Р Е Ш Е Н И Е
гр. Елин Пелин, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на пети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 217 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.
С.“ ЕАД-С., с ЕИК …., в която се твърди,
че дружеството е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с длъжник С.П. ***, с ЕГН **********,
за сумата: 3 301.43 лева - главница представляваща стойност на неизплатена реално потребена топлинна енергия за период м. май 2016г.-
м.април. 2019г., законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2020г. до окончателно й изплащане;
мораторна лихва в размер на 576.76 лева за периода от 15.09.2017г. до
01.09.2020г.; главница за дялово разпределение за периода м.август 2017г. до м.април 2019г. в размер
на 49.74 лева, заедно със законната
лихва, считано от 14.09.2020г. до окончателното изплащане; лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 9.96 лева за периода от 01.10.2017г.
до 01.09.2020 година и за разноските по
заповедното производство.
Твърди се, че в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил исковата си претенция по чл.422 ГПК срещу ответник С.П., последната като клиент на ТЕ за топлоснабден през процесния период имот, находящ се в гр.
С., Община „Л.“, ул.“К.“ № …., вх. . ап..
Твърди се, че ответникът е
клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и
продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на ТЕ от „Т. С.“ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. . Като клиент на ТЕ ответницата имала задължение да
монтира средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1,т.2 ЗЕ на отполителните тела в имота и да заплаща цена за ТЕ при условията и реда определени ва
Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Твърди се, че ответницата не е упражнила
правото си по чл.150, ал.2 ЗЕ и спряно
нея са влезли в сила ОУ за продажба на
ТЕ от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С.. Задължение на
ответницата било да заплаща в 45-дневен
срок от датата на публикуване в интернет, посочените в ежемесечните фактури
суми. Твърди се, че с изтичане на
последния ден от месеца ответницата е
изпадала в забава за тези суми, за което на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е
начислявана лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че от приложено към
исковата молба извлечение от сметка за
аб. № 330436, ответницата е използвала доставяната от дружеството-ищец
ТЕ през процесния период и не е погасила задължението си.
Твърди
се, че след края на отоплителния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата и за
топлоснабдения имот са издавани изравнителни сметки, които ищецът приложил като доказателство по делото, че сумите за ТЕ са начислени
по действителен разход на уредите за
дялово рапределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Иска се съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от 3
301.43 лева - главница представляваща стойност на неизплатена реално потребена топлинна енергия за период м. май 2016г.-
м.април. 2019г., законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2020г. до окончателно й изплащане;
мораторна лихва в размер на 576.76 лева за периода от 15.09.2017г. до
01.09.2020г.; главница за дялово разпределение за периода м.август 2017г. до м.април 2019г. в размер
на 49.74 лева, заендо със законната
лихва, считано от 14.09.2020г. до окончателното изплащане; лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 9.96 лева за периода от 01.10.2017г.
до 01.09.2020 година.
Претендират се направените в заповедното производство
разноски, както и сторените в
производството по чл.422 ГПК, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение .
В едномесечния срок ответникът, чрез
пълномощника си по делото, е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове
за периода май 2016г.- октомври 2016г. са недопустими, като в тази част ИМ
следва да бъде оставена без разглеждане и производството прекратено на
основание чл.299 ГПК.
Намира в останалата част предявените с
исковата молба искове за неоснователни. Прави възражение за погасени по
давност исковете за сумите преди 14.09.2017г., включително и по обща
фактура от 31.07.17г., като излага с отговора до съда подробни съображения в
тази насока. Счита , че представлява злоупотреба с право от страна на
ищеца позоваването му на
обща изравнителна фактура, чрез която целял да избегне евентуално
възражение за давност от
потребителите на ТЕ. Прави възражение,
че са погасени по давност претенциите на ищеца за сумите за периода май 2016г. – м. септември 2017 година.
Ответникът прави възражение, че не е
собственик или ползвател на процесния
имот, за който се претендират с исковата молба суми за консумирана, но
незаплатена ТЕ и в тази връзка ответницата не е обвързана от ОУ, които ищецът
въвежда и обсъжда с исковата молба. Твърди се, че по делото не са
представени каквито и да било доказателства,
че ответницата е собственик или ползвател на процесния имот, а приложения към
ИМ нотариален акт е неотносим към процесния период.
Намира за неоснователни претенциите на ищеца
за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност за услугата „дялово разпределение“ за м.август и м.
септември 2017г. .
Оспорва и дължимостта
на лихвите за забава по отношение
главницата за потребена ТЕ.
Прави възражение, че между „Б. Б.“ООД-София и
ответника не съществува облигационна връзка. Оспорва валидността на договора
между СЕС и „Б.Б.“ООД-С., тъй като в този договор
липсва подпис на ответника.
