Р Е Ш Е Н И Е
№……………./21.09.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ,
ХLIX-ти състав, в публично заседание на първи септември, през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ
при участието секретаря Милена
Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2332 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба
от „П.К.Б.” ЕООД ***, ЕИК:****, със седалище ***, против Г.П.А. ЕГН********** ***,
след обезсилване на решение № 3302/17.07.2019 г., постановено по гр. дело №
15147 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 31-ви съдебен състав, в
частта, в която е отхвърлен положителният установителният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, предявен от “П.К.Б.“ ЕООД, ****,
със седалище и адрес на управление:***, против Г.П.А., ЕГН **********, с адрес:
***, за сумата в размер на 989.12 лева, представляваща разликата над 494.56
лева до 1 483.68 лева – сбор от неизплатени погасителни вноски и делото е
върнато, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 от ГПК, делото на РС-Варна за
произнасяне от друг съдебен състав по предявените от “П.К.Б.“ ЕООД, **** против
Г.П.А., ЕГН ********** с искова молба вх. № 64935/05.10.2018 г., поправена с
уточняваща молба с вх. № 32732/06.12.2019 г., обективно кумулативно съединени
искове, както следва:
1.) установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ за сумата в размер на 751.58 лева,
представляваща горницата над установения размер от 248.42 лева /част от 494.56
лева/ до предявения от 1000.00 лева – главница, като досежно установения размер
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила;
2.) осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 2
от ТЗ за сумата в размер на 237.54 лева, представляваща разликата над
установения размер от 246.14 лева /останалата част от 494.56 лева/ до
предявения размер от 483.68 лева - уговорена възнаградителна лихва по договор
за потребителски кредит **** от 27.07.2017 г., като досежно установения размер
решението не е обжалвано и влязло в законна сила.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.07.2017г. е
сключен Договор за потребителски кредит **** между ищеца, в качеството му на
кредитор и ответника в качеството му на длъжник и лицето Ивелина Георгиева
Имандиева като солидарен длъжник. Ищецът твърди, че договора за кредит е
сключен при следните условия: сума на
кредита в размер на 1000лева, със срок на кредита 24 месеца и размер на
вноската 61,82лв., годишен процент на разходите в размер на 49,89%, годишен
лихвен процент 41,17%, лихвен процент на ден 0,11% , като общото задължение по
кредита възлиза на 1483,68лв. Ищецът твърди, че ответника е избрал и закупил
пакет от допълнителни услуги, както следва: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 750 лв. и размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 31,25лв., за да си гарантира приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит.
Твърди, че определеното възнаграждение по пакета от допълнителни услуги не е цена
на услугите, а е дължимо за възможността длъжника да поиска промяна в договора
за кредит във всеки един момент . Ищецът твърди, че общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 2233,68лв., при общ
размер на вноска 93,07лв. и дата на погасяване на вноската 25-тия ден от
месеца. Ищецът твърди, че неразделна част от Договора за потребителски кредит
са Общи условия , с които длъжниците са се запознали и подписали. Ищецът
твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договара , като на
28.07.2017г. е превел парична сума в размер на 1000лв. по посочена от длъжника Г.А.
банкова сметка . ***, че длъжниците не са изпълнявали точно поетите по договора
задължения и не са направили нито една пълна погасителна вноска след изпадането
в забава. Ищецът твърди, че на 27.02.2018г. договора е прекратен автоматично от
негова страна и е обявена неговата предсрочна изискуемост, като на 01.03.2018г.
е изпратено уведомително писмо до длъжниците, с което те са уведомени, че
договора е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост. Предявяват
настоящия иск след получено разпореждане
постановено по ч. гр.д.№ 6548/2018г. по описа на Районен съд гр.Варна.
Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че Г.П.А. дължи на „П.к.Б.“ ЕООД сума в размер на 2233,68лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит ****, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението . Претендира разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответника, чрез назначения особен представител е подал писмен отговор на исковата молба, с
който счита, че предявените искове са
неоснователни. Оспорва наличието на облигационно връзка между ищцовото
дружество и ответника. На следващо място възразява, че ответника е надлежно
уведомен за прекратяване на договора за кредит поради настъпила предсрочна
изискуемост. Възразява, че против
претендираната от ищеца сума в размер на 237,54 лв. , като счита, че тази сума
не е определена правилно и клаузите на които се основава са неравноправни по
смисъла на чл.143, т.5, т.10, т.18 от Закона за потребителския кредит.
Възразява против претенцията за заплащане на сума в размер на 483,68лв. като
възнаградителна лихва. Счита, че не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от Закона за потребителския
кредит, като прави възражение за недействителност на договора за кредит на
основание чл.26, ал.1 , предл.1 от ЗДД. Моли да се отхвърли иска.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
На
27.07.2017 г. между „П.К.Б.“ ЕООД и Г.А. е сключен договор за потребителски
кредит ****, въз основа на който търговското дружество е предоставило в заем на
кредитополучателя сумата в размер на 1000.00 лева за срок от 24 месеца с краен
падеж 25.08.2019 г. Размерът на вноската по кредита е 61.82 лева при ГПР 49.89%
и годишен лихвен процент 41.17% - лихвен процент на ден 0.11%, като дължимата
сума по кредита е 1483.68 лева. По избрания и закупен
пакет от допълнителни услуги уговореното възнаграждение е 750.00 лева, а
размерът на месечните вноски – 31.25 лева. Общото задължение по
кредита е 2233.68 лева с дата на погасяване всяко
25-то число от месеца, като общият размер на погасителната вноска е 93.07 лева.
Не е спорно между страните, а и
от представеното преводно нареждане от 10.02.2017 г. се установява, че в
изпълнение на поетото задължение кредиторът е предоставил на длъжника сумата в
размер от 1000.00 лева, като видно от преводното
нареждане счетоводното основание на превода е номерът на процесния
потребителски кредит - **********.
На
09.05.2018 г. пред Районен съд – Варна е подадено заявление с вх. № 30773 за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против длъжника Г.А., за сумите, както следва: 2233.68 лева – главница по
договор за потребителски кредит **** от 28.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението пред съда – 09.05.2018
г. до окончателното погасяване на задължението; 30.00 лева – такси по Тарифата
за извънсъдебно събиране на вземането и 3.18 лева – мораторна за периода от
26.09.2017 г. до 07.11.2017 г.
С разпореждане № 17936/11.05.2018
г. е разпоредено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя срещу длъжника
за горепосочените суми, ведно със сумата от 97.09 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски сторени пред заповедния съд.
На 11.05.2018 г. е издадена
процесната заповед № 3150 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което обусловило предявяването в законоустановения едномесечен
срок – на 05.10.2018 г. по пощата – на установителния иск по чл. 422 от ГПК с
вх. № 64935 от кредитора против длъжника, като видно от съдържанието на
исковата молба, претенцията обхваща единствено горепосочената главница и обезщетението
за забава в размер на законната лихва.
С
Решение № 3302/17.07.2019 г., постановено по гр. дело № 15147 по описа за 2018
г. на Районен съд - Варна, 31-ви съдебен състав приема за установено в отношенията между ищеца „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***, и
ответника Г.П.А. ЕГН********** ***, че ответното физическо лице дължи на
търговското дружество сумата от 494.56лв. неизплатени погасителни вноски
по договор за потребителски кредит от 25.09.2017г. до 25.04.2018г., заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда-9.05.2018г. до окончателното
изплащане на сумите, всички те присъдени по заповедното гр.д.№6548/2018г. на
ВРС, ХХVІ състав, като отхвърля претенцията за разликата до претендираните
2233.68лв. и за времето от 25.04.2018г. до 7.11.2018г., на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК. Със същото решение съдът осъжда Г.П.А. ЕГН**********
*** да заплати на „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК**** със
седалище и адрес на управление *** сумите от 173.96лв. по исковото
производство и 21.50лв. по заповедното производство, на осн. чл.78 от ГПК.
С Решение №…. по въззивно
търговско дело № 1596 по описа за 2019 г., Варненски окръжан съд обезсилва решение № 3302/17.07.2019 г., постановено по
гр. дело № 15147 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 31-ви съдебен
състав, в частта, в която е отхвърлен положителният установителният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК,
предявен от “П.К.Б.“ ЕООД, ****, със седалище и адрес на управление:***, против
Г.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата в размер на 989.12 лева,
представляваща разликата над 494.56 лева до 1 483.68 лева – сбор от неизплатени
погасителни вноски. Със същото решение връща, на основание
чл. 270, ал. 3, изр. 2 от ГПК, делото на РС-Варна за произнасяне от друг
съдебен състав по предявените от “П.К.Б.“ ЕООД, **** против Г.П.А., ЕГН **********
с искова молба вх. № 64935/05.10.2018 г., поправена с уточняваща молба с вх. №
32732/06.12.2019 г., обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1.)
установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ за сумата в размер на 751.58 лева, представляваща горницата над
установения размер от 248.42 лева /част от 494.56 лева/ до предявения от
1000.00 лева – главница, като досежно установения размер решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила;
2.) осъдителен иск с правно
основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сумата в размер на 237.54 лева,
представляваща разликата над установения размер от 246.14 лева /останалата част
от 494.56 лева/ до предявения размер от 483.68 лева - уговорена възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит **** от 27.07.2017 г., като досежно
установения размер решението не е обжалвано и влязло в законна сила.
При
установяване на вземания, за които вече е издадено изпълнително основание,
съдът е ограничен изцяло в рамките на предметните предели на заповедта, която
точно възпроизвежда основанието на заявеното вземане. Като заявител, кредиторът
по реда на чл. 422 от ГПК има интерес да установява вземания по основание и
размер само доколкото те съответстват на индивидуализираните претенции в
издадената заповед за изпълнение.
В хода на
въззивното произовдство, след проведена процедура по чл. 129 от ГПК /т. 5 от ТР
№ 1/2013 г. на ОСГТК, вр. с т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК/, както и в
настоящото производство е уточнено, че сумата в размер на 1000.00 лева е главница по
процесния договор и само тя е предмет на установителния иск, а вземането в
размер на 483.68 лева, представляваща горницата над 1000.00 лева до 1483.68
лева е гражданският плод, дължим за временното полузване на заетата сума, който
е уточнен с допълнителната молба, като предмет на осъдителния иск.
Съдът
приема за безспорно устантовено, че ответника е получил процесната сума от
1000лв., представляваща главница по сключения договор за кредит, както и че не
е погасил никаква част он нея.
Съдът приема,
че поради установеното неизпълнение на задължение за заплащане на дължимите
суми, коректно ищцовото дружество е обявило кредита за предсрочно измискуем,
т.е. към момента на подаване на Заявление по чл.41 ГПК-09.05.2018г. ответникът
е дължал пълния размер на главницата и договорната лихва по него.
Предвид
влизане
в законна сила на Решение № 3302/17.07.2019 г., постановено
по гр. дело № 15147 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, 31-ви съдебен
състав в частта, в която е прието за
установено, че ответникът дължи сумата в размер на 494.56 лева, представляваща
неизплатени погасителни вноски за периода от 25.09.2017 г. до 25.04.2018 г., от
които – 248.42
лева – главница и 246.14 лева – договорна лихва, настоящото съдебна инстанция не дължи
произнасяне по тези суми.
Не
се спори, че в случая се касае за сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 от Закона за потребителски кредит.
Процесният
договор, представен от ищцовата страна, ведно с всички приложения, е сключен в
писмена форма, на хартиен носител по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора
/чл.10 ЗПК/.
Получаването
на преддоговорна информация от ищеца за параметрите на кредита се установява с
представения по делото стандартен европейски формуляр.
Установено
е и изготвянето на погасителния план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, връчен на ищеца /за което е положен подпис/,
ведно със договора за потребителски кредит на
27.07.2017г.
Предвид на това са спазени изискванията на чл.11, ал.1 т.7 и
т.11 от ЗПК.
Закрепена
е възможността на кредитополучателя да се откаже от кредита в определен срок,
както и е налице информация за размера на лихвения процент на ден /чл.11, ал.1,
т.20 от ЗКП/.
С
договора е установен фиксиран лихвен процент, поради което не е необходимо да
се съдържа методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл.33а от ЗПК /чл.11, ал.1, т.9а/. Разпоредбите на чл.12 от ЗПК са
неприложими към настоящия договор, доколкото кредитът не е предоставен под
формата на овърдрафт.
Следователно
процесния договор е действителен по аргумент на противното основание, съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Съобразно така сключения договор, „П.К.Б.“ ЕООД, е поел
задължение да предостави на потребителя сумата от 1000 лв. за срок от 24 месеца
при уговорен ГПР от 49,89 % и годишен лихвен процент от 41, 17 лв., а Г.П.А.
да върне сумата от 1483.68
лв., от която 1000 лв. главница и 483.68
лв. възнаградителна лихва на месечни вноски с падеж 25-то число, съобразно погасителен план.
Не
се спори от ищцовото дружество, че общите условия са предварително изготвени,
както и не се твърди от длъжника, че не са му били предоставени при подписване
на договора. Напротив – налице е положен от
кредитополучателя собственоръчен подпис под всяка страница на ОУ.
Съгласно чл.3 т.1 и т.2 от ОУ към договора за потребителски кредит на длъжника
не само е предоставена възможността, но му е вменено като задължение да провери
всички клаузи и данни от договора за потребителски кредит, като едва след
попълването им собственоръчно го подписва, както и приложенията към него. Следователно на кредитополучателя е предоставена възможност да
изрази съгласие или не с основните параметри на договора, като с полагането на
подписа си е демонстрирал одобрението им. Следователно
налице е индивидуално договаряне на конкретните условия по кредита, подкрепено
и с получения стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна
информация.
Не се
спори от ответника, че в качеството му на кредитополучател не е заплащал нито една
погасителна вноска по кредита.
Кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на
потребителя сумата от 1000 лв., факт, който не се оспорва от ответната страна и
се установява със заверяване сметката на потребителя с посочената сума на
28.07.2017г.
Не се оспорват и твърденията, че **** А. не е погасил на падежа нито една месечна вноска,
съобразно погасителния план. Плащания не са отразени и в извлечение от сметка към договор за
потребителски кредит **** от 27.07.2017 г.
Необслужването на кредита е дало основание на „П.К.Б.“ ЕООД да обяви вземането
за предсрочно изискуемо, на осн. чл. 12.3, поради забава с повече от 30
календарни дни, без да е необходимо изпращането на уведомление, покана,
предизвестие или други.
Изявлението на кредитора без посочена дата, с което
уведомява потребителя Г.А., че счита вземанията по договора за потребителски
кредит за предсрочно изискуеми, не е достигнало до адресата. Липсват данни
уведомителното писмо изобщо да е било изпратено до постоянния и настоящ адрес
на ответника.
С решение № 7/19.05.2017г., постановено по гр.д. №
60053/2016г. на ВКС, II г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно
решение в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т, 1 ГПК по следния въпрос: към
кой момент, в производството по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се установи съществуването, респ. несъщестуването на вземането на банката по издадена заповед за изпълнение
по реда на заповедното производство и изискуемо ли е в
хипотезата на иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вземане, произтичащо от
договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от
банката кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, но безспорно е налице неизпълнение на падежирали вноски по
договора за банков кредит към момента на подаване на молбата за издаване на
заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ, респ.
такива с настъпил падеж в хода на делото.
В решението на касационната инстанция е прието, че когато
предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит не е
обявена надлежно преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, то не би
могло да се отрече съществуване на вземане за неизплатената част на
задължението, съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до
момента на приключване на устните състезания
във въззивната инстанция по арг. на чл. 235, ал. 3 ГПК, който размер следва да
бъде присъден.
В случая по делото
се установи, че волеизявлението на
финансовата институция за отнемане преимуществото на срока не е достигнало до
длъжника преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта. В същото време обаче е безспорно, че както към момента на подаване
на исковата молба по настоящото производство, така и към момента на депозиране
на Заявлението по чл.410 ГПК, послужило като основание за образуване на ч.гр.д.№ 6548/2018г. на ВРС, е настъпил падежа на всички договорни анюитетни вноски и те са били
дължими от ответника.
Въз основа на изложеното, съобразявайки разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът приема, че **** А. дължи към датата на приключване на устните състезания
пред настоящата инстанция всички падежирали 24 вноски по разсрочената главница
в пълен размер, съобразно представения погасителен план, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
По осъдителната претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Ищецът претендира и възнаградителна лихва по
предоставения кредит, в размер на 237.54 лева, представляваща разликата над
установения размер от 246.14 лева /останалата част от 494.56 лева/ до
предявения размер от 483.68 лева.
Годишният
процент на разходите по кредита, който изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит /чл. 19, ал.1 от ЗПК, Обн., ДВ, бр.18
от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ включва лихвите, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора. ГПР по процесния
кредит е в размер на 49.89 %,
като годишния лихвен процент е 41.17 %.
Принципно
за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за
забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС № 72 от 08.04.1994
г. е определен само размерът на законната лихва. Със заключителната
разпоредба §1 е отменено ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на
максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален
размер на договорната лихва. Разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС, е приета преди датата на сключване на
договора със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г. Следователно към датата на
сключване на договора за кредит страните са били обвързани от законовото
изискване, третиращо размера на ГПР.
Съдът намира, че в случая не е налице противоречие с добрите нрави, доколкото същите са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал.1 от ЗЗД/. Понятието "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.
При
преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на добрите
нрави, защото значително надхвърля нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства
за ползване от потребителя, както и адекватния размер на всички останали
разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи
предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се
заплащат от кредитополучателя, следва да се отчете характера на договора,
неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави договорената сума в
уговорения срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски,
макар и с лихва. Когато едната престация е предоставяне в собственост на
парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва
следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със
срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали
заемът е обезпечен. Ето защо съдът намира, че при потребителски заем за сума от
1000 лв., с кратък срок на ползване - 24
месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер от
41.17 % е обяснимо с разходите, които прави заемодателят, както и с риска,
който носи, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Следва да се отчете обстоятелството, че се касае за
необезпечено вземане, с единствен длъжник по него.
Възнаградителната
лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие
в облигационните отношения, независимо от спецификата на сделката като заемна
сделка по ЗЗД или кредитна услуга, предоставена от търговец на потребител.
Нещо повече, законодателят по предвидения от него ред /ЗПК/ предприема
регулация на предоставените от търговците кредитни услуги, като ограничава
размера на възнаградителната лихва по отношение на договорите за потребителски кредит,
при което вече е налице ограничаване на волята на страните не с добрите нрави,
а с императивни правила на закона. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Към
момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва,
размерът на законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер – 50 %. Т.е.
в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по
просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице
нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният
размер на „оскъпяване“ на заетите
парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса
на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.
Неразделна част от сключения договор са
Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит, които
ответникът е заявил, че писмено приема.
Предвид изложеното, осъдителната претенция по чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, следва да бъде уважена и ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и сумата в размер на
237.54 лева, представляваща разликата над установения размер от 246.14 лева
/останалата част от 494.56 лева/ до предявения размер от 483.68 лева -
уговорена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит **** от 27.07.2017 г.
При
този изход на спора с право на разноски разполага ищцовото дружество „П.К.Б.“ ЕООД, чиито размер, съобразно уважената част възлиза на които 585,69 лв. за настоящото производство и 95,34 лв.
за производството по ч.гр.д. №6548/2018г. на Районен съд – Варна, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.П.А.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“ ЕООД, *** размер на 751.58 лева /седемстотин
петдесет и един лева и 58 стотинки/, представляваща горницата над
установения размер от 248.42 лева /част от 494.56 лева/ до предявения от
1000.00 лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит **** от 27.07.2017
г., формирана от сбора на падежиралите вноски до депозиране на заявлението по
чл.410 ГПРК в съда – 09.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № №
3150/11.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в
производството по ч.гр.д. ч.гр.д.№
6548/2018г. на Районен съд – Варна по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА Г.П.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, *** размер на 246.14 лева /двеста четиридесет и шест лева и
14 стотинки/, представляваща останалата част до предявения размер от 483.68
лева - уговорена възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит ****
от 27.07.2017 г., за която сума е издадена заповед № № 3150/11.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в производството по ч.гр.д. ч.гр.д.№ 6548/2018г. на Районен съд
– Варна на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.П.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, *** сумата от 585,69 лв. за
настоящото производство и 95,34 лв. за производството по ч.гр.д. №6548/2018г.
на Районен съд – Варна, на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: