№ 74318
гр. София, 15.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110129762 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5
ГПК.
Подадена е в Административен съд – София-град, като същата е
изпратена от последния в Софийския районен съд, искова молба от ищеца А.
Д. срещу ответника – Народното събрание като субституент на държавата, с
която се иска да му бъде присъдено обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в неизяснен размер от това, че му е отказано вписване
като управител на дружество с ограничен отговорност поради това, че е бил
управител на обявено в несъстоятелност дружество, а подобна забрана не
можело да бъде безсрочна според чл. 28 от Директива (ЕС) 2019/1023, която
не била транспонирана от българския законодател в тази си част в срока за
това.
При служебна проверка за редовност на исковата молба съдът установи,
че същата е нередовна, тъй като не е посочен размерът на претенциите на
ищеца за имуществени и неимуществени вреди; крайната дата, до която те се
претендират в настоящия процес; интересът от водене на иска срещу
посочения ответник при наличие на акт, пряко относим към ищеца.
На първо място в исковата си молба ищецът поддържа, че не следвало
да посочва размер на претендираните от него обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, тъй като имуществените вреди търпял все още, а
неимуществените съдът следвало да определи по чл. 162 ГПК. И двата довода
са неоснователни – действително чл. 124, ал. 2 ГПК предвижда възможност
съдът да присъди обезщетение за повтарящи се задължения, но трайната
съдебна практика на Върховния касационен съд (вж. напр. Определение №
123/27.01.2023 г. по ч.гр.д. № 4514/2022 г., IV ГО; Решение № 262/28.01.2020
г. по гр. дело № 1413/2019 г. III ГО; Решение № 103/25.07.2014 г. по търг.
дело № 2994/2013, I ТО; Решение № 516/11.01.2021 г. по гр. дело №
1385/2009 г., III ГО) предвижда, че такава възможност има само когато е
напълно сигурно докога ще се дължи съответната парична сума, определена
по безспорен начин (ликвидна), а в случая това не е така – в момента, в който
1
правоотношението на ищеца с дружеството, което иска да го направи свой
управител, се прекрати, или бъдат приети изменения в закона, посочени в
исковата молба, вземането ще се прекрати. Това налага ищецът да определи
както крайна дата, до която претендира обезщетението (в последствие може
да се предяви друг иск за последващ период), така и конкретен размер на
претърпените от него до тази крайна дата вреди. По отношение на размера на
претендираните неимуществени вреди – ищецът следва да посочи исканата от
него сума съгласно чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като тя определя цената на
иска. Правилото на чл. 162 ГПК за определяне на размера на присъденото се
отнася не до това, което се претендира от съда, което ищецът винаги е длъжен
да посочи, за да въведе рамката на спора – чл. 6, ал. 2 ГПК, а до това как
съдът в крайния си акт по делото ще определи размера на обезщетението.
Това налага ищецът да посочи и размера на претендираните от него
неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи на ищеца и че
ако заявеният от него размер на едно от обезщетенията надхвърля 25 000
лева, делото следва да се прекрати и да се изпрати на Софийския градски съд
съгласно чл. 104, т. 4 ГПК.
По отношение на ответника също е налице несъответствие между
твърдените в исковата молба факти и ответника, спрямо когото е насочен
искът. Ищецът твърди на стр. 5 от исковата молба, че щом Директивата не е
транспонирана в срок и създава права за него, той е могъл да се позове пряко
на нея пред националните съдилища. При това положение, щом приема, че
Директивата е действащо право, което може да доведе до неприлагане на
националния закон, и твърди, че се е позовал на директивата пред
националните съдилища, не е ясно защо ищецът насочва иска си срещу
бездействие на Народното събрание, което не е довело пряко до вреди за него,
а същите са настъпили от актове на други държавни органи. Това налага
ищецът да посочи срещу кого предявява иска си, а ако искът е насочен срещу
законодателния орган – с кои действия на същия ищецът е бил пряко (а не
чрез актове на други държавни органи) увреден, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1
ЗОДОВ ответникът е онзи орган, чийто акт пряко е причинил вредите.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 32 – 34 от Решение от
30 септември 2003 г. по дело C-224/01 Köbler, искове за вреди от неспазване
на правото на ЕС могат да се предявяват и ако вредите са причинени
съдилища.
С оглед на установените неясноти исковата молба следва да се остави
без движение, като на ищеца се дадат указания да отстрани нередовностите,
или молбата ще му бъде върната,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 19055/19.05.2023 г.,
подадена първоначално в Административен съд – София-град.
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 1 ГПК на ищеца А. Д. Д. да уточни с
2
молба с препис за насрещната страна в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото разпореждане:
1. какъв е периодът, за който претендира имуществени вреди от
невъзможност да бъде назначен за управител, като посочи крайна дата, до
която търпи вредите, както и да посочи размера на исканото обезщетение;
2. какъв е размерът на търсеното от него обезщетение за
неимуществени вреди;
3. какъв е интересът му да води иска си срещу Народното събрание,
щом твърди вреди от неправилно приложение на действащото право, а не от
липса на такова, или съответно, ако не твърди такъв интерес – да посочи
наименованието и адреса на ответника, който според него пряко му е
причинил вреди.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната, а делото –
прекратено.
УКАЗВА на ищеца А. Д. Д., че ако промени адреса си за повече от 30
дена следва да уведоми писмено съда за нов адрес в София, където да се
получават съобщения за него, като ако не го направи, съобщенията ще се
прилагат по делото и ще се смятат връчени (чл. 40 и 41 ГПК).
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3