МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 686/2014г.І
ПЪРВИ наказателен състав - РРС
×àñòíèÿò
òúæèòåë Б.Л.Г. обвинил
Г. А. Г.,***, ЕГН-**********,
â òîâà, ÷å
В периода 17-19.02.2014г., в гр.Ветово, обл.Русе, на два
пъти, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно
лице – Кмет на Община Ветово, по повод изпълнение на службата си, казал нещо
унизително за честта и достойнството на Б.Л.Г., в качеството му на длъжностно
лице – Председател на Общински съвет-Ветово, по повод изпълнение на службата
му, като го нарекъл “прост” и “глупак” и обидата е нанесена публично– престъпление по
чл.148, ал.1, т.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.1, вр.
чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Ïî
äåëîòî å
ïðèåò çà
ñúâìåñòíî
ðàçãëåæäàíå
ãðàæäàíñêè
èñê ñðåùó
ïîäñúäèìата â
ðàçìåð íà 3 000.00ëâ.
çà
ïðè÷èíåíè
íåèìóùåñòâåíè
âðåäè, резултат от престъплението, âåäíî
ñúñ
çàêîííàòà
ëèõâà îò
äåíÿ íà óâðåæäàíåòî
– 19.02.14г. äî
îêîí÷àòåëíîòî
èçïëàùàíе .
×àñòíèÿò
òúæèòåë и повереникът му
ïîääúðæàт
îáâèíåíèåòî.
Молят Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението,
за което бил предаден на съд и да му бъде наложено наказание за него, както и
да бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.
Подсъдимият
Г.Г., редовно призована се явява лично. Дава обяснения в които отрича
извършването на престъплението. Защитникът му моли Съда да признае подсъдимият за
невинен и го оправдае по обвинението, като излага съображения за липса на
елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението.
Ñúäúò
êàòî âçå
ïðåäâèä
ñúáðàíèòå
ïî äåëîòî
äîêàçàòåëñòâà,
êîèòî
îáñúäè â
òÿõíàòà
öÿëîñò,
ñ÷åòå çà
óñòàíîâåíî от
фактическа страна ñëåäíîòî:
С Решение на Общински съвет гр.Ветово от
08.11.2011г., тъжителя Б.Г. бил избран на председател на Съвета и към
19.02.2014г. продължава да изпълнява тази длъжност.
С
Решение от 31.10.2011г. на Общинска избирателна комисия Ветово и Удостоверение
№ 987/04.11.2011г. подсъдимият Г.Г. ***.2014г. продължавал да изпълнява
функциите си.
По
повод изпълнение на служебните им задължения и контактите между тях,
отношенията между подс.Г. и тъж.Г. били влошени в значителен период от време,
преди датата на деянието.
На
17.02.2014г., около обяд, пред сградата на Общинската администрация в гр.Ветово,
подс.Г. изпращал гости на Общината от Р.Турция. С него бил и свид.И.С. ***. По
същото време, към гостите се приближил тъжителя Б.Г. и влязъл в пререкание с
един от тях.
След
като срещата приключила, подс.Г. и свид.С. се отправили към сградата на Община
Ветово и влезли във фоайето. Там се засекли с тъжителя Г., при което свид.С. му
отправил забележка по повод възникналият по-рано конфликт с госта от Р.Турция.
Тогава подс.Г. се намесил и в присъствието на тъж.Б.Г. казал на свид.С.:
“Остави го тоя простия, не се занимавай с него”. На въпроса на Г., него ли
нарича прост, подс.Г. отговорил: “Ами да, прост си.” По време на този разговор,
в близост се намирали и други лица, сред които свидетелите Г.Х., П.Н. и Е.Ю.
Афектиран
от думите на подсъдимия, тъжителя се обадил по телефона на свид.Д.Д. –
прокурист на “Вятовска гора”ЕООД и споделил за случилото се, в това число и за
нанесената му обида.
На
19.02.2014г., в кабинета на подс.Г. се провеждала служебна среща между него, в
качеството на кмет на Община Ветово, кмета на с.Глоджево – свид.М. Я. и свид.И.С..
Около 09.30ч. в кабинета влязъл тъж.Г. и поискал от подс.Г. да одобри разход за
процесуално представителство по дело, по което страна бил общинския съвет.
Подсъдимият отказал съдействие на тъжителя с думите: “Ти като си толкова умен
кажи как да се плати. Нали си много умен и се правиш на голям директор, глупак
такъв.”
За
този инцидент, тъж.Г. отново разказал на свид.Д. по телефона, като поискал от
него съвет как да реагира.
На
21.03.2014г., в залата на Младежки дом Ветово се състояло съвместно заседание
на три от постоянните комисии на Общински съвет-Ветово. Присъствали както
членовете на комисиите, така и подс.Г.Г., частния тъжител Г., свид.И.С. и свид.С.Т.
– специалист в Общинска администрация Ветово. За председателстващ заседанието
била определена свид.В.Н. – председател на една от постоянните комисии, а
протоколчик била свид.Т..
В
хода на дебатите, тъж.Г. взел думата и направил изказване във връзка с
разноските за ползвана правна помощ, станали повод за срещата му с подс.Г. на
19.02.2014г., като цитирал дословно отговора на Г., съдържащ и думата “глупак”.
Заявил, че приема това като обида от длъжностно лице на длъжностно лице и
изразил намерението да си търси правата.
Непосредствено
след това думата била дадена на подс.Г., който заявил: “Не исках да го наричам
глупак. Трябваше да кажа тарикат.”
Иçëîæåíàòà
ôàêòè÷еñêà
îáñòàíîâêà
ñå óñòàíîâÿâà
по безспорен начин îò показанията на свидетелите П.Н., И.С., Г.Х.,
Д.Д., М. Я., Е. Ю.в, С.Т. и В.Н., дадени в хода на съдебното производство по
настоящото дело, частично от обясненията на подс.Г.Г., както и от приетите и
приобщени писмени доказателства – Удостоверение за избран общински съветник,
Препис-извлечение от Протокол №1 от проведено заседание на 08.11.2011г. на
ОС-гр.Ветово, Удостоверение от ОИК-Ветово, Протокол от съвместно заседание на
постоянни комисии при ОС-Ветово от 21.03.2014г., Правилник за организацията и
дейността на общински съвет – Ветово, Справка от Община Ветово, Протокол от
заседание на ОС-Ветово от 28.03.2014г., справки от мобилни оператори, справка
за съдимост.
Всички
доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият
Г. А.Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.148,
ал.1, т.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода
17-19.02.2014г., в гр.Ветово, обл.Русе, на два пъти, в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Кмет на Община
Ветово, по повод изпълнение на службата си, казал нещо унизително за честта и
достойнството на Б.Л.Г., в качеството му на длъжностно лице – Председател на
Общински съвет-Ветово, по повод изпълнение на службата му, като го нарекъл
“прост” и “глупак” и обидата е нанесена публично.
От обективна страна:
За
да е осъществен състава на престъплението “обида” е необходимо деецът да изрази
чрез думи или действия отрицателна оценка или мнение, унижаващо чувството за
лично достойнство на засегнатия. С тези си действия деецът изразява своето
презрително отношение към личността на засегнатия и то по начин противоречащ на
морала. Обидно съдържание имат думите на дееца, когато са използвани унизителни
епитети, свързани с отрицателно качество; псувни; отрицателни унизителни
съждения и оценки за качествата на засегнатия и др. Чрез действията обидата
може да се изрази в унижаващо достойнството накърняване на телесна
неприкосновеност на засегнатия; в обидни символични жестове, мимики, прояви и
др.
В
настоящия случай е налице изразяване чрез думите “прост” и “глупак”, на
отрицателна оценка унижаваща чувството за лично достойнство на засегнатия Б.Г..
С тази си думи подсъдимия изразил своето презрително, негативно отношение към
личността на тъжителя, по начин противоречащ на приетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на
другите. Обидните думи на подсъдимия Г., тъжителя Г. възприел лично, на мястото на изричането им и непосредствено
след тяхното изричане.
По отношение на деянието извършено от подсъдимия на
17.02.2014г., Съдът възприема като достоверни показанията на свидетелят-очевидец Г.Х., тъй като те се
характеризират с последователност и достатъчна изчерпателност относно основните
факти, предмет на доказване. Свид.Х. била пряк очевидец на нанесената на
пострадалия обида от страна на подсъдимия, намирала се в непосредствена близост
до мястото на конфликта и несъмнено имала възможност правилно и пълноценно да
възприеме случилото се. Тя заявява категорично, че при преминаването си през
фоайето на сградата чула думите на подс.Г. отправени към свид.С. и в
присъствието на тъжителя Г.: “Остави го тоя простия не се занимавай с него”, а
след това при въпроса на тъж.Г. към подсъдимия: “На мен ли каза прост?”, подс.Г.
отговорил: “Ами да, прост си.”
Действително, свид.Х., като съпруга на тъжителя Г. има житейски оправдан интерес от изграждането на
изгодна нему фактическа обстановка. В същото време обаче по делото не бяха
представени и не се събраха доказателства или поне данни, сочещи на предубеденост
и стремеж за изопачаване на действителността от нейна страна, поради което Съдът намира, че не
следва да се игнорират показанията на този свидетел, единствено и само, поради
обстоятелството, че е в родствена връзка с пострадалия. Напротив, показанията
на този свидетел се подкрепят косвено /поне досежно времето и мястото на
срещата между Г., С. и тъж.Г., както и за наличието на проведен разговор между
тях/ от показанията на свидетелите П.Н., Е.Ю. и И.С., които макар да
твърдят, че не възприели обидните думи изречени от подсъдимия, чули, че по
времето и мястото на инцидента, между подс.Г.Г. и тъжителя Г. имало изострен
диалог. Съществено в показанията и на тримата посочени свидетели е, че заявяват, че не са чули отправянето на обидните думи от страна на подсъдимия към
тъжителя, без в същото време да твърдят, че такива не били произнесени.
Нещо
повече, непосредствено след този разговор, тъж.Г. споделил със свид.Д.Д., че
при срещата му с подс.Г. във фоайето на сградата на общинската администрация на
Ветово, последният му отправил обиди. От показанията на свид.Д., става ясно също така, че по време на този телефонен
разговор, проведен веднага след инцидента, гласът на тъж.Г. бил напрегнат и
развълнуван и той говорел на пресекулки. По мнение на Съда, такова поведение на
тъжителя, оказва съществено позитивно влияе върху извода за правдивост на
изложените в частната тъжба обстоятелства, тъй като не се установиха какъвто и
да било други мотиви, поради които той би имал интерес да сподели за случилото
с лице, което към този момент изпълнява длъжността заместник кмет на Община
Ветово и по негови думи е в нормални служебни отношения както с подсъдимия,
така и с тъжителя.
Съществено противоречащи на показанията на свидетелите
Х. и Д., досежно обсъжданите обстоятелства, са обясненията на подсъдимия Г.Г.,
в частта им в която излага твърдения, че нито на 17, нито на 19 февруари,
2014г. е отправял обидните думи “прост” и “глупак” към тъжителя Г..
Несъмнено, обясненията на подсъдим следва да бъдат
анализирани както като законно средство за защитата, така и като
доказателствено средство. В настоящият случай Съдът не възприема тези обясненията
на подсъдимия за правдиви и убедителни. В тази им част, обясненията на подс.Г.
са изолирани и се опровергават от останалите събрани по делото и възприети от
Съда доказателства – показанията на свид.Х. и възпроизведеното от свид.Д.Д.
извънпроцесуално изявление на тъжителя Г., което дава основание на Съда да
приеме, че представляват защитна теза.
Обстановката,
в които обидните думи “прост” били изречени, изначално влошените отношенията
между тъжителят и подсъдимия и поводът за тяхното изричане, преценени в аспекта
на граматическото им значение и смислов негативизъм от гледна точка на
общоприетия етичен порядък, сочат, че те са накърнили честта и достойнството на
тъж.Б.Г..
Безспорно,
налице е публичността на деянието, тъй като както бе посочено по-горе обидните
думи били изречени от подсъдимия освен пред пострадалия Б.Г., но и пред други
присъстващи лица, които възприели казаното от подс.Г., а освен това деянието
било извършено на общодостъпно място – фоайето на общинската администрация на
гр.Ветово, поради което квалифициращият признак на чл. 148, ал.1, т.1 от НК е също
установен.
В
същото време, от доказателствата по делото се установява, че в конкретният
случай на 17.02.2014г., макар обидата да била нанесена от длъжностно лице –
кмет на Община Ветово на длъжностно лице – Председател на Общински съвет, то
деянието не е осъществено нито при, нито по повод службата или функциите на
двете страни в конфликта. Съобразно установените обстоятелства и хронология на
събитията преди и по време на срещата между подс.Г. и тъж.Г., става ясно, че
обидните думи били употребени от частно лице към частно лице и представлявали
израз на негативната оценка на подс.Г. към човека Г., в неговото лично
качество.
По
отношение на деянието осъществено от подсъдимия Г. на 19.02.2014г., при което
последният нарекъл тъж.Г. “глупак”, Съдът намира, че същото е доказано от
обективна и субективна страна.
Действително,
в настоящият случай са налице само косвени доказателства, които обаче съпоставени с всички
останали доказателства представляват
хармонично цяло, свързано с основния факт и водят до извод, който е единствено
възможен и изключва всички останали. В настоящият случай, досежно твърдяното
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1
от НК, такава съвкупност от доказателства, по мнение на
Съда е налице.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че на 19.02.2014г., около 09.30ч.
тъжителя Б.Г. посетил кабинета на подс.Г. в сградата на Общинска администрация
Ветово. По същото време в кабинета се провеждала служебна среща между подс.Г.,
в качеството му на кмет на Община Ветово, кмета на с.Глоджево – свид.М. Я. и
свид.И.С.. След влизането в кабинета, тъж.Г. поискал от подс.Г. да одобри
разход за процесуално представителство по дело, по което страна бил общинския
съвет. Подсъдимият отказал съдействие на тъжителя с думите: “Ти като си толкова
умен кажи как да се плати. Нали си много умен и се правиш на голям директор,
глупак такъв.”
Факта
на проведената среща, нейното място и време се потвърждава по несъмнена начин,
както от обясненията на подс.Г., така и от показанията на присъствалите по това
време свидетели-очевидци М. Я. и И.С..
В
същото време обаче, в показанията си тези свидетели заявяват, че не са чули по
време на разговора подс.Г. да употребява обидни думи от вида на инкриминираните
по отношение на тъжителя. Макар несъмнено тези свидетели да били в
непосредствена близост до подсъдимия и тъжителя, те не потвърждават по
категоричен начин, че обидната дума “глупак” по отношение на Б.Г. не е изказана
от подсъдимия, а само, че не са чули
такъв израз. Нещо повече, свид.Яхя твърди, че изобщо няма спомен за разменените
думи и изрази между подсъдимия и тъжителя, макар да си спомня в общи линии
насоката на разговора. Поради това,
Съдът намира, че показанията на тези свидетели не могат да получат исканата от защитника
на подсъдимия оценка, като потвърждаващи тезата му, че на инкриминираната дата,
подсъдимият не е обидил тъжителя.
От
друга страна, от показанията на свид.Д.Д. става ясно, че след срещата му с
подсъдимия, тъж.Г. отново му се обадил по телефона и му разказал какво се е
случило, в това число и че отново бил обиден от подс.Г. с думата “глупак”.
Няколко дни по-късно, вече при лична среща между свид.Д. и тъжителя, последният
отново изразил възмущението си от отправените от подс.Г. обиди и поискал съвет
как да постъпи в тази ситуация. Споделил също така, че бил разтърсен от
случилото се и го преживявал тежко.
