№ 7288
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110130183 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Ищцата Н. И. Б. твърди, че на 28.11.2017 г. на основание чл. 199, чл. 207, чл. 208, т. 1,
чл. 212 и чл. 411а НПК е образувано досъдебно производство № 178/2017 г. по описа на ГД
„БОП“-МВР и пр.пр. № 746/2017 г. по описа на Специализирана Прокуратура срещу
Неизвестен Извършител за престъпление по чл. 213а, чл. 214 и чл. 354а НК. Сочи, че на
17.04.2018 г. е била задържана за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а
впоследствие на 18.04.2018 г. била привлечена от разследващ полицай при ГД „БОП”-МВР
като обвиняем по ДП № 178/2017 г. по описа на ГД „БОП”-МВР и пр.пр. № 746/2017 г. по
описа на СП за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК. Твърди, че е била взета
мярка за неотклонение „Гаранция в пари” в размер на 5000 лв., вносима в 10-дневен срок.
Сочи, че на 08.10.2018 г. е било предявено ново обвинение за престъпление по чл. 321,
ал.3, т.2, вр.ал.2 НК. Излага, че в периода от 28.11.2017 г. до 31.10.2018 г. срещу нея е било
водено досъдебното производство. На 29.11.2018 г. наблюдаващият делото прокурор от
Специализирана Прокуратура с Обвинителен акт повдигнал на ищцата обвинение за
престъпление по чл. 321, ал.3, т.2 вр.ал.2 НК и внесъл делото в Специализирания
наказателен съд. На 14.12.2018 г. с Разпореждане на председателя на 20-ти съдебен състав
на СнНС, било образувано НОХД № 4264/2018 г. по описа на СпНС. Впоследствие след
сключено споразумение с останалите подсъдими по делото със Специализираната
Прокуратура, наказателното производство продължило срещу нея от същия съдебен състав
на СпНС, като НОХД № 2099/2019 г. На 28.11.2022 г. с Присъда № 460007/28.11.2022 г. по
НОХД № 2099/2019 г. по описа на СпНС /закрит/-Софийски Градски Съд, 20-ти съдебен
състав на СпНС /закрит/-СГС, била призната за виновна за извършено престъпление по чл.
321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК. Излага, че присъдата е обжалвана от защитника адв. М. Г.,
като на 22.05.2023 г. с Присъда по ВНОХД № 340/2023 г. по описа на САС-НО, 7-ми
въззивен съдебен състав била отменена изцяло първоинстанционната присъда и постановена
нова, с която ищцата била призната за невиновна и на основание чл. 304 НПК била
оправдана. Сочи, че присъдата е влязла в сила на 07.06.2023 г. Претендира обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 18.04.2018 г. (датата, на която е била привлечена като
1
обвиняем) до 07.06.2023 г. (дата на влизане в сила на оправдателната присъда). Излага, че е
претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адв. възнаграждение по
ВНОХД 340/2023 г. по описа на 7-ми въззивен състав на САС-НО в размер на 3 000 лв. Сочи,
че за явяването на всяко съдебно заседание е ползвала платен годишен отпуск за съответната
година, поради което претендира и сумата от 3 311 лв. Вследствие незаконното обвинение
твърди, че е претърпяла срив на здравето и психиката, изживяла срам, здравословното
състояние се влошило, отслабнала, имала проблеми с кръвното налягане, получила
сърцебиене и чувствала огромна слабост. Заради влошеното здравословно състояние се
наложило да посети ДКЦ „Александровска“ – София, спешното отделение на болница
„Царица Йоанна“ – Исул с тежка паник атака и симптоми близки до инфаркт, впоследствие
се консултирала с психолог и психиатър. Излага, че близките се срамували от нея, което
допълнително я съсипвало. Приятелите станали по-сдържани в отношенията с нея, някои
се отдръпнали и престанали да се срещат с нея. Част от колегите на работното място
започнали да странят от нея, а съгражданите от квартала променили отношението си.
