Определение по дело №56878/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 април 2025 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20241110156878
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18139
гр. София, 22.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110156878 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по подадена искова молба от Е. Д. М.
против ****** и *********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени,
всеки един от тях, да заплатят на ищеца сумата от 24 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на изказване на Ц. Ц.ов, като депутат в периода от 15.09.2009 г.-
23.10.2018 г.
Ищецът Е. М. (освободен от внасяне на такси и разноски на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК и с предоставена правна помощ по чл. 95 от ГПК – л. 18 и
19 от делото) навежда в исковата молба и уточняващи я молби следните
обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: нанесени му
неимуществени вреди поради засягане на презумпцията за невиновност от
противоправното поведение на Ц. Г. Ц.ов, в качеството му на вицепремиер и
министър на вътрешните работи и представител на политическа партия ***,
която е била с мнозинство в ******, и депутат (така молби на л. 24 и 29 от
делото), изразяващо се в организиране на негативна медийна кампания срещу
него; осъществяване на тази медийна кампания чрез клеветнически и обидни
твърдения в БНТ и вестник Дневник по отношение на него, наричайки го ****
и обвинявайки го в предприемане от него при влязла в сила осъдителна
присъда от 2009 г. на действия по „убиване“ и „грабеж“, които твърдения са и
направени при липса на влязла в сила осъдителна присъда; достояние на тези
твърдения до широк кръг от хора чрез различни медии през периода
15.09.2009 г.- 23.10.2018 г.
Претендира осъждане на всеки от двамата ответници на сумата от 24
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
1
неимуществени вреди.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са подали отговор на исковата
молба:
Ответникът ****** възразява за недопустимост на исковата претенция
по отношение на него поради невъзможност надлежната му легитимация да се
изведе от очертания в исковата молба спор, обоснован и с качеството на Ц.
Ц.ов, което изключвало и при прогласения принцип за разделение на властите
и да осъществява представителство на законодателния орган, който не е
пасивно легитимиран и по иск срещу държавата за обезщетение за вреди.
Навежда при евентуалност и възражения за неоснователност на претенцията
поради липсата на противоправно деяние, което да обосновава отговорност на
***** като законодателен орган, който дори и не е възложител на работа,
съответно отсъствие на всички останали елементи от фактическия състава на
отговорността, и погасяване на претендираното вземане поради изтекла
погасителна давност;
Ответникът МВР навежда възражения за неподсъдност на спора на
гражданския съд и за недопустимост на разглеждането на исковата претенция
по реда и при условията на ЗОДОВ, тъй като изявлението пред медия на
тогавашния зам.министър-председател и министър на вътрешните работи не е
направено при или повод изпълнение на възложената му работа като
административен орган и не представлява част от осъществяваната от него
административна дейност. Навежда и възражения за неоснователност на
исковата претенция поради липса на нарушение на претендирани права,
гарантирани и във вътрешното право на страната, и за завишаване на размера
на претендираните вреди.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), проведено на 29.07.2024 г. (л.15-16
от гр. д. № 25417/2024 г. по описа на СРС), ищецът лично уточнява, че искът
е срещу Ц. Ц.ов, който в качеството си на представител на ***** изказал
обидни думи. Ищецът лично казва и което е записано в протокола, че
поддържа уточнителната молба, че делото е заведено срещу Ц. Ц.ов в
качеството на народен представител на най-голямата политическа партия и
нарушил Правото на ЕС и неговите права. Твърди, че е предявил иска срещу
него не в лично качеството, а като представител на двете институции.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от служебен адвокат И. Ю..
Ответниците се представляват от юрисконсулти, на основание чл.30 вр.
чл.321 т.3 ГПК.
По държавната такса
Ищецът е освободен от държавни такси.
Неколкократно съдът и по гр. д. № 12699/2022 и по гр. д. № 16604/2018
2
г. и двете по описа на СГС и по гр. д. № 25417/2024 г., по описа на СРС съдът е
оставил без движение исковата молба, с указания за уточни за кой период иска
обезщетение, следствие на изказвания на Ц. Ц.ов и за кой период неговият
работодател по чл.49 ЗЗД следва да отговаря. Това е така, тъй като не може в
един и същ период, лицето Ц. Ц.ов да е бил член на ***** или да е бил
политическа фигура като министър, зам. министър – председател по ЗА в
МВР. Следователно не може да се ангажира отговорността едновременно за
един и същ период от едно и също лице срещу двама негови работодатели.
При това положение съдът приема, че в указанията срок ищецът не отстранил
нередовности в срок, поради което исковата молба, следва да бъде върната, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
Второ, претендират се вреди от изказвания на лицето Ц. Ц.ов, в
качеството му на депутат. Същия има функционален имунитет. При това
положение не е деликтоспособност. Искът срещу работодателите на това лице
е недопустимо, тъй като същото се ползва с имунитет и същите не са
легитимирани нито по материално, нито по процесуално право да отговорят
по предявените искове.
В този смисъл са: Определение № 146 от 7.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2471/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М., Определение № 23 от
15.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5947/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
К. Ю., Определение № 60354 от 4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят А. Б., Определение № 336 от 6.07.2017 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2550/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. Б.
и други.
Редът е по ЗОДОВ, но с оглед определението на ВАС, искът е по ЗЗД.
Ищецът не отстранява в срок нередовности. Исковата молба е оставена
без движение с разпореждане № 1968/26.01.2023 г. по гр. д. № 12699/2022 г. по
описа на СГС. Указанията са връчени лично на служебен адвокат И. Ю. (л.23
от делото). В указания срок уточнява, че исковата претенция е заради
изказвания на ответника като народен представител. Уточнява, че предявява
иска срещу МС и МВР за тези изказвания. Следователно ищецът не уточнява,
т.е. не отстранява в срок нередовности за това какъв е правният интерес да
води делото срещу двамата ответниците. Липсват посочване на факти и
обстоятелства, които да установят правен интерес за иска срещу МС и МВР.
Ето защо съдът приема, че и на това основание ищецът не е отстранил в срок
нередовности.
С оглед изложеното, исковете не са допустими и не са отстрани в срок
нередовности. Производството следва да се прекрати, на основание чл.129,
ал.3 и чл.130 ГПК.
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че указанията по
чл.129, ал.2 ГПК са връчени на процесуалния представител на ищеца (л.23 от
гр. д. № 12699/2022 г. по описа на СГС), а на ищеца е дадена възможност в
о.с.з. да уточни претенцията си на чисто български език (л.15-16 от гр. д. №
3
25417/2024 г. по описа на СРС). Освен това още неколкократно ищецът прави
опити да отстрани нередовности, но не ги отстранява (л.87,101 от гр. д. №
12699/2022 г. по описа на СГС). Нито в о.с.з., нито в много уточняващи
молби, ищецът не извежда правен интерес от делото срещу двамата
ответници. Ищецът уточни, че исковете не са в лично качество, а като
представител на *****. При това положение указанията, дадени в
Определение № 6997/08.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2032/2025 г. по описа на
СГС не са изпълнени, защото вече са се осъществили. Даването на указания за
четвърти път противоречи на принципа за процесуална икономия и за
равнопоставеност, както и за разглеждане на делото в разумен срок по чл.6
ЕКПЧ.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 162394/11.12.2018 г. по описа на СГС, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 56878/2024 г. по описа на СРС,
поради неотстраняване на нередовности на исковата молба в срок и
недоустимост на исковете, на основание чл.129, ал.3 и чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.2
вр. чл.129, ал.3 и чл.130 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4