Освен
това, в деня след срещата си с подс.Г. на 19.02.2014г., тъж.Б.Г. разказал и на
съпругата си – свид.Г.Х. за инцидента, както и за нанесената му обида с думата
“глупак”.
Несъмнено,
показанията на свидетелите Д. и Х. са косвени доказателствени средства, тъй
като същите не са присъствали по времето и на мястото на инцидента. В тези показания
обаче се съдържат извънсъдебни изявления на пострадалия, както и данни за
обективното му състояние след инцидента, доколкото и двамата сочат пред съда,
че пострадалият е изглеждал видимо разстроен, афектиран и притеснен.
Показанията на тези свидетели за еднопосочни досежно съществените за делото
факти, взаимно се допълват и не противоречат едни на други, както и на останалите събрани по делото доказателства,
поради което Съдът дава вяра на
показанията на посочените свидетели.
Особено
съществено значение за формиране извода на Съда за доказаност на обвинението в
тази му част е направеното извънсъдебно признание от страна на подс.Г. на 21.03.2014г.,
по време на съвместното заседание на три от постоянните комисии на Общински
съвет-Ветово, намерило отражение в изготвеният от свид.Т. и приобщен от Съда в
хода на съдебното следствие протокол от това заседание.
От
този протокол става ясно, че в хода на дебатите, тъж.Г. взел думата и направил
изказване във връзка с разноските за ползвана правна помощ, станали повод за
срещата му с подс.Г. на 19.02.2014г., като цитирал дословно отговора на Г.,
съдържащ и думата “глупак”. Заявил, че приема това като обида от длъжностно
лице на длъжностно лице и изразил намерението да си търси правата.
Непосредствено
след това думата била дадена на подс.Г., който заявил: “Не исках да го наричам
глупак. Трябваше да кажа тарикат.”
При
тази хронология на развитие на дискусията, както и при синтактическия и
граматически преглед на изказванията на пострадалия и подсъдимия, Съдът приема,
че подс.Г. направил признание пред присъстващите на заседанието, че
действително е употребил думата “глупак” по отношение на тъжителя Г., но явно
съжалява за това си изявление, като допълва, че е трябвала да го нарече не
глупак, а по друг начин – “тарикат”, между впрочем, дума също натоварена с
обидно съдържание, по мнение на Съда.
Не
може да има спор, че протокола от заседанието на 21.03.2014г. представлява
писмено веществено доказателство, тъй като е предмет от кръга по чл. 109 от НПК, служещ за изясняване на обстоятелствата по делото, в настоящият
случай на конкретни вербални изявления на подсъдимия и тъжителя. Той
съставлявала част от представените от страните писмени доказателства и е
приобщен от Съда към материалите по делото. В хода на съдебното следствие, от
показанията на свидетелката Т. се установява, че именно тя е съставител на
протокола /за което е положила и подписа си в заключителната му част/, както и
че при воденото му е записала буквално това, което е чула и че това, което е
записала в протокола е такова, какво е изказано от присъстващите в заседанието
лица. Нещо повече, извън отразеното в протокола, свид.Т. заявява, че е
възприела и има спомен за проведеният диалог между тъж.Г. и подс.Г., като в
показанията си пред Съда го възпроизвежда в най-общ смисъл. Нейните показания
се подкрепят по категоричен начин и от показанията на свид.В.Н.,
председателстваща обсъжданото заседание, която възпроизвежда буквално
възприетите от нея изрази на тъжителя и подсъдимия – идентични с обсъжданите
по-горе. Освен това, Н. твърди с категоричност, че след като се запознала със
съдържанието на протокола, констатирала, че отразеното в него е това, което се
е случило в действителност.
Съдът
възприема показанията на свидетелите Т. и Н. за достоверни, преценявайки ги за
логични, добросъвестни и несъдържащи съществени противоречия досежно
релевантните за делото факти, както по между си, така и с останалата
кредитирана доказателствена съвкупност.
Като съществено противоречащи на останалите събрани
по делото и обсъдени по-горе доказателства, Съдът не възприема обясненията на
подс.Г., в частта им, че на 19.02.2014г. не е употребявал инкриминираната
обидна дума по отношение на тъжителя Г. за достоверни и приема същите за
защитна теза.
Изложеното
дотук, дава основание на Съда да приеме за доказано по несъмнен начин, че подс.Г.
и на 19.02.2014г. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по
чл.146, ал.1 от НК.
Заеманата
длъжност от подсъдимия определя и неговото длъжностно качество по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" НК. Несъмнено е, че
като кмет на Община Ветово, Г. е изпълнявал ръководна работа, тъй като е
осъществявал организационно-ръководна и стопанско-разпоредителна дейност в
общината, която по силата на чл. 14 от ЗМСМА е юридическо лице и има право на
собственост и самостоятелен общински бюджет.
Деянието
на 19.02.2014г., подс.Г. извършил по отношение на длъжностно лице – Председател
на Общински съвет-Ветово, какъвто към него момент бил тъж.Б.Г.. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, Общинският
съвет приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско
имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на
райони и кметства. Следователно всички действия, които водят до разпореждане с
имущество, което е общинска собственост са предоставени по силата на закона в
изключителната компетенция на органа на местна власт, какъвто е Общинският
съвет. Съобразно правомощията предоставени на председателите на общински съвети
с чл.25 от ЗМСМА, както и с чл.20 от Правилника
за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация на Общински съвет – Ветово, безспорно тъж.Г.
осъществявал ръководни, властнически, представителни и контролни функции,
свързани с дейността на общинския съвет
Освен това, деянието е осъществено от подсъдимия в
качеството му на кмет на Община Ветово и по повод функцията му по служба да
одобри изплащане на разхода за правна помощ и представителство по съдебно
производство, по което страна бил Общински съвет гр.Ветово. Респективно,
обидата била нанесена на тъжителя Г. в качеството му на Председател на Общинси
съвет Ветово, по повод действията му да поиска от кмета на общината да изплати
тази сума.
Изложеното дотук представлява основание, деянието на
подс.Г.Г. от 19.02.2014г. да бъде квалифицирано като такова по чл.148, ал.1,
т.3, пр.1 и т.4, пр.1 от НК.
В хода на съдебното производство не се събраха
доказателства обидата отправена към тъж.Г. на 19.02.2014г. да е нанесена
публично. На първо място, установи се, че обидните думи били отправени в
кабинета на кмета на общината, който несъмнено не може да бъде приравнен на
публично място. Освен това става ясно,
че обидите не били възприети директно от никого другиго, освен от тъжителя,
доколкото присъствалите лица – свидетелите С. и Яхя твърдят, че не се ги чули.
Престъплението подс.Г.Г.
осъществил чрез две самостоятелни деяния, осъществяващи поотделно състава на
едно и също престъпление, такова по чл.146, ал.1 от НК, били осъществени през непродължителен период
от време – три дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Това дава основание на Съда да приеме, че е налице продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, осъществено от подсъдимия на два
пъти, в периода 17-19.02.2014г.
В същото време обаче, Съдът намира, че квалифициращите обстоятелства – публичност,
характеризираща първото от двете престъпни деяния и нанасянето на обида от
длъжностно лице, по повод изпълнение на службата му на длъжностно лице, по
повод изпълнение на службата му, за второто деяние, се отразяват значително
върху тежестта на цялостната престъпна дейност, поради което не са налице
предпоставките на чл.26, ал.4 от НК, за квалифициране на продължаваното
престъпление по по-лекият от престъпните състави. В тази насока Съдът отчита
обстоятелството, че квалифициращите обстоятелства на деянията извършени от Г.
са налице в цялостната му престъпна дейност, като за второто от деянията са
налице две квалифициращи обстоятелства. Освен това, с второто деяние, предмет
на разглеждане по настоящото делото, подсъдимият демонстрирал упоритост в
умисъла и тенденция към задълбочаване на унижаващото честта и достойнството на Б.Г.
отношение.
По
делото не бяха представени и не се събраха от Съда доказателства, от които да
се обоснове извода, че в който и да било от двата инкриминирани случая, тъжителя
Г. се е държал предизвикателно или агресивно към подсъдимия, или го е
провокирала по какъвто и да било друг начин, което да бъде оценено като повод
за изречените обиди.
От субективна страна, подсъдимият
осъществил деянието при пряк умисъл. Той съзнавал, че казва нещо, което унижава
честта и достойнството на тъжителя, била наясно, че използва думите в
присъствието на пострадалият и че те ще бъдат възприети от последния, като
обидни. При първото деяние, подсъдимият бил наясно и с обстоятелството, че
нанася обидата публично, а при второто, че я нанася в качеството си на длъжностно лице,
по повод изпълнение на службата му на длъжностно лице, по повод изпълнение на
службата му. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите
последици и искал тяхното настъпване.
Въз
основа на изложеното, Съдът намира, че с действията си подс.Г.Г. е осъществил
всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението
по чл.148, ал.1, т.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК.
Подсъдимият
е наказателноотговорен, поради което следва да бъде признат за виновен и му
бъде наложено, предвиденото за това престъпление наказание.
Налице
са предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия. За деянието се
предвиждат наказания “Глоба” и “Обществено порицание”. Престъплението е
умишлено. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, предвид
настъпилата реабилитация и не е освобождаван от наказателна отговорност по
раздел 4 на Глава 8 от НК. С деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди. Поради това и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК подсъдимият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание.
При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимият Г.Г. за това престъпление, Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, въз основа на които може да бъде направен извод, че
настоящото деяние е изолиран и инцидентен случай.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е
натрупването на квалифициращи обстоятелства.
Предвид
това, Съдът приема, че с оглед характера
и относителна им тежест е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при което целите на наказанието ще се постигнат с определяне на
наказание в размер между минималния и средния предвиден в разпоредбата на
чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 2000.00лв.
Така
наложеното наказание, по преценка на Съда, съответства в пълна степен на
обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последният ще има
възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си
със законоустановените порядки в обществото.
Относно
гражданския иск:
Подсъдимият Г.Г. е извършил деяние по
чл.146, ал.1 от НК, с което причинил на пострадалия неимуществени вреди, щетите
от които следва да възмезди. Подсъдимият осъществил фактическият състав на
непозволеното увреждане, поради което дължи обезщетение за неимуществените
вреди. От събраните по делото доказателства, Съдът приема, че е налице
противоправно деяние, извършено от подсъдимия, което е в нарушение на правни
норми, свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и
охранявани от нормите на чл.146 и сл. от НК. Налице са и останалите визирани в
закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това Съдът приема, че в
хода на съдебното производство предявеният граждански иск е доказан по своето
основание. С оглед правилата на деликтната отговорност и на справедливостта, и
като взе предвид причинените на гражданския ищец морални страдания от деянието,
както и обстоятелството, че обидата били възприета и от трети лица, Съдът
оценява неимуществените вреди в размер на 2000.00лв.
Съдът приема, че по този начин в пълна
степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалия морални страдания,
резултат от огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът счита това
обезщетение за справедливо и съответно на обществената опасност на извършеното
престъпление. Тази сума подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец Б.Г.,
ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното й изплащане.
Останала част от гражданския иск до размера на 3 000.00лв. Съдът счита за
недоказан.
Подсъдимият следва да заплати държавна
такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 80.00лв.
Подсъдимият следва да заплати на частният
тъжител Б.Г. и сумата от 162.00лв., разноски направени от последния за
завеждане на делото и адвокатски хонорар.
Ìîòèâèðàí
òàêà Сúäúò
ïîñòàíîâè
ïðèñúäàòà
ñè.
Ðàéîíåí
ñúäèÿ: