Решение по гр. дело №13093/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4309
Дата: 1 декември 2025 г.
Съдия: Любомир Нинов
Дело: 20243110113093
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4309
гр. Варна, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110113093 по описа за 2024 година
Ищцата П. Д. У. твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот,
представляващ, поземлен имот с индетификатор 21912.501.**** по КККР,
община Долни чифлик. Частта от имота е придобита чрез дарение, извършено
на 17.11.2023г. от сестра й М. З. Р. обективирано в надлежно издаден
нотариален акт. Сестра и е придобила същата част от имота въз основа на
дарение от техния баща З. М. М., извършено през 1976г. и обективирано в
нотариален акт. Другата ½ ид.ч. от процесния имот е собственост на другата и
сестра Г. З. М., която го е придобила също на основание дарение от техния
баща през 1976г., обективирано в нотариален акт.
В цитирания имот са били изградени две сгради, без строителни книжа и
нанесени в КККР съответно с идентификатори: 21912.501.****.1 и
21912.501.****.2. И двете сгради са построени преди 1987г., били са
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им, поради
което, на основание §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, представляват търпими строежи.
Счита, че е придобила сградата с идентификатор 21912.501.****.2 на
основание давностно владение, тъй като е владяла имота от 1986г. до
настоящия момент, спокойно, непрекъснато, необезпокоявано със съзнание, че
владее свой имот и при знание и съгласие на двете и сестри. Твърди, че е
изградила въпросната сграда №2 изцяло със свои средства през 1986г, и че
там са живеели техните родители до смъртта им.
Твърди, че е собственик на съседния парцел с идентификатор
21912.501.**** и, че до юли 2024г. между двата парцела е нямало ограда и е
имала непосредствен достъп до сградата. По този начин необезпокоявана се е
грижила за родителите им приживе, както и, че е поддържала сградата.
Твърди, че през юли 2024г., без нейното съгласие, сестра и Г. М.,
1
ответник по делото, е изградила ограда между имотите и по този начин е
възпрепятствала достъпа до имота от който има собственост от ½ ид.ч., така и
до сградите изградени в него.
Заявява, че в резултат на ограничението на достъп до процесния имот,
желае исковата молба да се счита като покана към ответницата, обективираща
искането и за присъждане на обезщетение по чл.31, ал. 2 от ЗС за ползването
на собствените и ½ ид.ч. от поземления имот и на сграда № 1, с
идентификатор 21912.501.****.1 в размер на 270лв. месечно. Иска от съда да
постанови определение с което да задължи ответницата да заплаща месечното
обезщетение от 270лв. като привременна мярка до окончателното извършване
на делбата.
С исковата си молба, ищцата моли съда да постанови решение с което да
допусне и извърши делба на следните имоти:
Поземлен имот с идентификатор 21912.501.**** по КККР, община
Долни чифлик, при равни квоти, по ½ ид.ч. за ищцата и ½ ид.ч. за
ответницата.
Сграда с идентификатор 21912.501.****.1 по КККР, община Долни
чифлик, при равни квоти по ½ ид.ч. за ищцата и ½ ид.ч. за ответницата.
Ответницата Г. З. М., редовно известена по условията на чл.131 от ГПК,
не е подала писмен отговор, не е взела становище, не е направила възражение
или оспорване. Пред съда ответницата е заявила, че от петдесет години живее
в процесната сграда и е плащала данъци за нея.
Съдът намира, че правното основание на предявеният иск се намира в
чл.34 от ЗС вр чл.342 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства и доводи на страните по вътрешно убеждение, съобразно чл.235
от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцата се легитимира собственик на 1/2ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 21912.501.**** по силата на дарение на същата в нейна полза
от М. З. Р. обективирано в нот.акт №83, т.IV, рег.№3422, нот.д.
№511/17.11.2023г. в който е посочено, че дарената идеална част е част от имот
целият с площ от 580кв.м. От друга страна ответницата се легитимира като
собственик на 1/2ид.ч. от дворно място цялото с площ от 370кв.м., включено в
парцел VII-187, в кв.114 по плана на гр.Г.Трайков сега Долни чифлик по
силата на дарение обективирано в нот.акт №117, т.II, нот.д.№673/1976г.
Съгласно вписването в представената скица от СГКК Варна се установява
идентичност между старата идентификация на имота посочена в акта за
собственост на ответницата и настоящата номерация на имота, като в същата
имота е записан с площ от 580кв.м., което противоречи на записването в
представената данъчна оценка в която площа му е 290кв.м. очевидно поради
записване само на собствеността на ищцата.
При това положени е от фактическа страна се установява, че ищцата и
ответницата са съсобственици на процесния имот който е с площ от 580кв.м.
по скица и в него има изградени две сгради.
От правна страна съдът намира, че се е доказало наличието на
съсобственост върху процесният имот с идентификатор 21912.501.****, като
същата е възникнала по силата на извършени дарения в полза на всяка от
страните на по 1/2ид.ч. от имота.
2
Що се отнася до искането за делба на сграда с идентификатор
21912.501.****.1 съдът намира, че същата съществува в съсобствения имот,
като това е отразено както в скиците от СГКК Варна, така според
заключението на вещото лице по приетата СТЕ, което е посочило, че това е
еднофамилна жилищна сграда. Посочената сграда обаче не е предмет на
придобивните сделки за нито една от страните, като следва да се има предвид,
че сградите са съществували преди ищцата да придобие собственост върху
идеални части от имота, тъй като те са отразени в представената скица от
СГКК, която е одобрена със заповед от 1.12.2022г., а дарението на земята е
направено на 17.11.2023г. или почти година след това. При това положение
съставът приема, че по отношение на процесната сграда с идентификатор
21912.501.****.1 не се установява наличие на съсобственост между страните
и искът за делба следва да бъде отхвърлен. Невярно е твърдението на ищцата,
че сградата следва да се разглежда като прирещение, тъй като същата е
самостоятелен обект както се установява от скицата така и съгласно
заключението на в.л. по приетата СТЕ.
По горните съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШ. СЪДЕБНА ДЕЛБА на следният
недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 21912.501.**** по КККР с площ от
580кв.м. по скица находящ се в гр.Долни чифлик, общ.Долни чифлик, ул.“Б.“
№** с граници имоти 21912.501.****, 21912.501.****, 21912.501.***,
21912.501.*** и 21912.501.**** при квоти от по 1/2ид.ч. за всяка от двете
съделителки:
П. Д. У. ЕГН********** от гр.Долни чифлик, Обл.Варна, ул.“Б.“ №**
и
Г. З. М. ЕГН********** от гр.Долни чифлик, Обл.Варна, ул.“Б.“ №**
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на сграда с идентификатор 21912.501.****.1
по КККР, изградена в допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор
21912.501.**** по КККР с площ в гр.Долни чифлик, общ.Долни чифлик,
Обл.Варна, на осн. чл.34 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3