Номер ІV-1005 Година 2019, 18 ноември гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав,
на осемнадесети ноември година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА П.
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
Мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ……………………..
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1583 описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл.437, вр.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и е образувано по подадената
от С.Д.П. с ЕГН **********, жалба с вх.№ 22580/07.10.2019 г.,
против отказа на Частен съдебен изпълнител Делян Николов, рег.№ 804 в КЧСИ,
обективиран в разпореждане изх.№ 34137 от 30.09.2019 г., да прекрати
производството по изпълнително дело № 2019804040524 по описа на ЧСИ Д.Николов.
В
жалбата се твърди, че длъжницата е съдружник в СД “Юлианова, П. и Сие“, ЕИК
*********, за което дружество през м.юли 2018 г. е било открито производство по
несъстоятелност по дело № 261/2018 г. по описа на БОС. Твърди се, че това дело
е прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ и дружеството е заличено от
Търговския регистър. Твърди се, че взискателят „Юробанк България“ АД не е
предявил вземанията си в откритото производство по несъстоятелност на
събирателното дружество, поради което, на основание чл.739, ал.1 от ТЗ,
вземанията са погасени. По така изложените съображения длъжницата-жалбоподател
е направила искане пред ЧСИ (вх.№ 18648/15.08.2019 г.) за прекратяване на
производството по изпълнителното дело поради погасяване на вземането срещу нея
поради това, че взискателят не е предявил вземането си против нея в проведеното
против СД “Юлианова, П. и Сие“ и против нея като неограничено отговорен
съдружник, производство по несъстоятелност. По повод това искане на длъжницата,
ЧСИ е постановил обжалвания от нея отказ да прекрати производството по
изпълнителното дело, който отказ, според длъжницата е незаконосъобразен. Излагат
се твърдения, че доколкото длъжницата като съдружник в СД е неограничено
отговорна с имуществото си за задълженията на дружеството, тя е длъжник в
несъстоятелността наред със събирателното дружество. По тази логика, според
жалбоподателката, нейните кредитори е следвало да участват и да предявят
вземанията против нея в производството по несъстоятелност, а след като не са го
сторили, вземането им и непредявените им права са погасени на основание чл.739,
ал.1 от ТЗ. Цитира се съдебна практика в този смисъл (Решение №
90 от 20.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 865/2015
г., I т. о., ТК).
По
жалбата са представени писмени възражения от взискателя „Юробанк България“ АД
гр.София, ЕИК *********, с които жалбата се оспорва като неоснователна. Не есе
оспорват твърденията на жалбоподателката, че тя е неограничено отговорен
съдружник в СД “Юлианова, П. и Сие“, както и, че в производството по
несъстоятелност на СД, Банката не е предявила вземането си против длъжницата П..
Твърди се обаче, че са неправилни разсъжденията на жалбоподателката в жалбата
й, тъй като: вземането, предмет на настоящото изпълнително дело, е на Банката
против длъжницата, в качеството й на физическо лице; съдружникът отговаря
неограничено за задълженията на СД, но дружеството не отговаря за личните
задължения на съдружника. Твърди се, че жалбоподателката неправилно тълкува
нормата на чл.610 от ТЗ, защото българското законодателство не познава фигурата
на несъстоятелност на физическо лице, поради което в производството по
несъстоятелност следва да се предявяват вземанията срещу търговеца, но не и
срещу физическото лице; процедурата по несъстоятелност срещу търговец приключва
със заличаването му от ТР и търговецът представа да съществува като такъв,
което не се отнася до неограничено отговорните съдружници – физически лица.
След като физическото лице не престава да съществува, продължават да
съществуват неговите права и задължения. Отделно от това се твърди, че в случая
задължението на длъжницата П. към Банката-взискател е обезпечено с ипотека, от
което следва извод, че дори при наличието на открито производство по
несъстоятелност, се разрешава продължение на индивидуалното изпълнително
производство, за да се реализират вземанията на обезпечения кредитор отделно от
масата на несъстоятелността. Заявява се, че производството по настоящото
изпълнително дело, в което е изпълнението е насочено спрямо ипотекирано в полза
на взискателя недвижимо имущество, собственост на длъжницата, не е било спирано
и спрямо това имущество не е било предприемано принудително изпълнение извън
настоящото изпълнително дело. На следващо място се твърди, че по аргумент от
чл.735, ал.2 от ТЗ, ако длъжницата е била субект в производството по
несъстоятелността на СД “Юлианова, П. и Сие“ и ипотеката, учредена от длъжницата
в полза на „Юробанк България“ АД обезпечаване и задълженията на дружеството,
производството по несъстоятелността не би било прекратено. Претендира се
оставяне на жалбата без уважение.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Д.Николов е представил мотиви с които оспорва
жалбата като неоснователна. Излагат се съображения, че по спорния въпрос – дали
в хипотезата на чл.632, ал.4 от ТЗ се погасяват непредявените в производството
по несъстоятелност вземания и неупражнените права по смисъла на чл.739, ал.1 от ТЗ, е налице противоречива практика на ВКС, поради което е образувано
тълкувателно дело 2/2018 г. на ОСТК на ВКС. ЧСИ е посочил, че той споделя
становището на ВКС, че че неприетите и непредявени вземания в хипотезата на
чл.632, ал.4 от ТЗ не се погасяват.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, срещу
подлежащо на обжалване действие на СИ, съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК – отказ
на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира подадената жалба за неоснователна по следните
съображения:
Изп.дело № 2019804040524 по описа
на ЧСИ Д.Николов е образувано по молбата на взискателя „Юробанк България“ АД на основание
представен изпълнителен лист от 15.09.2007 г., издаден по ч.гр.д.152/2007 г. по
описа на РС Несебър, по силата на който длъжницата С.Д. Кирова е осъдена да
заплати на „Алфа Банка – Клон България“ сумата от 27 074,08 евро по
договор за ипотечен кредит. Видно от представения по изп.дело нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, за обезпечаване на
предоставения й от Банката кредит, длъжницата е учредила в полза на Банката
ипотека върху собствен недвижим имот. С молбата за образуване на изп.дело, взискателят
е поискал извършване на пълно проучване имущественото състояние на длъжника,
опис, оценка и публична продан на ипотекирания имот; запор на движимо имущество
на длъжницата и на дялове и акции на търговски дружества, в случай, че се
установи, че длъжницата притежава такива.
За образуваното изпълнителното
дело ЧСИ е уведомил НАП и са били изпратени искания за справки до Община
Бургас, НАП, КАТ и всички банки, относно наличие на имущество и вземания на
длъжницата.
На 15.08.2019 г. по изп.дело е
постъпило искане от длъжницата, ЧСИ да прекрати производството по
изпълнителното дело, поради проведено производство по несъстоятелност спрямо
събирателното дружество, в което тя е била съдружник, както и срещу нея самата
в качеството й на неограничено отговорен съдружник, в което производство „Юробанк България“ АД е
трябвало да предяви вземанията си, но не го е сторила. Представено е
влязло в сила Решение № 324 от 12.08.2019 г. по дело по несъстоятелност №
261/2018 г. по описа на БОС, с което е прекратено производството по
несъстоятелност, открито по отношение на СД “Юлианова, П. и Сие“ , както и по отношение
на съдружниците Венета Недялкова Юлианова и С.Д.П. и е постановено дружеството
да се заличи от Търговския регистър.
С обжалваното разпореждане ЧСИ
Д.Николов е отказал прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложените
възбрани. Изложени са мотиви, че независимо от наложените обща възбрана и запор
върху имуществото, от извършената справка в Агенцията по вписванията е установено,
че възбрана върху имуществото, вкл.върху ипотекирания имот, на длъжницата П. не
е налагана. Посочено е, че осребряване на имущество не е извършвано, а
производството по несъстоятелността е прекратено поради невнасяне на
необходимите разноски в срок. Посочено е, че ипотекираният имот все още е в
патримониума на длъжницата.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и настоящото дело
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че
жалбата е неоснователна.
Действително,
съгласно чл.610 от ТЗ, едновременно с откриването на производството по
несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито и производството
по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник.
Съгласно чл.685, ал.1от ТЗ, кредиторите предявяват
писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от
вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, като в срока по чл.686 от ТЗ синдикът съставя списък на
приетите предявени вземания; списък на вземанията по чл.687 ТЗ; и списък
на неприетите предявени вземания, годишен финансов отчет за предходната
календарна година и за последния месец преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност.
Съгласно чл.739, ал.1 от ТЗ, непредявените в
производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
Спорно по
делото е, следва ли да се считат за погасени непредявените вземания от кредиторите
на неограничено отговорния съдружник на дружеството, за което е открито
производство в несъстоятелност, при положение, че производството по
несъстоятелност е прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ, без да се е
развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, която кредиторите да са
имали възможност да предявят вземанията си.
По същия
въпрос, поради постановената противоречива съдебна практика, е образувано
тълк.дело № 2/2018 г. на ВКС-ТК, като с решение на ОСТК на ВКС, трите въпроса,
по които е образувано тълкувателното дело са преформулирани и обединени в един:
„Погасяват ли се по чл.739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност и неупражнени те права, когато производството по
несъстоятелност е прекратено с решение по чл.632, ал.4 ТЗ, без да се е развила
фаза по предявяване и приемане на вземанията“.
По аргумент
от чл.292 от ГПК и разрешенията, дадени с ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.дело
№ 2/2-10 г. и ТР № 8 от 07.05.2014 г. по тълк.дело № 8/2013 г.на ОСГТК на ВКС,
съдът не може да спре производството пред себе си до произнасянето на ВКС по
тълк.дело № 2/2018 г. на ВКС-ТК.
Действително,
представеното с жалбата решение № 90 от 20.07.2016 г. по т.д.№865/2015 г., І ТО
на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, касационното обжалване по което е
допуснато по същия въпрос, е в смисъл, че при
спряно производство по несъстоятелност по чл.632, ал.1 ТЗ, последвало прекратяване на производство
по чл.632, ал.4 ТЗ и постановено заличаване на СД от
Търговския регистър по чл.632, ал.5 ТЗ, непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнени права са погасени (чл.739, ал.1 ТЗ).
Настоящият състав
обаче приема, че смисълът на нормата на чл.610 от ТЗ е неограничено отговорният
съдружник да отговаря за задълженията на дружеството с личното си секвестируемо
имущество, а не - заличаване на съдружника като правен субект и обявяването му
в несъстоятелност, още повече, че в българското право не е регламентирана
възможност за обявяване на физическо лице в несъстоятелност, нито същото би
могло да бъде заличено от регистрите. В този смисъл е и постановеното от БОС в Решение № 324
от 12.08.2019 г. по дело по несъстоятелност № 261/2018 г. – заличено е от ТР
само събирателното дружество, но не и двамата съдружници – физически лица. След
като съдружниците – физически лица продължават да съществуват в правния мир, не
би следвало да се погасяват вземанията на техните кредитори против тях, още
повече, че производството
по несъстоятелност е прекратено с решение по чл.632, ал.4 ТЗ, без да се е
развила фаза по предявяване и приемане на вземанията.
Ето
защо съдът приема, че в настоящия случай вземането на „Юробанк България“ АД
против длъжницата С.Д.П., обезпечено с учредена
договорна ипотека върху недвижим имот, не се е погасило на основание чл.739, ал.1 от ТЗ, съответно не е
налице основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Поради
изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е неоснователна.
Мотивиран
от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената
от С.Д.П. с ЕГН **********, жалба с вх.№ 22580/07.10.2019 г.,
против отказа на Частен съдебен изпълнител Делян Николов, рег.№ 804 в КЧСИ,
обективиран в разпореждане изх.№ 34137 от 30.09.2019 г., да прекрати
производството по изпълнително дело № 2019804040524 по описа на ЧСИ Д.Николов.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.