Решение по дело №31/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите против Решение № 132 от 20.12.2024 година по АНД № 421/2024 година по описа на Районен съд – Севлиево.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № 790798-[рег. номер] от 07.10.2024 година, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на „Д. 1“ ЕООД – [населено място] за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при противоречие в мотивите. Развиват се доводи, че изводите на съда са базирани на неизяснена фактическа обстановка; противоречие между безвиновната отговорност на юридическите лица и наличие на основания, изключващи отговорността; наличие на системен проблем в нивомерната система на обекта на дружеството, който не се отстранява. Прави се искане на отмяна на обжалваното съдебно решение и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, поддържа се жалбата и искането по същество, прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответната страна „Д. 1“ ЕООД – [населено място] се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, поддържа се подадения писмен отговор, по същество се прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение; заявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, за което се представя списък и доказателства за заплащането му.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, поради което намира, че решението на районния съд следва да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което да бъде потвърдено процесното НП.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира следното:

За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като след извършване на доставката в търговският обект, на 04.07.24 година, от страна на дружеството-жалбоподател е било депозирано уведомление до органите на НАП, в което е посочено количеството доставено гориво на 03.07.2024 година, както и, че същото е било вкарано без нивомер, поради токов удар в електрическото захранване в бензиностанцията по време на доставката, което се явява и причината да не излезе бележка с нивомерната доставка. Освен в уведомителното писмо, това обстоятелство е било отразено както в писмените обяснения пред административнонаказващия орган, така и в писмените възражения до него в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, които обаче не били взети предвид, както от актосъставителя, така в последствие и от АНО. Въззивният съд е приел, че е следвало да се извърши разследване на спорните обстоятелства, каквато е разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, и едва тогава административнонаказващият орган да се произнесе по преписката; следвало е да се изясни причината за неподаване на данни за процесната доставка, и дали в действителност това се дължи на токов удар, каквито възражения са били направени от дружеството-жалбоподател. Въззивният съд е приел за очевидно, че в случая неподаването на данни към органите на НАП по изискуемия от чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ред се е дължало на възникнали непредвидени, форсмажорни обстоятелства и по причини, които не се дължат на некоректно поведение на дружеството-жалбоподател, като е посочил, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, но това по никакъв начин не означава, че в хода на административно-наказателното производство не следва да се изследват причините и обстоятелствата, свързани с констатираното нарушение. Ако горното е било извършено, въззивният съд намира, че административнонаказващият орган е щял да достигне до извода, че неподаването на данни към НАП в процесния случай се дължи на причини, изключващи отговорността на дружеството-жалбоподател.

Настоящият състав на касационната инстанция намира обжалваното решение на въззивния съд за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

„Д. 1“ ЕООД – [населено място] е санкционирано за извършено нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, съгласно която разпоредба всяко лице по ал. 2 /лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход/ е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Тъй като е вменено нарушение на юридическо лице, правилно районният съд е посочил, че се касае за обективна безвиновна отговорност на дружеството и в случая не следва да бъде установявана вина на конкретно лице. Но изводът му за недоказаност на извършеното административно нарушение е неправилен. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. Не е спорно между страните, че дружеството има монтирано фискално устройство с нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба. Безспорно е също обстоятелството, че за доставка на гориво от 03.07.2024 година в НАП не са постъпили данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от „Д. 1“ ЕООД – [населено място], даващи възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и за извършените продажби, констатирано при извършената на 07.08.2024 година проверка. Впоследствие, на 04.07.2024 година, е изпратено уведомително писмо за доставеното количество гориво, в което писмо се посочва, че поради токов удар в електрическото захранване на бензиностанцията по време на доставката не излиза бележка с нивомерната доставка. Твърдение за токов удар към момента на процесната доставка се съдържа и в писменото възражение срещу процесния АУАН.

Вярно е, че съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Но следва да се има предвид, че на разследване подлежат такива спорни обстоятелства, твърденията за които са с висока степен на достоверност, а в случая не е така, тъй като санкционираното дружество не е ангажирало каквито и да било доказателства за твърдяното наличие на токов удар нито в административната фаза на производството, нито в производството пред въззивната и настоящата инстанция. При това положение неправилен се явява мотивът на въззивния съд за отмяна на процесното НП, който мотив за неподаване на данни към органите на НАП очевидно поради възникнали непредвидени, форсмажорни обстоятелства и по причини, които не се дължат на некоректно поведение на дружеството-жалбоподател, не почива на събраните по делото доказателства.

Предвид гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение на Районен съд – Севлиево следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което процесното НП да бъде потвърдено.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на касатора сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 132 от 20.12.2024 година по АНД № 421/2024 година по описа на Районен съд – Севлиево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 790798-[рег. номер] от 07.10.2024 година, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на „Д. 1“ ЕООД – [населено място] за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА „Д. 1“ ЕООД – [населено място] с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции

Решението е окончателно.