Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 142/09.03.2016 година, гр. Хасково
Том ІІ, стр. 82-84
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията П. Вунов гражданско дело номер 1613
по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
ГПК.
Образувано е по искова молба от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, срещу П. П.Ж..
Ищецът
твърди, че между него и ответника бил
сключен договор за потребителски заем № CASH-10659631 от 31.03.2014 г. за сумата от 1 200 лв. На основание чл. 1 от
договора сумата била предоставена лично на клиента, като по този начин ищецът
изпълнил задължението си по него. Така въз основа на чл. 3 от договора за
ответника възникнало задължение да погаси заема на 8 месечни вноски, всяка от
които по 260,00 лв., които съставлявали главница по заема и добавка,
представляваща печалба на дружеството. На 05.06.2014 г. той преустановил
плащането на вноските, като към тази дата били погасени 1 месечна вноски. На
основание чл. 4 от договора вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски. Въпреки уговорката
за настъпването на автоматична предсрочна изискуемост ищецът изпратил последна
покана за доброволно изпълнение през месец ноември
Ответникът счита исковете за неоснователни,
поради което ги оспорва по размер и по основание. Твърди се, че неправилно били
начислени наказателни надбавки върху сумата от 1 200,00 лв., че размерът на
вноските не кореспондирали със законовите изисквания за максималния размер на
лихвите по потребителските кредити, както и че били заплатени суми над
признатия от ищеца размер от 260,00 лв. Освен това сумата по процесния договор
не била предадена реално на ответника, а била договорена процедура по
рефинансиране на предходен кредит. Сочи се и че договорът бил подписан при
крайна нужда и след принуда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.03.2014 г. страните са сключили договор за потребителски
заем № CASH-10659631.
Този договор, заедно с Общите условия на кредитодателя по договорите за
потребителски заем са представени по делото и от тях е видно, че имат
посоченото в исковата молба съдържание, поради което не следва да се излага отново
съдържанието им, като при необходимост клаузите ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
Съгласно удостоверение от „МиБМ
Експрес” ООД и приложена таблица към него ищецът е изпратил на ответника
последна покана за изпълнение по договора.
От
материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1117/2015 г. по описа на РС-Хасково, приложено
като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 10425/22.05.2015 г. в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение № 577/25.05.2015 г. за сумите от 1 109,82 лв., дължима главница по договор за
потребителски заем № CASH-10659631 от 31.03.2014 г.; 710,18 лв. възнаградителна лихва от 05.06.2014
г. до 05.12.2014 г.; 92,80 лв. обезщетение за забава от 04.07.2014 г. до 11.05.2015
г., ведно със законната лихва от 21.05.2015 г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски – 38,26 лв. за държавна
такса и 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал.
2 ГПК е подадено възражение от
ответницата и с разпореждане от 10.06.2015 г. на ищеца е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е
сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че сумата по процесния договор е
усвоена, доколкото ответникът е декларирал с подписа си нейното получаване,
като от ищеца не са представени други документи. На 16.05.2014 г. ответникът е
направил плащане в размер на 260,00 лв., като така е погасил 90,18 лв. главница
и 169,82 лв. лихва. Размерът на неизплатените задължения по договора за потребителски заем № CASH-10659631 от 31.03.2014 г. възлизат на 1 109,82 лв. за главница и 710,18 лв. за
възнаградителна лихва, а размерът на претендираната лихва за забава за процесния
период – на 96,40 лв. Според вещото лице не може да се направи извод за противоречие между
размерите на начислените от ищеца лихви с нормативните изисквания на ЗПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя
по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена
заповед за изпълнение относно процесните вземания.
По съществото на спора съображенията
на съда са следните:
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателен.
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение
с описаното в исковата молба съдържание. В тази връзка следва да се има
предвид, че приетите и неоспорени договор за потребителски заем № CASH-10659631 от 31.03.2014 г. и Общи условия са подписани от ответника и че в
последното изречение на раздел „Удостоверявания“ е посочено, че той е получил
уговорената сума. На следващо място, страните не спорят, че е погасена първата
вноска в размер на 260 лв., като не се навеждат доводи за липсата на основание
за това, а и няма доказателства за наличието на друго правоотношение между тях.
При това положение в съответствие с нормалната житейска логика, а и правна
такава, е да се приеме, че след като на ищеца се връща определена сума, преди това тя е била предадена от него на ответника. Липсата на съответните счетоводни
документи не води автоматично до извод в обратна насока. Ето защо съдът намира за
установено, че процесният договор е породил уговорените между страните правни
последици и че ищецът е изпълнил задължението си по него. При това положение в
тежест на ответника е възникнало насрещното задължение за връщане на получената сума съобразно уговореното в договора. Въпреки дадените изрични указания – още с проекта за доклад по
делото /л. 25 по делото/, ответникът не ангажира
никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че бил заплатил суми
над признатия от ищеца размер от 260 лв., че сумата били във връзка с
договорена процедура по рефинансиране на предходен кредит и че процесният договорът
бил сключен от него поради крайна нужда и след принуда.
Ето защо съобразно правилото за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези
факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната
действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и
техните правни последици.
Установява се и че по договора е
погасена само първата дължима вноска, както и че след това не са извършвани
плащания по него. Това е така, защото неизпълнението на договорно задължение е отрицателен факт от
действителността, поради което е достатъчно ищецът само
да го твърди,
а в тежест на ответника е докаже положителният факт, който го изключва – погасяването на останалите вноски, но това не бе
сторено, поради което съдът приема, че той е останал задължен за тях.
Съгласно чл. 4, изр. 2 от Общите
условия по договора за потребителски заем при просрочване на четири или повече седмични
вноски, считано от падежната дата на четвъртата непогасена вноска, вземането на
заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Не се
спори, а и от представеното удостоверение от „МиБМ Експрес” ООД и приложената
таблица е видно, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ищецът е обявил на ответника предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо
следва да се приеме, в случая действително са били налице предпоставките за настъпване на предсрочната
изискуемост на цялото дължимо вземане по договора за потребителски заем № CASH-10659631 от 31.03.2014 г. Тук е уместно да се посочи и че уговореният в него срок е изтекъл на
05.12.2014 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1117/2015 г. по описа на
РС-Хасково е подадено на 25.05.2015 г., поради което не е било необходимо да се уведомява длъжника.
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД е неоснователен.
Според настоящия съдебен състав уговорката
между страните за годишен лихвен процент в размер на 169,82 % е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, на които чл. 9, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 ЗЗД придават
правно значение. Касае се за
неморално висок размер, разкриващ белезите на една несправедлива договореност, именно поради което
съдът счита, че тя е в противоречие с добрите нрави. С нея икономически по -
слабия участник е поставен в неравноправно положение и се използва необходимостта
му от материални средства за сметка на облагодетелстването на другия субект. Няма
пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. С ПМС № 72 от 8.04.1994
г. е определен само размерът на законната лихва, без да е определен максималния
размер на договорната лихва, но последният е ограничен от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. Приема
се, че е противно на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща неколкократно размера на законната лихва, както е и в настоящия
случай – повече от 15 пъти, доколкото от заключението на вещото лице Д.К. е
видно, че за релевантния период тя е била между 10,02 % и 10,03 %. В този ред
на мисли тази уговорка е нищожна и следва да се приеме, че възнаградителна лихва
не е уговорена. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение
№ 1270 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о., Решение № 55 от
22.03.2012 г. по в. гр. д. № 75/2012 г. на ОС – Хасково. Съдът намира за
уместно да отбележи и че от страна на ответника не е
направено възражение за нищожност на посочената клауза на това основание, а е
оспорена единствено с доводи за принципно
противоречие с разпоредбите на ЗПК. Доколкото обаче
предмет на иска е реалното изпълнение на договорно задължение, за да прецени
основателността й, съдът следва да извърши първо преценка относно съществуването на
това задължение. Тази преценка неминуемо включва обсъждане действителността на
клаузата, пораждаща задължението, чието изпълнение се претендира. Ето защо,
въпреки че не е направено изрично възражение за нищожност от страна на
ответника, съдът е длъжен да се произнесе по валидността на процесната клауза. В този смисъл вж. Решение
№ 107 от 25.06.2010 г. по т. д. № 818/2009 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Това разбиране
е в съответствие и с практиката на СЕС – Решение от 14.06.2012 г. по дело С-618/10, където е прието, че на
всеки етап от производството националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер
на договорните клаузи, попадащи в полето на
Директива 93/13, която несъмнено е приложима и в настоящия случай, и по този начин да
компенсира неравнопоставеността, съществуваща между страните в потребителските договори.
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен.
Съгласно чл. 4, изр. 1 от Общите
условия по договора за потребителски заем при забава на една или повече седмични
или месечни вноски заемателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Следва да се има предвид, че тази
клауза е съобразена със специалната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК, която
ограничава базата за определяне размера на обезщетението за забава именно до размера на
законната лихва. При това положение и с
оглед установените по делото липса на плащания от страна на ответника след
първата вноска и настъпилата предсрочната
изискуемост на цялото вземане по договора за потребителски заем, той дължи обезщетение за забавено плащане върху непогасената главницата /чистата стойност на
кредита/,
считано от 04.07.2014 г. /датата, на
която е настъпила предсрочната изискуемост/ до 11.05.2015 г., /датата, до която
дата се претендира това обезщетение/. От приетото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че размерът му възлиза на 96,40 лв. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало
съдът следва да съобрази само въведения с исковата молба размер – 92,80 лв. и
не може и да присъжда по-голям.
Вземането за главница е дължимо ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1117/2015 г. по описа на РС – Хасково - 21.05.2015 г., до окончателното й
изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за
образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към
настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1117/2015 г. по
описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени, но съобразно установените по
делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на общо 212,67 лв.
С оглед изхода на настоящото
производство и че страните претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от
исковете, а именно сумата от 365,75 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част, а именно сумата от 148,51 лв.
Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна
компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за
разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон.
Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата
на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на
изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по
компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на П. П.Ж., ЕГН ********** ***, адрес за кореспонденция: гр. Хасково,
ул. „Драгоман" № 2, ет. 1, офис 3 – адв. Венелин Карев Челебиев АК-Хасково,
че дължи на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА П. П.Ж., ЕГН ********** ***, адрес за кореспонденция: гр.
Хасково, ул. „Драгоман" № 2, ет. 1, офис 3 – адв. Венелин Карев Челебиев
АК-Хасково, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.В.