Оспорва приложения протокол от Общо събрание на етажните собственици.
Оспорва договора между ищеца и „Б. Б.“ООД-София,
като с отговора се твърди, че ответницата не е страна по този договор.
Оспорва ОУ,
на които се позовава в исковатва молба ищеца.
В срока по чл.131 ГПК „Бруната България“ООД-София -трето лице – помагач на страната на ищеца, не е депозирало становище. Представя по делото доказателства,
относими към предмета на спора .
По делото е приета съдебно-техническа
експертиза изготвена от в.л. Ст.Ж.. Със
заключението се приема, че ежемесечните отчети
по общия топломер в абонатната
станция на сградата-етажна собственост за процесния период са изготвяни редовно
съгласно Приложение№1, колона 1 към експертизата. Извършвани са отчисления за
сметка на дружеството на технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция, които отчисления цитирани
в колона №2 на Приложение №1 към експертизата.
Сумите за топлоснабдения имот са били начислени
в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на
енергетиката и ОУ за продажба на ТЕ за битови нужи от „Т.“ С. ЕАД на потребители за района на гр. С.. Установено е, че
през целия процесен период е ползвана ТЕ за отопление и топла вода в
процесния имот, без ограничения или икономия.
Задълженията към ищеца за
процесния период са изчислени на база
изравнителни сметки, т.е. реално
потребление на ТЕ.
От заключението по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза изготвена от в.л. А.Б. е
видно, че сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна
уредба в областта на енергетиката и ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди. Няма данни за извършени плащания на сумите предмет
на процеса, осчетоводени по съдебна договорна сметка ID 156491. От извършена проверка в счетоводството на
ищеца установено, че за аб.№330436 за периода м.05.2016г. - м.04.2019г. има
задължения към „Т.С." АД в общ размер на 3 937.89 лв., в т.ч. главница - 3
351.17 лв. и лихва за забавено плащане до 01.09.2020 г. - 586.72 лева. Услугата
дялово разпределение се е извършвала от фирма „Б." ООД. Общата стойност на
изравнителните сметки за периода 05.2016г. - 04.2019г. е в размер на 245.60 лв.
и представлява разлика за доплащане, която сума е била прибавена към
първоначалното задължение на абоната за процесния период. От изравнителните
сметки няма погасени задължения на абоната извън процесния период. Стойността
на потребената ТЕ, с включени изравнителни сметки и
отчетени текущи плащания и прихващания е в размер на 3 301.42 лева.
Претендираната сума за топлинна енергия от абонатен № 330436 за периода
05.2016г. до м.04.2019г. е в размер на 3 937.89 лв., в т.ч. главница в размер
на 3 351.17 лв. и законна лихва в размер на 586.72 лв., от които 3 301.43 лв. -
представлява реално потребената ТЕ за периода
м.05.2016г. - м.04.2019г. с включени изравнителни сметки за същият
период и отчетени текущи плащания и прихващания, с начислена законна лихва в
размер на 576.76 лв., изчислена считано от първия ден след срока за плащане на
всяко задължение - 15.09.2017г. до 01.09.2020г.; 49.74 лв. - такси на ФДР за
периода 08.2017 - 04.2019 с начислена законна лихва в размер на 9.96 лв., изчислена
считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 01.10.2017г.
до 01.09.2020 год..
Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба, отговора на ответника по чл.131 ГПК и след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Не се спори между страниоте, че ищецът е доставчки на ТЕ за процесната сграда-етажна собственост .
По ч.гр.д. № 939/2020г. по описа на РС- Елин
Пелин, по отношение на С.П.П. е издадена в
полза на “Т. С.” ЕАД Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за сумите предмет на
настоящата искова молба, в т.ч. и за направените разноски в заповедното
производство.
В срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът по заповедното производство и ответник в настоящото,
чрез упълномощения по делото адвока, е депозирала възражение срещу заповедта за
изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК “Топлофикация София” ЕАД е предявило против С.П.
обективно съединени искове за установяване на вземанията, предмет на
заповедното производство.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката / "Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1,т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по ред, определени в съответната наредба по чл.36,ал.3“ /. Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ от топлопреносното предприятие на клиенти на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията...“. Следователно така цитираната и от „Т.С.“ ЕАД в исковата молба норма въвежда изискване за наличие на договорно правоотношение,каквото в случая следва да е налице между ищеца и ответника по делото, като установяването на това твърдение е в тежест на ищеца. В този смисъл, за да е налице такъв договор между „Т. С.“ ЕАД и ответника, последният в качеството на краен клиент на покупка на ТЕ от топлопреносното дружество, следва ищецът да докаже качеството на ответника С. П. на собственик и титуляр на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост на апартамент №4, вх. А в бл.25 гр. С., Община „Л.“, ул.“К.“ № бл…. на каквото й качество се позовава ищеца в исковата молба. В тази връзка настоящият състав намира , че ответникът не е легитимаран, като собственик и титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния имот. Видно от нот. акт №113, том IX, дело № 4940/31.03.1970г. чрез възлагане от ЖСК, П. С. П. и Н. Т.П. са придобили собствеността върху процесния имот, построен върху държавна земя.
С Протокол
от 24.06.2002г. от проведено Общо
събрание на етажната собственост във вх.А, бл.25, гр. С., Община
„Л.“, ул.“К.“ е взето
решение за сключване на договор с „Б.Б.“ООД-София за доставка и монтаж на индивидуални разпределители и др., за индивидуално
разпределяне на ТЕ по апартаментите, с
който протокол е и упълномощен за целта
нарочен представител измежду собствениците,
а именно Б.Ц. П.. Под № ….в
списък , който неразделна част от
цитирания протокол, присъства с три имена и ЕГН лицето П. С. .
На
12.07.2002г. е сключен Договор за извършване
на услугата „ топлинно счетоводство чрез система за индивидуално отчитане и
разпределяне на ТЕ между потребителите в сградата-етажна собственост с
административен адрес : гр. С., Община „Л.“, ул.“К.“№ … вх.А и „Б.Б.“ООД-С..
Видно от удостоверение за наследници изх. № 2088/2016г. на СО, р-н „Л.“, П. С.П.е починал на …..., като за негов наследник се сочи ответницата С.П.П.. С писмо рег. № Г-9752/ 25.06.20г. ищецът е уведомил С.П., че е извършил смяна на титуляра на партида с аб.№ 330436 за заплащане на ТЕ, като бил вписал ответницата като титуляр на партидата. В последна връзка от представените по настоящото дело от „Б. Б.“ООД-София индивидуални справки, формуляри за отчет, документи за връчване и сертификат е видно , че за титуляр на процесния аб.№ 330436 е посочен починалия през 2012 г. наследодател на ответницата. От друга страна с уведомителното писмо до С. П. от 25.06.2020г. е видно, че промяната / състояща се във вписване на ответницата, като титуляр на партидата / по процесната партида с цитирания абонатен номер, е към дата следваща процесния период. От друга страна с цитираните по-горе в настоящото документи / формуляри за отчет относими към процесния период и представени с молба до съда от 14.05.2021г./ депозирани от „Б. Б.“ООД-. като титуляр на процесната партида е посочен П. П. , но подпис в графа „ клиент“ е положен от друго лице, които извод следва от факта, че към тази дата титулярът П.С. П. вече е бил покойник. Не се твърди с исковата молба тези подписи да са били положени от ответницата, а ако е така, в какво качество да са положени от последната. Следователно, с оглед твърденията въведени с исковата молба, ищецът не е установил за процесния период ответницата С.П. да е била клиент на ТЕ, предвид и цитираната в ИМ разпоредба на чл.153, ал.1 ЗЕ, на която ищецът се позовава /„собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост , присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ....“/ . От друга страна не се установява в настоящия процес, което е в тежест на ищеца по делото, ответницата да е встъпила за процесния период в договорни отношения с ищеца, като е видно от доказателствата по делото, че С. П. не е направила и искане за разкриване на партида на нейно име /вж. чл.60, чл.61 от ОУ представени от ищеца с ИМ/, но и това да е така, следва да се държи сметка за факта, че ищецът не се позовава на наследствено правоприемство по отношение на ответника със настъпване смъртта на титуляра Петко Савов Петков на процесната партида с аб. № 330436 .
По възражението за недължимост към ищеца на претендираните суми
за дялово разпределение с оглед факта, че
„Т. С.“ ЕАД не извършва тази услуга, следва да се посочи, че съгласно
чл.139, ал.2 от ЗЕ отговорността за извършването на дялово разпределение на ТЕ
се възлага само на топлопреносните
предприятия, когато те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане
на търговците, вписани в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на ТЕ не са регистрирани по
чл.139е, те сключват писмено договор за
извършване на услугата „дялово разпределение“ с лицето, избрано от клиентите по ред на чл.139б при ОУ, в които се уреждат цените
за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които се
заплащат от страна на потребителите
към топлопреносното предприятие, след
което от топлопреносното предприятие към
търговеца осъществяващ дяловото разпределение на ТЕ.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за част от претендираните от ищеца вземания за главници и лихви, настоящият състав намира следното: Според задължителните разняснения с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „ периодични плащания“ по смисъла на чл.111, т.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно претендираните от ищеца вземания са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Настоящият състав намира възраженито за неоснователно, тъй като с чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /ДВ бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020 година/ е въведено спиране на давностните срокове, с изтичането на които се погасяват права, считано от 13.03.2020г. до настъпване на отмяна. С §13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗдравето, сроковете спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, продъжлават да текат с изтичане на седем дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“, което обнародване от дата 14.05.2020г..Поради това съдът намира, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срокът по чл.111,б.“в“ ЗЗД не е изтекъл.
При така изложените по-горе съображения настоящият състав намира за недоказани
предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79, вр. с чл. 86
от ЗЗД, вр. с 149, ал. 1 Закона за енергетиката, а именно: за установяване по
отношение на ответника С.П., че последната, като собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, в
частност на ап…. вх…., бл…,
ул.“К.“, Община „Л.“ в гр. С., дължи на ищеца сумата от 3 301.43 лева - главница
представляваща стойност на неизплатена
реално потребена топлинна енергия
за период м. май 2016г.- м.април. 2019г., законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2020г. до окончателно й изплащане;
мораторна лихва в размер на 576.76 лева за периода от 15.09.2017г. до
01.09.2020г.; главница за дялово разпределение за периода м.август 2017г. до м.април 2019г. в размер
на 49.74 лева, заендо със законната
лихва , считано от 14.09.2020г. до окончателното изплащане; лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 9.96 лева за периода от
01.10.2017г. до 01.09.2020 година.
При този изход на спора по делото съдът дължи произнасяне и по претенцията на ответника за разноски. В производството по ч.гр.д. № 929/ 20г. по описа на РС Елин Пелин длъжникът е представил Договор за правна защита и съдействие от 15.12.2020г., по който е изплатил на упълномощения по заповедното производство адвокат договореното възнаграждение в размер на 1 300.00 лева. В настоящото производство ответникът е направил разноски-възнаграждение за един адвокат в размер на 1 700.00 лева изплатени в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2021г.. Ответникът претендира разноски и в частта касателно постановеното от съда определение по чл.299, ал.2 ГПК. За последната претенция съдът намира, че също се дължат на ответника сторените разноски касателно прекратителното определение от 25.01.2022г. за претендирания с исковата молба период м май 2016г. – м. октомври 2016 година. Това е така, тъй като от една страна ответникът , чрез пълномощника си по делото е депозирал отговор на исковата молба , в т.ч. и по отношение и на тази искова претенция. От друга страна въпреки споделените възражения и съображения с отговора по чл.131 ГПК, ищецът е поддържал чрез ИМ тази искова претенция и в с.з. на 25.01.22г..При тези обстоятлества следва да се присъдят на ответника разноски по делото и относно прекратителната част с определението на съда от 25.01.2022 година в размер на 300.00 лева
При така изложените
съображения следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направени от последния разноски по делото в
общ размер на 3 300.00 лева , от които
1300.00 лева- в производството по ч.гр.д. № 939/2020г. по описа на РС
Елин Пелин, 1700.00 лева -
възнаграждение за един адвокат за
производството по настоящото дело и разноски в размер на 300.00, касателно прекратителното определение на съда от 25.01.2022г. на основание чл.299, ал.2 ГПК,
като последното, с характер на определение подлежи на обжалване пред СОС в едноседмичен срок от съобщаване на решението.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛА предявените от
“Т. С.” ЕАД-С., с ЕИК ….., против С.П.
***, с ЕГН **********, искове за
установяване по отношение на ответника С.П., в качеството й на собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, в частност на ап…., вх….,
бл…., ул.“К.“, Община „Л.“ в гр. С., чедъ лжи на
ищеца “Т. С.” ЕАД-С.сумата
от 3 301.43 лева - главница представляваща стойност на
неизплатена реално потребена топлинна енергия за период м. май 2016г.-
м.април. 2019г., законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2020г. до окончателно й изплащане;
мораторна лихва в размер на 576.76 лева за периода от 15.09.2017г. до 01.09.2020г.;
главница за дялово разпределение за периода
м.август 2017г. до м.април 2019г. в размер на 49.74 лева, заедно със законната лихва,
считано от 14.09.2020г. до окончателното изплащане; лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 9.96 лева за периода от 01.10.2017г. до 01.09.2020
година и разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА “Т. С.” ЕАД-С., с ЕИК ….., да заплати на С.П. ***, с ЕГН **********, разноски по ч.гр.д. № 939/2020г. по описа на РС Елин Пелин в размер на 1300.00 лева.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД-С., с ЕИК …. да заплати на С.П. ***, с ЕГН **********, разноски в производството по чл.422 ГПК в размер на 1700.00 лева.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД-С., с ЕИК ….., да заплати на С.П. *** ,с ЕГН **********, разноски във връзка с Определение от 25.01.2022г., с което на основание чл.299, ал.2 ГПК прекратено частично производството по делото за исковете за периода м.май - м.октомври 2016г., в размер на 300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: