№ 368
гр. гр. Добрич, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500415 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№271170/30.12.2021 год. на В. М. Ц. с ЕГН ********** от гр.Д.,
ул.”С.** срещу частта от решение №260592 /01.12.2021 год. по гр.д.№ 3026
/2020 год. на Районен съд Добрич ,с което е признато за установено, че
дължи на Ю. П. Р.- Г. с ЕГН **********, сумата от 14 580 лева,
представляваща връщане на авансово платена цена след развален договор за
ремонт на приземно помещение в гр.Д., ул.“С.*, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 2108/2020 год. по
описа на РС Добрич .
С доводи за необоснованост на обжалваното решение и
постановяването му при непълнота на доказателствата и в отклонение от
материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му .Въззивникът
възразява срещу фактическите констатации и правни изводи на
първоинстанционния съд, направени без събраните доказателства да бъдат
обсъдени в тяхната съвкупност, при позоваване на доказателства ,събрани в
друго досъдебно производство и при избирателно кредитиране само на
свидетелските показания ,ангажирани от срещупоставената страна. Искът
1
бил предявен преждевременно и от физическо лице без надлежна
материалноправна легитимация ,с каквато разполагала фондация “Д.“ ,в чиято
полза бил сключен договора за ремонтни дейности, понастоящем неразвален
надлежно.
Въззиваемата страна Ю. П. Р.- Г. счита всички оплаквания в жалбата за
неоснователни ,поради което настоява да не бъде уважавана. Договорът за
ремонт касаел нейн личен, а не на фондацията имот. Доказателствата от
досъдебното производство били ценени в полза на ответника единствено
относно размера на изработеното от него, а при съобразяване и на останалите,
съдът следвало да направи извод за разваляне на договора в по-ранен момент
,а не със исковата молба.
При данни,че решението на ДРС е било връчено на дата 09.12.2021
год.,жалба рег.№271170/30.12.2021 год. ,изпратена по пощата на 23.12.2021
год. е подадена в срока по чл.259 ал.1,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК , от
активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна
жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното
негативни последици в правната му сфера чрез частичното уважаване на
исковата претенция и е процесуално допустима.
Обжалваното решение е постановено по предявен с искова молба рег.
№ 264665/30.10.2020 год. ,уточнена с молба рег.№ 265485/12.11.2020 год. и
пояснена по реда на чл. 143 от ГПК в първото по делото съдебно заседание от
дата 22.02.2021 год, иск по чл.422 ал.1,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК,във
връзка с чл.55 ал.1 предл.ІІІ-то ,във връзка с чл.88 ал.1 изр.1-во и чл.87 ал.1 и
чл. 258 от ЗЗД от Ю. П. Р.- Г. срещу В. М. Ц. , основан на твърдения, че на
дата 10.03.2017 год. между страните по делото бил сключен договор ,по
силата на който ищцата ,като физическо лице възложила на ответника
извършване на ремонтни дейности в помещение в гр.Д., ул.“С.*, което да се
ползва за офис на фондацията, която учредила . Изрично е посочено,че
помещението ,което следвало да бъде ремонтирано не е собственост на
фондацията , а е предвидено да се ползва за цели на фондацията. Същото
било с характеристиката на избено помещение в приземния етаж на сграда и
обект на лично притежание на ищцата.Според уговорките на страните
трябвало да се извърши цялостна реконструкция на помещението, да се
направи козирка, ВиК инсталация, подмяна на подова настилка, стени,
2
тавани. Ответникът изчислил ,че разходите за ремонта (строителни
материали и труд ) ще възлязат на сумата от 15 000 лв. ,която ищцата се
съгласила да заплати предварително, а Ц. поел задължението да извърши
ремонта в 6-месечен срок,считано от датата на заплащането й. На дата
16.03.2017 год. ищцата превела сумата по банков път от своя сметка по
такава на ответника.До края на месец септември 2017 год. ответникът не
изпълнил възложената работа.В края на този месец и при среща на страните
по договора, възложителят развалил договора и поискал връщане на дадената
предварително сума от 15 000лева. В. Ц. се съгласил да върне сумата, но в
брой. Уговорена била среща при адвокат за да се състави разписка за връщане
на сумата. Ответникът не се явил на срещата, престанал да приема
обажданията на ищцата.През месец януари 2018 год., ищцата подала жалба до
Районна прокуратура,като образуваното въз основа на същата досъдебно
производство било впоследствие прекратено.На дата 24.08.2020 год. ,ищцата
депозирала заявление до Районен съд Добрич за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК,срещу която ответникът възразил.Отправено е
искане за установяване на вземането й в размер на 15 000 лв. предмет на
заповедта.
Искът е допустим. Заявен е в срока по чл.415 ал.4 от ГПК,указан му от
съда с връчено на дата 01.10.2020 год. съобщение и за вземане съответно на
задължението по издадената от Районен съд Добрич по ч.гр.д.№ 2108/2020
год. заповед № 965/03.09.2020 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК ,с която е разпоредено длъжникът В. М. Ц. да заплати на
кредитора Ю. П. Р.- Г. сумата от 15 000 лв.,представляваща дължима сума
(главница) по договор за строително-ремонтна дейност,сключен на 10.03.2017
год. между длъжника и заявителя-като възложител,развален от втория
поради неизпълнението (бездействието) на първия от тях.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът В. М. Ц. е подал
отговор рег.№ 267982/22.12.2020 год. ,с който заявява,че нито устно , нито
писмено между страните е сключен договор за ремонт на офис на
фондацията. Въпросното помещение ищцата ползвала в миналото като
павилион за бърза закуска, а понастоящем не го ползвала.Сумата от
15 000лева била преведена на ответника за извършени в продължение на две
години ремонти, както следва: на таванско помещение прилежащо на
апартамента на ищцата, на вход, на двете спални и хола в апартамента на
3
ищцата, демонтаж на стара и монтаж на нова врата на апартамент, поставяне
на брава и монтиране на автомат на входната врата, демонтаж и монтаж на
козирка, ВиК инсталация на тоалетна в офис, опразване от техника,
изчистване и освежаване на бъдещ офис, демонтаж врата в общ коридор в
мазето към бъдещия офис на фондацията и възстановяване плочки на стените
и пода, ремонт моноблок в тоалетна и смяна на смесител в кухнята на
апартамента. Ответникът направил 1000 лева разноски за гориво при превоза
на ищцата в подробно посочени дестинации, като последната се съгласила да
му заплаща по 70 лв. разноски на ден- командировъчни или общата сума за
28 дни в размер на 1960лв.
Ответникът Ц. в първото съдебно заседания дава обяснения, че
извършил за ищцата множество дейности и услуги и имал да получава
значителни суми. За да получи парите си бил принуден да лавира и се
съгласява с предложенията на ищцата. Така тя пожелала в крайна сметка да
му преведе сумата от 15 000 лева, а останалите след като довършване на
работите. Уговорката, че сумата от 15 000 лева погасява стари задължения
между страните била постигната устно или по телефона. Първо ищцата имала
желание да се изнесе стълбище отпред, т.е. да не се влиза през входа на
сградата за да се стигне до бъдещия офис на фондацията, а входа да бъде
отпред, но съседите не са се съгласили. Козирката била изградена преди
зимата на 2017 год. и работниците през зимния период разчиствали снега от
нея.
С молба вх.№ 265713/12.04.2021 год. в хода на съдебното заседание
ответната страна уточнява, че е извършила ремонтни дейности в жилищна
сграда, находяща се в гр.Д., ул. „С.** : на покрива;на входа на жилищната
сграда; на апартамента на ищцата; на мазе- демонтаж на врата в общия
коридор в мазата на блока към бъдещия офис на фондацията на ищцата;
възстановяване на плочки на стените и пода (труд и материали);на бъдещия
офис на фондацията на ищцата - опразване от техника, изчистване и
освежаване, отремонтиране на ВиК- инсталация в тоалетната, демонтаж на
старата козирка, рекламни пана и лампи, ел инсталация и изхвърлянето им,
изготвяне и монтаж на нова козирка (труд и материали).Периода на
извършване на посочените действия не е посочен,въпреки дадените от съда
указания.По тази причина е отменено и определението за допуснато по
искане на ответника изготвяне на съдебно-техническа експертиза за
4
стойността на извършените ремонтни дейности в бъдещия офис на
фондацията,както на каква стойност би възлязъл цялостния ремонт на
помещението.
Ищцовата страна не оспорва извършени ремонтни дейности от
ответника в таванското помещение и входа на ищцата, но твърди, че
последните са заплатени и представя ръкописно изписан списък- разписка,
наименован „Ю.” със строителни дейности, обем и цени, подписан от
ответника В. Ц. на 26.07.2014 год.
В обясненията си по делото и двете страни не спорят, че козирката на
приземното помещение е сменена от ответника, както и премахнати и
изхвърлени старите рекламни табели и надписи на помещението. В самото
помещение не е извършвана ремонтна дейност.
Добричкият районен съд е уважил претенцията относно вземането до
размера на сумата от 14 580 лв. и отхвърлил иска за горницата над
посочената сума и до пълния размер на заявяването й от 15 000 лв.Не е била
подадена жалба срещу решението за отхвърляне на претенцията за сумата от
420 лв. и по правилото на чл.296 т.2 от ГПК в тази му част ,то е влязло в
сила.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи ,както следва:
Относно оплакването на въззивника, за позоваване от
първоинстанционния съд на доказателства ,събрани в друго досъдебно
производство ,следва да бъде посочено следното:
Разпоредбата на чл. 235 ал. 2 ГПК задължава съда да формира
убеждението си по правнорелевантните факти въз основа на относимите и
допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред. Няма
съмнение, че това са тези доказателства, които са събрани "пред и от оня съд,
който ще решава делото". Само след цялостната им преценка, поотделно и в
съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в
гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои
за недоказани. Принципът на непосредственост не допуска решението на съда
да се основава на свидетелски показания събрани в друго производство, в т.ч.
в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други
констатации и мнения на разследващите органи и др. За гражданския съд е
5
задължителна за съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по
въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК /извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца/, като в тези случаи
законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост
/чл. 11 ГПК/ и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение /чл.
12 ГПК/. Всички останали правнорелевантни факти по гражданското
правоотношение,следва да бъдат установени с допустимите доказателствени
средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.
С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса,
тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по
отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ.
наказателното производство. Недопустимо е да се ползват свидетелски
показания,събрани по друго дело,като редът за събиране на гласните
доказателства е устният разпит по реда на чл. 170-чл.171 от
ГПК.Изключенията от това правило са уредени в чл.25 от ГПК (съдебни
поръчки),чл.232 от ГПК (при оттегляне на иск и повторното му предявяване)
и чл. 207 от ГПК (обезпечение на доказателствата).Изключение от това
правило не може да има по причина,че разпитано като свидетел по
наказателно производство лице е починало към момента на разглеждане на
гражданския спор. Процесуалният закон не допуска даването на свидетелски
показания в писмен вид, поради което и протокола от досъдебното
производство, документиращ дадените от свидетеля обяснения/показания не
е годно доказателствено средство в гражданския процес. В гражданския
процес ,не следва да се ценят заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.
2 от ГПК, заключението на вещото лице трябва да бъде събрано чрез личното
му изслушване от съда, за да бъде годно доказателство в гражданския процес.
Поради това, заключението, дадено по друго гражданско или наказателно
дело, респ. в хода на досъдебно производство, което не е състезателен
съдебен процес, не може да се използва по настоящото дело. Допустимо е
приложените по друго дело писмени доказателства да бъдат ползвани, ако то
е било приложено по реда на чл. 86 ал.3 т.2 от Правилника за
администрацията в съдилищата.Допустимо е ползването на протоколи за
давани обяснения,показания и очни ставки,удостоверяващи изявления на
страните по делото пред държавен орган и в качеството им на извънсъдебно
6
признание (чл.165 от ГПК) -така решение № 66/12.03.2015 год. по гр. д. №
5839/2014 год. на ВКС, IV г. о. ;решение № 1042/ 09.10.2008 год. по гр. д. №
2978/2007 год. на ВКС, IV г. о.; решение № 224/02.07.2010 год. по гр.д.№
177/2010 год. на ВКС,ІІ г.о. ; решение № 636 / 24.03.1977 год. по гр. д. №
3017/76 год.на ВС, I г. о.
В конкретния случай,за да отхвърли отчасти исковата претенция ,ДРС
се е позовал на заключение на експертиза по досъдебното производство
относно стойността на извършените от ответника ремонти дейности.В тази
част решението не е обжалвано от страните по делото, а допуснатото
нарушение от първоинстанционният съд не се отразява на изводите
,направени във връзка с частта от спора ,предмет на въззивна
проверка.Обсъждани са били в първоинстанционното производство
обясненията на Н.Ж.Ж. във връзка с постигнатите между страните уговорки
по договор за изработка и неговото разваляне ,които не следва да бъдат
обсъждани в настоящото производство.Допустимо е в настоящото
производство да бъде съобразено представено по приложеното досъдебното
производство писмено доказателства-договор за наем,както и даваните от
страни обяснения наказателното производство ,с характер на извънсъдебни
признания.
С решение № 20/07.03.2017 год. по ф.д.№ 5/2017 год. , Окръжен съд
Добрич е вписал в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
фондация с наименование“Д.-Ю. Г.“ ,със седалище и адрес на управление
гр.Д.,ул.“С.** ,която ще упражнява дейност в частна полза.Председател на
Управителния съвет , учредител на фондацията и представляващ
фондацията е Ю. П. Р.- Г., а останалите членове на Управителния съвет са
Н.Ж.К. и В. М. Ц..
Между ищцата,като наемодател и фондацията,като наемател е
сключен договор от дата 10.03.2017 год. (приложен по досъдебно
производство № 17/2018 год.) с предмет притежавано от първата избено
помещение№ 3 с площ от 16 кв.м. , находящо се в гр.Д., ул.”С.”№2,което да
се ползва за офис от фондацията.
Съобразно приложено платежно нареждане, на дата 16.03.2017 год. Ю.
П. Р.- Г. е превела от своя банкова сметка в Юробанк България АД по
банкова сметка на В. М. Ц. в Банка ДСК-ЦУ сумата от 15 000 лв. с посочено
7
основание за превода-ремонт на обект на фондация “Д.“.
Показанията по делото като свидетели са дали лицата К.И.Т. и
В.Б.В.,работили през годините с ответника в областта на
строителството.Първият от тях сочи,че преди пет –шест години Т., заедно с
бригадата си, по възлагане от Ц., извършил ремонт на покрива на таванското
помещение на ищцата. Получил за работата от В. Ц. около 3000лева. Ц.
доставял и материалите за ремонта.Св.В.В. участвал през 2015 год. или 2016
год. в извършване на ремонт на ул. „С.”, в сградата над пицария „Н.“ в
центъра на гр.Д.. Ремонтирно било входното стълбище и апартамента на
третия етаж. Бил извършен основен ремонт на жилището- изкърпване
шпакловане и измазване, грундиране и боядисване. В банята били сменени
фансови плочки, душ батерия и моноблок. Собственичката посещавала
обекта. В. се оплаквал, че не плащала своевременно, че даже и заплащането
на работниците се забавило. Свидетелят В. чувал от В., че сумата, която
госпожата има да му дава възлиза на около 15 000лева.
С постановление на Районна прокуратура от 16.03.2020 год. е било
прекратено образуваното на дата 08.05.2018 год. по жалба на ищцата
наказателното производство по досъдебно производство № 17/2018 год. по
описа на С “ПИП“ при ОД МВР гр.Д. за престъпление по чл. 209 ал.1 от
НК.Счетено е ,че отношенията между В. М. Ц. и Ю. П. Р.- Г. са гражданско
правни отношения между страни за изпълнението на сключен между тях
устен договор за поръчка.Материалите по досъдебното производство са били
приложени по гр.д.№ 3026 /2020 год. и част от тях съобразени от съда
:заключение на вещо лице за стойността на отчасти изпълнените ремонти
дейности (420 лв.);обясненията на Н.Ж.Ж., съучредител на фондация “Д.“
;сключен на дата 10.03.2017 год. между ищцата и фондация “Д.“ за наем на
недвижим имот-избено помещение № 3 с площ от 16 кв.м.,находящо се в
гр.Д.,ул.“С.“ № 2.
От събраните гласни и писмени доказателства и от самите изявления на
страните се установява, че двамата имали договорни взаимоотношения още
от 2014 година по повод ремонти в дома на ищцата, възстановяване на
исторически паметник в Р Румъния,както и други услуги,извършвани от
ответника на ищцата. Според свидетелските показания представени от
ответника тези дейности са извършвани през 2015-2016година.
8
Установява се по делото ,че между страните е бил сключен устен
договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ГПК,по силата на който
Ю. П. Р.- Г. е възложила на В. М. Ц. да ремонтира помещение на приземния
етаж в сграда гр.Д. ,за което му е заплатила сумата от 15 000 лв.,преведени по
банков път. Изплатената авансово сума от лична сметка на ищцата с
посочено в платежното нареждане конкретно основание, обективира
съгласието й като възложител за възлагане на работа по офиса на учредената
от нея фондация,а доколкото същата е учредена непосредствено преди
превода ,то следва да се приеме,че банковият превод касае бъдещи дейности
,а не разплащане по повод предходно сключени договори за различни по вид
услуги.Съгласие за сключване на договора е дал и изпълнителят В. М. Ц. –
така изявленията му в открито съдебно заседание по реда на чл.143 от ГПК,
че страните многократно работили съвместно ,имали неуредени сметки,което
налагало да “лавира и се съгласява с предложенията на ищцата” Първо
ищцата имала желание да се изнесе стълбище отпред, т.е. да не се влиза през
входа на сградата за да се стигне до бъдещия офис на фондацията, а входа да
бъде отпред, но съседите не са се съгласили. Козирката била изградена преди
зимата на 2017 год. и работниците през зимния период разчиствали снега от
нея”. Горните изявления на ответника са индиция за постигнато съгласие
между страните по повод предмета на ремонта, в това число и съгласието на
изпълнителя, макар и според него привидно, за да получи някакви суми по
предходни задължения на ищцата. Ответникът Ц. е съучредител на
фондацията и безспорно е бил в течение на плановете за създаване на
приемна в приземното помещение, собственост на ищцата. Ц. дори извършил
подмяна на козирката на помещението, както и премахнал старите рекламни
табели и надписи на помещението, т.е отпочнал изпълнение по постигнатата
договореност,по съвпадащи на двете страни по делото твърдения.
Горното води до извод,че между страните по делото са възникнали
отношения по повод договор за ремонт на приземното помещение, което да
служи за офис на съучредената фондация. Неоснователно е възражението на
въззивника - изпълнител по договора ,че искът бил предявен от физическо
лице без надлежна материалноправна легитимация ,с каквато разполагала
фондация “Д.“ ,в чиято полза бил сключен договора за ремонтни дейности.
Доводът е , че процесния устен договор е с характеристиките на договор по
смисъла на чл. 22 от ЗЗД и по силата на който страните: обещателят
9
(промитент) -ответникът и уговарящият (стипулант) -ищцата ,се съгласяват
едно трето лице (бенефициер)- фондация “Д.“ ,което не участва в договора
нито пряко,нито чрез представител,ще има правото да иска изпълнението на
поетото от промитента задължение.Уговарящият е този,който уговаря да се
направи или даде нещо на третото лице и приема задължението спрямо
обещателя-в случая ищцата да заплати изработеното от ответника.Като се
има предвид,че с договора в полза на трето лице по правило се извършва една
посредствена престация от уговарящия на третото лице,изискването за
справедливост налага да се приеме,че уговарящият има вземане срещу
обещателя,дори и в случай,че договора мълчи по този въпроси.Тъй като
уговорящият е страна по договора,той разполага и с всички преобразуващи
права,които се пораждат при наличие на порок при сключване на договора
или са последица от неизпълнението на насрещната страна-обещателя,
например да унищожи или развали двустранния договор.Третото лице не е
страна по договора ,поради което не може да упражнява правата да унищожи
или развали договора , а може да иска само изпълнение на договора или
обезщетение за неизпълнението-така т.р.№ 30/1981 год. на ОСГК на ВС и
становищата на доктрината “Облигационно право Обща част“,Ангел
Калайджиев, изд.Сиби 2001 год. стр.135-136. При съобразяване ,че по
настоящото дело се претендират за установяване последиците на развален
договор ,то именно уговарящия -ищцата по делото е материално правно
легитимирана ,да го заяви.
Плащането на сумата от 15 000лева от страна на възложителя не е
оспорено от ответната страна. Сумата е постъпила по неговата банкова
сметка, видно от приложеното извлечение по досъдебното производство,
прието като доказателство по настоящото дело,т.е. ищцата е изправна страна
по договора.Ответникът е неизправна страна по договора, доколкото е
изпълнил незначителна част от договора .Неизпълнението е значително,
съществено. То по своето правно естество е нов правопораждащ юридически
факт, включващ потестативното право на изправната страна да развали
договора с едностранно изявление.
Въззивният съд намира, че безспорно договорът за изработка е бил
развален от ищцата в края на 2017 год. По досъдебното производство е
приложен протокол от дата 25.05.2018 год. за разпит на ответника като
свидетел ,като същият е заявил ,че за времето от 16.03.2017 год. до месец
10
ноември 2017 год. не е извършвал никаква ремонтна дейност за
фондация“Д.“.Заявил е ,че между 05.12.-15.12. 2017 год. се е провела среща
между страните по делото и третия член на управителния съвет на
фондацията в заведение“М.“,където ищцата със заповеднически тон
поискала да изтегли от банковата си сметка и й върне сумата от 15 000
лв.,които му била превела за извършване на дейност във фондацията.На
въпрос на ответника,какъв е проблема, получил нейния отговор,че нищо не
бил свършил.В протокол за очна ставка от 28.05.2018 год. потвърдил
съществуването на предходни отношения между страните,извършен
минимален ремонт-козирка,така също и проведена среща с ищцата ,на която
тя предявила искане за връщане на дадената парична сума.Даже и да не бъде
възприето горното становище,то разваляне на договора безспорно е
настъпило с факта на връчване на исковата молба,иницираща настоящото
производство.
В хода на производството не е предложено остатъчното изпълнение.
При това положение е налице основание за ангажиране отговорността на
ответника в хипотезата на чл.55 ал.1, пр.3 ЗЗД, поради което и искът се явява
основателен за неизпълнената част в размер на 14 580 лв.
За пълнота на изложението следва да се обсъди и възражението на
ответника, че плащането е по договори за изработка, сключени между
страните за ремонт на апартамент, таван, стълбище. В случая дори и да бе
установено, че ищцата Р. има и стари задължения към ответника, процесното
плащане на сумата от 15 000лева е наредено на конкретно основание, т.е
длъжникът с няколко задължения е упражнил надлежно правото си по чл. 76,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД и е посочил кои свои парични задължения изпълнява.
Ответникът не е направил възражение за прихващане с вземанията си по
предходни договори, в която хипотеза, при доказването им би се стигнало до
целения от ответника резултат- отхвърляне на иска.
Тези изводи,обжалваното решение съдържа,поради което и на
основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение №260592 /01.12.2021 год. по гр.д.№ 3026/2020
год. на Районен съд Добрич в частта ,с която е признато за установено, че В.
М. Ц. , ЕГН **********, от гр.Д., ул.”С.** дължи на Ю. П. Р.- Г. , ЕГН
**********, сумата от 14 580 лева, представляваща връщане на авансово
платена цена след развален договор за ремонт на приземно помещение в
гр.Д., ул.“С.*, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№ 2108/2020 год. по описа на РС Добрич.
ОСЪЖДА В. М. Ц. , ЕГН **********, от гр.Д., ул.”С.** ДА ЗАПЛАТИ на
Ю. П. Р.- Г. , ЕГН **********,от гр.Д., ул.“С.** сумата от 400
лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12