№ 145
гр. Кюстендил, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500147 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба от ***, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: ****, чрез адв. Н.Л., със съдебен адрес: ****, срещу Решение
№ 260449 от 29.09.2021 г. по гр.д. № 859/2020 г. по описа на КРС, в частта в
която искът е уважен за горницата от ** лв. до ** лв. и в частта, в която е
присъдена законна лихва върху разликата между ** лв. и до горницата до **
лв.
Въззивникът намира решението за неправилно, необосновано,
незаконосъобразно в частта на горницата над сумата от ** лв. до присъдените
** лв. Представя платежно нареждане за сумата от ** лв., от които ** лв.
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП и **
лв., представляващи законна лихва върху главницата от 26.03.2020 г. до
10.11.2021 г. Заявява, че с горецитираното плащане пострадалото лице е
обезщетено. Моли съдът да отмени решението на КРС в обжалваната му част
или да намали присъдения размер на обезщетение, както и присъдените
разноски. Излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички
събрани в хода на делото доказателства. освен това неправилно е преценил
отражението на процесния инцидент върху живота на ищеца. Сочи, че съдът е
допуснал множество процесуални нарушения, а именно не е допуснал до
разпит по делегация искан от ответника свидетел. Твърди, че неправилно
възражението за съпричиняване не е уважено. Обжалва решението и в частта,
в която е присъдена законна лихва върху разликата между заплатената сума
от ** лв. и до горницата до ** лв. Счита, че съдът е определил размера на
обезщетението в противоречие с чл. 52 ЗЗД. Моли да му бъдат присъдени
разноски.
1
Ищецът в първоинстанционното производство Б.Л.Г. е починал и на
него място с определение № 260021/20.01.2022 г. КРС е конституирал в
процеса като ищци наследниците му по съребрена линия от четвърта степен:
А.А. Дж., М. К. Т., Г. Н. Х., СТ. КР. З., Д. СТ. К., ХР. СТ. К., Й. ИВ. Т., Н. АС.
М., Л.. АС. П., Й. К. В.. КРС е връчил на всеки от новоконституираните ищци
препис от въззивната жалба, като никой от тях не е подал отговор. В съдебно
заседание се е явил единствено ХР. СТ. К., които е поискал от съда да
отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на КРС.
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от
обжалване и отговаряща на изискванията на закона, се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост – в
обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната
проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В
изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване
валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално
нарушение на императивна правна норма. При изпълнение на задълженията
си въззивният съд не констатира наличие на порок, обуславящ нищожност
или недопустимост на обжалваното решение, не се констатира допуснато
нарушение на императивна правна норма.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, в контекста на доводите и възраженията на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
1. Районният съд е бил сезиран е искове с правно основание чл. 432, ал.
1от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Б.Л.Г. срещу *** за сумата ** лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
– болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 22.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на отказа до
окончателното й изплащане. Районният съд е присъдил сумата от **лв като
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП-то, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от отказа за плащане на застрахователя до окончателното
й изплащане и е отхвърлил иска по чл. 432, ал.1 от КЗ за сумата до ** лева.
Решението в осъдителната част за главница до ** лв. не е обжалвано и
е влязло в сила. Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло
в сила.
1.1. КОС изцяло споделя мотивите районния съд, установяващи
фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция
не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се
преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на районен съд.
1.2. Въззивния съд споделя правния извод на районния съд, че от
2
доказателствата по делото се установява, че като резултат на ПТП, причинено
виновно от водач на автомобил, за който е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, с издател ответника, на ищеца са
причинени телесни повреди и травматични увреждания - пълна лустрация,
счупване на голяма пъпка /туберкулум майус/ на раменната кост, която е
причинила затруднение на движенията на десен горен крайник и охлузване на
кожата на десен крак, които са му причинили болки и страдания за период до
7 месеца.
2. По отношение на оплакванията във въззивната жалба:
С въззивната жалба не е оспорена основателността на иска, изложени са
възражения по отношение на размера на присъденото обезщетение.
Основният довод на въззивника за незаконосъобразност на обжалваното
решение е свързан с приложението на чл. 52 от ЗЗД.
2.1. В тази връзка следва да се посочи следното - в съответствие с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от деликт, а в Постановление №
4/1968г. на Пленума на Върховния съд на РБ е указано, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.
2.2. За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди, в
размер на ** лв., КРС подробно в мотивите си е обсъдил всички събрани по
делото доказателства (съдебно-медицински експертизи и свидетелски
показания) и начинът по който инцидентът се е отразил върху здравословното
и емоционалното състояние на пострадалия. Първоинстанционният съд е
съобразил интензитета на болките и продължителността на лечението. При
постановяване на решението си КРС е взел предвид съдебно-медицинската
експертиза от 23.03.2021 г., в която д-р Л. е изложил, че травмата в
причинила трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за 2-
3 месеца. Според настоящия състав, безспорно през този период пострадалия
е търпял болки, които са били по-интензивни в началото и към края на
периода са били затихващи. Пострадалият е носил имобилизираща превръзка
за около 35 дни, след което е провел рехабилитация за 2-3 месеца до пълното
възстановяване на обема на движение на раменната става. С оглед на
спецификата на счупването на голяма пъпка /туберкулум майус/ на раменната
кост, е възможно възстановителния период да се удължи. При всеки пациент
възстановителният период е индивидуален. Горното се подкрепя и от
съдебно-медицинската експертиза на д-р С.. Имобилизацията на ръката е
причинила дискомфорт на пострадалия, свързан с невъзможността да се
обслужва съм в ежедневните му битови нужди, бил е подпомаган от негов
съсед при обличането си, в продължение на месец.
Другото установено увреждане - охлузване на кожата на десния крак е
причинило на ищеца болка, непосредствено след инцидента, която е отминала
по-бързо от другата травма, както и дискомфорт.
3
При определяне на конкретния размер на обезщетението районният съд
се е съобразил със това, че пътното произшествие е причинило на ищеца
болки и страдания, изразяващи се в силен стрес, страх да излиза навън,
необходимост да бъде придружаван от друг човек, ако трябва да излезе извън
дома си, които ограничили социалните му контакти. Не е без значение, че с
оглед възрастта на пострадалия болките в раменната става са отшумели, но
промяна на времето те се завръщали.
2.3. При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази и това, че произшествието е настъпило през 2019 г., икономическата
обстановка и минималната работна заплата за страната. Наред с това
въззивният съд отчита като ориентир за размерите на дължимото от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди и повишаването на
нивата на застрахователно покритие съобразно с европейските директиви,
както и икономическа конюнктура в страната към момента на сключване на
застраховката, съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и при съобразяване на
константната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с
подобен характер и интензитет на вредите.
3. Трябва да се посочи, че когато непозволеното увреждане се изразява
в нанасяне на няколко телесни повреди /какъвто е настоящият случай/, броят
и видът им е от значение за приложение на принципа за определяне на
обезщетението по справедливост, тъй като съответните обстоятелства са
относими към тежестта на увреждащото действие - така Решение №
459/06.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2011 г., ІV г. о. и Решение №
183/26.06.2015 г. по т. д. № 3518/2013 г. на ВКС ІІ т. о. на ТК. При наличието
на едно увреждащо действие се дължи едно обезщетение, а броят и видът на
телесните повреди е от значение за тежестта на увреждането и респективно за
справедливия размер на обезщетението.
Настоящият съдебен състав споделя цитираната установена съдебна
практика, като намира, че и в настоящия случай следва за получените от
пострадалия увреждания, да бъде присъдено едно общо обезщетение за
неимуществени вреди, при отчитане на броят и видът им, тъй като
съответните обстоятелства са относими към тежестта на увреждащото
действие като цяло.
4. При прилагане на тези критерии въззвиният съд намира, че сума от **
лева е напълно достатъчна за компенсиране на уврежданията, които са
причинени на ищеца, като тази сума отговаря и на принципа на
справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД.
5. Възражението за съпричиняване е неоснователно.
Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването
може да се изрази в действие или бездействие. Последният не извършва
непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал
реална възможност за настъпването или е превърнал създадената от
делинквента реална опасност в действителност. Пострадалият допринася за
настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т.7 от Тълкувателно
решение №1/2014г. по тълкувателно дело №1/2014г. ОСТК на ВКС, „когато
4
не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”.
Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е основание да не
се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на делинквента, а само
за част от него и не поражда за съда право на свободна преценка дали да
намали или не обезщетението – Тълкувателно решение № 1/2021 г. от
01.08.2022 г. по т.д. №1/2021 г. на ОСГТК на ВКС.
Както е установено със съдебно-автотехническата експертиза, на
мястото където е тръгнал да пресича ищецът няма пешеходна пътека. Според
дадената легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека” в § 6, т.54 от
ЗДвП, продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на
кръстовищата са пешеходни пътеки. Това налага извод, че пешеходеца
притежава предимство при преминаване на кръстовището по продълженията
на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Ищецът е пресякъл
на правилно пътното платно, не са налице доказателства, че пострадалия е
нарушил правилата на ЗДвП или, че не съобразил приближаването на
автомобила или че пресякъл внезапно пътното платно.
6. Заплащането след постановяване на първоинстанционното решение,
от страна на ответника на ищеца, на сумата от ** лв., от които ** лв. главница
и ** лв. лихви, е направено на основание необжалваната от ответника част от
решението и не променя изводите на съда за основателност и дължимост на
обезщетението за неимуществени вреди за горницата над ** лв. до ** лв.
главница и законна лихва върху тази сума.
Поради изложените съображения, доколкото правните изводи на
настоящата съдебна инстанция съответстват на тези, изградени от
първоинстанционния съд, решението на районния съд в обжалваната част,
следва да бъде потвърдено.
7. По разноските:
С оглед на отхвърлянето на въззивната жалба на въззивника не следва
да се присъждат разноски. Въззиваемите страни не са направили искане за
присъждане на разноски.
Воден от изложените съображения, Кюстендилския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260449 от 29.09.2021 г. по гр.д. №
859/2020 г. по описа на КРС, в частта в която е уважен искът, предявен от
Б.Л.Г. (починал в хода на въззивното производство и заместен от
правоприемниците си по см. на чл. 227 ГПК А.А. Дж., М. К. Т., Г. Н. Х., СТ.
КР. З., Д. СТ. К., ХР. СТ. К., Й. ИВ. Т., Н. АС. М., Л.. АС. П., Й. К. В.), срещу
***, ЕИК **, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 22.08.2019 г., за
сумата от ** лв. до ** лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.03.2020 г. до окончателното й изплащане.
5
Решението в осъдителната част за присъждане на главница за ** лв. и
законна лихва върху сумата, считано от 26.03.2020 г. до окончателното й
изплащане, не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС по правилата
на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6