№ 2502
гр. Варна, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110116745 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “М. 2” ЕООД, ЕИК ****, гр.
Варна срещу “Д.О.З” ЕАД, ЕИК ****, гр. София иск с правно осн. чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 4 565, 33 лв., претендирана като неизплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка “Комфорт за бизнеса”, обективирана в
застрахователна полица № 111220031022091/15.06.2020г., със срок на действие от
16.06.2020г. до 15.06.2021г., в резултат на настъпило на 20.11.2020г. в застрахования обект,
представляващ магазин “****”, находящ се в гр. Варна, ул.”**** ****“ № ****
застрахователно събитие – “токов удар”, при което са уредени собствени на застрахования
три броя климатични инсталации – марка Kobe, модел KFR – 120 LW/KFR – 120 W, марка
Kobe, модел CH – 48 – MRG и марка Kobe, модел KFR – 56 А6А, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 22.11.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 15.06.2020г. между “Д.О.З” ЕАД
и “М. 2” ЕООД, е възникнало правоотношение по договор за застраховка “Комфорт за
бизнеса”, обективирана в застрахователна полица № 111220031022091/15.06.2020г., със срок
на действие от 16.06.2020г. до 15.06.2021г., с която са застраховани два обекта на
дружеството, единият от които представлява магазин “****”, находящ се в гр. Варна,
ул.”**** ****“ № ****, ведно с машините, съоръженията и оборудването в тях.
Твърди се, че в срока на действие на имуществената застраховка, на 20.11.2020г. е
настъпило застрахователно събитие, явяващо се покрит застрахователен риск, изразяващо се
в повреждане на три броя климатични инсталации – марка Kobe, модел KFR – 120 LW/KFR
– 120 W, марка Kobe, модел CH – 48 – MRG и марка Kobe, модел KFR – 56 А6А, в резултат
на токов удар.
Застрахованият уведомил застрахователя, който след запознаване с документите по
преписката е отказал да изплати застрахователно обезщетение, позовавайки се на клауза Д
15 ОУ, но без основание.
За да осъществява обичайната си търговска дейност застрахованият е закупил две
1
нови климатични инсталации и поправил третата.
Настоява се, че ищецът е изправна по договора за застраховка страна, която в срок е
заплатила застрахователната премия, уведомила е застрахователя за настъпилото събитие,
поради което следва да получи застрахователно обезщетение в претендирания с исковата
молба размер равен на разходите за поправка на една от инсталациите и стойността на
другите две.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът “Д.О.З” ЕАД признава следните релевантни за
делото факти:
1./ че страните по делото са били обвързани от договор за имуществена застраховка
“Комфорт за бизнеса”, обективирана в застрахователна полица №
111220031022091/15.06.2020г., със срок на действие от 16.06.2020г. до 15.06.2021г., с която
са застраховани два обекта на дружеството, единият от които представлява магазин “****”,
находящ се в гр. Варна, ул.”**** ****“ № ****, ведно с машините, съоръженията и
оборудването в тях.
Неразделна част от договора за застраховка са ОУ, неразделна част от него;
2./ че на 26.11.2020г. застрахователен посредник е подал уведомление за щета в
посочения търговски обект за настъпило събитие „токов удар“;
3./ че при застрахователя е образувана преписка по щета, по повод на която са
постъпили документи от „Е.С.“ АД, сочещи, че търговският обект се захранва от трафопост
„1923“, извод „Балкантурист“, възлова станция „Траката“ и след направена проверка е
установено, че на 20.11.2020г. не са регистрирани аварии, нито оперативни превключвания
по извод средно напрежение и мрежа ниско напрежение;
4./ че застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение, на
основание точка 2 от Клауза „Д15“ от ОУ, тъй като повредата на имуществото не е резултат
от покрит за него застрахователен риск (токов удар).
Причините за настъпване на повредите по електроуредите, които дават основание на
застрахователя да откаже плащане на обезщетение, в резултат на неизправност в
електрическите уреди и апарати или в електрическата инсталация, или в резултат на късо
съединение, получено от дефекти в електрическите апарати; остаряла или повредена
изолация; нарушено и неработещо заземяване и зануляване на отделни машини (точка 2 от
Клауза „Д15“) и в резултат на неизпълнение на задължението да се положи грижа,
изискваща предприемане на мерки да предпази застрахованото имущество, явяващо се
самостоятелно основание по т. 8.2.3 от Раздел VIII от ОУ.
В условие на евентуално, при доказване основанието на предявения иск, се оспорва
размера на претендираното обезщетение, което не е съобразено с разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са безспорни следните обстоятелства, за които са ангажирани
допустими и относими доказателствени средства:
1./ че са били обвързани от договор за имуществена застраховка “Комфорт за
бизнеса”, обективирана в застрахователна полица № 111220031022091/15.06.2020г., със срок
на действие от 16.06.2020г. до 15.06.2021г., с която са застраховани два обекта на
дружеството, единият от които представлява магазин “****”, находящ се в гр. Варна,
ул.”**** ****“ № ****, ведно с машините, съоръженията и оборудването в тях, премията по
която е изцяло заплатена;
Неразделна част от договора за застраховка са Общи условия по имуществена
2
застраховка „Комфорт за бизнеса“, неразделна част от него;
2./ на 24.11.2020г. управителят на “М. 2” ЕООД, е уведомил „Е.С.“ АД, че на
20.11.2020г. в магазин за хранителни стоки „****“ в гр. Варна, кв. „****“, бул.“**** ****“ е
имало прекъсване на електрозахранването 2 – 3 пъти преди обяд и 4 – 5 пъти следобед, в
резултат на което са „дефектирали 2 броя климатици, колони“ /л. 94/, а на 27.11.2020г. е
декларирано, че е била увредена трета климатична колона на входа на магазина /л. 95/.
На 25.11.2020г. е съставен констативен протокол от служители на „Е.С.“ АД, в които
е удостоверена повредата на 2 броя климатици - марка „Кобе“, модел KFR – 120 LW/KFR –
120 W и CH – 48 – MRG /л. 98/.
3./ на 26.11.2020г. застрахователят е уведомен от застрахователен посредник за
настъпило на 20.11.2020г. застрахователно събитие, изразяващо се в „токов удар“ в магазин
„****“, намиращ се в гр. Варна, ул.“**** ****“ № 1, в резултат на което са увредени 2 броя
климатици „Кове“ и една охладителна витрина за безалкохолни напитки /л. 13 и л. 42/.
Безспорно е, че събитието е довело не до увреждане на една охладителна витрина за
безалкохолни напитки, а до повреда на трети климатик, намиращ се също в процесния
магазин.
Пред застрахователя, застрахованият е представил 3 констативни протоколи,
удостоверяващи диагностицирането на 3 броя климатици от сервизен техник /л. 44 – 46/.
В тях, сервизният техник Н. Н., управител на „Ц.“ ООД, е удостоверил, че на
02.12.2020г. нито една от системите не работи. При два от климатиците марка „Кобе“, модел
KFR – 120 LW/KFR – 120 W и CH – 48 – MRG, е установено, че компресорите „дават късо
съединение към корпусите“, а при третият марка „Кобе“, модел модел KFR – 56 А6А, е
увреден външния електромотор.
С исковата молба, ищецът е представил същите протоколи /л. 20 – 22/, в които е
добавено, че „вероятната причина за повредата е подаване на внезапно високо/ниско
напрежение (токов удар).“
Така представените констативни протоколи представляват недопустими
доказателствени средства, обективиращи свидетелски показания в писмена форма върху,
които съдът не изгражда никакви правни изводи.
4./ пред застрахователя ищцовото дружество е представило писмо от служител на
„Е.С.“ АД от 10.12.2020г., в което е посочено, че след направена справка в
информационната система на дружеството и в оперативния дневник за аварии, е установено,
че на 20.11.2020г. не са регистрирани аварии, нито оперативни превключвания по повод
средно напрежение и мрежа ниско напрежение.
Именно посочено писмо е дало основание на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно събитие, на основание точка 2 от Клауза „Д15“ от ОУ, тъй като повредата
на имуществото не е резултат от покрит за него застрахователен риск (токов удар).
Спорният по делото въпрос е дали в срока на действие на имуществената застраховка
е настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит за застрахователя риск и в
случай, че такова е настъпило, налице ли са основания изключващи отговорността на
ответната страна.
За установяване твърденията, че на посочената дата в собствения на ищцовото
дружество обект, е имало промяна на напрежението, довела до повреди в 3 броя климатици,
са ангажирани както експертните знания на специалист – електроинженер, така и гласни
доказателства по инициатива и на двете страни.
Установяват се следните релевантни за делото факти от неоспореното и кредитирано
в цялост заключение на допуснатата СТЕ и от проведения разпит на вещото лице, както
3
следва:
Абонатът се захранва с електрическа енергия от ул.“**** ****“, бл. 1 от вх. А и вх. Б
(сграда разположена над магазина) на ниво ниско напрежение, трифазно. Захранването с ел.
енергия се извършва с 2 кабела съответно от електромерите до магазина, в който има 2 броя
разпределителни табла, монтирани в обслужващото помещение.
Разпределителните табла са в много добър вид, оборудвани са със съвременна
защитна апаратура АВВ за консуматорите на магазина, съобразно изискванията на Наредба
№ 3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
Следи от ремонт или повреди при огледа, експертът не е констатирал.
Таблата са поддържани професионално, в съответствие с изискванията на Наредба №
1/27.05.2010г. за проектиране, изграждане, поддържане на електрически уредби за ниско
напрежение в сгради.
При огледа, експертът е установил 3 броя видимо подменени колонни климатици
„Кобе“, единият на входната врата, а другите два във вътрешността на магазина.
Помещението, ползвано от дружеството е снабдено със сертификати от орган за
контрол от вида „C“, които удостоверяват освен състоянието и годността на обекта, така и
годността на електрическата инсталация.
Посочените сертификати № 140/08.06.2016г., № 142/08.06.2016г., № 208/23.07.2020г.,
№ 207/23.07.2020г. и № 206/23.07.2020г. за контролни параметри: Съпротивление на
защитен заземител; съпротивление на мълниезащитен заземител; допирно напрежение; ток
на задействане; време на изключване; съпротивление на зазимител, всички издадени преди
събитието – 20.11.2020г., съответстват на Наредба № 16 – 116/08.02.2008г. за техническа
експлоатация на енергообзавеждането.
В съдебно заседание, експертът пояснява, че т.нар. „токов удар“ представлява
промяна на напрежението за кратки периоди в големи стойности или колебания в
синусоидата на напрежението.
Измененията в напрежението могат да включват моментно ниско напрежение /спад
на напрежението/, високо напрежение /пик/ или загуба на напрежението /прекъсване/.
Въз основа на констативните протоколи, експертът е заключил, че настъпилите
повреди в трите климатици са засегнали компресорите им. Компресорът е вид електрически
двигател, който изпомпва енергоносителя - фреонът в климатичната инсталация.
Нарушението на функционалността на компресора има за последица спадане на функцията
за пренос на фреона, в резултат на което климатичната инсталация не функционира. При
третият климатик е налице повреда на стартовото реле, което води до повреда на
компресора.
Уточнява, че компресорите са чувствителни при промяна на амплитудата на
напрежението. Най-малкото изменение в напрежението води до включване и изключване,
т.е. системата е стресирана и неуправляема и рано или късно изгаря. При повтарящи се
колебания в напрежението е допустимо да се повредят компресорите на климатичните
инсталации.
Не е икономически и технически целесъобразно да се подменя единствено
компресора на климатика. Ако бъде подменен само той, то в последствие би се наложило да
се подменят и други елементи от инсталацията.
Експертът е категоричен, че доколкото електрическата инсталация е съответствала на
нормативните изисквания на Наредба № 16 – 116/08.02.2008г. за техническа експлоатация на
енергообзавеждането и е била изправна, то единствената причина за повредата на трите
климатични системи, е промяната на напрежението за кратки периоди с големи стойности,
т.е. на т.нар. „токов удар.“
4
Климатичните инсталации не са притежавали собствена защита от изменение на
захранващото напрежение. Процесните инсталации са свързани на отделен токов кръг в РШ
със съответната защита (автоматичен предпазител), която се е задействала. Тази защита не е
в състояние да предпази уреда от повреда, а от определен токов кръг в таблото, както и
самото табло, така че останалите линия да работят, както и персонала от поражения от
електрически ток при аварии и повреди.
Ангажираните по делото гласни доказателства, чрез разпита на Н.Н., управител на
„К.В.“ ЕООД с предишно наименование „Ц.“ ООД, установяват, че в края на 2020г.
свидетелят е посетил магазин за хранителни стоки „****“ в кв. „****“ по възлагане от
страна на „К.“ за извършване на диагностика на 3 броя климатици.
При извършване на диагностиката е установил, че всеки един от компресорите на два
от климатиците са изгорели, а при третия е изгорял ел. мотор на вентилатора. Свидетелят е
използвал мултицед, уред, с който се замерва късото съединение между намотките на
компресора и корпуса. Доколкото и трите климатици са повредени в един и същ момент, то
свидетелят е заключил, че причината за това е т.нар. „токов удар.“
Според свидетеля, увреденият компресор не се подменя с друг, тъй като е той е
капсулиран, не се отваря за подмяна, което налага подмяната му с нов. При третия климатик
е установена повреда в ел. мотор на вентилатора, която част може да се подмени с друга без
да се закупува нова инсталация.
Събраните по инициатива на ищцовото дружество гласни доказателства, чрез
разпита на Т.И., дъщеря на управителя на “М. 2” ЕООД установяват, че на 20.11.2020г.
свидетелят е заемал длъжността “Супервайзор магазин” с място на работа магазин “****”,
находящ се в гр. Варна, кв. “****.”
На 20.11.2020г. свидетелят забелязал смущения в магазина - премигване в
осветителните тела и спиране на тока 2-3 пъти преди обяд и 4-5 пъти следобяд. UPS на
касите се включвали, от което служителите установили, че „има проблем с тока.“
Смущенията в напрежението в електричеството дало основание на свидетеля и друг
служител да извършат оглед в търговската зала на магазина, по време на който установили
едва следобяд, че две от колонните климатични инсталации не работят, а дисплеят им е бил
тъмен, т.е не могат да се включат в режим на работа, за което уведомили и управителя на
магазина. Няколко дни по-късно при опит да включат климатичната инсталация до входа на
магазина служители установили, че и тя не функционира.
Няколко дни след установяване на повредите служител от оторизиран сервиз за
климатични тела установил, че две от инсталациите са напълно увредени, а при третата
може да се постави нова, резервна част.
В съвкупност така ангажираните доказателства установяват, че в срока на действие
на имуществена застраховка “Комфорт за бизнеса”, на 20.11.2020г. в търговския обект, в
който се помещава магазин „****“ е имало многократно прекъсване на електрозахранването
и смущения, които факти съдът приема за установени от показанията на Т.И., плод на преки
и непосредствени впечатления, неразколебани от други доказателства, независимо от
роднинската връзка с управителя на ищцовото дружество, преценени при съблюдаване на
разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Фактът, че е имало повреда в трите климатика се установява от констативен протокол
от 25.11.2020г., съставен от служители на „Е.С.“ АД, след посещение на магазина и оглед на
климатичните инсталации.
В резултат на промяната в напрежението са изгорели компресорите на две от
климатичните инсталации, както и ел. моторът на вентилатора на външното тяло на третия
5
климатик, който факт се установява от показанията на свидетелят Н.Н., разполагащ с преки
впечатления, добити след оглед на вещите и замерване на съпротивлението със специален
уред.
Причината за настъпилите увреждания по климатичните инсталация е изменения на
напрежението на електричеството за кратки периоди в големи стойности, т.е. на т.нар.
„токов удар“, която съдът приема за установена от заключението на СТЕ, изготвено въз
основа на оглед, запознаване с издадени сертификати, предхождащи настъпване на
застрахователното събитие, доказващи, че вътрешната електрическа инсталация е
технически изправна, в добро техническо състояние и отговаряща на нормативните
изисквания на Наредба № 16 – 116/08.02.2008г. за техническа експлоатация на
енергообзавеждането.
Фактът, че изгарянето на двата компресора налага закупуването на нови климатични
инсталации, се установява, както от заключението на СТЕ, сочещо, че не е икономически и
технически целесъобразно да се замени увредената част с друга, така и от разпита на
свидетеля Н.Н., в частта, с която се посочва, че компресорът е капсулиран и не може да се
замени с друг.
Съдът приема, че увреждането на третата климатична инсталация се изразява в
изгаряне на ел. мотор на вентилатора на външното тяло, което подлежи на подмяна, за които
факти свидетелства Н.Н., чиито показания са непосредствени и неразколебани от други
доказателства.
Изслушаното заключение по допуснатата СТЕ, сочещо изправност на електрическата
инсталация в обекта, факт, доказан от сертификати, издадени от орган за контрол от вида
„С“, снабден със сертификат за акредитация, издаден от ИА БСА, съгласно изисквания на
стандарт БДС EN ISO/IEC 17020:2012, всички неразделна част от експертизата, опровергава
твърденията на застрахователя, че причините за настъпване на щетите са неизправност в
електрическите уреди и апарати, в електрическата инсталация, в резултат на късо
съединение, получено от дефекти в електрическите апарати; остаряла или повредена
изолация; нарушено и неработещо заземяване и зануляване на отделни машини (точка 2 от
Клауза „Д15“), неполагане на грижа, изискваща предприемане на мерки да се предпази
застрахованото имущество, явяващо се самостоятелно основание за отказ от изплащане на
застрахователно събитие по т. 8.2.3 от Раздел VIII от ОУ, поради което правоизключващите
възражения на застрахователя се явяват неоснователни.
По размера на застрахователното обезщетение
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като доказването на вредата е в
тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата
съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т.
д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/, намираща приложение и при действието на Кодекса за
застраховане, в сила от 01.01.2016г.
6
Ангажираните писмени доказателства сочат, че застрахованият е закупил 2 броя
климатици на стойност 4 133, 33 лв. и нова резервна част за сумата от 432 лв. с ДДС,
съгласно фактури от 04.12.2020г. и от 11.12.2020г. /л. 11 и л. 12/.
Съобразявайки в съвкупност всички ангажирани доказателства и задължителната
съдебна практика, съдът приема, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на сумата от 4 565, 33 лв., която съставлява стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество и стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка по чл. 405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен
до претендирания размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 22.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца “М. 2” ЕООД следва да се присъдят
сторените по делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи на 737, 61 лв., на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Д.О.З” ЕАД, ЕИК ****, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на от “М. 2” ЕООД,
ЕИК ****, гр. Варна сумата от 4 565, 33 лв. /четири хиляди петстотин шестдесет и пет
лева и тридесет и три ст./, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка “Комфорт за бизнеса”, обективирана в застрахователна полица №
111220031022091/15.06.2020г., със срок на действие от 16.06.2020г. до 15.06.2021г., в
резултат на настъпило на 20.11.2020г. в застрахования обект, представляващ магазин
“****”, находящ се в гр. Варна, ул.”**** ****“ № **** застрахователно събитие – “токов
удар”, при което са уредени собствени на застрахования три броя климатични инсталации –
марка Kobe, модел KFR – 120 LW/KFR – 120 W, марка Kobe, модел CH – 48 – MRG и марка
Kobe, модел KFR – 56 А6А, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 22.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА “Д.О.З” ЕАД, ЕИК ****, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на от “М. 2” ЕООД,
ЕИК ****, гр. Варна сумата от 737, 61 лв. /седемстотин тридесет и седем лева и шестдесет
и една ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7