№ 7
гр. Плевен, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20244430103320 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД Производството по делото е образувано по ИМ от “Топлофикация Плевен” АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128,
представлявана от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк.Ц., против М. Ц. Б., ЕГН
**********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 600,43 лева главница, съставляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2022 г. – 31,12,2023 г., 84,23 лева лихва за
забава за периода 04,05,2022 г. – 05,02,2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 12,02,2024 г., до
окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №778/2024 г. по описа на ПлРС, по което
има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от
Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в
***, е с абонатен №***. В с.з. проц.представител на ищеца сочи, че има представени
доказателства, че ответникът е собственик на процесното топлоснабдено жилище, поради
което е без значение дали е подал молба за откриване на партида към ищцовото дружество.
В с.з. проц.представител на ищеца сочи, че без да е проведено общо събрание на ЕС, няма
как да е избрана фирма за дялово разпределение. Посочва, че от представената справка от
Агенция по вписвания за ответника /извършена след края на процесния по настоящото дело
период/, е видно, че ответницата не е извършила акт на разпореждане с процесния
1
недвижим имот. Посочва, че в приетата и изслушана съдебно-техническа експертиза вещото
лице изчерпателно е изброило изходните данни и документи, използвани за експертизата,
едни от които са данни от топлинния счетоводител „Техем Сървисис“ ЕООД. Твърди се, че
по делото са представени Договор между фирмата за дялово разпределение и ЕС,
споразумителни протоколи, допълнително приложение, като е ирелевантно обстоятелството
дали е представен Протокол от ОС, тъй като няма как да бъде избрана фирма за дялово
разпределение без такова Общо събрание.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв.Т. М. от
ПАК, депозира писмен отговор, в който сочи, че исковете са допустими, но са
неоснователни. Посочва, че ищецът не обосновава наличието на сключен договор за
продажба на ТЕ за процесния имот. Оспорва се преписа-извлечение от сметка. В с.з. осоБ.я
представител на ответника моли съда да постанови своя акт на база събраните по делото
доказателства, като се съобразят доводите, изложени в отговора на исковата молба. Посочва,
че би следвало да има протокол от ОС на ЕС, от който да се види дали действително има
реално избрана фирма за дялово разпределение.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№778/2024 г. по описа на ПлРС,
поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 168,72 лева са начислени за отопление с ИРУ, 71,07 лева
246,44 лева са начислени за отопление без ИРУ /в банята – щранг-лира/, 300,26 лева са
начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 60,05 лева са за услуга
дялово разпределение и са начислени корекции в размер на 0,33 лева.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №*** с титуляр
ответника, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 600,43 лева
главница и 84,23 лева лихва за забава.
От представеното копие от Молба от ответницата от 18,06,2011 г. е видно, че същата е
заявила откриването на партида считано от 01,05,2001 г., поради закупуването на
процесното жилище на адрес ***.
От представеното копие на нот.акт от 06,03,2001 г., №5, том 3, рег.№2099, дело №148/2001 г.
на нотариус С.И., се установява, че ответницата е закупила процесния недвижим имот на
посочената дата.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представеното копие от Споразумителен протокол 2/*** от 29,12,2001 г. се установява
сключването на споразумение между ищцовото дружество и дружество-топлинен
счетоводител.
2
От представеното копие от споразумителен протокол от 29,12,2001 г. се установява
сключването на споразумение между ищцовото дружество, представител на ЕС на адрес ***
като титуляр на партида с аб.№*** – И.К., и топлинния счетоводител „Техем сървисис“
ЕООД, относно начина на разпределение на ТЕ и към кой се отправят възраженията.
От представеното копие от Приложение към споразумителен протокол №2/*** се
установява, че за аб.станция №*** на адреса на етажната собственост в ***, водомерите са
изравнени към 30,12,2001 г., договорите са 17, от общо партиди – 21.
От представеното копие от Договор №132/29,12,2001 г. се установява сключването на
договор между топлинния счетоводител и етажната собственост на адрес в ***,
представлявана от И.К., М.М. и Д.П.. Изрично в договора е посочено, че представителите на
ЕС са упълномощени с протокол от Общото събрание на ЕС, проведено на 29,10,2001 г.
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в която се намира
процесния имот, е доставяна ТЕ, като абонатната станция е работила, а отопляемия обем на
процесния имот е 157,48 куб.м. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата
е направено в съответствие с Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение
към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено е, че начислените суми са в
съответствие с Наредбата за топлоснабядването. Изрично се посочва, че в имота има
монтирани 3 бр. отоплителни тела, по които е отчитана консумация на ТЕ, а в банята има
щранг-лира. ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в изчисленията на фирмата за дялово
разпределение. ВЛ изрично сочи в заключението си, че в абонатната станция е монтиран
топломер съгласно техн.изисквания на производител.
От представената справка №133591/31,01,2024 г. от Агенция по вписванията се установява,
че към края на процесния период - 31,12,2023 г., ответницата е собственик на процесното
топлоснабдено жилище.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов
клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на
дружеството. От обсъдения по-горе нот.акт може да се направи извода, че собственик на
процесния имот е ответницата М. Ц. Б.. Ето защо съдът приема, че ответницата е пасивно
легитимирана да отговаря по иска.
Предвид безспорния между страните факт, че ответницата е собственик на процесния имот,
за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№***, и който се намира в
топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от
ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
3
потребителя.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответницата Б.. Безспорно е между страните,
а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент №1 във *** на сградата и поради
това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот –
тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен
ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на
отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ,
съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен
понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда,
да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата
на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има
качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му, каквато хипотеза
не е налице в процесния случай – тъй като на СТЕ на отоплителните тела в имота на
ответницата има начислени единици за м.март и м.април 2022 г. Начисляваните на ответника
суми, чиято дължимост ищцовото дружество търси понастоящем, касаят и реално доставена
топлинна енергия. Тъй като сградната инсталация в сграда - етажна собственост е обща
част, всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и в тежестите за нейната
поддръжка и експлоатация, включително да заплаща отдадената от нея ТЕ. Дължимостта на
цената на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното
ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която
никой не може да се откаже и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши
само в хипотезата на чл.153, ал.2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за
отопление на цялата сграда от абонатната станция, каквато настоящата хипотеза не е. Тъй
като собствениците в етажната собственост получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи от сградната инсталация,
то тя се разпределя между тях като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Ето
защо, съдът намира исковата претенция за доказана в своето основание.
4
Съдът приема, че искът е доказан и по размер. При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с
разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от
ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е
определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Съгласно разпоредбите на ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139-148 от ЗЕ и в действалата
към процесния период Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ -
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия, възниква за
потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия
случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна
инсталация на етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да се
откажат от ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл.153, ал.2 от
ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реално ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права върху
отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част
по предназначение, от която никой сам не може да се откаже. За да е налице пълен отказ от
ползването й в такава сграда, може да се извърши само в посочената хипотеза на чл.153,
ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което
5
2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното
предприятие. В случая не са представени доказателства да е било взето решение на общото
събрание на етажната собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по
смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост,
е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за
отдадена сградна инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение - ЗЕ в неговия
чл.139, ал.1 е предвидил, че разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като същото се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от същия закон в публичния
регистър, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел, при който
топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за дялово разпределение при
общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика тези фирми стават подизпълнители на
топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се
извършва възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото
разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената
на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга
на топлофикационното дружество. По делото се установи, че ответника не е заплащал
начисляваните суми за услугата дялово разпределение, поради което съдът приема, че дължи
същата.
По отношение възражението за липса на представен протокол от ОС на ЕС на адреса на
процесния имот – на първо място следва да бъде отбелязано, че от представеното копие на
представеното копие от Договор №132/29,12,2001 г. се установява сключването на договор
/за срок от 5 години/ между топлинния счетоводител и етажната собственост на адрес в ***,
представлявана от И.К., М.М. и Д.П., както и проведено на 29,10,2001 г. ОС на ЕС, на което
са упълномощени представители на ЕС да подпишат този договор. Съдът счита, че
ответникът /в случая назначеният му особен представител/ не би могъл да се позове срещу
6
ищеца на липсата на актуален договор, който той, като член на сградата в режим на ЕС, не е
инициирал за подписване с топлинен счетоводител, тъй като по този начин би се позовал на
собственото си виновно поведение и то срещу страна, в чиито правомощия не влиза
подписването на такъв договор. Налице е първоначален избор от ЕС на топлинен
счетоводител – Техем сървисис ЕООД, и доколкото не се твърди последващо събрание на
ЕС, на което да е избран различен топлинен счетоводител, следва да се приеме, че дори и без
удължаване срока на договора, или подписването на нов договор, именно Техем сървисис
ЕООД е топлинния счетоводител на процесната сграда в режим на етажна собственост. След
като ЕС не е изпълнила законовото си задължение да направи нов избор или да прояви
активност по отношение продължаване на правоотношенията с избрания вече топлинен
счетоводител, то следва да се приеме, че не би могло който и да е от нейните членове да
излага претенции в посока незаконосъобразност на извършеното разпределение на ТЕ.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в размер на
75,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за депозит за особен представител и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че М. Ц. Б., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на
“Топлофикация Плевен” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор Й.В., сумата
от 600,43 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01,03,2022 г. – 31,12,2023 г., 84,23 лева лихва за забава за периода 04,05,2022 г. –
05,02,2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 12,02,2024 г., до окончателното изплащане на сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№778/2024 г. на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Ц. Б., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор
Й.В., направените разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна
7
такса, 350,00 лева за депозит за особен представител, 120,00 лева депозит за вещо лице и
100,00 лева за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Ц. Б., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Плевен” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор
Й.В., направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8