РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Перник, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500017 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на кмета на Община Перник против решение №
1206 от 16.11.2022 г. на районен съд Перник, VI с-в, постановено по гр.д. № 4897/2022 г., с
което се ОСЪЖДА Община Перник, адрес: гр.Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, ул. Стефан Караджа № 2, следните суми: сумата 2161 лева,
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ищеца на трето лице
по повод ПТП от *** в гр.***, на ул. *** с л.а. марка „АУДИ А5, с рег. № ***, попаднал в
дупка, с нанесени щети по съставен Протокол за ПТП № *** от *** от сектор ПП на МВР
Перник, заведена преписка по щета № *** и с определена стойност на вредите в размер 2151
лева и 10 лв. ликвидационни разходи по щетата, както и мораторна лихва върху тази
главница считано от 01.09.2019 до 01.09.2022 г.- депозиране на исковата молба - в размер на
658.51 лева, както и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба
01.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
С решението в тежест на Община Перник са присъдени и съответни разноски.
Жалбоподателят излага доводи за това, че застрахователното събитие не е
доказано по несъмнен начин. Според Община Перник пострадалия се е самоувредил. В тази
1
връзка се възразява относно доказателствената сила на приетия от районния съд протокол за
ПТП, както и относно това, че пострадалия не е изследван за алкохол. Възразява се на
следващо място по размера на присъдените вреди, като несъответен на действителните
такива. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли изцяло като неоснователни
както главния, така и акцесорния иск. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца ЗАД "Армеец"-АД чрез
пълномощника му юрк. В., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на
въззивната жалба.
Пернишки окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с
оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно –
обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора
факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите
законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
За да уважи предявения иск за главница, съдът е приел, че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл.410 КЗ. Приел е за доказано по безспорен начин
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между ищеца и увредения. От
представената комбинирана застрахователна полица се установява, че между ЗАД Армеец
АД и собственика на лек автомобил "Ауди А5", с per. № *** има сключен договор за
имуществена застраховка "Каско", който валидно е обвързвал страните към датата на
настъпване на процесното ПТП. Доказано е плащане от страна на застрахователя-ищец
"Армеец" АД на обезщетение за настъпилите вреди в размер на 2151.00 лева с платежно
нареждане от 25.09.2017 г. Доказани са по несъмнен начин и възникналите права на
увредения срещу причинителя на вредата на основание чл.49 ЗЗД и предпоставките за това.
Установява се от събраните писмени доказателства, че процесният автомобил
"Ауди А5", с per. № *** е бил застрахован при ищеца по застраховка "Каско" за всички
рискове, със срок на застрахователно покритие от 16.11.2016 г. до 15.11.2017 г. Приети са
като доказателство и Общите условия към застраховката.
За събитието е съставен констативен протокол за ПТП от *** около 15. 00 ч.,
съгласно който водачът на горепосочения автомобил при изкачване по ул.*** попаднал в
несигнализирана и необозначена дупка с размери 40/160 см с остри ръбове следствие на
което увредил двете леви гуми и джанти. Последните са описани.
Видно е, че на 04.09.2017 г. водачът на лекия автомобил "Ауди А5" е подал до
ищеца "Армеец" АД уведомление- декларация за настъпило застрахователно събитие.
Изготвен е доклад по щетата и е определено обезщетение в размер на 2161.00 лева от които
2
2151.00 лв имуществени вреди и 10 лв. ликвидационни разноски по претенцията.
Представена е експертиза по щета на застрахователя.
С платежно нареждане от 25.09.2017 г. сумата е изплатена от ЗАД "Армеец" АД
на застрахования Б. М., собственик на лекия автомобил Ауди.
С писмо от 11.10.2017 г. Армеец е отправил регресна покана до Община Перник
за изплащане на обезщетението по процесната щета.
Не е спорно обстоятелството, че плащане по поканата не постъпило.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните,
от която се установява, че от представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в
описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага
изводът, че щетите по лек автомобил "Ауди А5" се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с настъпилото на *** произшествие в ***. Общата стойност, необходима за
възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 2151 лева.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Не е спорно обстоятелството, че в срока на действие на валидно сключения
между ищеца и собственика на увредения автомобил Ауди Договор за имуществена
застраховка "Каско", е настъпило процесното ПТП, като са причинени имуществени вреди в
резултат на реализиран покрит риск, като за застрахователя е възникнало задължение да
поеме риска и да заплати застрахователно обезщетение.
Въззивният съд приема на база приетата и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза, констативен протокол за ПТП от *** и останалите писмени
доказателства, че на процесната дата собственика на лек автомобил Ауди се е движел по
ул.*** и при нейното изкачване е попаднал в несигнализирана и необозначена дупка с
размери 40/160 см с остри ръбове. Следствие на удара са увредени предна лява и задна лява
гуми и предна лява и задна лява джанти.
По делото липсват доказателства, които да установяват виновно поведение на
водача на лекия автомобил.
В тази връзка са неоснователни доводите на жалбоподателя, поддържани във
въззивната жалба за наличие на самоувреждане от страна на водача на лекия автомобил.
В константната съдебна практика на ВКС - решение № 159/24.11.2010 г. по т. д.
№ 1117/2009 г. на ВКС, II Т. О.; решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на
ВКС, I Т. О.; решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.; решение №
54/22.05.2012 г. п о т. д. № 316/2011 г. на ВКС, II т. о. и др. се застъпва становището, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, трябва поведението на пострадалия обективно
да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е пострадалият трябва обективно да е
3
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване.
Въззивникът е направил възражение за недоказаност на механизма на увреждане
на автомобила, т.е. на обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
преминаване на застрахования автомобил през необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно на местен път, което възражение въззивният съд намира за неоснователно
по следните съображения:
Механизма на настъпване на ПТП, а именно чрез попадане на автомобила в
необозначена и необезопасена дупка се доказва от представен от ОД МВР Перник протокол
за ПТП № *** от ***, който представлява официален документ, съставен след оглед на
място от длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в
закона ред и форма.
Действително, съобразно чл.179, ал.1 ГПК на която се позовава въззивника,
материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от
длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от полицейски
служител след посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е установил
фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил
само на разказа на водача. Отразените в протокола обстоятелства са потвърдени от
констатациите на вещото лице в приетата по делото САТЕ, в която изрично е посочено, че
причинените щети по лек автомобил "Ауди“, отразени в описа на застрахователя се намират
в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, като необходимата
стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 2151 лв. към датата
на ПТП. Следователно с оглед събраните доказателства съдът намира за установен по
делото механизма на ПТП, който отговаря на описанието в протокола, като от заключение
на изслушаната по делото САТЕ се доказва причинната връзка между този механизъм и
настъпилите вреди на автомобила. В случая след като протоколът за ПТП е бил надлежно
изготвен след извършен от съставителя му оглед на мястото на произшествието и
съставлява доказателство за възприетите от длъжностното лице факти и направените пред
него изявления и действия, вкл. за наличието на необозначена и необезопасена дупка на
платното за движение, то в доказателствената тежест на ответника е било установяването на
различна фактическа обстановка, като напр. липсата на необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното произшествие, или
изпълнение на задължението му за поставяне на предупредителни пътни знаци за
обозначаването на съществуващото препятствие на пътното платно. Доказателства в горния
смисъл не са ангажирани от въззивника-ответник до приключване на устните състезания
пред първата инстанция. Наред с това съдът намира, че даденото от вещото лице по авто-
техническата експертиза заключение, установяващо причинна връзка между описаното в
протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника по надлежния за това ред в
закона.
Затова съдът намира, че съпричиняване от водача на лекия автомобил "Ауди" не е
4
налице.
Съдът не приема и изложените в жалбата доводи за липса на изследване за
алкохол. Видно от цитирания многократно протокол за ПТП, там в графата „алкохол“ е
отразено „не“.
При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпването на събитието, като обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда. Следователно претърпяната вреда, вследствие на увреждане
на лек автомобил при настъпилото застрахователно събитие, е равна на средствата,
определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по
възстановяване на щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото на
застрахования.
В конкретния случай размерът на причинената вреда възлиза на 2161 лева,
съгласно неоспореното от страните заключение автотехническата експертиза, като оценката
е определена от ВЛ по средни пазарни цени към датата на произшествието. Според
разпоредбата на чл.410 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, каквото в
случая е установено, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.
Застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение,
което трябва да е съответно на реално претърпените вреди.
С оглед установеното място на попадане на автомобила в необозначена и
необезопасена дупка - гр.***, ул.***, представляващо общински път, извън републиканската
пътна мрежа, като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските
пътища са публична общинска собственост /съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините/ и при липсата на доводи за обратното във въззивната жалба, настоящият състав
намира, че легитимирана да отговаря на нанесените вреди е именно Община Перник.
При така изложените съображения претенцията на ищеца по чл.410, ал.1, т.2 КЗ
вр. чл.49 ЗЗД за заплащане обезщетение за имуществени вреди, които настоящият съд
приема за доказани по делото, е установена по основание и размер и правилно е уважена от
първоинстанционния съд.
Напълно се споделят и мотивите на първоинстанционния съд досежно
основателност на иска по чл.86 ЗЗД. Обезщетение за забава се дължи от поканата, тъй като
липсва определен срок за изпълнение на задължението. Затова и правилно иска е уважен в
пълния заявен размер и претендиран период.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 от ГПК на
въззиваемото дружество ЗАД "Армеец" АД следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК.
5
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1206/16.11.2022 г. по гр.д. № 4897/2022 г.
по описа на Районен съд– Перник.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на ЗАД „Армеец“ АД на основание чл.78,
ал.1, вр. ал.8 ГПК, вр. ЗПП сумата от 100 лева -възнаграждение за юристконсулт.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6