РЕШЕНИЕ
№ 1689
гр. Варна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110106543 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Е.-П.П.“ АД против С.. М. Й. да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 278.64 лв., представляваща главница за
консумирана и незаплатена ел. енергия по 6 бр. фактури, издадени за периода от 19.01.2018
г. до 20.06.2018 г., за обект с абонатен № *******5, клиентски № ***********9, находящ се
в гр. ***********, сумата от 77.22 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата
за периода от 12.02.2018 г. до 05.02.2021 г., ведно със законната лихва от 16.02.2021 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
261290/18.02.2021 г. по ч.гр. дело № 2247/2021 г. по описа на ВРС, 18 състав,
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че ответникът се води клиент на „Е.-П.П.“ АД с абонатен №
*******5, клиентски № ***********9, за обект, находящ се в гр. ***********.
Облигационните отношения между дружеството и ответника са регламентирани от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П.П.“ АД, които са
приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на „Е.-П. П.“
АД и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Като такъв той
е длъжен да заплаща изразходваната в обекта електроенергия съгласно чл. 17, т. 2 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца в срока,
посочен във всяка една фактура. Съгласно чл. 38 от ОУПЕЕ в случай на неизпълнение на
задълженията в срок клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Ответникът дължи заплащане на консумирана и незаплатена ел. енергия по 6 бр.
фактури, издадени за периода от 19.01.2018г. до 20.06.2018г. Същият дължи и мораторната
лихва върху всяко вземане, считано от падежа на всяка една от фактурите до 05.02.2021 г.
Инициирано е заповедно производство, издадена е заповед за изпълнение, но същата
1
е връчена по реда на чл. 47 от ГПК, от където произтича правният интерес от установяване
на вземанията.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от особения представител на
ответната страна, с който се оС.орват исковете по основание и размер.
ОС.орва се, че към датата на начисляване на задълженията по процесните фактури
между страните по делото е имало договорни отношения за доставка на електроенергия за
обект на потребление с адрес: гр. ***********, клиентски № ***********9. Наведени са
доводи, че представените към исковата молба извлечение от сметка и С.равка за
потреблението към дата 09.04.2021 г. не доказват наличие на облигационна връзка между
страните. Не е ясно кога е открита въпросната партида, по какъв повод, подадено ли е
заявление от някого, от кого и кога. Приложените извлечения, фактури и С.равки изхождат
от ищеца, и представляват частни документи и съгласно чл. 180 ГПК установяват само, че
издателят им е направил определено изявление. Не доказват обаче, че това изявление е
истинно или че фактите са се осъществили така, както се сочи в изявлението.
Прави се възражение, че представените с исковата молба писмени доказателства не
установяват реално доставена и правилно отчетена ел. енергия за периода от 19.01.2018 г.до
20.06.2018 г. в обекта с клиентски № ***********9 на адрес: гр. *********** , за която са
издадени представените фактури. Представените от ищеца писмени документи С.равка за
потребление на ел. енергия с приложени фактури, са съставени от ищеца и в същността си са
частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за ищеца доказателства, поради
което нямат материална доказателствена сила. От друга страна, въпреки че е вписан като
титуляр на партида за абонатния номер на обекта на потребление, за който се претендира
плащане на консумирана ел.енергия, от представените писмени доказателства не се
установява, че ответникът е бил собственик или ползвател през посочения период от време
за конкретния обект на потребление и за претендирания с исковата молба период.
Прави се възражение за погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане
по фактура № ********** с дата на издаване 19.01.2018 г. и падеж 12.02.2018г. – за сумата в
размер на 51.29 лв. главница и лихва в размер на 15.13 лв. Към датата на изтичане на падежа
12.02.2018 г. ищецът не е пристъпил към принудително изпълнение, а подаденото от ищеца
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч. гр. д. № 2247/2021г. по описа на Районен съд гр.Варна е с вх. №
272019/16.02.2021 г., поради което задължението, обективирано в посочената фактура, както
и вземането за лихви за посочения период, са погасени по давност с изтичане на
тригодишния срок от падежа.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 2247 по описа за 2021 г. на ВРС, 18 състав, се установява,
че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на настоящото производство, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422
ГПК.
Към писмените доказателства по делото е приобщен протокол от 17.07.2013 г. за
монтаж на електромер в обект с абонатен № *******5, находящ се в гр. *********** /л.
121/. В протокола изрично е отразено, че е изготвен в присъствието на ответника С.М. в
качеството му на собственик на обекта, като документът е подписан от последния. С
полагане на подписа си ответникът е признал неизгодния за него факт, че се явява
потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление. В подкрепа на този извод е и
съдържанието на представената от ищеца С.равка по лице от Агенция по вписванията /л. 15/,
съдържаща данни за вписани възбрани по партидата на ответника върху поземлен имот и
сграда, находящи се в гр. ***********.
2
От представените с исковата молба писмени доказателства /л. 5-14/ се установява, че
за процесния обект на потребление са издадени следните фактури:
фактура № **********/19.01.2018 г. с падеж 12.02.2018 г. – за електрическа енергия,
потребена в периода от 03.12.2017 г. до 02.01.2018 г., на стойност 51.29 лева;
фактура № **********/20.02.2018 г. с падеж 12.03.2018 г. – за електрическа енергия,
потребена в периода от 03.01.2018 г. до 01.02.2018 г., на стойност 58.19 лева;
фактура № **********/20.03.2018 г. с падеж 10.04.2018 г. – за електрическа енергия,
потребена в периода от 02.02.2018 г. до 01.03.2018 г., на стойност 45.32 лева;
фактура № **********/19.04.2018 г. с падеж 10.05.2018 г. – за електрическа енергия,
потребена в периода от 02.03.2018 г. до 01.04.2018 г., на стойност 50 лева;
фактура № **********/21.05.2018 г. с падеж 10.06.2018 г. – за електрическа енергия,
потребена в периода от 02.04.2018 г. до 01.05.2018 г., на стойност 53.84 лева;
фактура № **********/20.06.2018 г. с падеж 10.07.2018 г. – за електрическа енергия,
потребена в периода от 02.05.2018 г. до 01.06.2018 г., на стойност 20 лева.
Към писмените доказателства по делото са приобщени и общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество /л. 16-23/, като
съгласно чл. 38 в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава. В чл. 26, ал. 6 изрично е
предвидено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му да плати дължимата сума в срок.
По делото са ангажирани С.ециални знания чрез назначената съдебно-техническа
екС.ертиза, заключението по която съдът кредитира в пълнота като компетентно изготвено
и обосновано. Съгласно него процесното количество енергия е от редовен отчет на абоната,
като същото е възможно да бъде доставено и потребено за процесния период. Показанията
на СТИ съответстват на начислените количества ел. енергия. Посочено е, че СТИ,
монтирани в обекта на потребление за процесния период, са били изправни и в
метрологична годност.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за
вземането. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане
на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният иск за главница за потребена ел. енергия, следва да се
установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно
облигационно отношение между страните, по силата на която ответникът се явява
потребител на ел. енергия за процесния обект на потребление; 2) че ищцовото дружество е
доставило на ответника начисленото с процесните фактури количество ел.енергия, отчетена
по предвидените в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.-П.П.” АД ред.
Наличието на първата от посочените материалноправни предпоставки се установява
от коментираните по-горе писмени доказателства – в качеството си на собственик на
електроснабден имот ответникът се явява потребител на ел. енергия и дължи заплащане на
доставеното и потребено количество ел. енергия. От заключенията на съдебно-техническата
екС.ертиза по категоричен начин се установява, че претендираното от ищцовото дружество
количество ел. енергия действително е преминало през електромера, монтиран в имота на
ответника. Същото е от редовен отчет и е отчетено от метрологично годно СТИ. Предвид
изложеното С.. М. Й. дължи заплащането на фактурираните суми за потребена ел. енергия.
Своевременно ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е направил
3
възражение за погасяване по давност на задължението по фактура № **********/19.01.2018
г. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
т.д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. При съобразяване на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че вземането,
предмет на настоящото дело, а именно – цена на консумирана ел. енергия, съставлява
периодично плащане по смисъла на цитираната разпоредба от ЗЗД, поради което се погасява
с изтичане на 3-годишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД началото на давностния срок
съвпада с деня, в който е настъпила изискуемостта на вземането, а именно – 12.02.2018 г.,
когато е посоченият във фактурата падеж на задължението. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение се смята предявен
от момента на подаване на заявлението. В случая същото е подадено по поща на 15.02.2021
г., видно от пощенското клеймо /л. 29 от ч.гр.д. № 2247/2021 г./, поради което вземането по
фактура № **********/19.01.2018 г. за сумата от 51.29 лева, изискуемостта на което е
настъпила преди 15.02.2018 г., е погасено по давност.
Следователно предявеният главен иск е основателен до сумата от 227.35 лева, като за
разликата над този размер до предявения размер от 278.64 лв. същият следва да бъде
отхвърлен.
Доколкото предвид цитираните по-горе клаузи от общите условия на ответното
дружество изискуемостта на вземанията за потребена ел. енергия настъпва от датата на
падежа на съответната фактура, след този момент ответникът дължи обезщетение за
забавено плащане.
Съдът, като съобрази определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на
законната лихва, изчисли, че дължимата лихва за забава по всяка от процесните фактури е,
както следва:
по фактура № **********/20.02.2018 г. – 17.15 лева, начислена за периода от
12.03.2018 г. до 05.02.2021 г.;
по фактура № **********/20.03.2018 г. – 13.01 лева, начислена за периода от
10.04.2018 г. до 05.02.2021 г.;
по фактура № **********/19.04.2018 г. – 13.94 лева, начислена за периода от
10.05.2018 г. до 05.02.2021 г.;
по фактура № **********/21.05.2018 г. – 14.52 лева, начислена за периода от
11.06.2018 г. до 05.02.2021 г.;
по фактура № **********/20.06.2018 г. – 5.32 лева, начислена за периода от 10.07.2018
г. до 05.02.2021 г.
Предвид акцесорния характер на вземането за обезщетение за забава и извода за
недължимост на сумата по фактура № **********/19.01.2018 г., неоснователен се явява и
искът за присъждане на мораторна лихва по посочената фактура, т.е. за сумата от 15.13 лева.
Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до сумата от
62.09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по фактурите, издадени в
периода от 20.02.2018 г. до 20.06.2018 г., начислена за периода от 12.03.2018 г. до 05.02.2021
г., като бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 77.22
лева, както и за периода от 12.02.2018 г. до 11.03.2018 г.
По разноските:
С оглед изхода на С.ора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 61 лева.
4
В исковото производство ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса в
размер на 75 лева, депозит за особен представител в размер на 300 лева и депозит за
съдебно-техническа екС.ертиза в размер на 280 лева. На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде
определено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. При съобразяване на
размера на реално извършените разноски на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
исковото производство съразмерно на уважената част от исковете в общ размер от 614.08
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.. М. Й., ЕГН
**********, от гр. ***********, ДЪЛЖИ на ищеца „Е.-П.П.“ АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата от 227.35
лева /двеста двадесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
незаплатена цена за консумирана ел. енергия по фактури, издадени за периода от 20.02.2018
г. до 20.06.2018 г., за обект с абонатен № *******5, клиентски № ***********9, находящ се
в гр. ***********, сумата от 62.09 лева /шестдесет и два лева и девет стотинки/,
представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 12.03.2018 г. до
05.02.2021 г., ведно със законната лихва от 16.02.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 261290/18.02.2021 г. по ч.гр.
дело № 2247/2021 г. по описа на ВРС, 18 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над сумата от 227.35 лева /двеста двадесет и седем лева и тридесет и пет
стотинки/, до пълния претендиран размер на вземането за главница от 278.64 лева
/двеста седемдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ по фактура от 19.01.2018 г.,
за разликата над сумата от 62.09 лева /шестдесет и два лева и девет стотинки/, до пълния
предявен размер на вземането за обезщетение за забава от 77.22 лева /седемдесет и
седем лева и двадесет и две стотинки/, както и за периода от 12.02.2018 г. до 11.03.2018 г.
ОСЪЖДА С.. М. Й., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.-
П.П.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. ***********,
СУМАТА ОТ 61 лева /шестдесет и един лева/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.. М. Й., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.-
П.П.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. ***********,
СУМАТА ОТ 614.08 лева /шестстотин и четиринадесет лева и осем стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5