Р
Е Ш Е Н И Е
№2039/11.5.2018г.
гр. Варна, 11.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХLII- ри състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети
април две хиляди и осемнадсесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на
секретаря
Христина
Христова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17735
по описа на ВРС за 2017-та година, ХLII- ри
състав за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена на
21.11.2017 искова молба от Д.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** - чрез адвокат П. Й. Н. от АК Варна, със съдебен адрес:*** *
против Е. Д.Н., с ЕГН **********, род.
на *** г.със законен представител – нейна майка Д.Р.Ц., ЕГН **********, с
адрес: *** с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК.
Ищецът основава
исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства а именно: Сочи се, че Д.Н. е баща на детето Е.Н., родена на *С
Решение № 3070/02.07.2012 г., постановено по гражданско дело № 4131/2012 по
описа на РС Варна, Н. бил осъден да плаща месечна издръжка за детето в размер
на 80,00 лева, считано от 23.03.2012 г. с падеж първо число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Въз основа на
изпълнителен лист от 24.07.2012 г., издаден от ВРС, било образувано
изпълнително дело № 20173110408026 при ДСИ при ВРС а през м. февруари 2017 г.
ищецът твърди, че бил получил покана за доброволно изпълнение, че дължал за
издръжката на Е.Д.Н. сумата от 5736 лв. – главница, 1647 лева лихви, по 80 лева
месечно, считано от 23.01.2017г. до настъпване на законни причини за изменение
или прекратяване на издръжката, които към датата на подаване на исковата молба
били за периода от 23 януари 2017 – 13 ноември 2017 г. били в размер на 800
лева, 30 лева разноски по изпълнителното дело, таксата по чл.53 от Тарифата за
държавните такси по ГПК в полза на Районен съд Варна – в размер на 761,64 лева,
както и съдебни разноски в размер на 300 лева.На следващо място ищецът релевира в исковата си молба, че в периода 23 март 2012 г.
и до момента /т.е. момента на предявяването на иска/ ищецът изпълнявал
задълженията си да полага грижи за детето и да осигурява издръжката му. Същият
работел постоянно като погребален агент във Варна а детето всеки месец редувало
и живеело една седмица при майка си и една седмица при баща си през учебната
година, т.к. учело в Основно Училище „Ц. С. П.” Варна. Училището било близо до
дома на Н. ***/ поради което за детето било по-удобно в учебно време да живеело
при баща си, като следвало да се отбележи, че със съдебно решение №
3070/02.07.2012 г. по гр.дело № 4131/2012 по описа на ВРС бил уреден въпросът
единствено за издръжката, поради това, че спор между родителите относно
местоживеенето на детето и режима на лични контакти нямало и двамата родители
полагали еднакви грижи за детето. Твърди се още, че в периодите в които детето
било при баща си, бащата осигурявал пълната му издръжка: водел го на училище,
давал му джобни пари /всеки ден по 4 лева/; прибирал го от училище, купувал му
храна, дрехи и каквото било необходимо, за да осигурял материално неговия
живот. През ваканциите на детето /което дете вече било на 11 години/, реливира ищецът и баща на детето в исковата си молба,
детето прекарвала голямата част от ваканции при баща си и именно той плащал
ученическите лагери, занималнята след училище, купоните за храна, купувал
дрехи, обувки и лекарства. Твърди се още, че от 01.05.2016 г. ищецът Д.Н. внасял
и по 60,00 лева като застраховка в полза на дъщеря си, която щяла да получи
събраната сума през 2025 година по сметка в ЗАД „А. Б. Ж.“ /а до момента
внесената сума била 990 лева за период от една година и пет месеца/. Все във
връзка с издръжката на детето ищецът сочи, че е престирал
издръжката за детето си под различни форми, описани в исковата молба и не
дължал повторно изпълнение на вмененото му задължение, като се позовава и на
съдебната практика, обективирана в Решение № 134/25.06.2012 г. по гр.д.№
90/2011 г. на Четвърто гражданско отделение, ГК, ВКС.При всичко изложено
ищецът обобщава, че за него е налице ясен правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск, тъй като били
настъпили описаните по -горе факти и обстоятелства, след приключване на
съдебното дирене в производството по което бил издаден изпълнителния лист и въз
основа на който изпълнителен титул образувано и изпълнителното дело. При тези
твърдения, пояснени и в уточнителната молба, ищецът с
уточинтелната си молба е прецизирал искането си до съда
а именно:
Желае се да бъде постановено съдебно Решение, по
силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че Д.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на Е. Д.Н., с ЕГН **********,
род. на *** г., със законен представител – нейната майка Д.Р.Ц., ЕГН **********,
с адрес *** сумите: 5736 лв. – главница,
1647 лева лихви, по 80 лева месечно,
считано от 23.01.2017 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката,
които към датата на подаване на исковата молба -21.11.2017 г. за периода от 23 януари 2017 – 13 ноември 2017 г. възлизали
в размер на 800 лева; 30,00 лева
разноски по изпълнителното дело, таксата по чл. 53 от Тарифата за държавните
такси по ГПК в полза на Районен съд Варна – в размер на 761,64 лева, както и съдебни разноски в размер на 300 лева - по изпълнително дело №
20173110408026, образувано при Държавен съдебен изпълнител Д. Н. К.при Съдебно
–изпълнителна служба при Районен съд Варна, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК. В подкрепа на твърденията си
ищецът е направил следните доказателствени искания:
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е.Н., действаща чрез нейната майка и законен представител Д.Ц.,
чрез адвокат Б.Ф., е депозирала отговор на исковата молба.Ответницата намира, че
предявения иск е допустим, позовавайки се също
на съдебна практика, обективирана в Определение № 233/17.04.2009г. по ч. т.д. №
239/2009 по описа на Второ търговско отделение,ТК – ВКС. Изразено е в отговора на искова молба ясно
становище не само за допустимост, но и за неоснователност на иска, като са
оспорени изложените в исковата молба твърдения и изложени следните доводи:
Твърди се, че след фактическата раздяла на родителите на детето Е., с Решение №
3717/06.08.2013 г. майката и законен представител на детето –Д.Ц. упражнявала
родителските права над детето.Детето, твърди се в отговора на искова молба, било
ученичка в пети клас в ОУ „Ц. С. П.“, но грижите за детето се полагали изцяло и
единствено от майката. Твърди се, че с Решение
№ 3070/02.07.2012 г. по гр.д.№ 4131/2012 по описа на РС Варна ищецът бил
осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80 лева, считано от 23 март 2012 год. с падеж 1 –во число на месеца, за който се дължи ведно със законната
лихва за забава за всяка закъсняла вноска.Твърди се още, че ищецът не плащал издръжката за която бил
осъден с влязлото в сила Решение, поради което и майката на детето образувала
изпълнителното дело в началото на 2017 год. Отделно от горното, твърди майката на детето и по изпълнителното дело
нямало плащане на издръжка от страна на бащата на детето.На следващо място,
в отговора на искова молба, са наведени фактически твърдения затова, че майката
на детето сама се грижела за него, изцяло била поела финансовите разходи по
отглеждането на детето Е. вкл. и всеки ден й давала по три лева за училище.
Майката на детето твърди че всички лагери и екскурзии, организирани от
училището заплащала само и единствено тя с изключение на един разход, който бил
платен от бабата на детето по бащина линия. Помощ от бащата твърди майката на
детето Е. – нямала. В отговора на искова
молба по същество са оспорени всички твърдения на ищеца, че е плащал
издръжка за детето в твърдяните от него форми, като
се подчертава,че детето Е. имало купени от баща си само един чифт обувки и нищо
друго, детето не ходело на занималня, посещавало училищния стол, така че какви
средства плащал бащата според майката не ставало ясно. Отделно от горното,
ответницата намира, че полицата приложена към исковата молба не е на името на
детето а на бащата, така, че неверни били и твърденията на ищеца в тази
насока.Не на последно място по степен на важност майката на детето се спира на
нормата на чл. 143, ал. 2 СК подчертавайки, че плащането на издръжката от
родителя към детето е безусловно и не може да изменяно по волята само на
родителя, който я дължи – дали я изпълнява задължението си а и съгласно чл.
146, ал. 1 СК – паричната издръжка се изплащала ежемесечно като при забава се дължала и законната лихва.С
оглед горното ответницата желае РС Варна да отхвърли изцяло предявения
отрицателен установителен иск и да й присъди
разноските по делото.В подкрепа на твърденията си ответницата е направила доказателствени искания.
В проведеното по делото първо и единствено открито
съдебно заседание страните по спора- явили се лично и чрез процесуалните им
представители адв.Н.за ищеца и адв.Ф.
за ответницата поддържат становищата залегнали съответно в исковата молба и в
отговора на искова молба.По същество ищецът желае ВРС да уважи исковата
претенция а ответницата желае искът да бъде отхвърлен .Двете
страни представят списъци по чл. 80 ГПК ,респ. желаят и присъждане на разноски.
В
рамките на предоставения от съда срок – ответната страна не е депозирала
писмени бележки .
В
откритото съдебно заседание контролиращата страна ДСП Варна не изпраща
представител и не изразява и писмено становище .
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Въз
основа на приобщените по делото по надлежния ред писмени доказателства а именно
Покана за доброволно
изпълнение изх. № 7566/08.02.2017 г. по изп.д. №
20173110408026 по описа на ДСИ при Районен съд – Варна се установява и доказва, че през 2017 г. е било
образувано изпълнително дело против ищеца Д.Н. по искане на взискателя
Д.Р.Ц. – действаща в качеството си на
майка и законен представител на детето Е.Д.Н., родено на *** г.
Безспорно е изяснено от цитираното заверено за вярност
с оригинала копие на ПДИ, находащо се на лист 7 – ми
по делото,че ищецът е получил поканата за доброволно изпълнение ,изпратена му
от ДСИ Д.К.,както и че изпълнителното дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист издаден по гр.дело №
4131/2012 по описа на ВРС 17 – ти състав .Липсва спор, че изпълнителния титул е
бил издаден въз основа на влязлото в сила Решение на ВРС по което Д. Н. е бил
осъден да заплаща месечна издръжка от по
80 лева,от 23.1.2017г.до настъпване на законни причини за изменени или прекратяването на издръжката
,олихвяема сума 80лева от 23.03.2012 г. ; 930 лева ,
от 23.03.2012 г. – 80 лв. от 23.04.2012
г. 80 лева , от 23.05.2012 г. 80 лева, от 23.06.2012 г. 80 лева, от 23.07.2012
г. ..ведно със законната лихва която към момента на изпращането на ПДИ /
8.2.2017 г./ е била от 1 647,74 лв. в полза на взискателя.
От същото копие на ПДИ се констатира,че задълженията
на ищеца по цитираното изпълнително дело са били в размер на 5736 ,00 лева
главница, 1647,74 лева лихви, месечна издръжка по 80 лева от 23.1.2017г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяването на издръжката, и
30 лева разноски по изпълнителното дело , както и таксата по чл.53 от Тарифата
за ДТ по ГПК в полза на Районен съд
Варна в размер на 761,64 лв. както и други суми ,дължими до този момент , в общ размер на 300 лева / в т.ч.
адв. възнаграждение , възнаграждение за в.л.,
за пазач и пр./ - или общото задължение на ищеца към дата 8.2.2017 г. по
изпълнителното дело е възлизало на
8 475,38 лева .
Страните по делото не
спорят и съдът и с предварителния си доклад,обявен за окончателен е отделил
безспорните и нинуждаещи се от доказване факти.С
доклада по делото съдът е обявяил на страните, че е
безспорно и не се нуждае от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4, т. 5 ГПК, че ищецът е родител на детето Е.,че с влязло в законна сила Решение на ВРС
/посочено по-горе и от двете страни/ е бил осъден за плаща месечна издръжка за
дъщеря си в размер на 80 лева с падеж 1 –во число на
месеца, че след влизане в сила на Решението майката на детето се е снабдила с
изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело против ищеца за
присъдената издръжка.
Ищецът и не спори и не твърди да е плащал издръжка в
полза на детето си от по 80 –ет лева, но релевира , че вземането е погасено чрез полагане на преки
грижи по отглеждане на детето и в натура.
В контекста на релевираните с исковата молба са и приобщените по делото
писмени доказателства ангажирани от ищеца а именно : заявление за сключване на
застраховка№ LF01018037/30.05.2016 г.; застрахователна полица №
********** по женитбена застраховка при ЗАД „А. Б. Ж.”; справка от 19.04.2018
г. по полица № **********/30.05.2016 г.Цитираните писмени доказателства
приложени на л. 37 – 41 по делото в заверено за вярност с оригинала копие
доказват по несъмнен начин твърдението на ищеца че е сключил застрахователна полица в полза на детето си Е.Н.
със застрахователна сума 5 000 лева и месечна вноска 55,50 лв. за срок от
9 години и начало на застраховката 00,00 ч. на
1.5.2016 г. и вид на застраховката Тарифа № 30 – Женитбена застраховка /капитал
за образование /. От изготвената към дата 19.4.2018 г.справка от страна на
дружеството застраховател се установява,че в действителност макар и титуляр на
застрахователната полица да е бащата на детето Е. и ищец по делото,тази точно
застрахователна полица е в полза на ищеца а на дъщеря му Е. . Отделно от
горното се констатира, че при датата на сключване на застрахователната полица
ищецът е платил месечна премия от 55,50 лева на 1.6.2016 г. и до момента по
полицата ищецът е внесъл общо 1 276 лева .
В полза на двете
страни съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства, като всяка от двете страни е избрала да води баба на детето Е..
Т.е. по делото са разпитани като свидетели и двете баби на детето Е. – по
бащина и по майчина линия.
Разпитана в качество
на свидетел С. П. / майка на ищеца и
баба на детето Е. по бащина линия / разказва пред съда,че живее в с.З.и че в момента
за внучката й Е. се грижи майка й , с която винаги били в добри отношения, но
от известно време / от 7 – 8 м./ отв.Д. Ц. спряла да
й се обажда ,поради което и П.решила ,че
имало нещо. По същество от показанията на Св.П.се установява,че детето много
често гостувало на баба си Св.П.на село –през ваканциите, пред лятото, сега
последно през пролетната ваканция и дори последния път свидетелката заедно със
съпруга си взели внучката от спирката, където била заведена от майка си за да
гостува детето на баба и дядо в селото.
Доколкото св.П.знаела,бащата
на детето не плащал издръжката за Е. с квитанция, нямал бележка но винаги св.П.и отв.Д.
Ц. се разбирали, защото детето било „ колкото при нея /майката / толкова и при
тях „ / т.е. бащата и родителите на бащата / . Св.П.твърди,че бащата на детето
и нейн син купувал за момичето дрехи, водел го на
училище, само този срок,който минал малко се разредили идванията на детето а до
тогова детето било една седмица при майка си и една седмица при баща си , като това свидетелката го твърди със
сигурност. Категоричността на този факт свидетелката обяснява с обстоятелството,
че си била в къщи, още не била отишла на село и до тогова водели детето на училище,
вземали го , лично бабата и бащата на детето ходили до училището - в зависимост
от това кой от двамата бил на работа .А откакто детето почнало училище било
така – една седмица при майката и една седмица при бащата ,като в момента било
ученичка в „Ц. С.“ а училището било близо до дома на бащата – *.Бабата
на детето по бащина линия заявява пред съда ,че тя била тази,която решила да
запишат внучката й в това училище за да бъдело близко до тях докато майката
искала детето да учи в * и затова помолили
майката на детето то да учи в ОУ „ Ц. С.“.
От останалата част от
показанията на св.П.е видно, че същата разказва, че детето е било обгрижвано от баща си който му купил онзи ден раница, купил
му бил през времето два телефона, които свидетелката не може да опише а по
времето в което детето било при баба си бащата й давал по 30 лева на бабата за
да се грижи за детето .Бабата на детето по бащина линия също така обяснява,че
давали на детето по 4 лева на ден а когато било в първи клас – не, защото
тогава било малко.И в края на показанията си св. П.обяснява,че първия срок
детето ходило на частна занималня където се плащало по 10 лева на ден и когато
детето било при тях, те плащали занималнята и това било по време в което детето
било 4-ти клас .Св.П.казва че бащата на детето платил 250 лева за лагера ,като
според нея лагера бил в Трявна .При тези твърдения ищецът е прекъснал майка си
,казвайки ,че лагерът бил в Русе . Прекъсната от сина си свидетелката обяснява,че
едната година лагерът бил в Трябва а следващата в Русе .
На конкретно
поставени от процесуалните представители на двете страни въпроси св.П.отговоря,
че родителите на детето много години
живеели при нея а след като се разделили
била в добри отношения с майката на детето, често си ходели на гости
като винаги П.носела на детето нещичко „ парички за лекарства,плодове „ .Конкретно
се посочва от същата свидетелка, че таткото на детето му купувал подаръци,
книги / „ дебели приказки „/ и колело което струвало 300 лева. По отношение на
застраховката бабата на детето заявява,че не иска да обиди никой
но отговаря, че бащата на детето искал да внася сума „ за са си има
детето“ ,като не отрича,че майката на детето винаги е работила.
Вторият свидетел
,разпитан в същото заседание К.Ц. – баба на детето Е. по
майчина линия дава показания от които е видно ,че в
действителност от другата страна били подарили на детето телефон за последния
му рожден ден на 10 ет години, а сега детето било на
11 –ет години. Св.Ц.
твърдя ,че тя била тази ,която платила лагерите на детето от 250 лева
миналата година а майката на детето доплатила за този лагер, който бил в Троян
или Трявна.
На следващо място от
показанията на св.Ц. е видно,че тя нямала спомен бащата на детето да е
подарявал друг телефон освен този който купил на детето.
Извън гласните
доказателства по делото съдът е допуснал
и въпрос към ответницата по реда на
чл.176 ГПК на който отв.Д.Ц. отговаря,че миналата година за рождения ден дъщеря й получила подарък от
баща си телефон LG K8 ,който
детето ползвало и до сега .
Въз
основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: Искът по чл.439 ГПК е специфичен процесуален
способ за защита на ищеца – длъжник по изпълнително производство, чрез който
способ той може да установи погасяването на изпълняемото
право въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, и преди образуване на изпълнителното
дело. А в настоящия случай са наведени именно такива твърдения.В случая е
налице несъмнен спор за дължимостта на сумите по ИЛ (ищецът твърди, че не ги
дължи, а ответницата ги претендира, сдобивайки се с изпълнителен лист и
образувайки изпълнително дело за тях, висящо към момента), не може да възникне
съмнение в допустимостта на производството. А доколкото разноските по
изпълнителното дело са законова последица от факта на образуването му, нормата
на чл.439 ГПК регламентира и допустимостта на тяхното установяване.
По основателността:
В настоящото
исково производство е налице несъмнен спор за дължимостта
на сумите по изпълнителния лист – ищецът твърди, че не ги дължи, а ответника ги
претендира, сдобивайки се с изпълнителен лист и образувайки изпълнително дело
за тях, висящо към момента.
Няма никакъв
спор между ищеца и ответницата че и двамата са родители на детето Е. и че още
през 2012 година ищецът е бил осъден да плаща месечна издръжка за детето си Е.
в размер на 80лева .Няма спор и че до миналата 2017 година майката на детето не
е предприемала никакви действия по принудително изпълнение на задължението за
издръжка, както и че в началото на 2017
г.е образувано изпълнително дело № 20173110408026 по отписа на ДСИ при ВРС Д.К..Т.е.
налага се извода,че около 5 години след влизане в сила на Решението майката на
детето е взела решението дължимите се парични суми за издръжка на детето Е. да
бъдат събрани чрез ДСИ .
Няма спор по
делото и дори и от гласните доказателства на св.П.водена от ищеца се
потвърждава, че бащата на детето Е. и ищец по предявения иск не е плащал
издръжката в пари в полза на собственото си дете.
За преценка
на основателността на иска следва да бъде подчертано , че при обичайната житейска хипотеза - децата и техните родители
живеят заедно и последните фактически упражняват правата и задълженията си чрез непосредствена грижа за децата. Когато ефективното упражняване на родителските
права е предоставено на единия родител, съвместното му съжителство с детето е преустановено
и той е осъден да му заплаща издръжка, настъпва
фактическа и правна промяна, която води до концентриране на реалното
упражняване на родителската функция у единия родител. Действително другият родител
не е ограничен или лишен от права спрямо детето, но реалната възможност да
участва в непосредствените грижи и възпитание на детето е съществено
редуцирана.
Ищецът
твърди единствено и само / стр.2 –ра, абзац 2 –ри от
исковата молба / че е престирал дължимата се издръжка
под различни форми и не дължи повторно плащане, като в конкретния случай не се
е позовал на възражение за изтекла давност .
В настоящия
случай е безспорно и доказано, че с
Решение, постановено по гр.дело № 4131 /2012 на ВРС, родителските права
по отношение на детето Е.Д.Н. са
предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка на детето в
размер на 80 лева месечно.
По делото
липсват твърдения и доказателства за предходни действия на ответницата по
принудително удовлетворяване допреди образуването на изп.д.
№ 20173110408026 по отписа на ДСИ при ВРС Д.К.в началото на 2017 г.
Същевременно
по делото са представени писмени доказателства само от ищеца въз основа на
които съдът констатира факта, че към дата
19.04.2018 г. ищецът е внесъл сума от общо 1 276 лева по открита от него
застрахователна полица с ползвател детето , която сума съдът пресмята че е
равна на 16 ет месечни задължения от по 80 лева за
плащане на издръжка на детето .
Действително
ищецът не твърди, че е плащал суми от по 80 – ет лева
за детето си – месечна издръжка, но твърди,че под всички форми на реално
изпълнение е престирал издръжката за дъщеря си .
Дори обаче
това твърдение на ищеца да не бъде споделено напълно, по делото не е спори а дори
и от отговора даден от ответницата по реда на чл.176 ГПК се установява, че
бащата е купил веднъж телефон на детето – миналата година когато детето
навършило 10–ет години, което само по себе си е признание, че през процесния период бащата е бил грижовен и подпомагал лично и
материално своята дъщеря.
Съдът намира
показанията на бабата на детето по бащина линия за преки и непосредствени,
поради което и ги кредитира.Без съдът да повтаря гласните доказателства се извежда извода,че
твърденията на ищеца залегнали в исковата молба , че не е спирал да се грижи за
дъщеря си осигурявайки й храна, облекло и средства за издръжка са напълно
доказани.Всъщност и от показанията на свидетеля допуснат в полза на ответната
страна – бабата на детето по бащина линия се доказват твърдението на бащата,че
е купил телефон за дъщеря си .
И двете
свидетелки твърдят, че детето е ходило на лагер, като противоречията в
показанията им свеждат до това къде точно е бил лагера и кой точно е платил цената.Тези
несъществени ,според съда, противоречия относно обстоятелството кой от двамата
родители лично или подпомаган от свои възходящи е платил еднократно и /или двукратно
сума от по 200-250 лева,съобразени и с нормата на чл.172 ГПК, съдът приема,че
по никакъв начин не опровергават твърденията на ищеца,залегнали в исковата
молба и не доказват възраженията на ответницата.
Ето защо,
съдът въз основа на съвкупния анализ на гласните и писмени доказателства,
дадените обяснения от майката на детето, приема, че е напълно доказано, че бащата
е осъществявал номинално задължението си за издръжка, чрез престиране
на съществена по обем такава в натура.Даването на издръжка в натура съставлява
релевантен за изпълнението на дълга по чл.143 ГПК факт, доколкото цели да
избегне възможността родителят да бъде заставен да плати повторно едно и също
задължение (арг. от Решение №935/06.04.1966г. по гр.д. №658/66г. на ВС и Решение №134/25.06.2012г. по гр.д. №90/2011г. на ВКС, -IV-то г.о.ГК
, постановено по чл.290 ГПК и др.) Ето защо дори стойността на конкретно заплатените на ответницата
средства с основание „издръжка” да не може да бъде фиксиран в абсолютно
математическо изражение, с оглед естеството на роднинската връзка и обичайните
отношения баща – дъщеря, безспорно предоставяната натурална издръжка от ищеца
потвърждава формирания по – горе извод за неоснователност на ответното
притезание.
И само за
пълнота следва да бъде отчетено, че задължението за издръжка е предназначено да
задоволи основните, ежедневни и непосредствени нужди на детето. В този смисъл
обстоятелството, че от 2002г. до 2017г. ответницата не е инициирала по какъвто
и да било начин принудителното събиране на вземането си, косвено потвърждава
формирания извод по спора.
По
изложените съображения съдът намира предявените искове за основателни, което
налага уважаването им.
Предвид
изхода по спора и доказателствата затова, че ищецът е освободен на осн. чл.83 ГПК от заплащане на разноски, съдът следва да
присъди в полза на адвокат П. Й. Н., ЕГН ********** –от АК Варна, със съдебен
адрес ***,офис 1 сумата от общо 1 275 лева /хиляда двеста седемдесет и пет
лева / - за осъщественото процесуално представителство на ищеца на основание
чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв. Сумата , която съдът присъжда
на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв
в полза на адв.Н.и в тежест на ответника е съобразена
с приложения на л. 44 списък по чл. 80 и договора за правна помощ на л. 43- ти
– неоспорени от ответницата .
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните,че Д.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на Е. Д.Н., с ЕГН **********,
род. на *** г., със законен представител – нейната майка Д.Р.Ц., ЕГН **********,
с адрес *** СУМИТЕ: 5736,00 лв./пет хиляди седемстотин тридесет
и шест лева / – главница, 1647,00
лева /хиляда шестстотин четиридесет и седем лева/ лихви, по 80 лева месечно, считано от 23.01.2017 г. до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката, които към датата на
подаване на исковата молба -21.11.2017 г.за
периода от 23 януари 2017 – 13 ноември 2017 г. възлизали в размер на 800 лева; 30,00 лева /тридесет лева / - разноски по изпълнителното дело, таксата по
чл. 53 от Тарифата за държавните такси по ГПК в полза на Районен съд Варна – в
размер на 761,64 лева / седемстотин
шестдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки /, както и съдебни
разноски в размер на 300 лева - по
изпълнително дело № 20173110408026, образувано при Държавен съдебен изпълнител Д.
Н. К.при Съдебно –изпълнителна служба при Районен съд Варна, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Р.Ц., ЕГН **********, с адрес *** в качеството й на майка и законен
представител на Е. Д.Н., с ЕГН **********,
род. на *** г. да
заплати на адвокат П. Й. Н., ЕГН ********** –от АК Варна , със съдебен
адрес ***,офис 1 СУМАТА от общо 1 275,00
лева /хиляда двеста седемдесет и пет лева/ - за осъщественото процесуално
представителство на ищеца на основание
чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
Препис от
Решението да се връчи на двете страни чрез процесуалните им представители ,
като и на контролиращата страна- ДСП Варна .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: