Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 24.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, VI - ти граждански състав в публично заседание на тридесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6082 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е положителен установителен
иск от „Топлофикация - Русе” АД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев срещу С.М.А., с правно
основание чл.422 от ГПК. Ищецът твърди, че ответницата е купувач на доставяна
от него топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Р,
ул.”Е. В.”, №., бл.“Л.“, вх.., ет., с абонатен № 09000510040. На С.М.А. за периода от 24.11.2018г. до 21.02.2019г. ищецът е
доставил и й е била разпределена топлинна енергия, която първата не е заплатила
на обща стойност 1535.06 лева, за което са били издадени 3 броя фактури. А.
дължи и лихва за забава върху главниците за периода от падежа на всяка фактура,
който е 45 дни след периода на доставката до 27.05.2019г. в размер на 24.14
лева. За събиране на вземанията си подали заявление по реда на чл.410 от ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 3271/2019г. по описа на РРС и
издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски. Ответницата
обаче не е била открита на регистрираните й постоянен и настоящ адрес и
заповедта по чл.410 от ГПК й е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и
указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че му дължи сумите от 1535.06 лева – главница за доставена
топлинна енергия по 3 броя фактури за периода от 24.11.2018г. до 21.02.2019г.,
лихва за забава в размер на 24.14 лева за периода от падежа на всяка фактура,
който е 45 дни след периода на доставката до 27.05.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 28.05.2019г. до окончателното й изплащане и
направените разноски по заповедното производство, въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3271/2019г.
по описа на РРС. Претендира направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
Ответницата С.М.А.
призована по регистрираните й постоянен и настоящ адрес не е открита.
Назначения й особен представител оспорва изцяло предявения иск, като твърди по
делото, че не е доказано ответницата да се явява клиент на ищцовото
дружество по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, че страните да са се намирали в
облигационно правоотношение за процесния период, тъй
като по делото не били представени доказателства относно обстоятелството, че А.
е собственик на имота за който са били издавани и фактурите за потребена топлоенергия. Твърди и че не е доказано по делото
през процесния период да е била доставена и потребена в процесния имот
топлинна енергия, и не е доказано нейното количество и стойност.
От
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че за събиране на вземанията си
за периода от 24.11.2018г. до 21.02.2019г., за доставена и потребена
топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Р, ул.”Е.
В.”, №., бл.“Л.“, вх.., ет. , с абонатен № 09000510040, ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 3271/2019г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за
дължимите суми, лихви и разноски, но ответницата не е била открита на
регистрираните й постоянен и настоящ адрес и заповедта по чл.410 от ГПК е била
счетена за връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
По делото е установено, че ответницата е собственик на
процесния имот по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.09.2015г. /вж. копие от нот.акт на л.29/, а със заявление от 09.11.2015г. е
поискала на нейно име да бъде открита партида за плащане на топлоенергия на процесния имот.
От представените по делото сметкофактури за доставена
топлинна енергия за процесния период, както и от
приложеното на л.4 от заповедното производство извлечение от сметка по
партидата на ответницата се установява,
че И. дължи на ищеца за топлинна енергия за обект в гр.Р, ул.”Е. В.”, №.,
бл.“Л.“, вх.., ет. за исковите периоди общо 1535.06 лева, както и лихва за
забава общо в размер на 24.14 лева. Счетоводното извлечение от партидата на
ответника не е оспорено, нито опровергано с противни доказателства относно
неговата редовност, поради което и съгласно чл.182 ГПК може да служи като
доказателство за отразени в него факти. Твърденията на ищцовата
страна, че имота на ответницата е снабден с отоплителни тела и битова гореща вода, доставяна чрез топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе” ЕАД, че в
същия има уреди за дялово разпределение, че в сградата е въведено дялово
разпределение на топлинна енергия, както и размера на дължимата се сума, безпротиворечиво се доказаха и от приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото
лице се установява, че за процесния период, при
спазване на приложимата нормативна база, за имота на ответницата следва да бъде
разпределена топлинна енергия на стойност 1534,99 лева. По изложените
съображения предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло до претендирания размер от 1535.06 лева. С оглед
основателността на главния иск основателна се явява и акцесорната
претенция за мораторната лихва, чийто размер на основание чл. 162 ГПК и след извършване на
изчисления с онлайн калкулатор, съдът е установил на 24.14 лева
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид
уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 765.00 лева –
заплатена държавна такса за производството по делото, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждения за вещо лице и особен представител.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 83,18 лева – разноски по
ч.гр.д №3271/2019г. по описа на РРС.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
вземането на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния
директор Севдалин Желев Желев, по отношение на С.М.А., ЕГН:**********,*** в размер на 1535.06 лева -
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 24.11.2018г. до 21.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019г. до
окончателното й изплащане и 24.14 лева – лихва за забава за периода до
27.05.2019г .,предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от 28.05.2019г.
по ч.гр.д №3271/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.М.А., ЕГН:**********,*** да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния
директор Севдалин Желев Желев сумата в размер на 83.18 лева- разноски по
ч.гр.д №3271/2019г. по описа на РРС, както и сумата в размер на 765.00 лева -
разноски за настоящото производство.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото
да се изпратят на ответницата чрез назначения й особен представител.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: