№ 634
гр. Бургас, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100501822 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
постъпила въззивна жалба от „Креди Йес" ОOД, ЕИК *********, против
Решение № 906/28.08.2021 г. по гр. д. № 1744/2021 г. по описа на Районен
съд Бургас, с което съдът е уважил предявен от П.Н. Н., ЕГН **********, иск
с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу
въззивника за признаване за установено по отношение на “Креди Йес“ ООД,
че то дължи на П.Н. Н. сумата в размер на 10.12 лв., като получена без
основание – част от заплатената от нея на 31.08.2016г. вноска по договор за
паричен заем № 17610/26.08.2016г. – общо 34 лв., представляваща неустойка,
клаузата досежно която е нищожна, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради
противоречие на добрите нрави, ведно със законната лихва, считано от
08.01.2021г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 113/2021г. на РС Бургас. Със
същото решение съдът е осъдил „Креди Йес" ОOД да заплати на П.Н. Н.
сумата от 650 лв. разноски по делото.
Във въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като
неправилно, недопустимо и необосновано. Твърди се неправилност на извода
на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата на чл. 8 от процесния
договор. Аргументира се, че неустойката не се включва в размера на общия
разход по кредита по смисъла §.1, т.1 от ДР на ЗПК и условията на чл. 1, ал. 4,
вр. с ал. 5 ЗПК по отношение на нея били неприложими, поради което
договорната клауза не противоречала на тази законова норма. Сумата на
неустойката не се включвала в ГПР по кредита и нейния размер не води до
1
увеличаване на ГПР над максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК да обуслови нищожността на тази уговорка
за неустойка. Тя обезпечавала задължението за предоставяне на обезпечение
от страна на длъжника, уговорена била в съответствие с принципа за
свободно договаряне и не излизала извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Поради това плащането на
неустойката не било без основание. Възразява се срещу размера на
адвокатското възнаграждение присъден от първата инстанция, като разноски
по делото. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски и за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от е постъпил отговор на въззивната жалба от
П.Н. Н.. С отговора се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и
се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и
обосновано. Изложени са съображения, че договорената клауза за неустойка е
неравноправна и е нищожна, тъй като с нея се задължавал потребителя да
заплаща прекомерно високо обезщетение и представлявала уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя. Договорът бил сключен при предварително изготвен от
търговеца образец и клаузите по него не били индивидуално уговорени.
Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама
поръчители, което задължение става изискуемо след неизпълнение на
договора за кредит, била в пряко противоречие с нормите на Директива
2008/48, която задължава кредитодателят преди сключване на договорите да
проверява платежоспособността на лицата с които договаря, с цел да се
предотврати свърхзадлъжняването им, подобна неустойка противоречала на
целта на директивата. Клаузата за неустойка излизала от присъщите и
функции и била нищожна поради противоречие с добрите нрави, а също и
поради невъзможен предмет и заобикаляне на закона. Моли за
потвърждаване на обжалваното решението. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Първоинстанционното производство пред БРС е образувано по иск с
правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен
от П. Н. Н. против “Креди Йес“ ООД. Ищцата твърди, че е подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника, въз
основа на което е било образувано ч. гр. дело № 113/2021г. на РС Бургас. По
него e била издадена такава за връщане на сумата 10.12 лв., като получена без
основание – част от платената на 31.08.2016г. вноска по договор за паричен
заем № 17610/26.08.2016 г., общо 34 лв., и представляваща неустойка,
2
клаузата досежно която се твърди да е нищожна, на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и с разпоредбите на ЗЗП и
ЗПК, ведно със законната лихва върху нея считано от 08.01.2021г., и за
деловодните разноски. Сочи също, че след като е получил препис от
заповедта, ответникът е подал възражение.
Ответникът оспорва иска. Излага съображения, че клаузата, с която е
уговорена неустойката по договора не е нищожна, а евентуално възразява и
че вземането е погасено по давност.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Правилни са фактическите изводи на първостепенния съд за
съществуването на обилгационно правоотношение между “Креди Йес“ ООД и
П. Н. Н., по силата на което дружеството й е предоставило сумата 400 лв., а тя
се е задължила да я върне, ведно с договорна лихва от 3.34 % месечно – общо
429.83 лв., на осемнадесет равни седмични вноски, всяка от по 23.88 лв., в
срок до 30.12.2016г. Съгласно чл.6, т.1 и т.2 от договора, ответницата се е
задължила в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя
поне две обезпечения, а именно: запис на заповед, банкова гаранция или
поръчител отговарящи на определени условия. В чл.8 от договора е
предвидено, че при неизпълнение на това задължение П. Н. Н. дължи
неустойка в размер на 182.17 лв., платима заедно с погасителните вноски, по
10.12 лв. към всяка от тях. Видно от представения ПКО № 10096213, издаден
от ответното дружество, ищцата на 31.08.2016г. е платила първата вноска по
процесния договор за кредит – общо 34 лв., в това число: 23.88 лв. – главница
и договорна лихва, и 10.12 лв. – неустойка.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Според чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-
големите вреди. Според процесния договор неустойката е дължима не при
забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се
предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител
или друго обезпечение по избор на кредитополучателя. В конкретния случай,
3
видно от приложения по делото договор заемополучателят е поел задължение
за две обезпечения – поръчител и изадаване на запис на заповед в полза на
кредитодателя. От начина, по който е уредено задължението на
кредитополучателя, особено това отнасящо се до осигуряване на поръчители,
може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със
значителни затруднения. Това е така, защото от една страна това задължение
не е определено от кредитора, като предварително условие за сключване на
договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга, са налице
изисквания към поръчителя, като за част от тях длъжникът не би могъл да
получи в определения тридневен срок информация. Вменяването на тези
задължения в тежест на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък
срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин,
който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се
създаде предпоставка за начисляване на неустойката. Съдът намира, че
поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в
отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД и разяснени в
Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на въззивника за изтекла погасителна
давност. По отношение на вземанията, възникнали в резултат на
неоснователно обогатяване, е приложима общата – 5 годишна давност, която
в случая – към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 08.01.2021г., считано от тази – на
плащането – 31.08.2016 г., не е била изтекла.
С оглед изложеното съдът намира, че начислената по договора
неустойка в размер на 10.12 лв. не се дължи и получаването от ответника на
сумата от 10.12 лв., като част от платената от ищцата на 31.08.2016г. първа
вноска по заема, се явява лишено от правно основание и съгласно чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, “Креди Йес“ ООД е длъжен да върне тази сума на ищцата. Поради
това предявеният иск е основателен.
Направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни
изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение. Бургаския окръжен съд намира, че въззивната
жалба е неоснователна, а постановеното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в полза на въззивника не следва да се
присъждат направените по делото съдебно-деловодни разноски. На основание
чл. 78,ал.3 ГПК в полза на въззиваемата следва да се присъдят направените
пред БОС съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на процесуален
представител в размер на минимално определения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906/28.08.2021 г. по гр. д. № 1744/2021
г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Креди Йес" ОOД, ЕИК ********* да заплати на П.Н. Н.,
ЕГН ********** направените в настоящото производство разноски – 300 лв.
платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5