№ 1450
гр. Плевен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Н.а
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Н.а Гражданско дело №
20224430101383 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.П.“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., И.И.З. *, представлявано от
изпълнителния директор Й. В. В., чрез юрисконсулт Ц.В., против В. М. И. с
ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“С.“ *** и Ю. А. И. с ЕГН **********,
адрес: гр.П., ж.к.“С.“ ***. Посочва се в исковата молба, че дружеството има
вземания към ответниците за сумата от 94,84 лв. за отопление с
индивидуален разпределителен уред (ИРУ); сумата от 226,46 лв. за отопление
без ИРУ за периода ***г.-***г.; сумата от 175,45 лв. за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация за периода ***г.-***г., сумата от 20 лв. за
услугата дялово разпределение. Твърди се, че в имота, ползван от ответника
са монтирани измерващи уреди, а именно 1 бр. индивидуален
разпределителен уред и отопление в баня без ИРУ с щранг лира. Посочва се в
исковата молба, че задълженията на ответниците произтичат от ползване на
услугите на дружеството за доставка на топлинна енергия до недвижим
имот, регистриран под абонатен номер *** на името на ответника. Иска се от
съда да признае за установено, че в полза на „Т.П.“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., И.И.З. *, представлявано от
1
изпълнителния директор Й. В. В.“ против В. М. И. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ж.к.“С.“ *** и Ю. А. И. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“С.“ ***,
съществуват вземания за сумата от 516,75 лв.-главница за периода от ***г.-
***г., сумата от 54,79 лв.- лихва за периода ***г. -***г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***г.) до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №***г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по
описа на РС П..
С определение №***г. на основание чл.47, ал.6 ГПК на ответника е назначен
особен представител – адв.Я. Д., който в законоустановения месечен срок е
депозирал отговор с вх.№***г. Особеният представител взема становище за
допустимост, но неоснователност на исковете.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Ц.В., който моли съда да да уважи изцяло предявените искове,
като депозира списък по чл.80 ГПК.
Особения представител на ответника адв. Я. Д., редовно призован се явява и
моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. П. като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№***г. описа
на РС-П., че на ***г. „Т.П.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против В. М. И. и Ю.
А. И., както и че в хода на производството била издадена Заповед №***г.
против ответниците солидарно за сумата от 516,75 лв.-главница за периода от
***г.-***г., сумата от 54,79 лв.- лихва за периода ***г. -***г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***г.) до окончателното
2
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на
25 лв.-държавна такса и 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение.".
Безспорно е по делото и обстоятелството, че заповедта за изпълнение била
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, както и че с разпореждане №***г.
заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на правото си. Съобщението за разпореждането било
получено на ***г. С искова молба вх.№***г. в законовия месечен срок е
инициирано настоящото гражданско дело №***г. по описа на ПлРС.
Не се оспорва обстоятелството, че ответниците са собственици на недвижим
имот- апартамент, находящ се на административен адрес: гр.П., ж.к.“С.“
№***. В тази насока е представеното от ищеца и неоспорено от процесуалния
представител на ответника заверено копие на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот ***, том ***, дело №***г.
Безспорно по делото е че на ***г. етажната собственост на адрес: гр.П.,
ж.к.“С.“ ***, ***, сключила договор с „Т.С.“ ЕООД, по силата на който
последното дружество се задължавало да извършва разпределение на
топлинната енергия между абонатите в сградата вкл. индивидуално отчитане
на разходите за отопление по показанията на индивидуалните
разпределители/монтирани на всеки радиатор/ и разходите за топла вода. В
тази насока са представените заверено копие на договор ***/***г., заверено
копие на споразумителен протокол от ***г., заверено копие на протокол от
***г. на ОС на ЕС.
Безспорно е по делото и е служебно известно на съда от гр.д.№ ***г. и
други, по които е съдия докладчик, че Общите условия на „Т.П.“ ЕАД са в
един централен („Нощен труд“ бр. от ***г.) и един местен („Посоки“ в бр.239
от 2007г) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР. В тази насока са и
приложените заверени копия на Общи условия на дружеството по ч.гр.д.№
***г. по описа на РС П..
Спори се между страните съществувало ли е облигацонно правотношение
между страните през периода ***г.-***г. и на какво основание, както и
доставило ли е ищцовото дружество топлинна енергия в процесното жилище
в посочения в исковата молба период от време, какво количество е доставило;
кое лице е осъществявало разпределението и изчислявало топлинната енергия
през процесния период, определена ли е правилно топлинната енергия за
отопление без индивидуални разпределителни уреди в процесния имот;
3
дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за
изпълнение.
За изясняване на спорните по делото факти са приобщени писмени
доказателства, както и са назначени съдебно техническа и съдебно счетоводна
експертизи.
Видно от заключението на вещото лице инж.Й. В.Й. по назначената съдебно-
техническа експертиза, сградата, в която се намира процесния имот, е
присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция.
До имота на ответниците е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната
станция е работила през процесния период. Извършеното дялово
разпределение е направено съгласно Методика за разпределение на топлинна
енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба за топлоснабдяване № *** от ***г. Вещото лице е категорично, че
разпределението е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката. При изготвянето на индивидуалните
сметки от топлинния счетоводител са спазени указанията на методиката за
разпределение на топлинна енергия към чл.61, ал.1 от Наредба за
топлоснабдяване № *** от ***г. , а начислените суми, отразени коректно в
индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период са в
съответствие с Наредба за топлоснабдяване № *** от ***г. Вещото лице
заявява още, че отчитането на общата топлинна енергия в абонатната
станция става чрез търговски уред – топломер, който е преминал изискващите
се държавни проверки, а монтажът е извършен съгласно изискванията на
производителя. Видно от заключението на вещото лице е начислявана
служебна консумация за отопление, като в края на отоплителния период не е
констатирана консумация на ТЕ за отопление, както и не е направено
изравняване на действителните показания на топлоразпределителя. Видно от
заключението, следва начислената служебна консумация да бъде сторнирана
от индивидуалните сметки за отоплителен сезон ***г. и ***г. , като вещото
лице е задало данните за действителната индивидуална сметка в таблици ***
към заключението.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, незаплатените суми за топлинна енергия за процесния период
след приспадане на стойностите, дадени в заключението на вещото лице по
СТЕ за начислена служебна консумация, са сумата от 414,89 лв.- главница и
4
сумата от 53,16 лв. лихвата за забава.
Съдът кредитира с доверие заключенията на двете вещи лица по назначени
съдебно-техническа и счетоводна експертизи, като обективни и
безпристрастни, компетентно изготвени и съответни на писмените
доказателства по делото.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124,
ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца
против ответника на сумата от 516,75 лв.-главница за периода от ***г.-***г.,
сумата от 54,79 лв.- лихва за периода ***г. -***г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК (***г.) до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П..
При установената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът приема за безспорно доказано по делото, че ответниците има
качеството на потребители на топлинна енергия, съгласно чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно тази норма всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. За да възникне
правоотношение по покупко - продажба на топлоенергия, не е необходимо да
се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на
услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.
В този смисъл е разпоредбата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
която предвижда, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Т.- П." ЕАД на потребители в гр. П. са
5
публикувани във вестник"Посоки"бр. 239 от *** г. и същите обвързват
ответниците като съсобственици на процесния топлоснабден имот. При тази
законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на
закона чл.150 ЗЕ при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Топлоснабдяването на сградите под
режим на етажна собственост се извършва само след отправено искане от
потребителите на топлинна енергия ( чл.133, ал.2 от ЗЕ), но субектът, който
трябва да отправи искането, е различен. Чл. 133, ал.2 от ЗЕ (в редакция след
измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на
етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа, каквото е налице и в конкретния случай. С приемането на ЗЕ
законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под
режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна
собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление".
Действително Закона за защита на потребителя изрично забранява доставката
на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази
доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора
престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно
поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка
на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане
(чл.62, ал.2 от ЗЗП). Законодателното решение обаче не е в колизия, а е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката, защото и двата
нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна
енергия да му бъде доставяна такава, за да възникне за него задължение за
плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това
е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват
между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване
върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на
Конституционния съд № 5/22.04.2010г. по к.д. №15/2009г.,
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно
се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
6
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия
да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не
могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на
някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна
енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по
въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят
е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти
между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата. В тази насока е и практика на ВКС - Решение № 35 от 21.02.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 221 от 11.07.2011 г.
на ВКС по т. д. № 5/2010 г., II т. о., ТК и др.
В случая ответниците като собственици на имоти в сграда етажна
собственост не са загубили и понастоящем качеството си на
потребители/клиенти на топлинна енергия и по смисъла и на Директива
2011/83. В решенията по дело С -708/*** и С-725/***г. на Съда на ЕС по
отправено преюдициално запитване на основание чл.267 ДФЕС, съдът
постановява, че не е в нарушение чл.27 от Директива 2011/83/ЕС
националната правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда на етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и дори да не я използват в своя
апартамент.
7
С оглед на горното, съдът приема, че ищецът доказа при условията на пълно и
главно доказване, че ответниците имат качеството потребители на топлинна
енергия в качеството си на съсобственик на жилищен имот в топлофицирана
сграда – етажна собственост, на посочения в исковата молба административен
адрес в гр.П., ж.к.“С.“ ***. Ответниците са клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за
енергетиката (ЗЕ), като между тях и ищцовото дружество съществува
валидно облигационно правоотношение по доставка и продажба на топлинна
енергия, което се регламентира от действащите в тази област нормативни
актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа на него Общи
условия, които са приложени по частно гражданско дело №***г. по описа на
РС-П..
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че
поради липса на договор с топлинния счетоводител, измерените от последния
данни за ТЕ , не следва да бъдат считани за коректни такива. Доказателства в
подкрепа на последното не бяха представени. Обратно видно от заключението
на вещото лице извършеното дялово разпределение е направено съгласно
Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
*** от ***г. Вещото лице е категорично, че разпределението е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са
спазени указанията на методиката за разпределение на топлинна енергия към
чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № *** от ***г. , а начислените
суми, отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от
процесния период са в съответствие с Наредба за топлоснабдяване № *** от
***г.
Неоснователно е и оплакването, че по делото не са налични доказателства за
избор на топлинен счетоводител от етажната собственост през периода ***г.
– ***г. Установено е по делото, че през ***г. етажната собственост е избрала
за топлинен счетоводител „Т.С.“ ЕООД. Същевременно след влизането в сила
на чл.*** Закона за енергетиката, през ***г., ищецът чрез договор с
последното дружество като лице, вписано в регистъра по чл. *** от ЗЕ, е
възложил именно на „Т.С.“ ЕООД дяловото разпределение на топлинна
енергия между клиентите на етажната собственост. В тази насока е
8
приобщеното заверено копие на договор от ***.***г. между „Т.П.“ ЕАд и
„Т.С.“ ЕООД по делото. Дейността си топлинният счетоводител е
осъществявал именно на основание договор. Ето защо съдът приема
възражението на особения представител в тази насока за неоснователно.
По делото се установи по безспорен начин и размера на вземанията на
ищцовото дружество за целия апартамент. Действително за потребената
топлинна енергия дружеството доставчик е издавало фактури и подавало
информация за забавените плащания. Същевременно видно от заключението
на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, сумите за
отопление в конкретния случай са начислени от топлинния счетоводител
съгласно правилата и методиката, определени в наредбите за
топлоснабдяването, но е пропуснато от ищеца да изравни действителните
показания на топлоразпределителя след констатиране на обстоятелството, че
топлинна енергия за отопление чрез ИРУ не е ползвана, а е начислявана
служебно. Ето защо съдът приема за доказано, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от сумата от 414,89 лв.-главница, представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***г.-***г., както и
за сумата от 53,16 лв. – мораторна лихва за периода ***г. до ***г., поради
което за разликата следва исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищеца солидарно направените по делото: разноски в исковото
производство - сумата от 25 лв. платена държавна такса, сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, сумата от 400 лв. за възнаграждение на
вещите лица по назначените експертизи и 400 лв. за възнаграждение на
особен представител, както и деловодни разноски в заповедното
производство – сумата от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 1000 лв. По отношение на разноските, направени в
заповедното производство, същите съставляват акцесорно вземане, което е
пряко обвързано от изхода на настоящето производство. Разноските нямат
характер на самостоятелно съдебно предявено притезание, а представляват
правна последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват в спорното
право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед
направеното искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че
установителните искове са явно основателни и доказани, то отговорността за
разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника –
9
ответник по настоящето производство. В този смисъл са Тълкувателно
решение *** от ***г. по тълк.дело ***/***г. ОСГТК на ВКС, Определение
******.***г. на ВКС по ч.т.д.***/***г. и др.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на „Т.П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.П., И.И.З. *, представлявано от изпълнителния директор Й. В.
В., съществуват вземания против В. М. И. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ж.к.“С.“ *** и Ю. А. И. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“С.“ ***, като В.
М. И. с ЕГН ********** и Ю. А. И. с ЕГН ********** дължат на "Т.П.“ АД
солидарно сумата от 414,89 лв.-главница, представляваща доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от ***г.-***г., сумата от 53,16 лв. –
мораторна лихва за периода ***г. до ***г., ведно със законната лихва от ***г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №
***г. по описа на РС П., като отхвърля исковете за главница за разликата
над сумата от 414,89 лв. до 516,75 лева и за мораторна лихва за разликата
над сумата от 53,16 лв. до претендирания размер от 54,79 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. М. И. с ЕГН **********, адрес:
гр.П., ж.к.“С.“ *** и Ю. А. И. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“С.“ ***,
заплатят на „Т.П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
И.И.З. *, представлявано от изпълнителния директор Й. В. В., солидарно
сумата от 1000 лв. общо направени деловодни разноски производството по
ч.гр.д.№***г. и по гр.д.№***г., и двете по описа на РС-П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.№***г.
описа на РС-Плевен.
10
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11