Определение по дело №53/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 181
Дата: 9 май 2019 г.
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20197100700053
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                         181

  Добрич, 09.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


          Административен съд - Добрич, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, І едноличен състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 53/ 2019 год. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 145/ 15.01.2019 г. от „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: Добрич, ул. „*****“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор В.Д.В., срещу Задължително предписание за изтегляне № В – 004/ 31.10.2018 г., издадено от ****, инспектор в ГД „Контрол на качеството на течните горива“, отдел „Инспекция на качеството на течните горива“ при ДАМТН, оправомощен от Председателя на ДАМТН.

Оспорващият сочи в жалбата си, че Предписанието е получено от него на 02.11.2018 г. и че същото е обжалвано от дружеството в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК пред Председателя на ДАМТН, като жалбата с изх. № 26/ 13.11.2018 г. е изпратена по пощата и е получена на 16.11.2018 г. Според жалбоподателя административният орган не се е произнесъл в двуседмичния срок от получаване на преписката, съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК, поради което оспорва законосъобразността на индивидуалния административен акт по съдебен ред, на основание чл. 97, ал. 5 от АПК, в едномесечния срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, като се позовава на чл. 149, ал. 2 от АПК.

С жалбата се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Задължително предписание за изтегляне № В – 004/ 31.10.2018 г., издадено от *****– инспектор в ГД „Контрол на качеството на течните горива“, отдел „Инспекция и качество на течните горива“, гр. Варна, оправомощен от Председателя на ДАМТН.

Претендират се съдебно – деловодни разноски.

         В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от Б.К., редовно упълномощена, която поддържа жалбата на основанията, посочени в нея. Настоява, че е спазен срокът за обжалване, като излага доводи в тази насока. Така в съдебно заседание на 01.04.2019 г. претендира, че жалбата е получена от Председателя на ДАМТН на 23.11.2018 г., като отчита датата, на която е генерирана към юрисконсулт И.Т., процесуален представител на ответника в настоящото производство. В тази връзка счита, че подадената на 20.12.2018 г. е в срок. На следващо място, възразява, че следва да се приложи нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като в самото Предписание не е посочено, че може да бъде обжалвано и по съдебен ред. По същество иска уважаване на жалбата.

         Ответникът по делото – *****, инспектор в ГД „Контрол на качеството на течните горива“, отдел „Инспекция на качеството на течните горива“ при ДАМТН, оправомощен от Председателя на ДАМТН, редовно призован, явява се лично, представлява се от юрисконсулт И.Т., редовно упълномощен. Оспорва жалбата, като, на първо място, счита същата за недопустима поради просрочие, а съответно я оспорва и като неоснователна.

         На 24.04.2019 г. в открито съдебно заседание съдът е счел делото за изяснено и е дал ход по същество, като го е обявил за решаване.

Съдът, като прецени оспорения административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на обжалване е Задължително предписание за изтегляне на течно гориво № В – 004/ 31.10.2018 г., издадено от Инспектор в ГД „Контрол на качеството на течните горива“, надлежно оправомощен със Заповед № 18/ 05.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, издадено на основание чл. 30г, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. В оспорения акт е записано, че подлежи на обжалване в 14 – дневен срок по реда на чл. 84, ал. 1 от АПК пред Председателя на ДАМТН.  

От представените разпечатки от интегрираната система за деловодство и документооборот, използвана от ДАМТН, „Акстър Офис“, се установява, че жалбата на „*****“ АД, подадена по административен ред, е регистрирана в деловодната система с рег. № 84-00-217-1 на 16.11.18 г. На същата дата е придвижена към Директора на  ГД „Контрол на качеството на течните горива“, както е била формулирана, който я е препратил, според вътрешната организация на ДАМТН, също на 16.11.2018 г. към **** (л. 61), Началник на отдел „Правни дейности и обществени поръчки“, според приложената по делото длъжностна характеристика (л. 80 – 82)

С оглед горното, от 16.11.2018 г. е започнал да тече срокът за произнасяне на по – горестоящия орган. Не се касае до жалба, подадена до некомпетентен орган, доколкото и двата органа са в една и съща, обща административна структура, ползваща една единна интегрирана система за деловодство и документооборот, съответно имат един Началник на отдел „Правни дейности и обществени поръчки“.

Предвид началото на срока – 16.11.2018 г., последният  е изтекъл на 30.11.18 г., петък, работен ден.

Съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 3, във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК, съгласно която, когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по -горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе, а срокът по ал. 1 е 14 – дневен, срокът за обжалване по отношение на „*****“ АД е започнал да тече, считано от следващия ден - 01.12.18 г. и е изтекъл на 14.12.18 г., отново петък, работен ден.

В случая жалбата до съда е подадена на 20.12.18 г., видно от приложения към нея пощенски плик, което е извън указания срок по чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК.

В своята жалба, жалбоподателят сам е указал, че счита, че срокът за произнасяне от административния орган е започнал да тече на 16.11.2018 г., като е уточнил „от получаване на преписката“. Същевременно обаче погрешно е счел, че срокът за подаване на жалбата до съда след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 от АПК е едномесечен, а не 14 - дневен, позовавайки се неправилно на чл. 149, ал. 2 от АПК, вместо на чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1, при което се е поставил в положение жалбата му да е просрочена, поради което е и недопустима.

С разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК (в актуалната към датата на подаване на жалбата редакция) е  разписано, че срокът за произнасяне, когато органът е едноличен, е двуседмичен от получаване на преписката. В случая, видно от писмените доказателства, обясненията на ответника в съдебно заседание, Писмените бележки на процесуалния му представител, се установява, че цялата преписка по принцип се съхранява в самата ДАМТН, а не по места в отделните структури. С оглед начина на организация в ДАМТН, срокът за произнасяне е започнал да тече именно от 16.11.18 г., когато жалбата, която е постъпила в местната структура във Варна, е изпратена чрез деловодната система на ДАМТН в централното деловодство на Агенцията в София, което се установява по безспорен начин от разпечатките на системата. В този смисъл се налага изводът, че срокът за подаване на жалбата до съда е изтекъл на 14.12.2018 г., поради което подадената на 20.12.2018 г. жалба е просрочена.

Неоснователно е според настоящия състав възражението за приложимост на чл. 140, ал. 1 от АПК, съгласно който, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В случая в оспорения акт изрично е указано пред кого, в какъв срок и по кой закон, а именно – по АПК, подлежи на обжалване Предписанието. Оттам нататък е въпрос на процесуална активност и съблюдаване на интересите от страна на адресата на Предписанието.  

Предвид гореизложеното съдът счита, че като просрочена подадената жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество, поради което следва да отмени хода по същество, даден в открито съдебно заседание на 24.04.2018 г., и да прекрати производството по делото.

По тези съображения и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪЩЕСТВО, даден в открито съдебно заседание на 24.04.2019 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 145/ 15.01.2019 г. от „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: Добрич, ул. „*****“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор В.Д.В., срещу Задължително предписание за изтегляне № В – 004/ 31.10.2018 г., издадено от ****, инспектор в ГД „Контрол на качеството на течните горива“, отдел „Инспекция на качеството на течните горива“ при ДАМТН, оправомощен от Председателя на ДАМТН.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 53/ 2019 г. по описа на Административен съд – Добрич.

Определението подлежи на обжалване в седмодневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: