ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
гр. Бургас, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501931 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК и е образувано по частната жалба на Н.
К. К., подадена чрез адв.Трендафилка Стоянова от БАК, против Определение от 06.10.2021 г
по гр.д.3655/2019 г. на БРС, с което са оставени без разглеждане като недопустими
претенциите по сметки, описани под т.2 и т.3 от нарочна молба по реда на чл.346 от ГПК, а
именно:
1. за сумата в размер на 2111,19 лв, представляваща изплатена сума на „Топлофикация -
Бургас” АД за доставена топлинна енергия на делбения имот по издадена заповед за
изпълнение по ЧГД №7550/2020 г. на БРС и
2. за сумата в размер на 1163,12, представляваща изплатена сума на ВиК Бургас за
доставена и потребена вода на делбения имот, ведно със лихви и разноски по ЧГД
№6736/2021 г. на БРС.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като с разпоредбата на
чл.346 от ГПК е създаден специален облекчен ред за последващо обективно съединяване на
облигационни искове, свързани с делбеното имущество, предмет на иска за делба.
Твърди се, че в конкретния случай претенциите се основават именно по повод
едноличното ползване на делбения имот изключително от ответника П.К. и
неоснователното му обогатяване за сметка на останалите съсобственици, чрез неплащане на
сметките за вода и топлофикация за съсобствения имот. Сочи се, че с Решение №
260151/31.08.2020 г. по гр.д.3655/2019 г. на РС Бургас съдът осъди П. К. П. да заплаща
обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на притежаваните от
него идеални части. Твърди се, че с предявените искове по чл.59 от ЗЗД се цели да се обори
презумпцията на чл.30, ал.3 от ЗС, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си и доколкото един съсобственик си служи с общата вещ,
следва, че той поема и всички разноски, които се налагат от служенето с нея. Твърди се, че
след като ответникът П.К., живее и ползва делбения имот, и следва да плаща разноските за
вода и топлофикация на жилището, което ползва.
Твърди се, че с отказа да се приемат за съвместно разглеждане с иска за делба
претенциите на ищеца Н.К., посочени в т.2 и 3 от молбата- т.нар. "сметки между тях", се
1
преустановява възможността в едно съдебно производство да се разрешат със сила на
пресъдено нещо всички спорове между съделители отнасящи се до облигационни
притезания, възникнали по повод на имуществена общност чрез обективно съединяване на
тези искове с иска за съдебна делба.
Претендира се съдът да отмени като неправилно обжалваното определение, с което са
оставени без разглеждане като недопустими претенциите по сметки.
В законовия срок ответникът по частната жалба и по делото - П. К. П., е представил
писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Твърди се, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че претенциите им по сметки относно потребление на
топлинна енергия и вода за имота не са допустими за разглеждане в настоящото
производство, тъй като същите са били вече предмет на влезли в сила съдебни актове, и че
не се отнасят до поддържане на вещта, евентуално - ако се приеме, че не е налице
пререшаване на спор с влязъл в сила съдебен акт, се твърди, че това са облигационни
отношения между страните, които нямат пряко отношение към делбената вещ.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството по гр.д.3655/2019 г. по описа на БРС е образувано по исковата молба
на Н. К. К. и Т. Р. К., против П. К. П., за делба на съсобствен на страните недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.602.248.1.15, с адрес на имота: ***,
който апартамент е съсобствен на страните по наследство от тяхната майка Р. П. К.. С
решение № 260151 от 31.08.2020 г., съдът е допуснал делба на процесния имот между
страните. Със същото решение съдът е осъдил съделителя П. К. П. да заплаща на останалите
двама съделители обезщетение за едноличното ползване от него на делбения имот.
В срока по чл.346 ГПК – преди първото по делото заседание след допускане на
делбата, съделители-ищци Н. К. К. и Т. Р. К. са предявили против съделителя-ответник П.
К. П., претенция по сметки, както следва: 1.на основание чл.31, ал.2 ЗС - за сумата от 3396
лв – средномесечен наем за посочен период – обезщетение за ползите, от които са били
лишени, поради ползването на имота в посочения период само от ответника; 2.на основание
чл.59 ЗЗД – за сумата от 2111,19 лв – представляваща изплатена сума от ищците на
„Топлофикация-Бургас“ АДпо заведено ч.гр.д.7550/2020 г. на БРС за доставена топлинна
енергия за съсобствения имот; 3.на основание чл.59 ЗЗД – за сумата от 1163,12 лв –
представляваща изплатена сума от ищците на „ВиК Бургас“ АД по заведено ч.гр.д.6736/2021
г. на БРС за доставена и потребена вода за съсобствения имот. В първото по делото съдебно
заседание след допускане на делбата, съдът е оставил без уважение молбата на
съделителите-ищци за приемане на претенцията им по сметки по т.2 и т.3 – с основание
чл.59 ЗЗД. Съдът е изложил съображения, че претенциите по чл.59 ЗЗД са основани на
влезли в сила съдебни актове с трета страна, поради което разглеждането им в
производството за делба е недопустимо, тъй като е проведено съдебно производство
различен процесуален ред.
Съдът намира така произнесеното определение за неправилно.
Ищците са предявили претенцията си във втората фаза на делбеното производство
на правно основание чл.59 от ЗЗД, вр.чл.346 ГПК против ответника. Съгласно чл.30, ал.3 от
ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта
си. Разходите, направени за заплащане на доставена топлинна енергия представляват тежест
по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС. В случая обаче ищците твърдят, че доколкото имотът се ползва
само от ответника, разходите за доставена до имота топлоенергия и ВиК услуги, би следвало
да са само за негова сметка, и доколкото тези разходи за заплатени от ищците, ответникът се
2
е обогатил неправомерно за сметка на ищците.
Претенциите по сметки са отделни, самостоятелни искове, които чл.346 от ГПК
предвижда да се съединят с иска за делба, когато са свързани с имуществото, предмет на
делбата. С ПП № 7/73 г. е прието, че съделителите могат да предявят искания само за
вземания, които те имат един спрямо друг във връзка с подлежащата на прекратяване
общност. Тази възможност намира процесуалната си уредба в чл. 346 от ГПК и цели
едновременно с прекратяване на съсобствеността да се ликвидират и облигационните
отношения между съсобствениците във връзка със съсобствените имоти. Материално
правната й уредба почива на общия принцип на неоснователното обогатяване. Чл.346 от
ГПК урежда процесуалната възможност в делбеното производство да бъдат упражнени
претенциите с облигационен характер спрямо другия съсобственик, участвал в
съпритежанието на общия имот по времето, когато са извършени разходите. Тази
възможност е установена като коректив при настъпилото неоснователно разместване на
блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. В случая погасяването на
задължения от единия съделител поражда облигационни задължения за другия съделител,
които, ако претенцията е предявена в производството по делба, представляват претенция по
сметки съгласно чл.346 ГПК.
Що се отнася до допустимостта на претенцията, следва да се има предвид, че в
делбеното производство не могат да бъдат разглеждани такива сметки, които произтичат от
правоотношения, стоящи извън общността. В случая не е на лице подобна хипотеза, при
положение, че се касае за вземания, възникнали от правоотношения, свързани с
използването на имота, предмет на делбата.
Ето защо в случая, след като претенцията е за заплатени от ищците-съделители
сметки за доставена топлинна енергия и ВиК-услуги за имота, предмет на делбата, съдът
намира, че тази претенция следва да бъде приета за разглеждане като претенция по сметки
във втората фаза на делбата.
Обстоятелството, че задълженията към „Топлофикация - Бургас” АД и към ВиК
Бургас ЕАД са установени с влезли в сила съдебни актове, не е процесуална пречка за
приемането на вземанията за разглеждане като претенции по сметки. В случая няма да се
достигне до пререшаване на спор, тъй като предмет на претенцията е не дали тези суми се
дължат на съответното дружество – доставчик на услугата, а дали е налице неоснователно
обогатяване на ответника-съделител с изплащането на сумите от съделителите-ищци.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да
бъде отменено и вместо него следва да се постанови приемане за разглеждане в делбеното
производство на предявените две претенции по сметки с правно основание чл.59 ЗЗД.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение от 06.10.2021 г по гр.д.3655/2019 г. на БРС, с което са
оставени без разглеждане като недопустими претенциите по сметки, описани под т.2 и т.3 от
нарочна молба по реда на чл.346 от ГПК, а именно:
1. за сумата в размер на 2111,19 лв, представляваща изплатена сума на
„Топлофикация - Бургас” АД за доставена топлинна енергия на делбения имот по издадена
заповед за изпълнение по ЧГД №7550/2020 г. на БРС и
2. за сумата в размер на 1163,12, представляваща изплатена сума на ВиК Бургас
за доставена и потребена вода на делбения имот, ведно със лихви и разноски по ЧГД
№6736/2021 г. на БРС.
3
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за разглеждане в делбеното производство на основание чл.346 ГПК на
предявените от Н. К. К. и Т. Р. К., против П. К. П. две претенции по сметки, описани под т.2
и т.3 от нарочна молба по реда на чл.346 от ГПК, а именно:
1. за сумата в размер на 2111,19 лв, представляваща изплатена сума на
„Топлофикация - Бургас” АД за доставена топлинна енергия на делбения имот по издадена
заповед за изпълнение по ЧГД №7550/2020 г. на БРС и
2. за сумата в размер на 1163,12, представляваща изплатена сума на ВиК Бургас
за доставена и потребена вода на делбения имот, ведно със лихви и разноски по ЧГД
№6736/2021 г. на БРС.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4