Аргументира, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
предвид тежестта на престъплението, извършените следствени действия с нейно участие,
броя проведени разпити в хода на досъдебното производство, наложената мярка за
неотклонение, внасянето на делото в съда, личното участие в проведените две съдебни
инстанции – 43 броя съдебни заседания, постановената осъдителна присъда, разгласата и
публичността на обвинението на работното място. В обобщение сочи, че незаконното
обвинение се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, здравето,
чувствата, честта и достойнството, както и авторитета на работното място. В периода
18.04.2018 г. – 07.06.2023 г. била в постоянен стрес за бъдещето си, не можела да спи,
затворила се в себе си и спряла да контактува активно с хората. При тези твърдения моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въз основа на изложеното ищцата Н. Б. претендира осъждането на ответника да й
заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по ВНОХД № 340/2023 г., по описа
на 7-ми въззивен състав на САС-НО и сумата от 21 311 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнато и поддържано обвинение в
извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва,
считано от 07.06.2023 г. (датата на влизане в законна сила на присъдата) до окончателно
изплащане.
Ответникът Прокуратура на република България оспорват като неоснователни
предявените искове, считайки, че ищцата не е претърпяла твърдените неимуществени вреди,
като сочи, че твърденията не са подкрепени с доказателства. Оспорва претенциите и по
размер. Счита, че от претендираните неимуществени вреди следва да се изключат вредите,
които са претърпени във връзка с 24-часовото задържане по реда на ЗМВР, доколкото това
били действия и актове на друг орган, за които Прокуратурата не била пасивно материално-
правно легитимирана да отговаря. Излага още, че при определяне размера на
неимуществените вреди следва да се съобрази, че наложената мярка за неотклонение не е
най-тежката. Аргументира също, че наказателното производство е протекло в разумен срок
при съобразяване на обстоятелствата, че по делото е имало още 6 обвиняеми/подсъдими,
като освен това делото се отличавало с усложнена фактическа и правна обстановка, което
наложило събирането на голям брой доказателства и извършване на множество процесуални
действия. Оспорва и претенцията за имуществени вреди при твърдения, че липсват
доказателства относно обема на извършените процесуални действие с участието на адвоката
в хода на съдебното производство на втора инстанция. Прави възражение за прекомерност
на тези вреди, респ. на адвокатското възнаграждение, като сочи, че дължимото такова
съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е 1 500 лв. Заплащането на
адвокатски хонорар в размер над минимално определения, счита, че не е непосредствена
вреда от незаконното обвинение. Моли съда да отхвърли предявените искове.
От фактическа страна съдът установява следното:
2
По делото са приложени: досъдебно производство № 178/2017 г. по описа на ГДБОП-
МВР, пр. пр. № 746/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура; н.о.х.д. № 2099/2019
г., СГС – СНС закрит, 20 състав и н.о.х.д. № 4264/2018 г., СНС.
На 17.04.2018 г. лицето Н. И. Б. /понастоящем с фамилия Б./ е привлечена като
обвиняем по досъдебно производство № 178/2017 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. №
746/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура за престъпление с правна
квалификация чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК, като в постановлението се твърди, че от
началото на 2016 г. до 17.04.2018 г. привличената като обвиняема Н. Б. е участвала в
организирана престъпна група /ОПГ/, действала на територията на гр. София и гр. Враца На
същата дата прокурор от Специализирана прокуратура е постановил вземането на мярка за
неотклонение „гаранция“ по отношение на Н. Б. в размер на 5 000 лв. С вносна бележка от
24.03.2018 г. лицето Н. Б. е наредила банков превод в размер на 5 000 лв. по сметка на
ГДБОП с основание „гаранция досъдебно производство №178/2017 г.“.
На 02.10.2018 г. лицето Н. Б. е привлечена като обвиняем по досъдебно производство
№ 178/2017 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 746/2017 г. по описа на Специализирана
прокуратура за престъпление с правна квалификация чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК на
31.10.2018 г. и е предявено разследването.
На 11.12.2018 г. в Специализирания съд е внесен обвинителен акт, заедно с
материалите, съдържащи се по досъдебното производство № 178/2017 г. с предложение за
образуване на съдебно наказателно производство срещу изброените в писмото обвиняеми,
сред които е и лицето Н. Б. за престъпление с правна квалификация чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал.
2 НК. В приложения обвинителен акт е посочено, че лицето Н. Б. е участвала в организирана
престъпна група, която се е занимавала с извършването на рекети, изнудвания, продажба на
наркотици и имотни измами. Твърдяло се, че Н. Б. е дилър на наркотици, като всеки петък в
съучастие с още един от обвиняемите продавала наркотици в дискотека „Карамел“ в гр.
Враца. Формата на вината й била квалифицирана като пряк умисъл. С разпореждане на
съдия с дата 14.12.2018 г. било насрочено разпоредително заседание по образуваното по
обвинителния акт н.о.х.д. № 4264/2018 г. по описа на СНС за дата 09.01.2019 г.
С присъда № 46007/2022 г./ 28.11.2022 г. по н.о.х.д. № 2099/2019 г., СГС – СНС закрит,
20 състав е признал Н. Б. за виновна, че от началото на 2016 г. до 17.04.2018 г. е участвала в
гр. Враца и гр. София в ОПГ с цел да извършва престъпления с користна цел, конкретно
такива с правна квалификация по чл. 213а, чл. 214, чл. 210 и чл. 354а НК, като е осъдена на
лишаване от свобода на една година.
Подсъдимата Н. Б. се е явила лично на следните заседания по н.о.х.д. № 4264/2018 г.,
СНС: 09.01.2019 г. /л. 180/; 07.02.2019 г. /л.243/; 15.03.2019 г. /л. 369/;
Подсъдимата Н. Б. се е явила лично на следните заседания по н.о.х.д. № 2099/2019 г.,
СНС:11.07.2019 г. / л 140/; 17.09.2019 г. /л. 216/; 16.10.2019 г. /л. 251/; 15.11.2019 г. / л. 307/;
19.12.2019 г. /л. 349/; 17.01.2020 г. /л. 403/; 05.02.2020 г. /л. 434/; 09.03.2020 г. /л. 456/;
22.05.2020 г. /л. 479/; 05.06.2020 г. /л.487/; 01.07.2020 г. /л. 508/; 21.09.2020 г. /л. 577/;
21.10.2020 г. /л. 591/; 13.01.2021 г. /л. 608/; 17.02.2021 г. /л. 654/; 05.03.2021 г. /л. 681/;
10.05.2021 г. /л. 755/; 02.06.2021 г. / л. 783/; 05.07.2021 г. /л. 816/; 05.11.2021 г. /л. 845/;
15.12.2021 г. /л. 891/; 28.01.2022 г. /л. 898/; 09.03.2022 г. /л. 918/; 09.05.2022 г. /л. 934/;
20.06.2022 г. /л. 943/; 26.09.2022 г. /л. 953/; 31.10.2022 г. /л. 960/; 28.11.2022 г. /л. 987/
С присъда от 22.05.2023 г., постановена от АС, НО, 7-ми състав по в.н.о.х.д. №
340/2023 г. е отменена присъда № 460007/28.11.2022 г. и подсъдимата Н. Б. е призната за
невинна. Присъдата е влязла в сила на 07.06.2023 г. Процесуалната защита на Н. Б. е
осъществявана от адвокат – Договор за правна защита и съдействие № 0955017/16.05.2023 г.
По настоящето дело е приложен амбулаторен лист № 000435/30.04.2018 г. издаден от д-
р Спиридон Спиридонов, който е съставен след личен преглед на пациентката Н. Б.. В него е
вписана като основна диагноза остра стресова реакция. Предписано й било лекарство за
прием. Въз основа на извършения преглед й е издаден болничен лист за ползване на отпуск
за временна нетрудоспособност за четиринадесет дни. На 06.06.2019 г. е извършен
3
амбулаторен преглед на пациентката Н. Б. и й е поставена диагноза „други болки в гърдите“.
Предписан й бил прием на две лекарства. По делото е представена рецептурна бланка на
психиатърката д-р Петя Д.а, издадена името на пациентката Н. Б. с дата 30.03.2023 г. В
бланката е вписано латинско наименование.
От представените от НАП справки за лицето Надя Б. се установява, че на 07.08.2017 г.
е назначена на длъжност „експерт“ в Централно управление на НАП, дирекция
„Информационни системи и моделиране на бизнес процеси“, отдел „Разработка и развитие
на системи“, сектор 2.
По делото се изслушани свидетелските показания на Пламен Б. – съпруг на ищцата, в
които той посочва, че по време на воденото наказателно производство, ищцата се чувствала
зле. Получавала паник-атаки. Посетила спешен кабинет по повод на тях. Имала проблеми на
работното си място – НАП, където изпълнявала длъжността „софтуерен програмист“. От
една страна била изолирана от колегите си, а от друга бил свикан съвет, на който следвало
да се прецени дали с поведението си не навредила на престижа на институцията. Приятелите
й също я изолирали. Вследствие на това бил прекъснат всякакъв контакт с нея.
Пред съда са дадени свидетелски показания от майката на ищцата – М.М., която
посочва, че в периода на воденото срещу дъщеря й наказателно производство, същата
отслабнала, била притеснена, неспокойна, изпитвала постоянно чувство на страх. Срамувала
се от близки и колеги. Появили се публикации в Интернет по повод на воденото дело, които
оказали негативно въздействие на околните спрямо дъщеря й. Стресът се отразил негативно
на качеството й на живот. Сменила жилището си в друг квартал на София. Изпитвала
притеснение по повод на това как ще бъде възприемана на работното си място, тъй като
била нов служител там при започване на наказателното производство срещу нея.
Допълнително по повод на длъжността й, преминала курсове на обучение в чужбина и се
притеснявала, че при отстраняването й от работа, следвало да заплати тяхната стойност.
Допълнителен стрес предизвикала необходимостта да събере сумата от 5 000 лв. – наложена
й по повод взетата й мярка за неотклонение -за кратък период от време.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ/ДВ. бр. 48/2023 г. /, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендираното обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни
факти-повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с
влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди и настъпването на
имуществените вреди както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от
правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
По делото се установи, че наказателното производство срещу ищцата Н. Б. за
престъпление с правна квалификация чл. чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК е започнало с
привличането й като обвиняем на 18.04.2018 г. по досъдебно производство № 178/2017 г. по
описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 746/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура и
това й процесуално качество се е трансформирало в качеството й на подсъдима с
образуването на н.о.х.д. № 4264/2018 г. по описа на СПНС и е приключило с влязлата в сила
на 07.06.2023 г. оправдателна присъда. Това е и периода, за който се твърди, че на ищцата й
се следва обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
От изслушаните по делото свидетелски показания се установява и че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения,
страх и нарушена репутация. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка
между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищцата обвинение.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на иска за неимуществени вреди, следва да бъде уважен.
4
Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа
обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство,
всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на
доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл. 52 от
ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по
справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 21 311 лв.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране,
при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди-това са възрастта на лицето,
продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни
мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил
обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия
на живот.
Към момента на привличането й като обвиняема, ищцата е била на навършени 28 г.,
което е една млада възраст. Същата е била с чисто съдебно минало и по настоящето дело
липсват данни тя да е имала криминални прояви преди това, т.е. ищцата Н. Б. се е сблъскала
за първи път с репресивно производство срещу себе си. Това безспорно би било стрес за
всеки човек.
Същата е привлечена в качеството й на обвиняема за престъпление, което има особен
обществен отзвук – участие в ОПГ, доколкото същото се разглеждаше от нарочно създадени
съдилища. През цялото време срещу нея е било обвинението на държавата, че тя е участвала
в група занимаваща се с разпространение на наркотици, рекет, имотни измами. Името й се е
свързвало с широк спектър от противозаконна дейност.
По делото се установи, че по повод на воденото наказателно производство ищцата Б.
е търпяла негативи не само в личен план, но и в професионален. От свидетелските показания
на свидетелката Маринова се установява, че приятелите на дъщеря й са се отдръпнали от
нея. Почти е загубила приятелския си кръг. От свидетелските показания на свидетеля Б. се
установи, че съпругата му е била изолирана от колегите си и на работното си място. Нещо
повече, името й е било подложено на обсъждане в комисия в НАП с оглед възможността
воденото срещу служителката наказателно производство да рефлектира върху авторитета на
институцията.
Съдът взема предвид, че по повод на взетата й мярка за неотклонение, същата е
търпяла негативи в емоционален плана. Основателно е възражението на ответника, че е
взета най-леката мярка за неотклонение. Но също следва да се има предвид, че към момента
на налагане на тази мярка – 17.04.2017 г. Н. Б. е била държавен служител при основна
заплата от 1 296 лв. – приложени фишове за заплати – л. 68 и сл. Същевременно е била
неомъжена /информация от уводната част на двете присъди/ Сама жена е следвало да
събере в кратък период от време тази сума, за да не й бъде взета по – тежка мярка за
неотклонение. Индиция за извода, че е следвало да събере сама сумата се съдържа в
преводното нареждане, в което е посочено като наредител Н. Б..
5
За повдигнатото и поддържано обвинение се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години. Самата възможност тази санкция да бъде наложена на една
млада жена, пред която има възможности за развитие не може да не предизвиква ежедневен
стрес и тревога. Това е несигурност, която безспорно се отразява на душевното състояние на
човек.
Тази несигурност е продължила дълъг период от време – малко повече от 5 г. След
внимателен анализ на протоколите от заседанията съдът стига до извода, че ищцата, в
качеството си на подсъдима по двете наказателни дела се е явявала лично, не е ставала
повод за отлагане на делото, била е ангажирана с това да изчисти името си, поради което
продължителността на производството не може да й се вмени във вина.
Не се доказа по делото ищцата да е била с високо кръвно налягане. По делото са
представени два медицински документа, които съдържат диагнози, които не са свързани с
хипертония. Не се доказа ищцата да е получава паник – атаки, тъй като не се конкретизира
как са се проявили, тъй като това е медицинско състояние, по делото не са представени
документи за тях. Остана недоказано ищцата да е посещавала спешен приемен кабинет на
МБАЛ „Царица Йоанна“. По делото липсват доказателства за конкретно негативно
отношение на съкварталците на ищцата. Изнесеното от свидетелката Маринова за смяната
на квартала от ищцата е общо. По делото не се представиха доказателства за промяна на
адресната регистрация по смисъла на чл. 89 и сл. от Закона гражданската регистрация. Не се
представиха доказателства за използван платен годишен отпуск за явяването на ищцата за
заседанията по наказателните дела, доколкото същият следва да бъде разрешен със заповед
от съответния ръководител. Остана недоказано твърдението в исковата молба, че вследствие
на воденото срещу ищцата наказателно производство, близките й са се отдръпнали от нея.
Единствените доказателства за дистанцираност са по отношение на приятелския й кръг и
колегите от работата. Не бяха представени доказателства за посещения при психолог.
Единственото доказателство е за осъществено посещение при психиатър.
Предвид изложеното съдът счита, че дължимото се на ищцата обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство следва
да бъде определено в размер на 15 000 лв., като за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 21 311 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по воденото наказателно дело,
съдът счита, че същите следва да са в размер на 2 000 лв. По една част от цитираните в
мотивната част съдебни заседания не е даден ход по същество, поради което и реално
процесуално представителство не се е осъществило. Искът за горницата над 1 500 лв. до
пълния предявен размер от 3 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцата иска присъждане на разноски в общ размер на 2 660 лв. /10 лв. държавна
такса; 300 лв. – адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от
16.02.2024 г. и 2 350 лв. - адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 07.08.2024 г./ ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът счита за основателно. Съдът намира, че в
процесния случай съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и
определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о.,
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г.,
нямат задължителна сила за съда. По делото е подадена искова молба и са приложени
писмени доказателства. Проведено е едно съдебно заседание. Разпитани са двама свидетели.
Представена е писмена защита, която по съдържание преповтаря изложеното в исковата
молба. Дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 2 317, 99 лв.
Предвид уважената част от иска дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде в
размер на 1 573, 23 лв. Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 10 лева,
6
които следва да й бъдат присъдени изцяло на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. И. Б., ЕГН
********** с адрес: гр. София, бул. „Д.Н.“ № 20, вх. 1, ап. 25, ет. 6, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал.
2 НК, за което е призната за невиновна с присъда от 22.05.2023 г. постановена по в.н.о.х.д. №
340/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 07.06.2023 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до
окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 1
583, 23 лева, представляваща сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 21 311 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. И. Б., ЕГН
********** с адрес: гр. София, бул. „Д.Н.“ № 20, вх. 1, ап. 25, ет. 6, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие № 0955017/16.05.2023 г. по в.н.о.х.д. № 340/2023 г. по описа на Софийски
апелативен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 1 500 лева до пълния
предявен размер от 3 000 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7