Присъда по дело №1141/2020 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1141/2020г. ПО ОПИСА
НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на обвинителен
акт, внесен от ВОП срещу подсъдимата С. М. Р. с ЕГН:**********, за престъпление по
чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това че на 13.02.2019г. в гр. Провадия, обл. Варна, при
условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент - дебитна карта
№ 516907ХХХХХХ6104, издадена от „Юробанк България" АД на името на М. Р. А. и данни
от платежен инструмент - ПИН код, без съгласието на титуляря, като извършила банкови
операции - теглене на парични суми общо в размер на 450лв., като деянието не съставлява
по-тежко престъпление.
Делото е разгледано при прилагането на деференцираната процедура за приключване
на наказателното производство, а именно - съкратено съдебно следствие в производството
пред първа инстанция, предсвидена в Глава XXVII от НПК, предвид направеното от
подсъдимата признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и съгласието и да не се събират доказателства за тези факти, съгласно чл.371, т.2 от НПК,
подкрепящо се от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като
счита, че фактите по делото са безспорно установени от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и от самопризнанието на подсъдимата направено по реда
на чл.371 т.2 от НПК. Счита че съда следва да я признае за виновна, като и определи
наказание „Лишаване от свобода“ към минималния предвиден размер, което след
редуциране с 1/3 с оглед проведената съкратена процедура по чл.371 т.2 от НПК,
изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок. Моли съда да наложи и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“, чийто размер да бъде в размер равняващ се
на причинените от инкриминираното деяние щети.
Защитникът на подс.Р., адв.С. в съдебно заседание моли съда да наложи наказание
„лишаване от свобода“ в минималния размер предвиден в закона, което наказание да бъде
изтърпяно при условията на чл.66 от НК. Излага становище да не бъде налагано на
подсъдимата кумулативно предвиденото наказание „глоба“ предвид тежкото и семейно
материално положение.
Подсъдимата при упражняване правото си на лична защита изразява съжаление за
случилото се и заявява, че няма да се повтори.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид самопризнанието на подсъдимaта, което
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, както и на събраните допълнително данни, по отношение на
личността на подсъдимата, дадени в хода на съдебното следствие по нейно желание, приема
за установено следното:
В началото на месец февруари през 2019г. подсъдимата С. Р. отишла на гости в
дома на своите родители - М. Р. А. и Г. И. Г., които живеели в с. Свобода, обл. Стара
Загора заедно със седемте си деца.
Подс.Р. останала при тях няколко дни, като обитавала една стая със сестрите си
Д. и Н.. В същата тази стая зад телевизора, родителите и съхранявали портмоне с
документи, дебитна карта № 516907ХХХХХХ6104,2207, издадена от „Юробанк
България"АД на името на М. Р. А. и лист с изписан ПИН код за дебитната карта. За
1

местоположението на портмонето с документите и другите вещи знаели всички в
къщата, включително и подсъдимата.
На 10.02.2019г. подс.Р. без знанието и съгласието на св.А. взела от портмонето
дебитната и карта, заедно с листа с данните от платежния инструмент и тръгнала за
град Провадия, обл. Варна, където живеела на съпружески начала с Ю.Ю.. С нея в гр.
Провадия отишла и сестра й Д., която не била наясно с намерението на подсъдимата.
На 13.02.2019г. С. Р., след като разбрала, че по сметката на майка й са преведени
пари за детски надбавки и социални помощи, отишла до ATM устройство №063926,
находящо се в гр. Провадия и стопанисвано от „Сосиете Женерал Експресбанк".
Поставила дебитната карта № 516907ХХХХХХ6104 и след като въвела ПИН кода
изписан на листа, за времето от 09:16 часа до 09:19 часа извършила три транзакции,
като при всяка от тях теглила сумата от 50 лева. След като изтеглила общата сума от
150 лева, подс.Р. се преместила на друго ATM устройство № D0010306, находящо се в
гр. Провадия в района на Централна поща, стопанисвано от „Банка ДСК". Поставила в
него дебитната карта на майка си, въвела ПИН кода и за времето от 09:24 часа до 09:26
часа извършила три транзакции, като при всяка от тях теглила сумата от 100 лева. Така
от този банкомат подс. Р. изтеглила сумата от 300 лева и се прибрала в дома си.
През следващите дни подсъдимата изхарчила изтеглената от картата парична
сума общо в размер на 450 лева, като купила дрехи, обувки и други вещи за себе си и за
сестра си Д..
Няколко дни по-късно свид. А. установила липсата на дебитната си карта и
подала сигнал в полицията.
Били проведени оперативно - издирвателни мероприятия, в хода на които
изискани записите, направени от ATM устройствата по време на операциите,
извършени с картата на свид. А..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се позовава на
направеното самопризнание на подсъдимата Р. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на
чл.283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите: М.А., Г.Г., И.В., заключението на
видеотехническа лицево-идентификационна експертиза, характеристични данни и писмени
доказателства.
При преценката на събраните доказателствени средства, съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондират помежду си и на другите данни по делото.
Съдът изцяло кредитира и заключението на назначената по досъдебното
производство видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /л.67-80 от ДП/,
като го намери за пълно, ясно, обосновано и в която обективност и безпристрастност няма
основание да се съмнява, тъй като в пълнота е отговорено на поставените задачи и е
установено, че лицето, извършило теглене от дебитната карта на свид. А. транзакции на
обща стойност 450 лв., е подс. Р..
Събраните по делото доказателствата са непротиворечиви, и последователни, като
позовавайки се на тях и на направените самопризнания на подсъдимия, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, които обсъдени поотделно и
2

съвкупно установяват описаните факти в пълнота и цялост, поради което настоящия съд
изцяло основава на тях своите фактически изводи. Те от своя страна обуславят следните
правни изводи :
От правна страна съдът счита, че С. М. Р. , ЕГН ********** на 13.02.2019г. в гр.
Провадия, Варненска област, в условията на продължавано престъпление, използвала
платежен инструмент - дебитна карта № 516907ХХХХХХ6104, издадена от „Юробанк
България" АД на името на М. Р. А. и данни от платежен инструмент - ПИН код, без
съгласието на титуляря, като извършила банкови операции - теглене на парични суми общо
в размер на 450 лева, като деянието не представлява по - тежко престъпление. Това деяние
от обективна и субективна страна осъществява състава на престъпление по чл.249, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК. Съставът на това престъпление охранява правилното функциониране на
паричната и кредитната система. Предмет на това престъпление може да бъде истински
платежен инструмент, а дебитната карта представлява такъв по смисъла на чл.93, т.24 от
НК. Именно използването му без знанието и съгласието на лицето, което е оправомощено да
осъществява платежни операции с него,съставлява престъпление по този текст и е
основание за носене на наказателна отговорност.
Подсъдимата е е извършила отделни деяния на инкриминираната дата, които
осъществяват поотделно един и същи състав на престъпление и са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото; това и предопределя приложението на чл. 26 ал.1 от НК, определяща
цялостната престъпна дейност на подсъдимата като осъществена при условията на
продължавано престъпление.
От субективна страна подсъдимата е извършила деянието при форма на вината "пряк
умисъл", със съзнанието за извършване на непозволени банкови транзакции с чужди
парични средства, за механизма на придобиването на които е имала представи. Прекият
умисъл на подсъдимата е обхващала съзнанието, че дебитната карта представлява платежен
инструмент, че използва данните от нея, за да тегли парични средства, без за това да има
съгласието на титуляра – майка си.
По отношение вида и размера на наложеното наказание:
За извършеното от подс. Р. престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26 ал.1 от НК е
предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от две до осем години и с глоба до двойния
размер на получената от инкриминираното деяние сума. При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, установи следното:
Съдът отчете липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и наличието само
на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно направеното самопризнание и
изразеното съжаление още на досъдебно производство, чистото съдебно минало и факта, че
Р. има две деца, за които се грижи, едно на 3 години и три-месечно бебе. В същото време,
съдът не установи някое от посочените смекчаващи обстоятелства да е изключително по
своя характер или в своята съвкупност да съставляват многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено наказание – в случая две години
лишаване от свобода, да се явява за подсъдимата несъразмерно тежко. Макар и млада,
възрастта на подсъдимата - 21 години, не предполага каквото и да е основание да се
обсъжда възможност за недостатъчно прецизна или адекватна оценка за противоправността
3

на стореното.
Размерът на кумулативното наказание, което е предвидено в чл.249 ал.1 от НК, съдът
определи като съобрази, че в конкретния случай от ползването на данните реално е
получена от подсъдимия сума, респективно е причинена имуществена вреда на титуляра,
но при индивидуализиране на наказанието съдът счете, че санкцията трябва да бъде
съобразена с особеностите на конкретната личност, на характеристиките на деянието,
изводими от доказателствата по делото. Горното мотивира съда да определи наказание само
при наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства, затова и наложи наказание в
минимален размер от две години „лишаване от свобода“ и „глоба“, също в минималния
предвиден размер – 450 лева, която се равнява на инкриминираната сума. С оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, след редукцията,
определи наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и четири месеца.
Съдът приложи чл. 66 от НК и отложи изпълнението на наказанието, със следните
съображения. Приложението на чл. 66 от НК означава ограничаване на наказателната
репресия, или както я характеризира проф. А.Г.: „…за да бъде изпитан осъденият дали
действително го заслужава.“ Тук условното осъждане е приложимо, както поради вида и
размера на определеното наказание ЛС, липса на предходна съдимост, както и третата
изискуема предпоставка, основаваща се на виждането на съда, че целите на наказанието ще
могат да се постигнат без ефективно изтърпяване. Лишаването от свобода в този размер
удовлетворява изискването за постигане на индивидуална и генерална превенция, а
условното осъждане ще е подходящо и достатъчно за личната й превенция.
Затова и като взе предвид наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, чисто съдебно минало, млада възраст, семейно положение и отговорности,
свързани с него, счете, че условно осъждане в достатъчна степен ще спомогне за
поправянето й и би постигнало целите на наказанието. По изложените причини съдът
отложи ефективното изтърпяване на наказанието с минимален изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимата С. М. Р. да заплати
сторените по делото разноски.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВОС:
4

Номер на акта:	12
Дата:	22 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия:	Иваничка Димитрова Славкова

Дело:	20203100201141
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 октомври 2020 г.

Присъда по дело №1141/2020 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите