ без лицето, осъщест-вяващо същата, да е собственик на вещта.
Владелческата /посесорна/ защита представлява уредени от правото
средства за възс-тановяване на владението като фактическо отношение, като тази
защита не зависи от това дали то е добросъвестно или недобросъвестно и може да
бъде проведена срещу всяко трето лице, което го нарушава, включително срещу
собственика на вещта и носителя на друго вещно право върху нея. С цитираната
норма на чл.76 ЗС е регламентиран един от видовете средства за защи-та на
владението като фактическо състояние – в случаите, при които движимите вещи и
недви-жимите имоти, върху които то се упражнява, са били отнети по насилствен
или по скрит начин, без значение дали тази власт се упражнява правомерно или
неправомерно, който посесорен иск следва да бъде предявен в преклузивния
шестмесечен срок от момента на отнемане на владе-нието /съответно на
държането/ срещу нарушителя. За разлика от иска по чл.75 ЗС, при иска по чл.76 ЗС е ирелевантно
обстоятелството колко време е осъществявано владението. От значение е
фактическата власт над вещта да е била упражнявана към момента на извършване
на отнемането. Съгласно доктрината и константната съдебна практика отнемане на
владението по насилствен начин е налице, когато е използвана физическа сила
или заплаха срещу владелеца, а също и в случаите, при които е употребена
физическа сила по отношение на самата вещ /в т.см. решение № 4/06.02.2012 г. по
гр.д.№ 388/2011 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
С оглед данните по делото в дадения казус предвиденият в чл.76 ЗС шестмесечен прек-лузивен срок е спазен. В производството не е спорно между страните,
което се установява и от показанията на разпитаните свидетели А. Л.и
Г.Л., че стаята – предмет на спора, е била отнета на 07.06.2016 г., а съгласно извършеното
удостоверяване върху исковата молба в регистратурата на СРС – искът по чл.76 ЗС е предявен на 15.06.2016 г.
Съгласно законовата регламентация исковете за
защита и възстановяване на нарушено владение се разглеждат в съответствие с
установените в Глава Тридесета на ГПК правила /чл. 356 ГПК – 361 ГПК/. В тези
производството по силата на чл.357, ал.1 ГПК съдът проверява само факта на
владението и на нарушението му. Съгласно ал.2 на същата разпоредба –
доку-ментите удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само
доколкото установя-ват факта на владението, с оглед на което извън предмета на
настоящия спор са наведените от ищците възражения във връзка с правото на
собственост върху стаята – предмет на спора.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на А.Л., П. П.,
се установява, че към момента на присъединяване на процесното помещение от
апартамент № 3 към апартамент № 4 ищците П. и Г. Петрови
са упражнявали
фактическа власт върху същото – чрез наемателите на апартамент № 3, на които
жилището е било предоставено за ползване по договор за наем. Настоящата
инстанция не кредитира показанията на свидетеля Г.Л. относно факта на ползване
на стаята, тъй като същите са необосновани, почиват на предположения, а не на
обективно възприети от този свидетел факти – при разпита му г-н Л. изрично
признава, че не е влизал в апартамент № 3 преди да бъде направен отворът в
стената. Показанията на същия са в противоречие с останалите ангажирани по
делото гласни доказателства по този въпрос, депозирани от свидетели – преки
очевидци, както не са оборени в процеса. От друга страна: ответниците не са провели
пълно обратно доказване, оборващо пре-зумпцията по чл.69 ЗС за наличието на
субективния признак на владението – намерението да се свои вещта, според която
норма се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго. Тъкмо обратното – от показанията на втория визиран свиде-тел
и доказателствата относно действията на ищците, изразяващи се в предявяване на
установи-телен иск за собственост на стаята срещу ответницата А.Л., обосновават
извод, че същите са упражнявали фактическата власт върху стаята с анимус за
своене.
Показанията на свидетеля Г.Л., че ищците са знаели, че процесното помеще-ние
е собственост на ответницата и са искали да го закупят от нея, не обосновават
извод, че П. и Г. П. са държали стаята за А.Л.. Тези показания са релевантни за
обстоятелството дали се касае за
добросъвестно или за недобросъвестно владение, който въпрос е неотносим към
предмета на иска по чл.76 ЗС.
Според мнозинството на настоящият съдебен състав в случая не е доказано
наличието на втората предпоставка на претенцията по чл.76 ЗС, а именно:
нарушение на владението в най-тежката му форма на отнемане на владението по
насилствен начин. Според мнозинството на съдебния състав упражняването на
законово признато право на собственост на основание надлежно издадени
строителни книжа не може да бъде квалифицирано като насилие по смисъла на чл.76
ЗС.
Според мнозинството на съдебния състав с оглед
горното обстоятелство поради липса-та на кумулативната даденост на всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл.76 ЗС, предявените от П. Г.П. и Г.И.П. искове на това основание се явяват неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне, както и че неустановяването на извършено отнемане на
владението по насилствен начин изключва възможността за налагането на глоба на
ответниците по реда на чл.360 ГПК.
Поради не съвпадане на крайните изводи на
настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на изхода
от разглеждането на спора, обжалваното ре-шение
на СРС следва да бъде отменено изцяло, като се постанови друго, с което
исковете по чл.76 ЗС и искането по чл.360 ГПК – за налагане на глоба на ответниците
като нарушители, да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При приетия изход на спора на жалбоподателя А.Л. и С.Л. се дължат разноски за
настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 525,00 лева,
от които: 25,00 лева – държавна такса и 500,00 лева – адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищците трябва да заплатят на ответниците А.Л. и С.Л. и направените разноски
в първоинстанционното производство в раз-мер на 1 000,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 23.01.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 41 060/2015 г. по описа на СРС, ГК, 58 състав, като
неправилно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. П., ЕГН ********** и Г.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, срещу А.Й.Л.,
ЕГН ********** и С.Х.Л.,
ЕГН **********, и двамата с адрес:
***, искове с правно основание чл.76 ЗС за предаване на П. Георгиев П. и Г.И.П. на фактическата
власт върху западна стая с площ около 12 кв.м., находяща се в гр.София, ул.”******”,
първи над-партерен етаж, граничеща с ул.”Веслец”, апартамент 4, спалня на
апартамент № 3 и хол на апартамент № 3, която е била отнета от владението на П.
Г. П. и Г.И.П., както и искането по чл.360 ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН ********** и Г.И.П.,
ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес: ***, да ЗАПЛАТЯТ на
А.Й.Л., ЕГН **********
и С.Х.Л., ЕГН **********,
и двамата с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 000,00 /хиляда/ лева – разноски за първоинстанционното
производство, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 525,00 /петстотин двадесет и пет/ лева – разноски за въззивното
произ-водство.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните – при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
о.м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
по гр.д.№ 6 704/2017 г. по описа на СГС
При съществуващата фактическа
обстановка по делото не споделям становището на мно-зинството от решаващия
състав на СГС, че в дадената хипотеза не е налице извършено отнемане на
владението на процесната стая от страна на ответниците по насилствен начин,
което обстоя-телство да обуславя отхвърлянето на предявените искове по чл.76 ЗС
и искането за налагане на глоба на нарушителите по чл.360 ГПК.
Издаденото в полза на ответницата А.Л. разрешение за строеж не е
предвиден в закона титул, въз основа на който да се предоставят права на същата
за промяна на фактичес-ката власт върху процесната стая. Предвид правната му
същност с разрешението за строеж се определят техническите параметри за
извършването на съответното преустройство на даден обект – в случая апартамент,
от гледна точка на установените строителни правила и норми за тази регламентирана дейност. След като
ответниците не са упражнявали фактическа власт върху стаята – предмет на спора,
и ищците са се противопоставили на действията по присъединяване на
помещението, за да може преустройството по одобрените строителни книжа да бъде
осъществено от ответниците, същите първо е следвало да установят владение върху
нея по реда на някой от предвидените в действащата нормативна уредба правни
способи. Като не са използвали тези законови средства, а директно са извършили
действията, с които на практика са „иззели“ стаята от ищците и по този начин са
нарушили фактическата власт, осъществявана от тях върху нея, въпреки изричното
им противопоставяне, използвайки физическа сила върху
самата вещ, довела до направата на отвор /дупка/ в съществуващата преградна
стена между двата апартамента и изграждане на нова такава, ответниците са отнели процесната стая по
насилствен начин, което обуславя ангажирането на тяхната отговорност по
заявените от ищците претенции.
Легитимирана да отговаря по предявения иск по чл.76 ЗС е и жалбоподателката А.Й.Л.,
независимо, че същата пряко не е участвала в извършеното присъединяване. Както
е прието в решение № 214/25.10.2016 г. по гр.д.№ 2345/2016 г. на ВКС, І ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК, пасивно материалноправно легитимирано лице
по иск на визираното основание от ЗС, е както лицето, което непосредствено е
извършило нарушението – действията, довели до отнемане на владението, така и
лицето, за което е извършено нарушението. В дадената хипотеза действията, чрез
който е било отнето владението са осъществени от другия ответник – син на А.Л.,
но са били извършени за нейна сметка. Чрез действията си С.Л. е установил
фактическа власт върху процесната стая, действайки не са себе си, а по искане и
в полза на тази ответница, на чието име е издадено разрешението за строеж и
която е сключила договорите за изработка и за строителен надзор във връзка с
присъединяването.
Предвид изложеното считам, че по делото са
доказани всички материално-правни пред-поставки, обосноваващи основателността на
предявените посесорни искове, поради което реше-нието на първоинстанционният
съд като правилно следва да бъде потвърдено.
СЪДИЯ:
/Е.И./